И Полша тръгва по унгарската пътека, а ние - кога?
Публикувано: 30 авг 2015 09:41
Все повече европейски държави успяват да се откопчат и от диктата на презокеанския Биг Брадър, и от собствените си заблуждения, опитвайки се да вкарат прагматизъм във външната си политика. И щом доскорошен ястреб като Полша е на път да го направи, огромна глупост е да не се запитаме докога ще играем ролята на дресирания пудел в цирка, подскачащ при всяко махване с палката. Освен всичко друго по този начин ще дадем поне някаква морална подкрепа и на сънародниците ни в Бесарабия, ползвани сега като пушечно месо в една братоубийствена война.
http://dnes.dir.bg/mnenie.php?tag_id=45576&id=19881769
Дали Полша е на път да се откаже от Украйна?
Автор: Станислав Стремидловски, агенция РЕГНУМ
Полски издания нарекоха изявленията на Порошенко "дипломатически шамар" за президента на Полша, обявил се по-рано за включване на Варшава в преговорния процес.
Президентът на Украйна Петро Порошенко разочарова поляците.
"Колкото до нови формати на преговорите за Донбас, убеден съм, че нямаме нужда от нови формати. Имаме "формата от Минск", "нормандския формат" и съм убеден, че в рамките на тези формати можем да решим всички необходими въпроси", заяви той на пресконференция след преговорите в Берлин с президента на Франция Франсоа Оланд и канцлерката на Германия Ангела Меркел.
Украинският лидер обаче изтъкна, че е имало срещи в различни формати: "Във Великобритания например, докато траеше лидерският форум на НАТО, се събирахме със страните от Голямата седморка (Г-7 плюс Украйна), обсъждахме тези въпроси в "женевски формат". Готови сме за сътрудничество, но смятаме за базов нормандския формат, доказал своята ефективност".
Много полски издания нарекоха изявленията на Порошенко един вид "дипломатически шамар" за президента на Полша Анджей Дуда, обявил се по-рано за включване на Варшава в преговорния процес. Предложенията на Дуда се свеждаха до два формата - нов, при който в украинските работи да се намесят съседните държави от ЕС, и "женевски", при който съдбата на Киев да се решава от ЕС, САЩ и Русия.
Ще отбележим, че първият вариант едва ли би подпомогнал днешната киевска власт, тъй като би означавал да се включат Унгария и Румъния, незабравили териториалните си претенции към Украйна. Вторият не даваше нищо на Полша, защото според полския президент ЕС трябваше да се представлява от европейската "външна министърка" Федерика Могерини и Варшава в най-добрия случай щеше само да бъде "информирана" за текущите процеси.
Та значи, Дуда е изгубил играта за Украйна? Е, не е точно така. Полша бе въвлечена в украинския конфликт от досегашното правителство на Доналд Туск наред с управляващата партия "Гражданска платформа". И независимо че лидерът на опозиционната партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински се изхитри да се отбие на "майдана" в Киев, присъствието му там заедно с Олег Тягнибок, лидер на движението "Свобода", практически веднага бе посрещнато на нож от полското общество, след което партийните водачи на ПиС гледаха да коментират събитията в Украйна от прилично разстояние. А и не само те. Дори новата полска министър-председателка Ева Копач - приемничката на Туск, щом пое поста, отправи сигнал, че ще насочи усилия главно към вътрешни, а не външни проблеми.
А Гжегож Схетина, сменил Радослав Шикорски във външното министерство на Полша, не лансира никаква сериозна инициатива за включване на Варшава в преговорния процес - прочу се може би само с проучвания за етническия състав на червеноармейските сили, освободили концлагера Аушвиц. Тези нюанси, ясни за всеки, следял внимателно полската политика, бяха очевидни. Затова, щом президентът на Полша Анджей Дуда, представляващ за разлика от Бронислав Коморовски опозиционната ПиС, заяви, че Варшава не е започнала първа да разваля отношенията с Москва, думите на новия стопанин на Белведер можеше да се тълкуват като обяснение, че виновник за влошените полско-руски връзки не е неговата партия, а "Гражданска платформа".
