"Авантюрата София" приключи зловещо!!!
Публикувано: 13 юли 2015 23:47
Преди доста години един мой приятел се премести да живее от китния ни роден град в София. Още тогава го разубеждавах, но той под влиянието и на жена му не ме послуша и замина за София да става столичанин. Чудех се аз какво ще прави при тези задръствания, шум и далечни разстояния и при тези неособено дружелюбно настроени софиянци, готови всеки момент да изсъскат обидното "селянин". Нашият град който за софиянци и пловдивчани е "село", всъщност си е един средно голям град в който всичко си има! Хубав център, хубав парк, културни мероприятия, футболен отбор, плаж и около 40-50 заведения. И всичко това на една ръка разстояние. Е вярно че в София заведенията са 1050, но каква полза от това като не можеш да ги обиколиш.
Та моя приятел замина и в началото беше добре. Хвалеше се, намери лесно работа като сервитьор в елитно заведение /все пак е работил в Англия и знае перфектен английски/, а жена му понеже е по-отворена започна бизнес със сватбена агенция. След това приятеля ми го повишаха в салонен управител на заведението. Първите 5-6 години бяха на квартира, но жена му и някои други роднини го съветваха да купят жилище. Попита ме и мен за съвет и аз му казах твърдо не, че сега не е момента да купува. Дори и аз не подозирах колко прав ще се окажа в съвета си. Беше 2008 година точно в пика на цените! Казах му че в България има имотен балон, който ще се спука и цените ще тръгнат надолу. Кой да те слуша тогава, почти всички по онова време вярваха, че цените ще вървят вечно нагоре. Та купи той жилище точно в пика със 100 хил. лева заем от банка с висока лихва. Тогава банките лесно раздаваха кредити. И неговите мъки започнаха. Цените на имотите още в края на същата година се сринаха, после продължиха да падат още 5 години. Приятеля поостаря и вече не е атрактивен за сервитьор. Освободиха го от работа и едва с триста зора намери работа като продавач-консултанат с доста по-ниска заплата. Сватбената агенция на жена му също зацикли и се сведе до 1 ангажимент за 1 или 2 месеца. Децата им пораснаха и разходите по тях се увеличиха. Заемът започна да им тежи като воденичен камък! Първо го разсрочиха, но после вече се предадоха, спряха да го обслужват и се наложи да продадат жилището. Продадоха го, но бедите не свършиха. Оказа се че за толкова години са успели да намалят главницата само с 5 хил. лева, а останалото е било погасявене на лихви. За апартамента взеха едва 70 хил. лева. Прибраха се вече в родния град за да не плащат поне наем и по някакъв начин да се мъчат да погасяват останалите им 25 хиляди от заема. Признаха си, че това е било най-трудния период в живота им, а заминаването за София най-голямата грешка. Нашата столица е мащеха и доста сурова за много от пришълците от провинцията. Моят съвет е, хора замислете се сериозно преди да заминете от родното място.
Та моя приятел замина и в началото беше добре. Хвалеше се, намери лесно работа като сервитьор в елитно заведение /все пак е работил в Англия и знае перфектен английски/, а жена му понеже е по-отворена започна бизнес със сватбена агенция. След това приятеля ми го повишаха в салонен управител на заведението. Първите 5-6 години бяха на квартира, но жена му и някои други роднини го съветваха да купят жилище. Попита ме и мен за съвет и аз му казах твърдо не, че сега не е момента да купува. Дори и аз не подозирах колко прав ще се окажа в съвета си. Беше 2008 година точно в пика на цените! Казах му че в България има имотен балон, който ще се спука и цените ще тръгнат надолу. Кой да те слуша тогава, почти всички по онова време вярваха, че цените ще вървят вечно нагоре. Та купи той жилище точно в пика със 100 хил. лева заем от банка с висока лихва. Тогава банките лесно раздаваха кредити. И неговите мъки започнаха. Цените на имотите още в края на същата година се сринаха, после продължиха да падат още 5 години. Приятеля поостаря и вече не е атрактивен за сервитьор. Освободиха го от работа и едва с триста зора намери работа като продавач-консултанат с доста по-ниска заплата. Сватбената агенция на жена му също зацикли и се сведе до 1 ангажимент за 1 или 2 месеца. Децата им пораснаха и разходите по тях се увеличиха. Заемът започна да им тежи като воденичен камък! Първо го разсрочиха, но после вече се предадоха, спряха да го обслужват и се наложи да продадат жилището. Продадоха го, но бедите не свършиха. Оказа се че за толкова години са успели да намалят главницата само с 5 хил. лева, а останалото е било погасявене на лихви. За апартамента взеха едва 70 хил. лева. Прибраха се вече в родния град за да не плащат поне наем и по някакъв начин да се мъчат да погасяват останалите им 25 хиляди от заема. Признаха си, че това е било най-трудния период в живота им, а заминаването за София най-голямата грешка. Нашата столица е мащеха и доста сурова за много от пришълците от провинцията. Моят съвет е, хора замислете се сериозно преди да заминете от родното място.
Настоящата стойност на парите, които ще изплатиш в бъдеще, отчитайки лихвата, е равна на заема, който си взел.