Аз спрях активна спортна дейност през 2000 г. После се хванах да уча и се наслаждавах на мачовете на Родопа в А група. Тичах много бързо, но издръжливостта ми беше проблем, признавам- и едно време си имаше криза и много, много глад.
Футболът ми е страст от шест годишен, затова имам и толкова любими отбори, много от които за вас са нелепи, но за мен никак даже!
Основна позиция на терена- десен бек, след това опорен халф, ама съм се докосвал и до вратарския пост няколко пъти чат - пат, ама ме беше страх да се хвърля да не си чупя някое ребро, затова предпочитах да влиза гол.
Като цяло обожавам спорта - започнах с лека атлетика дълъг и троен скок, за мое нещастие треньорът не струваше и се ориентирах в друго нещо... Дойде великото лято на 1994-та и заради "тъпи" легенди като Стоичков и идола ми Костадинов си скапвам живота, гледайки всеки футболен мач по телевизията и до днес!
Да знаете, че не е лесно начинание, имаше един период, когато работех здраво и се прибирах толкова уморен, че футболът ми беше последна грижа, тогава обръщах само внимание на българските мачове в А, Б, и В групите и евротурнирите- всичко останало го бях зарязал, докато не напуснах работа и манията отново ме обзе, но този път още по-силно. Бил съм се за дистанционно с 12- години по-големия си брат и пак ще се бием ако се наложи, защото една от маниите ми е футбола, имам и други - много са. Не съм лош човек, ама само гледам футбол!
Обаче има един проблем- не ми носи същата тръпка по дяволите като преди, защото всеки мач днес е уреден, всеки на някого ляга, а оттам идват и конспирациите и най-важното точните ми резултати. Опитвам се да гледам колкото се може повече мачове на любимите си отбори, ама като играят в един и същи час как да стане - на всичко отгоре трябва да намеря време и за всички останали. Не работя, само и само да имам време да гледам футбол, но изкуството изисква жертви!
Лошото в случая е, когато паднеш жертва на изкуството, ако ме разбирате какво имам предвид!
И аз да река накрая като бащата- какво ми е минало през главата!
Залагам на футбол като всяка друга българска будала, най-добрият съм в прогнозите, но печеля само когато ми пуснат (да речем два, три пъти годишно е таман, повече недейте и чака ако играете по шест мача в права колонка
, то не е хвани го тури го, когато ти искаш да печелиш.
На състезание съм участвал доста пъти- първо се класирах шести на градското по бягане, после с футбола спечелихме градското по футбол, но регламента не позволяваше да ни наградят с купата, тъй като бяхме професионалисти, малко оставаше да не ни дадат и да участваме. Редко вкарвах голове, ама като вкарам ги боли всичките, но най-вече ги боляха ногите където съм ги ритал. И мен ме боляха да не ми се оправдава никой, само че мен кат ме шути някой си продължавам да играя, а те лягат и се прививат като умрели за един тъп фаул, но това не на градското, ами на тренировки и мачове.
Имал съм и някое разтежени и доста синини по ногите (аз не рева за фаулове като тех, обаче ся реви от вени кат си голям мъж те ева), но съм се отървавал без счупвания от спорта като изключим пукнат череп с керемида (случва се като се цъка футболче зад училището, където е изкопан и ров, а керемидите дето ни служеха за врати и топката хвърчаха там по моята тиква. Причинявал съм контузии къде по-леки, къде по-тежки, ама десният бек е отговорен пост и си изисква да взимаш и жертви.
Оф, случваше се да си забия и някой автогол, виноват, ама по това време автоголаджии като мен и Любо Пенев да ги търсиш на трансферния пазар в трансфермаркет не можеш ги намери.
Можех да играя волейбол, можех да играя карти (тва го още мога), табла, дама, можех да вкарвам и то допреди десетина годинки кошове с тройки в баскетбола от центъра, но не можех да я вкарвам от шибаното подкошие, играех федербал, играех бейзбол, къртене на скали, моникс, спускане с шейни, малко ски колкото пак да разтегна някое сухожилие става, тенис на маса, народна топка (винаги оставах последен демек печелех), гама, туба, хвърляне на гюле по камък отдолу пълен с картинки (още от лапета свивах колекцията с ваденки с коли на брата и ги залагахме под камъка) и др, но никога не ме карайте да плувам- няма да стана Майкъл Фелпс със сигурност, по-скоро някой удавен летовник на плажа с дупките в Бяла.
И това е само една от маниите ми, ами като имам и други, мани, мани, препоръчвам ви да не правите теми за тях, ама без да иска някой чат-пат гледам, че ги уцелва, нищо, готов съм да се раздам максимално за всяка една тема, само за политика не ми говорете, че тогава яко ще има хейт предупреждавам, че всякакви илюминати, депутати, партии не са ми по вкуса и някой може да го отнесе- пак виноват!
Ще ви кажа, че по мое време калеври нямаше никъде, а цената им беше умопомрачителна - 300 лв отпреди да махнат нулите и ги имаше само в Пловдив. Имало е такива моменти, малко тъжни за времето, но паметни, в които се наложи вратарят с най-много мачове в българските първенства се наложи да ми подари едни "Чардафон" Габрово, че иначе немах с кво да ритам по едно време и винаги имах пришки по краката от тия корави "налъми."
Лека нощ и спортувайте колкото се може повече и повече, няма по-хубаво нещо от спорта, поне докато не влезе в тиражите на букмейкърите!
На други спортове с топка така и не успях да отделя достатъчно внимание като малък (а съм установил, че с напредването на годините, е по-трудно да се запалиш по нов вид спорт), така че за мен футболът ще си остане номер едно.