Защото за никого в Полша не е тайна, че тъкмо този кабинет пръв избра конфронтацията, след което Русия бе принудена да реагира, включително по въпроса за търговските санкции. За година и половина конфликт в Украйна най-важното, сторено от Киев, бе, че събуди полската историческа памет. Полското общество бездруго не обичаше украинците кой знае колко.
Неслучайно дори днес, в анкети на Центъра за проучване на общественото мнение, поляците посочват, че са най-враждебни към украинците, а руснаците - на девето място. Лицето на новата украинска власт, загрижила се да прослави националистите, замесени в убийствата на 100 000 поляци по време на Волинското клане, колкото и да се мъчи да го разхубави полският печат, накара обществото в Полша да потрепери.
Нещата, за които по-рано не се говореше, нито се мислеше, изведнъж добиха актуалност. Поляците взеха да се питат какво всъщност печелят от факта, че Варшава взе страната на Киев в конфликта и мигом си развали отношенията с Москва. Украинското правителство склони милостиво "да приеме като дар", сиреч безплатно, полски въглища, но щом през август т. г. се заговори за доставки на ток от Украйна поради недостига в самата Полша, поляците откриха, че, първо, токът може би ще е руски, и второ - че Киев се кани да го препродаде на тройна цена. Търговията с Русия се срина, но без да я замести търговия с Украйна. При това Варшава изцяло бе изтласкана от международните формати за уреждане на украинската криза.
През октомври т. г. в Полша предстоят поредните парламентарни избори. Социолозите прогнозират, че за първи път в историята на постсъветската република една партия - ПиС, ще има възможност да сформира кабинет самостоятелно, без да се налага да влиза в коалиционни преговори. Получавайки цялата власт в лицето на президента и правителството, ПиС ще може също така да се заеме с решително преформатиране на полската външна политика. Затова изявленията на Дуда по темата за въвличането на Полша в украинските дела може да се оценят и като опипване на почвата за оттегляне на Варшава от Украйна.
Дуда сега с чиста съвест има основания да каже на поляците: опитахме се, но самият Киев не желае нашето участие. И имайки предвид, че неотдавна украинският президент Порошенко заяви, че противостоенето в страната му може да се запази няколко десетилетия, това в перспектива развързва ръцете на Полша за изработване на нови подходи и нови стратегии. Както отбелязва главният редактор на портала Kresy.pl Томаш Квашницки, Варшава напълно би могла да се реши на реализация на "унгарски формат" на взаимоотношенията с Русия.
Премиерът на Унгария Виктор Орбан успя да получи от "руския самодържец" многобройни подаръци, в това число понижаване на цените на газа и 10 млрд. евро, които ще се използват за разширяване на АЕЦ. В наш интерес е, казва Квашницки, да предприемем аналогични стъпки към Москва, още повече че "те не предполагат никакви разходи или политически рискове".
Русия се старае да излезе от дипломатическата изолация и от това вече се възползваха унгарците. А Полша? Времето ще покаже доколко е способен на гъвкавост и маневриране варшавският политически елит.
И в допълнение - един трезв анализ на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър:
[offtopic]http://dnes.dir.bg/mnenie.php?tag_id=45576&id=19834658
Хенри Кисинджър: Целта на Запада е разрушаването на Русия
Развитието на украинската криза показва, че Западът се стреми да разруши Русия.
Украинската криза се превърна в трагедия заради подменената политика. Дългосрочните интереси на световния ред бяха заменени от незабавна необходимост от възстановяване на украинската идентичност.
Това казва патриархът на американската дипломация Хенри Кисинджър в интервю за списание "Нешънъл интерест", пубрикувано на сайта на изданието.
За разрешаване на украинския конфликт е абсолютно необходимо вписването на тази криза в глобалния и исторически контекст. Целта на Запада, вместо интеграцията на Русия в западното общество в дългосрочна перспектива, вече е разрушението на Русия.
