forum.gong.bg

Роден на 19 юли 1916г. в град Добрич. Загива на 20.12.1943.г на 27 години.

Той е първата жива торпила в историята на българската военна авиация.
През 1934г. Димитър Списаревски постъпва в Военното на Негово Величество училище, на за самоотлъчка една нощ е изключен и изпратен да служи в Шести пехотен полк. След това за проявени военни качества е върнат обратно и завършва през 1938г.
Истинската му летателна биография започва в Германия.От април 1938г. до юли 1939г. е на школа в град Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авициацонното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим крй Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Вернъойхен край Берлин.
За поручик Димитър Списаревски е известна следната история, която се разиграла в офицерското казино в Германия.Докато се веселят група германски летци отправят язвителни думи оронващи достойнството и името на българското офицерство и войска.Списаревски не могъл да понесе подобна обида, скача и започва да ги бие. Началникът на Военното училище успява да сложи край на боя, но когато разбира причините за случката, изправя пред строя българският офицер като заявява че би се гордял ако разбере че някой от неговите офицери, така решително и твърдо защитава честа на своя народ.
Връща се в България през 1939г. и е включен в състава на Шести изтребителен полк Карлово. През 1943г. е избран и командирован като офицер наблюдател към германските изтребителни части на канала Ла Манш.
На 20 декември 1943г. по обяд воят на сирените оповестява на столичани идването на противниковите самолети.Смесено англо американско въздушно съединение в състав от бомбандировачи и изтребители 250 на брой, на височина от около 8000 метра, влита в България от югозапад и се насочва към София. Летците на Царство България отлитат за да срещнат противника преди да достигне столицата. Сред тях е и поручик Димитър Списаревски , само на 27 години. Започва страшна битка, няколко противникови бомбандировача са свалени. Списаревски сразява една въздушна крепост, другите хвърлят бомбите си нд полето и обръщат назад преследвани от наши изтребители. Но една група водена от командира на съединението упорито следва своя път към София. Списаревски останал без боеприпаси решава на всяка цена да обезглави противниковата група. С грамадна скорост и точно насочване той връхлита като истинска торпила върху крепоста водач. Двете машини се раздробяват на хиляди парчета. Така загива капитан Димитър Светозаров Списаревски първата жива торпила.
Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, а от Токио искат подробности за въздушният таран. Признателни столичани заради които загива, обвиват своя сънародник с ореола на светец, новият Софийски Свети Георги Победоносец.
Десетилетията след 9 септември 1944г. името на Димитър Списаревски потъва в немилост и забрава......

"Но облаците минават, небето остава.И както слънцето свети по-ярко от всички звезди, тъй по ярко свети името на Списаревски сред имената на българските герои летци!"

Един достоен българин и левскар! Поклон пред светлата му памет!

Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.

„А бе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“
Димитър СПИСАРЕВСКИ

http://www.sofia.utre.bg/2013/12/20/199 ... pisarevski

Дълбок поклон.

Поклон пред Списаревски. По това време България е по-богата от Гърция. Южните ни съседи идват на гурбет в България, а българските офицери информират войниците си, че когато видят мизерия и кални пътища значи са стигнали Гърция. После идва съвеЦката армия и ни индустриализира...

Огромно уважение и респект към този Голям българин.

Поклон! Загинал е, защитавайки България от антифашистките агресори, които са бомбардирали мирното население!

Captain Stottlemeyer написа:Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.

„А бе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“
Димитър СПИСАРЕВСКИ

http://www.sofia.utre.bg/2013/12/20/199 ... pisarevski

Дълбок поклон.

Ако не се лъжа за името, същия-Едуард Тинкър, идва след войната и дарява медалите си за храброст на майката на Списаревски, като заявява, че Списаревски ги заслужава повече от него!

Светла му памет, както и на всичка загинали за България!

Поклон!Вечна му памет!

1palq4o1 написа:...Ако не се лъжа за името, същия-Едуард Тинкър, идва след войната и дарява медалите си за храброст на майката на Списаревски, като заявява, че Списаревски ги заслужава повече от него!...

Според цитираната статия, става въпрос за единствения оцелял от екипажа на сваления самолет: "Единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач- подофицер Робърт Хенри Ренър по-късно моли да се види с майката на Списаревски. Американецът искал да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син..." Разбира се, името няма никакво значение в случая, но показва уважението на противника пред подвига на нашия летец.

http://www.sofia.utre.bg/2013/12/20/199 ... pisarevski

От цялата статия единственото което става ясно е, че немците не могат да пият и че на тези заради които е дал живота си Списаревски, сега им лижем задниците и неговата смърт е била безсмислена! Поклон пред българският летец и всички дали живота си в борбата срещу англо-американските нашественици! За съжаление, само 50 години по-късно ни превзеха без нито един изстрел и без да дадат нито една жертва!