20 г. след смъртта на 14-те войничета истината остава неясна
Публикувано: 11 авг 2015 09:27
Забравихме ли мутринските времена? Забравихме ли, как всичко беше замазано през 1995 г.?
20 години те вече не са сред нас. Лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейторите Юлиян Тодоров и Павел Димитров и редниците Андрей Любенов, Ботьо Шанков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Румен Иванов, Даниел Рангелов, Валери Цветанов, Венцислав Герев, Стоил Христов и Йордан Балджийски.
Вечна им памет!
20 години те вече не са сред нас. Лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейторите Юлиян Тодоров и Павел Димитров и редниците Андрей Любенов, Ботьо Шанков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Румен Иванов, Даниел Рангелов, Валери Цветанов, Венцислав Герев, Стоил Христов и Йордан Балджийски.
Вечна им памет!

20 г. след смъртта на 14-те войничета истината остава неясна
На годишнината от смъртта на войниците родителите им ще се съберат пред паметника, издигнат в тяхна чест
Навършват се 20 години от смъртта на 14-те войници от Транспортни войски, загинали при катастрофа на Околовръстния път на София на връщане от строителен обект.
Истината за инцидента остава неясна.
Председателят на Комитета на родителите на загиналите и пострадалите в казармата Юлия Симова не вярва, че виновните за трагедията ще бъдат наказани.
"За съжаление, още в началото делото беше смачкано. Три пъти то беше възобновявано, но виновни за смъртта на 14-те български момчета няма. Явно е, че паметта ни е много къса и не се отдава почит на тези 18-19-годишни момчета, които отдадоха живота си за България. Аз искам да спомена техните имена, да си помислят хората, да ги споменат и, евентуално, да ги запомнят. Това са лейтенант Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, Валери, Румен, Стоил, Павел, Даниел, Лальо, Ботьо, Андрей, Венцислав, Георги, Венцислав, Йордан", изброи имената по БНР Юлия Симова.
"Това са момчета, които изпълниха своя дълг към държавата, но държавата не опази техния млад живот", каза още тя.
Родителите на загиналите войници ще се съберат пред паметника, издигнат в тяхна чест на бул. „Околовръстен път“ в София, заяви Симова.
"Тези 14 български войници и те сирачета, които познават бащите си само от разказите на близките им и от снимките. Досъдебното производство още в началото беше размито, не беше направена транспортна експертиза, имаше безброй хипотези – от техническа повреда до заспиване на шофьора, до прилошаване, до неравност в пътя, но това бяха все версии, за да могат да се размият истинските причини. Всички улики са били унищожени. Нито един от свидетелите на инцидента не е дал смислено обяснение", допълни Симова.
Като основна се споменава версията за удар на камиона в трактор, след което се взривил и момчетата загинали в пожара. Имаше и версия за стрелба по камиона. Наблизо бил забелязан Иво Карамански.
Преди 20 години на днешния ден военни полицаи спират пред дома на Атанаска Ванкова в Монтана. Съобщават й, че със сина й Ботьо Шарков е станала катастрофа, става ясно от репортаж на bTV.
„Аз самата се усетих, че е станало нещо. И аз припаднах и после вече разбрах, че са изгорели децата и така... Ходихме до София, видяхме ги... Всяка една майка си влезе по отделно, та си ги видя...".
По-късно разбира, че по камиона е стреляно, но нищо повече, защото разследването започва няколко пъти и не стига доникъде:
"Никой ти не казва истината. До днешен ден не сме разбрали какво е станало. И вдигнахме ръце вече. Много ми е мъчно. Той има две дечица."
В деня на трагедията децата на Ботьо са малки момиченца. Днес са омъжени със свои деца. Помнят го само от снимките и старите видеокасети.
През 1995 година, само по данни на Комитета на родителите на загиналите и пострадалите в казармата, които Симова нарече „непълни“ са загинали 40 войника. През 1996-97 година държавата е взела решение за отпускане на средства за децата на загиналите войници, но с времето практиката е преустановена.
Миналата година родителите на загиналите са получили по 65 лева помощ за Рождество и Нова година. Получават и по 111 лева наследствена военноинвалидна пенсия.
11 август 2015
дир.бг