България срещу "Византия"
Публикувано: 27 юли 2015 12:40
Войните между България и Византия разгледани като граждански войни на Балканите !!! Един различен прочит на историята ! Да се надяваме че все повече български историци ще започнат да се събуждат 
"1.Коя е Византия?
Византия се основава от Константин Велики,тракиец-родом от Ниш през 330г.,който е римски император, провъзгласен за август от войските си през 306 година, управлявал Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император. През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион(малко градче на Босфора) в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин) . В традиционната историческа литература за вододел между историята на античната Римска империя и историята на нейната средновековна метаморфоза Византия, често се избира 330 г. (обявяванете на Константинопол за новата столица на Римската империя), по-рядко 395 г. (разделянето на империята между синовете на Теодосий), най-често 476 г. (абдикацията на Ромул Августул от престола на Западната Римска империя), понякога 565 г. (края на управлението на Юстиниан) или дори още по-късна дата - 641 г. (смъртта на Ираклий).
Историята на Византия условно може да се раздели на три периода: първият - наричан романоезичен, латински или ранновизантийски от ІV до VІІ в., при който официален език на държавата е латинският език, а част от императорите произхождат от романизираното балканско трако-илирийско население; вторият - класически, гръцки или средновизантийски период, който започва през VІІ век и трае до 1204 г.; а третият - късновизантийския период, който трае от 1261 г. до 1453 г.
От 610 г. нататък се наблюдава издигането на императори произхождащи главно от елинизираното население на империята; в частност Мала Азия, Сирия и Армения. През втория и третия период, официален език на държавата е гръцкият език. Част от "реформирането" на империята е нововъведението на император Ираклий, който през 629 г. заменя своята латинска титла Augustus с гръцката титла Βασιλεύς (вазилевс )
Византия, както във възприятията на собствените си поданици, така и дефакто, е автентичната средновековна гръкоезична Римска империя, естествено продължение на античната латиноезична римска държава! Византийците наричат себе си ромеи (ρωμαίοι), т.е. - римляни, държавата в която живеят – Ромейска империя (Ρωμαϊκή Αυτοκρατορία) т.е. Римска империя, а също така Царство на римляните (Βασιλεία τῶν Ρωμαίων). За съвременниците империята била известна просто като Романия (Ρωμανία, Romania). Новата християнска столица Константинопол дори до средата на V в. също бил по-известен като "Нов Рим" (Nova Roma, Νέα Ρώμη). Самото наименование Византия е неологизъм, произлизащ от старото име на Константинопол: Византион (Βυζάντιον). През Средновековието името Византион и негови производни почти не се използват, освен в много редки случаи, стилизирани от някой хронист в империята. Изразът "византийски" ("византийска") в съвременния му смисъл се среща за първи път у Йероним Волф през 1557 г. и става традиционен за историческата литература.
Като всяка империя и в състава на Византийската империя влизат много народи и етноси като:българи,сирийци,арменци,грузинци и голяма част от тракийските племена (дардани, илири, одриси, мизи, пелазги, пеонци и т.н. )
Това, че в състава на Византийската империя влизат и българите можем да прочетем дори в съчинението за готските игри съставено от самия Константин Велики или по негова поръчка се описват коледните приеми и празненства на ромейския двор и развлеченията след пиршеството – музика, песни, театрални представления. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват българите, сините (вандали/венети), зелените (гърци) и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки. Всички се явяват в национално облекло. Българите са посочени сред местните народи.
2.Коя е България?
В състава на Българската държава влизат основно тракийски племена: мизи, гети, даки, илири, беси, пеонци, мирмидонци. Ще цитирам някои стари хронисти писали за българите:
Йоан Цеца - „Хилиади” (11 век):
“А пеонците са българи. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях.
Йоан Екзарх, 9 век – „Шестоднев”: "Тесалийските мирмидонци на Ахил са българи."
Византийският хронист Йоан Малала: ”И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.”
Йоан Цеца “А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите,от река Аксиос, сиреч от известната Вардар, Хроми и Еном стояха начело на всички мизи."
Българите са посочени сред местните народи.
На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), който живее 3 века преди Аспарух е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Цезарийски (270-330), наричан "баща на църковната история". Запазена е в препис от 12 в.
