35 години смъртта не победи песните на Висоцки
Преди 35 години на днешния ден смъртта покоси един от най-известните бардове на бившия Съветски Съюз - Владимир Висоцки.
Певец, актьор, поет и писател, той си отива без време от този живот - само на 42 години. Новината стига до всички краища на необятната руска страна и до чужбина. Пред театър „Таганка“, където бардът е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хиляди се сбогуват с Висоцки, много от тях от покривите на близки до гробищата сгради. Западните станции, като „Гласът на Америка“, говорят за него, свирят негови песни. Единствено медиите в СССР гузно мълчат.
Истината едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни".
В едно свое интервю синът на барда Никита Висоцки казва: "Татко е имал късмета да живее в забележително време, около него винаги е имало много необикновено талантливи хора. Не мисля, че е бил по-добър от тях, но в него е имало нещо, което го е отличавало от всички. Мисля, че решаващото е, че той е бил воин. Отнасял се е към живота като към предизвикателство и е побеждавал. А народът обича героите, които са готови за саможертва".
faktor.bg
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=ohkmQfiwpZY&list=RDohkmQfiwpZY[/youtube]
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=4n8WdYMBUnw[/youtube]
Ето и едно свидетелство за погребенито на Висоцки, на известният руски режисьор Юри Любимов, който си спомня:
„ И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти“. Тази картина обиколи света..
Авторе,Владимир Семьонович никога няма да умре 
А за Висоцки каквото и да се напише, ще бъде малко....просто той е много, много голям... 