Футболът като хоби/занимавка

[Бисер Шматков]

Практикувате ли редовно футбол? До каква степен сте запалени – играете целогодишно или само през пролетните и летните месеци? Участвате ли във футболни лиги/турнири с награден фонд или просто от време на време се събирате да поритате с приятели или дори непознати на квартален принцип? Кои са ви предпочитаните игрища във вашето населено място? Как оценявате собствените си умения?

[dreben23]

Аз спрях активна спортна дейност през 2000 г. После се хванах да уча и се наслаждавах на мачовете на Родопа в А група. Тичах много бързо, но издръжливостта ми беше проблем, признавам- и едно време си имаше криза и много, много глад.
Футболът ми е страст от шест годишен, затова имам и толкова любими отбори, много от които за вас са нелепи, но за мен никак даже! Основна позиция на терена- десен бек, след това опорен халф, ама съм се докосвал и до вратарския пост няколко пъти чат - пат, ама ме беше страх да се хвърля да не си чупя някое ребро, затова предпочитах да влиза гол. Като цяло обожавам спорта - започнах с лека атлетика дълъг и троен скок, за мое нещастие треньорът не струваше и се ориентирах в друго нещо... Дойде великото лято на 1994-та и заради "тъпи" легенди като Стоичков и идола ми Костадинов си скапвам живота, гледайки всеки футболен мач по телевизията и до днес! Да знаете, че не е лесно начинание, имаше един период, когато работех здраво и се прибирах толкова уморен, че футболът ми беше последна грижа, тогава обръщах само внимание на българските мачове в А, Б, и В групите и евротурнирите- всичко останало го бях зарязал, докато не напуснах работа и манията отново ме обзе, но този път още по-силно. Бил съм се за дистанционно с 12- години по-големия си брат и пак ще се бием ако се наложи, защото една от маниите ми е футбола, имам и други - много са. Не съм лош човек, ама само гледам футбол! Обаче има един проблем- не ми носи същата тръпка по дяволите като преди, защото всеки мач днес е уреден, всеки на някого ляга, а оттам идват и конспирациите и най-важното точните ми резултати. Опитвам се да гледам колкото се може повече мачове на любимите си отбори, ама като играят в един и същи час как да стане - на всичко отгоре трябва да намеря време и за всички останали. Не работя, само и само да имам време да гледам футбол, но изкуството изисква жертви! Лошото в случая е, когато паднеш жертва на изкуството, ако ме разбирате какво имам предвид!

И аз да река накрая като бащата- какво ми е минало през главата!
Залагам на футбол като всяка друга българска будала, най-добрият съм в прогнозите, но печеля само когато ми пуснат (да речем два, три пъти годишно е таман, повече недейте и чака ако играете по шест мача в права колонка , то не е хвани го тури го, когато ти искаш да печелиш.

На състезание съм участвал доста пъти- първо се класирах шести на градското по бягане, после с футбола спечелихме градското по футбол, но регламента не позволяваше да ни наградят с купата, тъй като бяхме професионалисти, малко оставаше да не ни дадат и да участваме. Редко вкарвах голове, ама като вкарам ги боли всичките, но най-вече ги боляха ногите където съм ги ритал. И мен ме боляха да не ми се оправдава никой, само че мен кат ме шути някой си продължавам да играя, а те лягат и се прививат като умрели за един тъп фаул, но това не на градското, ами на тренировки и мачове.
Имал съм и някое разтежени и доста синини по ногите (аз не рева за фаулове като тех, обаче ся реви от вени кат си голям мъж те ева), но съм се отървавал без счупвания от спорта като изключим пукнат череп с керемида (случва се като се цъка футболче зад училището, където е изкопан и ров, а керемидите дето ни служеха за врати и топката хвърчаха там по моята тиква. Причинявал съм контузии къде по-леки, къде по-тежки, ама десният бек е отговорен пост и си изисква да взимаш и жертви.

Оф, случваше се да си забия и някой автогол, виноват, ама по това време автоголаджии като мен и Любо Пенев да ги търсиш на трансферния пазар в трансфермаркет не можеш ги намери.

Можех да играя волейбол, можех да играя карти (тва го още мога), табла, дама, можех да вкарвам и то допреди десетина годинки кошове с тройки в баскетбола от центъра, но не можех да я вкарвам от шибаното подкошие, играех федербал, играех бейзбол, къртене на скали, моникс, спускане с шейни, малко ски колкото пак да разтегна някое сухожилие става, тенис на маса, народна топка (винаги оставах последен демек печелех), гама, туба, хвърляне на гюле по камък отдолу пълен с картинки (още от лапета свивах колекцията с ваденки с коли на брата и ги залагахме под камъка) и др, но никога не ме карайте да плувам- няма да стана Майкъл Фелпс със сигурност, по-скоро някой удавен летовник на плажа с дупките в Бяла.

И това е само една от маниите ми, ами като имам и други, мани, мани, препоръчвам ви да не правите теми за тях, ама без да иска някой чат-пат гледам, че ги уцелва, нищо, готов съм да се раздам максимално за всяка една тема, само за политика не ми говорете, че тогава яко ще има хейт предупреждавам, че всякакви илюминати, депутати, партии не са ми по вкуса и някой може да го отнесе- пак виноват!

Ще ви кажа, че по мое време калеври нямаше никъде, а цената им беше умопомрачителна - 300 лв отпреди да махнат нулите и ги имаше само в Пловдив. Имало е такива моменти, малко тъжни за времето, но паметни, в които се наложи вратарят с най-много мачове в българските първенства се наложи да ми подари едни "Чардафон" Габрово, че иначе немах с кво да ритам по едно време и винаги имах пришки по краката от тия корави "налъми."