На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф е отбелязано името "bulgare"
И следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят". ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus) Козмографът посочва, че това сведение му е казано от Йордан- готски историк от 6 в. Картата е запазена в късен препис.
Видният римски църковен писател от 9 век Анастасий Библиотекар съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г., "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Той пояснява, че "българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право". Тези провинции били "двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания".
Византийският император от 10 век Константин Багренородни пише за събитията при преместването на имперската столица в тракийския град Бизантин от Константин Велики:
„Императорът Константин, ...поради нападенията на българите направил от Тракия особена тема /област/ (за защита на Цариград)“.
Той разказва, че причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за излизане от ситуацията, дал на Тракия автономия.
Самият Цар Калоян заявява, че ние сме наследници на Троя:
Според анонимни автори от средновековието, когато представителите на Ватикана дошли да сключат унията с цар Калоян, в разговорите с нашите първенци, те заговорили в поучителен стил за минали велики народи и за това че, Рим е произлязъл от тях, а видиш ли Българите са все още един млад и още недорасъл народ. Те споменали за Троя и водената война, след която от жителите бегълци по-късно се е съградил Рим. На тези думи Калоян се засмял и отвърнал:
,,Че кой по добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди”
Думите "трак, траки" на древногръцки означават "див, суров човек" - синоним на по-късното "варварин".На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини".
Един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю, отбеляза точно и ясно в книгата си: “Археология и език”, че тракийският не се е различавал много от езика, говорен днес в България.
Английският е загубил около 85% от речника си за 1000 години, докато българският се различава от документирания тракийски не повече от 10%.
3. Защо са воювали ?
Разбрахме, че в състава на Византийската империя(на Балканския п-ов и Мала Азия) има много тракийски племена, а Българската държава е основно траки. Каква е била причината за войните:
Християнизирането на балканите започва още в I в. от н.е. с мисионерската дейност на апостол Павел в Македония и Тракия и първите църкви основани от него във Филипополис /Пловдив/ и Кабиле /Ямбол/. До IV в. митраизма и орфизма постепенно губят позиции пред утвърждаващото се християнство. Още от времето на Константин Велики в политическите борби във Византия се намесва и гръцката християнска църква. Част от тях са и църковни борби между гърци и българи в Източната империя, а те оказват влияние и на "църковните събори". Резултатът са заплетените "църковни спорове и войни". За съвременника те са неразбираеми, а причината е, че са резултат най-вече от политически интриги, а не от верски различия.
Още на Първия събор (Никейския) истинският въпрос, който го събира - как да се организират християнските църкви, за да действат по-добре - изобщо е изместен от дневния ред. Вместо това са измислени разни безпредметни спорове, а целта им е прозрачна - да се елиминират противниците на една върхушка, която узурпира правото да ръководи съдбите и дейността на християните.
КАК БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПОЛУЧАВА НЕЗАВИСИМОСТ ПРЕЗ 6 ВЕК
На 18-ти май 535 г. ,в желанието си да смири българите в Илирия и спаси Империята като примири религиозните противоречия император Юстниан /тръкиец по произход/ първи издава своята единадесета новела (закон), с която създава независима българска Архиепископия наречена Първа Юстиниана.- по името на града Юстиниана Прима, където е седалището й. Неин пряк приемник е ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ, която управлява църковно илирийските българи чак до 18 век, когато е закрита от султана под фанариотски натиск. : В своята 131 новела /закон/ император Юстиниан разпорежда , че Владиците на провинциите Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Превала, Дардания, Горна Мизия и Панония, да се ръкополагат от Архиепископа на Първа Юстиниана,а той да се ръкополага от собствения си синод и в подчинените си провинции да заема ранга на апостолския римски трон Той собственоръчноще бъде посветен от неговият съвет, и в подчинените си провинции в съгласие с предписанията на най- свещеният папа VIGILIUS да заема ранга на апостолския римски трон.
Градът бил построен от Юстиниан до родното му място - "укреплено селище, укрепление" (градче?) на име Ведряна. "Той е седалище на илирийския архиерей." - разказват Прокопий и Агатий. Никифор Грегорас пише, че Юстиниан отличил столицата на българския княз с архиепископия, затова архиепископията Първа Юстиниана била наречена българска архиепископия. Nic. Gregoras, Bonnae vol. 1, 26-27.