Като четеш днес за това как мюсюлмански подразделения воюват на страната на Украйна, разбираш, че е загубено всякакво чувство за мярка. Това е катастрофа.
За да се отнасяш към Русия като към велика държава, трябва от самото начало да обозначиш границите, в които нейните нужди могат да са в съзвучие с това, което е нужно на САЩ. В същото време Вашингтон не лансира каквато и да е работна концепция за европейска безопасност и на Европа не й остава друго, освен да разчита на Германия, а на Русия и Китай - да се сближават.
Германия трябва да играе и играе важна роля в строителството на европейския и световния ред. Иначе Германия не е идеалният главен партньор по въпроса за европейската безопасност в пограничната зона от 2700 км от Сталинград (днешен Волгоград - б.р.).
Участието на Америка в разрешаването на украинската криза е необходимо за осъзнаване на глобалния контекст. Политическото ръководство трябва да си отговори на въпроса не как да излезе от задънената улица на украинския конфликт, а как да го направи така, че това да способства за стабилността на световния ред.
На първо време трябва да се изясни особения статус на отношенията между Русия и Украйна, които отношения нито от едната, нито от другата страна не трябва да бъдат охарактеризирани без това да са отношения между две суверенни страни.
Абсолютно невъзможно е Владимир Путин да похарчи 60 млрд. евро, за да превърне летен курорт в зимно олимпийско село, за да може седмица след церемонията по закриването на Олимпиадата в Сочи, в която Русия се представи като част от западната цивилизация, да провокира военна криза.
Липсата на преговори по въпроса, в частност по икономическата интеграция на Украйна със съседните й страни, доведоха до това, че ЕС без да ще постъпи невнимателно. В резултат, всяка от страните действаше рационално, но изхождайки от собствената си, изкривена представа за това какво мисли другата.
Понастоящем така наречените неоконсерватори във Вашингтон упорстват в необходимостта да бъде сломено руското правителство. И ще продължат да го правят, докато не се сблъскат с последствията, както във всички войни, водени от САЩ след Втората световна война.
Увличайки се от стратегията, САЩ встъпват във войни, чийто край не може да бъде предсказан, като всеки път собствените вътрешнополитически възможности биват напълно игнорирани. На ниво благоразумие Барак Обама е реалист, но виждането му за света е по-скоро идеологическо, отколкото стратегическо".[/offtopic]
http://dnes.dir.bg/mnenie.php?tag_id=45576&id=19881769
Дали Полша е на път да се откаже от Украйна?
Автор: Станислав Стремидловски, агенция РЕГНУМ
Полски издания нарекоха изявленията на Порошенко "дипломатически шамар" за президента на Полша, обявил се по-рано за включване на Варшава в преговорния процес.
Президентът на Украйна Петро Порошенко разочарова поляците.
"Колкото до нови формати на преговорите за Донбас, убеден съм, че нямаме нужда от нови формати. Имаме "формата от Минск", "нормандския формат" и съм убеден, че в рамките на тези формати можем да решим всички необходими въпроси", заяви той на пресконференция след преговорите в Берлин с президента на Франция Франсоа Оланд и канцлерката на Германия Ангела Меркел.
Украинският лидер обаче изтъкна, че е имало срещи в различни формати: "Във Великобритания например, докато траеше лидерският форум на НАТО, се събирахме със страните от Голямата седморка (Г-7 плюс Украйна), обсъждахме тези въпроси в "женевски формат". Готови сме за сътрудничество, но смятаме за базов нормандския формат, доказал своята ефективност".
Много полски издания нарекоха изявленията на Порошенко един вид "дипломатически шамар" за президента на Полша Анджей Дуда, обявил се по-рано за включване на Варшава в преговорния процес. Предложенията на Дуда се свеждаха до два формата - нов, при който в украинските работи да се намесят съседните държави от ЕС, и "женевски", при който съдбата на Киев да се решава от ЕС, САЩ и Русия.