Лека нощ и спортувайте колкото се може повече и повече, няма по-хубаво нещо от спорта, поне докато не влезе в тиражите на букмейкърите!

[DmG]

Редовно, в повечето време вратарствам и имам два отбора + кой ме викне, преди година или две имаше повече отбори и играех от два до четири мача всеки ден.
Мач на малки вратички >>>>>>>>> А група > А окръжна група !

[trokadero_]

Лятото се събираме с приятели

[Red_Neck]

Редовно, целогодишно (няма зиме, няма лете ) по 2-3 пъти седмично.
Играем с постоянни отбори и истински се забавляваме. "Разборите" на по бира-две след мач са безценни.
Благодаря на хората инвестирали във футболни игрища за любители!

[cska-632]

Много ясно, че играеме. Ритам за втория отбор на Лудогорец и преди това бях в ЦСКА. Сега тука не много умните ми колеги от ЦСКА си викат знаех си. Лъжа Може и да не лъжа. Иначе в Бенковски Бяла съм титуляр

[THE G.A.M.E]

"Цъкането" на футбол е най-полезното нещо за тялото и духа.
Е, има и контузии, но няма как, те са част от играта.

Аз лично напоследък не играя много, но те и тайфата са така.
Предполгам, времето е основният проблем.
По-принцип цъкаме в разните национални турнирчета за аматьори, дето се организират ежегодно.

Иначе аз започнах да тренирам футбол на 11 години, във вече далечната 1991-ва, запалих се от световното в Италия 90'
Винаги съм искал да съм в центъра на вниманието, тоест, да играя често с топката, отдаваше ми се и за т'ва почти винаги, където и да съм играл, съм бил или халф, или крилце.
Само в период от половин година ми се наложи да съм ляв-краен бранител, щото юношите-старша на Сливен го бяха закъсали, и нямаше как.
Жертвах се и смея да твърдя, че се справях доста добре.

Та така... Раздавам го офанзивно халфче когато ритаме, като техника и пас го докарвам, но след като съм 8 кила ( в момента ) над нормалното си тегло, е нормално да не съм толкова бърз, колкото когато съм между 82 и 85 кила.

Като свое голямо лично постижение искам да отбележа, че нямам проблем да боравя еднакво добре и с двата крака.
Във въпросният период, дето цъках като ляв бек, се наложи да си оправя играта с левачката, но цялостното ми подобрение с "по-неудобният" ми крак, дойде в периода след това, когато от цялата група нямаше нито един левичар и трябваше аз да играя в ляво на атаката.
Това мога да го дам като съвет... Не е никакъв проблем човек да се научи да ползва и 2-та си крака еднакво добре, всичко е въпрос на тренировки и практика.

[Pichichi]

За съжеление все по-малко играя футбол, почнаха контузиите щото и годините станаха не малко!
Обаче аз не мога без спорт и ходя да тичам защото не се контузвам на кросчета и освен това си тренирам домашен фитнес: лост,успоредка,
лицеви, коремни. Иначе като тренирах бях вратар а пък извън тренировките играех навсякъде без вратар.
Като цяло винаги съм можел да тичам много и играех от защита до нападение. Участвал съм в доста турнири на позиции, ценрален,защитник,
халф и централен нападател имам и мачове в зоните като бек и крило(имам 3/4 мача в софийските зони беше голямо преживяване ).

Иначе лапетата сега не играят футбол, нещо което ние правехме постоянно и ежедневно когато бяхме ученици. И играехме навсякъде
и по всякакъв начин, клас с/у клас (вкл. и различни възрасти), ЦСКА с/у Левски, българи с/у небългари , от едната част
на квартала с/у другата, селяни с/у гости на бабите си !

[d.milanov]

Много ясно, че играеме. Ритам за втория отбор на Лудогорец и преди това бях в ЦСКА. Сега тука не много умните ми колеги от ЦСКА си викат знаех си. Лъжа Може и да не лъжа. Иначе в Бенковски Бяла съм титуляр

...косовски циганин...... знаех си

[Бисер Шматков]

Съжалявам, че едва сега се разписвам! Благодаря на всички за интересните и изчерпателни мнения!

@dreben23, @The G.A.M.E, поздравления, напълнихте ми душата, радвам се, че все още се намират форумци, за които спортът представлява важна част от ежедневието и са успели да съхранят детския си ентусиазъм по отношение на такъв тип занимания!

@Pichichi, точно казано, в днешно време е по-трудно просто да излезеш и да си намериш с кого да играеш, лека-полека се губи спонтанността (все пак хубавото е, че ако си в голям град и разполагаш с нужните средства, турнирните опции хич не са малко)!

Иначе аз напоследък играя футбол доста спорадично, тъй като други ангажименти ме притискат, а и се получи така, че повечето ми бивши съученици (дори тези, които все още следят отблизо различните първенства и ходят по мачове) вече не го практикуват така редовно и позагубиха интерес. Сякаш като гимназист не бях от най-спортните натури и обикновено трябваше да ме викат/други да организират нещата, за да се навия да поцъкам, докато сега гледам да съм проактивен що се отнася до спортните мероприятия. Аз ритам най-вече през лятото и обикновено с дружки от квартала. Допадат ми терените, които са под арендата на „Спортна София”, понеже са доста добре поддържани и предоставят възможности за футбол на открито и закрито. В повечето големи градове у нас не липсват модерните спортни съоръжения, които да са отворени за любители. Обикновено ме слагат защитник или на вратата, тъй като не умея да връзвам играта, не блестя с техника, не съм реализатор, а и на моменти издишам откъм издръжливост. Лидерските качества все още ги доразвивам.... На други спортове с топка така и не успях да отделя достатъчно внимание като малък (а съм установил, че с напредването на годините, е по-трудно да се запалиш по нов вид спорт), така че за мен футболът ще си остане номер едно.