Това е един от центровете, където нашите "еретици" са поддръжали духовната и културната традиция на античността. По-късно гърците ги наричат "павликяни" и "богомили" и разправят, че учението им дошло от изток, а не е запазено от първите векове на християнството и от апостолите. А за Запада това е "българска ерес" и срещу нейните последователи Римската църква организира през 13 век най-кървавите кръстоносни походи в историята - превърнали в прах и пепел процъвтяващи градове на катарите /богомилите/ в Южна Франция.
Шести Вселенски събор (680-681г.сл. Хр.) - Вселенски събор, свикан в Константинопол по повод появилата се монотелитска ерес (монотелитите признавали в Спасителя само една воля). Съборът формулира православното учение за двете воли в Иисус Христос. Шести вселенски събор (Трети Константинополски събор).
2.Йоан Зонара в книгата EPITOME HISTORIARUM нарича Шестия Вселенски събор SYNODVS CONTRA MONOTHELITAS BVLGARI-Синод(Сесия) срещу Българите Минотелити.
,,Το δε των Βουλγαρων εθνοσ εισ τασ Ρωμαικασ χωρασ τασ περαν του Ιστρου γενομενον ταυταισ ακρατωσ ελυμαινετο."-,,Те Българите бяха етнос(народ) от Ромейската държава,натам от Дунав,и от началото на своето раждане(съществуване) "МЪРСЯХА ".
Та какво следва...........
Шестия Вселенски събор е свикан поради войната с Монотелите Българи,част от Ромейската държава,които със своята религия са ,,мърсяли" тази държава.
Войната не е била с някави чергари езичници идващи от степите а с Християнска България част от ИРИ,тоест тази война е била политическа, религиозна и война може би между федерати.
В словото си на 9.VIII.681 г. пред VI Вселенски събор презвитер Константин Апамейски подчертава, че византийците са претърпели поражение не от някакво племе, а във "войната с България.
„ Дойдох при вашият свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля нито тия, които изповядват две воли.”
През всички времена българската църква е независима и няма нищо общо с Цариградския патриарх и римския папа въпреки силното желание на гръцкото духовенство да я приведе под свое управление. Старият Символ на вярата на българската църква се различава и от гръцкия и от латинския. Става дума за формални различия във формален текст, които не касаят вярата на християните, а касаят само религиозната бюрокрация. Те не правят християните от изток и от запад различни по вяра, а удостоверяват принадлежност към определена официална религиозна партия. В България в редки периоди е имало гръцки свещеници - най-вече в кратък период след разделянето на Римската империя, през времето на визайнтийското владичество - и след това едва през 18-19 в
През 864-865 г. Борис I отчасти успява да осъществи своята мечта за обединение на християнската църква с „покръстването” на Мизия (Дунавска България). Всъщност това не е било покръстване на вече християнското население,а просто приемане на православната константинополска религия като официална. Не така обаче стоят нещата с Македония и Илирия – Първа Юстинияна, която остава самостоятелна. Това е и причината за Цариградския вселенски събор през 869-870 г. на който Рим и константинопол си поделят останалата независима архиепископия според политическите граници на двете империи. Цариград и Рим разкъсват и си поделят земите на българската църква според политическите граници на двете римски империи. Цариградската църква - чиято власт на Балканите дотогава стига до околностите на Цариград и гръцките църкви по брега на Бяло и Черно море - получава права да разшири властта си на Западния Балканския полуостров. А Римският папа - чийто диоцез отначало свършва до Равена и лангобардите в Северна Италия - получава права да разшири властта си над българската църква в Панония - защото тя някога време е принадлежала към Западната империя.
Дори и във времето на византийското робство - имп. Василий ІІ Българоубиец потвърждава с указ независимостта на българската църква -Охридска архиепископия. Днес се казва, че тя е създадена от имп. Василий. Но всъщност той само урежда правата й юридически и ги препотвърждава - в границите на диоцеза на Първа Юстиниана (старата българска официална църква). В неговия указ се подчертава, че границите и самоуправлението й се запазват "според така добре определеното от царувалите преди нас" - т.е. от Юстиниан Велики. Василий ІІ препотвърждава, че Цариградската патриаршия няма права да ръкополага в България, нито има други права над българската църква. Заповедта си е заповед и никой не я оспорва, но гръцките духовници намират хитър начин да унищожават българските книги. След 1020 г. в Българската Охридска архиепископия: имало е селекционер, знаещ кое да се унищожи! И той е известен от памтивека - изчезва онова, което е материална ценност. Без съмнение скъпият материал за писане - ПЕРГАМЕНТЪТ е още по-скъп като качество в царската и патриаршеската библиотека. Щом църквата в Преслав по онова време е наречена “Златна” - колко ли златни са били споменатите тук кодекси, включително и богослужебните книги на старобългарски: от най-избрани кожи, преработени от най-опитни майстори, със златни, а не с пиринчени закопчалки.