Ще отбележим, че първият вариант едва ли би подпомогнал днешната киевска власт, тъй като би означавал да се включат Унгария и Румъния, незабравили териториалните си претенции към Украйна. Вторият не даваше нищо на Полша, защото според полския президент ЕС трябваше да се представлява от европейската "външна министърка" Федерика Могерини и Варшава в най-добрия случай щеше само да бъде "информирана" за текущите процеси.
Та значи, Дуда е изгубил играта за Украйна? Е, не е точно така. Полша бе въвлечена в украинския конфликт от досегашното правителство на Доналд Туск наред с управляващата партия "Гражданска платформа". И независимо че лидерът на опозиционната партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински се изхитри да се отбие на "майдана" в Киев, присъствието му там заедно с Олег Тягнибок, лидер на движението "Свобода", практически веднага бе посрещнато на нож от полското общество, след което партийните водачи на ПиС гледаха да коментират събитията в Украйна от прилично разстояние. А и не само те. Дори новата полска министър-председателка Ева Копач - приемничката на Туск, щом пое поста, отправи сигнал, че ще насочи усилия главно към вътрешни, а не външни проблеми.
А Гжегож Схетина, сменил Радослав Шикорски във външното министерство на Полша, не лансира никаква сериозна инициатива за включване на Варшава в преговорния процес - прочу се може би само с проучвания за етническия състав на червеноармейските сили, освободили концлагера Аушвиц. Тези нюанси, ясни за всеки, следял внимателно полската политика, бяха очевидни. Затова, щом президентът на Полша Анджей Дуда, представляващ за разлика от Бронислав Коморовски опозиционната ПиС, заяви, че Варшава не е започнала първа да разваля отношенията с Москва, думите на новия стопанин на Белведер можеше да се тълкуват като обяснение, че виновник за влошените полско-руски връзки не е неговата партия, а "Гражданска платформа".
Защото за никого в Полша не е тайна, че тъкмо този кабинет пръв избра конфронтацията, след което Русия бе принудена да реагира, включително по въпроса за търговските санкции. За година и половина конфликт в Украйна най-важното, сторено от Киев, бе, че събуди полската историческа памет. Полското общество бездруго не обичаше украинците кой знае колко.
Неслучайно дори днес, в анкети на Центъра за проучване на общественото мнение, поляците посочват, че са най-враждебни към украинците, а руснаците - на девето място. Лицето на новата украинска власт, загрижила се да прослави националистите, замесени в убийствата на 100 000 поляци по време на Волинското клане, колкото и да се мъчи да го разхубави полският печат, накара обществото в Полша да потрепери.
Нещата, за които по-рано не се говореше, нито се мислеше, изведнъж добиха актуалност. Поляците взеха да се питат какво всъщност печелят от факта, че Варшава взе страната на Киев в конфликта и мигом си развали отношенията с Москва. Украинското правителство склони милостиво "да приеме като дар", сиреч безплатно, полски въглища, но щом през август т. г. се заговори за доставки на ток от Украйна поради недостига в самата Полша, поляците откриха, че, първо, токът може би ще е руски, и второ - че Киев се кани да го препродаде на тройна цена. Търговията с Русия се срина, но без да я замести търговия с Украйна. При това Варшава изцяло бе изтласкана от международните формати за уреждане на украинската криза.
През октомври т. г. в Полша предстоят поредните парламентарни избори. Социолозите прогнозират, че за първи път в историята на постсъветската република една партия - ПиС, ще има възможност да сформира кабинет самостоятелно, без да се налага да влиза в коалиционни преговори. Получавайки цялата власт в лицето на президента и правителството, ПиС ще може също така да се заеме с решително преформатиране на полската външна политика. Затова изявленията на Дуда по темата за въвличането на Полша в украинските дела може да се оценят и като опипване на почвата за оттегляне на Варшава от Украйна.
Дуда сега с чиста съвест има основания да каже на поляците: опитахме се, но самият Киев не желае нашето участие. И имайки предвид, че неотдавна украинският президент Порошенко заяви, че противостоенето в страната му може да се запази няколко десетилетия, това в перспектива развързва ръцете на Полша за изработване на нови подходи и нови стратегии. Както отбелязва главният редактор на портала Kresy.pl Томаш Квашницки, Варшава напълно би могла да се реши на реализация на "унгарски формат" на взаимоотношенията с Русия.