Кой и защо е унищожавал българските текстове през XI и XII в.? Изследователят ст.н.с. Трендафил Кръстанов се вгледа в гръцките палимпсести във Ватиканската библиотека в Рим (Ватикански гръцки кодекс) и разчете първоначално старобългарско изборно евангелие от X в. на кирилица - засега най-старото българско евангелие! (Палимпсест - книга върху пергамент, написана след измиването на първоначалния текст). Механизмът на унищожаване е документиран безспорно. На новите гръцки свещенослужители в новоучредената от Василий II, при завладяването на България, Българска Охридска архиепископия им е трябвал материал за писане. Те вземат завареното българско евангелие - измиват го, почистват “несресания български език” (изразът е взет от Теoфилакт) и написват същата книга вече на гръцки, за да не извършват повече богослужение на български в българските църкви.
България изчезва от политическата карта на Европа и остава под византийско владичество до 1185 г., когато братята Асен и Петър поставят началото на мощно движение за възстановяване на българската държавност.
През времето гърците са унищожавали български текстове, само защото са написани на кирилица или глаголица - дори без значение на съдържанието.
Гръцките фанариоти през XVIII—XIX в. съзнателно унищожават българските ръкописи в стремежа си да заличат всеки спомен от българската книжовна слава.
За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.
4. В заключение.
За двете най-големи държави на Балканския полуостров – Византия и България, съставени основно от траките, „народ, който е втори по численост след индийците” според Херодот, изповядващи една и съща религия – християнството, водили много и дълги църковно-политически войни, бихме ли казали че са водили „граждански войни на Балканите” ? "
"1.Коя е Византия?
Византия се основава от Константин Велики,тракиец-родом от Ниш през 330г.,който е римски император, провъзгласен за август от войските си през 306 година, управлявал Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император. През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион(малко градче на Босфора) в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин) . В традиционната историческа литература за вододел между историята на античната Римска империя и историята на нейната средновековна метаморфоза Византия, често се избира 330 г. (обявяванете на Константинопол за новата столица на Римската империя), по-рядко 395 г. (разделянето на империята между синовете на Теодосий), най-често 476 г. (абдикацията на Ромул Августул от престола на Западната Римска империя), понякога 565 г. (края на управлението на Юстиниан) или дори още по-късна дата - 641 г. (смъртта на Ираклий).
Историята на Византия условно може да се раздели на три периода: първият - наричан романоезичен, латински или ранновизантийски от ІV до VІІ в., при който официален език на държавата е латинският език, а част от императорите произхождат от романизираното балканско трако-илирийско население; вторият - класически, гръцки или средновизантийски период, който започва през VІІ век и трае до 1204 г.; а третият - късновизантийския период, който трае от 1261 г. до 1453 г.
От 610 г. нататък се наблюдава издигането на императори произхождащи главно от елинизираното население на империята; в частност Мала Азия, Сирия и Армения. През втория и третия период, официален език на държавата е гръцкият език. Част от "реформирането" на империята е нововъведението на император Ираклий, който през 629 г. заменя своята латинска титла Augustus с гръцката титла Βασιλεύς (вазилевс )
Византия, както във възприятията на собствените си поданици, така и дефакто, е автентичната средновековна гръкоезична Римска империя, естествено продължение на античната латиноезична римска държава! Византийците наричат себе си ромеи (ρωμαίοι), т.е. - римляни, държавата в която живеят – Ромейска империя (Ρωμαϊκή Αυτοκρατορία) т.е. Римска империя, а също така Царство на римляните (Βασιλεία τῶν Ρωμαίων). За съвременниците империята била известна просто като Романия (Ρωμανία, Romania). Новата християнска столица Константинопол дори до средата на V в. също бил по-известен като "Нов Рим" (Nova Roma, Νέα Ρώμη). Самото наименование Византия е неологизъм, произлизащ от старото име на Константинопол: Византион (Βυζάντιον). През Средновековието името Византион и негови производни почти не се използват, освен в много редки случаи, стилизирани от някой хронист в империята. Изразът "византийски" ("византийска") в съвременния му смисъл се среща за първи път у Йероним Волф през 1557 г. и става традиционен за историческата литература.
Като всяка империя и в състава на Византийската империя влизат много народи и етноси като:българи,сирийци,арменци,грузинци и голяма част от тракийските племена (дардани, илири, одриси, мизи, пелазги, пеонци и т.н. )
Това, че в състава на Византийската империя влизат и българите можем да прочетем дори в съчинението за готските игри съставено от самия Константин Велики или по негова поръчка се описват коледните приеми и празненства на ромейския двор и развлеченията след пиршеството – музика, песни, театрални представления. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват българите, сините (вандали/венети), зелените (гърци) и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки. Всички се явяват в национално облекло. Българите са посочени сред местните народи.
2.Коя е България?
В състава на Българската държава влизат основно тракийски племена: мизи, гети, даки, илири, беси, пеонци, мирмидонци. Ще цитирам някои стари хронисти писали за българите:
Йоан Цеца - „Хилиади” (11 век):
“А пеонците са българи. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях.
Йоан Екзарх, 9 век – „Шестоднев”: "Тесалийските мирмидонци на Ахил са българи."
Византийският хронист Йоан Малала: ”И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.”
Йоан Цеца “А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите,от река Аксиос, сиреч от известната Вардар, Хроми и Еном стояха начело на всички мизи."
Българите са посочени сред местните народи.
На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), който живее 3 века преди Аспарух е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Цезарийски (270-330), наричан "баща на църковната история". Запазена е в препис от 12 в.
На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф е отбелязано името "bulgare"
И следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят". ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus) Козмографът посочва, че това сведение му е казано от Йордан- готски историк от 6 в. Картата е запазена в късен препис.
Видният римски църковен писател от 9 век Анастасий Библиотекар съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г., "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Той пояснява, че "българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право". Тези провинции били "двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания".
Византийският император от 10 век Константин Багренородни пише за събитията при преместването на имперската столица в тракийския град Бизантин от Константин Велики:
„Императорът Константин, ...поради нападенията на българите направил от Тракия особена тема /област/ (за защита на Цариград)“.
Той разказва, че причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за излизане от ситуацията, дал на Тракия автономия.
Самият Цар Калоян заявява, че ние сме наследници на Троя:
Според анонимни автори от средновековието, когато представителите на Ватикана дошли да сключат унията с цар Калоян, в разговорите с нашите първенци, те заговорили в поучителен стил за минали велики народи и за това че, Рим е произлязъл от тях, а видиш ли Българите са все още един млад и още недорасъл народ. Те споменали за Троя и водената война, след която от жителите бегълци по-късно се е съградил Рим. На тези думи Калоян се засмял и отвърнал:
,,Че кой по добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди”
Думите "трак, траки" на древногръцки означават "див, суров човек" - синоним на по-късното "варварин".На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини".
Един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю, отбеляза точно и ясно в книгата си: “Археология и език”, че тракийският не се е различавал много от езика, говорен днес в България.
Английският е загубил около 85% от речника си за 1000 години, докато българският се различава от документирания тракийски не повече от 10%.
3. Защо са воювали ?
Разбрахме, че в състава на Византийската империя(на Балканския п-ов и Мала Азия) има много тракийски племена, а Българската държава е основно траки. Каква е била причината за войните:
Християнизирането на балканите започва още в I в. от н.е. с мисионерската дейност на апостол Павел в Македония и Тракия и първите църкви основани от него във Филипополис /Пловдив/ и Кабиле /Ямбол/. До IV в. митраизма и орфизма постепенно губят позиции пред утвърждаващото се християнство. Още от времето на Константин Велики в политическите борби във Византия се намесва и гръцката християнска църква. Част от тях са и църковни борби между гърци и българи в Източната империя, а те оказват влияние и на "църковните събори". Резултатът са заплетените "църковни спорове и войни". За съвременника те са неразбираеми, а причината е, че са резултат най-вече от политически интриги, а не от верски различия.