Премиерът на Унгария Виктор Орбан успя да получи от "руския самодържец" многобройни подаръци, в това число понижаване на цените на газа и 10 млрд. евро, които ще се използват за разширяване на АЕЦ. В наш интерес е, казва Квашницки, да предприемем аналогични стъпки към Москва, още повече че "те не предполагат никакви разходи или политически рискове".
Русия се старае да излезе от дипломатическата изолация и от това вече се възползваха унгарците. А Полша? Времето ще покаже доколко е способен на гъвкавост и маневриране варшавският политически елит.
И в допълнение - един трезв анализ на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър:
[offtopic]http://dnes.dir.bg/mnenie.php?tag_id=45576&id=19834658
Хенри Кисинджър: Целта на Запада е разрушаването на Русия
Развитието на украинската криза показва, че Западът се стреми да разруши Русия.
Украинската криза се превърна в трагедия заради подменената политика. Дългосрочните интереси на световния ред бяха заменени от незабавна необходимост от възстановяване на украинската идентичност.
Това казва патриархът на американската дипломация Хенри Кисинджър в интервю за списание "Нешънъл интерест", пубрикувано на сайта на изданието.
За разрешаване на украинския конфликт е абсолютно необходимо вписването на тази криза в глобалния и исторически контекст. Целта на Запада, вместо интеграцията на Русия в западното общество в дългосрочна перспектива, вече е разрушението на Русия.
Като четеш днес за това как мюсюлмански подразделения воюват на страната на Украйна, разбираш, че е загубено всякакво чувство за мярка. Това е катастрофа.
За да се отнасяш към Русия като към велика държава, трябва от самото начало да обозначиш границите, в които нейните нужди могат да са в съзвучие с това, което е нужно на САЩ. В същото време Вашингтон не лансира каквато и да е работна концепция за европейска безопасност и на Европа не й остава друго, освен да разчита на Германия, а на Русия и Китай - да се сближават.
Германия трябва да играе и играе важна роля в строителството на европейския и световния ред. Иначе Германия не е идеалният главен партньор по въпроса за европейската безопасност в пограничната зона от 2700 км от Сталинград (днешен Волгоград - б.р.).
Участието на Америка в разрешаването на украинската криза е необходимо за осъзнаване на глобалния контекст. Политическото ръководство трябва да си отговори на въпроса не как да излезе от задънената улица на украинския конфликт, а как да го направи така, че това да способства за стабилността на световния ред.
На първо време трябва да се изясни особения статус на отношенията между Русия и Украйна, които отношения нито от едната, нито от другата страна не трябва да бъдат охарактеризирани без това да са отношения между две суверенни страни.
Абсолютно невъзможно е Владимир Путин да похарчи 60 млрд. евро, за да превърне летен курорт в зимно олимпийско село, за да може седмица след церемонията по закриването на Олимпиадата в Сочи, в която Русия се представи като част от западната цивилизация, да провокира военна криза.
Липсата на преговори по въпроса, в частност по икономическата интеграция на Украйна със съседните й страни, доведоха до това, че ЕС без да ще постъпи невнимателно. В резултат, всяка от страните действаше рационално, но изхождайки от собствената си, изкривена представа за това какво мисли другата.
Понастоящем така наречените неоконсерватори във Вашингтон упорстват в необходимостта да бъде сломено руското правителство. И ще продължат да го правят, докато не се сблъскат с последствията, както във всички войни, водени от САЩ след Втората световна война.
Увличайки се от стратегията, САЩ встъпват във войни, чийто край не може да бъде предсказан, като всеки път собствените вътрешнополитически възможности биват напълно игнорирани. На ниво благоразумие Барак Обама е реалист, но виждането му за света е по-скоро идеологическо, отколкото стратегическо".[/offtopic]