Още на Първия събор (Никейския) истинският въпрос, който го събира - как да се организират християнските църкви, за да действат по-добре - изобщо е изместен от дневния ред. Вместо това са измислени разни безпредметни спорове, а целта им е прозрачна - да се елиминират противниците на една върхушка, която узурпира правото да ръководи съдбите и дейността на християните.
КАК БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПОЛУЧАВА НЕЗАВИСИМОСТ ПРЕЗ 6 ВЕК
На 18-ти май 535 г. ,в желанието си да смири българите в Илирия и спаси Империята като примири религиозните противоречия император Юстниан /тръкиец по произход/ първи издава своята единадесета новела (закон), с която създава независима българска Архиепископия наречена Първа Юстиниана.- по името на града Юстиниана Прима, където е седалището й. Неин пряк приемник е ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ, която управлява църковно илирийските българи чак до 18 век, когато е закрита от султана под фанариотски натиск. : В своята 131 новела /закон/ император Юстиниан разпорежда , че Владиците на провинциите Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Превала, Дардания, Горна Мизия и Панония, да се ръкополагат от Архиепископа на Първа Юстиниана,а той да се ръкополага от собствения си синод и в подчинените си провинции да заема ранга на апостолския римски трон Той собственоръчноще бъде посветен от неговият съвет, и в подчинените си провинции в съгласие с предписанията на най- свещеният папа VIGILIUS да заема ранга на апостолския римски трон.
Градът бил построен от Юстиниан до родното му място - "укреплено селище, укрепление" (градче?) на име Ведряна. "Той е седалище на илирийския архиерей." - разказват Прокопий и Агатий. Никифор Грегорас пише, че Юстиниан отличил столицата на българския княз с архиепископия, затова архиепископията Първа Юстиниана била наречена българска архиепископия. Nic. Gregoras, Bonnae vol. 1, 26-27.
Това е един от центровете, където нашите "еретици" са поддръжали духовната и културната традиция на античността. По-късно гърците ги наричат "павликяни" и "богомили" и разправят, че учението им дошло от изток, а не е запазено от първите векове на християнството и от апостолите. А за Запада това е "българска ерес" и срещу нейните последователи Римската църква организира през 13 век най-кървавите кръстоносни походи в историята - превърнали в прах и пепел процъвтяващи градове на катарите /богомилите/ в Южна Франция.
Шести Вселенски събор (680-681г.сл. Хр.) - Вселенски събор, свикан в Константинопол по повод появилата се монотелитска ерес (монотелитите признавали в Спасителя само една воля). Съборът формулира православното учение за двете воли в Иисус Христос. Шести вселенски събор (Трети Константинополски събор).
2.Йоан Зонара в книгата EPITOME HISTORIARUM нарича Шестия Вселенски събор SYNODVS CONTRA MONOTHELITAS BVLGARI-Синод(Сесия) срещу Българите Минотелити.
,,Το δε των Βουλγαρων εθνοσ εισ τασ Ρωμαικασ χωρασ τασ περαν του Ιστρου γενομενον ταυταισ ακρατωσ ελυμαινετο."-,,Те Българите бяха етнос(народ) от Ромейската държава,натам от Дунав,и от началото на своето раждане(съществуване) "МЪРСЯХА ".
Та какво следва...........
Шестия Вселенски събор е свикан поради войната с Монотелите Българи,част от Ромейската държава,които със своята религия са ,,мърсяли" тази държава.
Войната не е била с някави чергари езичници идващи от степите а с Християнска България част от ИРИ,тоест тази война е била политическа, религиозна и война може би между федерати.
В словото си на 9.VIII.681 г. пред VI Вселенски събор презвитер Константин Апамейски подчертава, че византийците са претърпели поражение не от някакво племе, а във "войната с България.
„ Дойдох при вашият свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля нито тия, които изповядват две воли.”
През всички времена българската църква е независима и няма нищо общо с Цариградския патриарх и римския папа въпреки силното желание на гръцкото духовенство да я приведе под свое управление. Старият Символ на вярата на българската църква се различава и от гръцкия и от латинския. Става дума за формални различия във формален текст, които не касаят вярата на християните, а касаят само религиозната бюрокрация. Те не правят християните от изток и от запад различни по вяра, а удостоверяват принадлежност към определена официална религиозна партия. В България в редки периоди е имало гръцки свещеници - най-вече в кратък период след разделянето на Римската империя, през времето на визайнтийското владичество - и след това едва през 18-19 в
През 864-865 г. Борис I отчасти успява да осъществи своята мечта за обединение на християнската църква с „покръстването” на Мизия (Дунавска България). Всъщност това не е било покръстване на вече християнското население,а просто приемане на православната константинополска религия като официална. Не така обаче стоят нещата с Македония и Илирия – Първа Юстинияна, която остава самостоятелна. Това е и причината за Цариградския вселенски събор през 869-870 г. на който Рим и константинопол си поделят останалата независима архиепископия според политическите граници на двете империи. Цариград и Рим разкъсват и си поделят земите на българската църква според политическите граници на двете римски империи. Цариградската църква - чиято власт на Балканите дотогава стига до околностите на Цариград и гръцките църкви по брега на Бяло и Черно море - получава права да разшири властта си на Западния Балканския полуостров. А Римският папа - чийто диоцез отначало свършва до Равена и лангобардите в Северна Италия - получава права да разшири властта си над българската църква в Панония - защото тя някога време е принадлежала към Западната империя.
Дори и във времето на византийското робство - имп. Василий ІІ Българоубиец потвърждава с указ независимостта на българската църква -Охридска архиепископия. Днес се казва, че тя е създадена от имп. Василий. Но всъщност той само урежда правата й юридически и ги препотвърждава - в границите на диоцеза на Първа Юстиниана (старата българска официална църква). В неговия указ се подчертава, че границите и самоуправлението й се запазват "според така добре определеното от царувалите преди нас" - т.е. от Юстиниан Велики. Василий ІІ препотвърждава, че Цариградската патриаршия няма права да ръкополага в България, нито има други права над българската църква. Заповедта си е заповед и никой не я оспорва, но гръцките духовници намират хитър начин да унищожават българските книги. След 1020 г. в Българската Охридска архиепископия: имало е селекционер, знаещ кое да се унищожи! И той е известен от памтивека - изчезва онова, което е материална ценност. Без съмнение скъпият материал за писане - ПЕРГАМЕНТЪТ е още по-скъп като качество в царската и патриаршеската библиотека. Щом църквата в Преслав по онова време е наречена “Златна” - колко ли златни са били споменатите тук кодекси, включително и богослужебните книги на старобългарски: от най-избрани кожи, преработени от най-опитни майстори, със златни, а не с пиринчени закопчалки.
Кой и защо е унищожавал българските текстове през XI и XII в.? Изследователят ст.н.с. Трендафил Кръстанов се вгледа в гръцките палимпсести във Ватиканската библиотека в Рим (Ватикански гръцки кодекс) и разчете първоначално старобългарско изборно евангелие от X в. на кирилица - засега най-старото българско евангелие! (Палимпсест - книга върху пергамент, написана след измиването на първоначалния текст). Механизмът на унищожаване е документиран безспорно. На новите гръцки свещенослужители в новоучредената от Василий II, при завладяването на България, Българска Охридска архиепископия им е трябвал материал за писане. Те вземат завареното българско евангелие - измиват го, почистват “несресания български език” (изразът е взет от Теoфилакт) и написват същата книга вече на гръцки, за да не извършват повече богослужение на български в българските църкви.
България изчезва от политическата карта на Европа и остава под византийско владичество до 1185 г., когато братята Асен и Петър поставят началото на мощно движение за възстановяване на българската държавност.
През времето гърците са унищожавали български текстове, само защото са написани на кирилица или глаголица - дори без значение на съдържанието.
Гръцките фанариоти през XVIII—XIX в. съзнателно унищожават българските ръкописи в стремежа си да заличат всеки спомен от българската книжовна слава.
За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.
4. В заключение.
За двете най-големи държави на Балканския полуостров – Византия и България, съставени основно от траките, „народ, който е втори по численост след индийците” според Херодот, изповядващи една и съща религия – християнството, водили много и дълги църковно-политически войни, бихме ли казали че са водили „граждански войни на Балканите” ? "
Одриското царство е просъществувало почти 5 века с малък помеждутък! Ти на това ако му викаш малко 
От "Стара велика България" която е просъществувала според нашите "историци" 30 години ли