22 юни 1941 година: скръбната дата в историята на Русия
Публикувано: 22 юни 2014 14:32
На 22 юни 1941 година нацистка Германия нападна СССР. Започна Великата Отечествена война на Съветския Съюз. Генералите на вермахта разчитаха на мълниеносна война, блицкриг с излизане към Москва след няколко месеца настъпление.
Историците се питат, бил ли е СССР готов за войната с Германия? Без съмнение, Съветският Съюз се готвеше за нея и доста сериозно. Но Сталин се страхуваше, че ако СССР концентрира големи сили на границата, това ще провокира Германия, казва руският историк Наталия Лебедева:
- Тези опасения бяха абсолютно неоправдани. Сталин се надяваше, че неговите действия ще предотвратят нападението на Германия, а в резултат СССР не успя да концентрира войските по границата и врагът се оказа край Москва.
В трактовката на събитията, свързани с началото на войната и предвоенния период, има много спорни неща. Един от основните въпроси са спекулите по повод, че СССР уж бил съюзник на нацистка Германия. Както е известно, през август 1939 между Москва и Берлин беше подписан Договор за ненападение, казва историкът Владимир Симиндей:
- Няма никакви документи, свидетелстващи, че СССР и Третият райх са били съюзници. Документите регулират съвсем други сфери, те засягат въпросите за ненападение, границите, търговията. От гледна точка на подписаните документи, СССР и Германия не са били съюзници.
Сега има много фалшификации, същността на които е, че главният виновник на Втората световна война е едва ли не Сталин. Той бил планирал нападение срещу Германия, но Хитлер го бил изпреварил. Ето мнението на Владимир Симиндей:
- Върху Сталин лежи отговорността за това, че страната не беше готова бързо да отрази германската агресия. Според мен, и той си е давал сметка за това. А спекулите по повод, че той бил разпалил войната, са една очебийна лъжа. Сталин по всякакъв начин се стараеше да отлага всички действия, които биха могли да провокират войната.
Именно в началния период на войната, първите дни и седмици, станаха най-тежки и трагични. Но германското командване се излъга в своите планове. Нахлули в територията на СССР, те се сблъскаха с ожесточената съпротива на съветските войски. Съветско-германският фронт веднага стана решаващ фронт на Втората световна война. Именно тук започна грандиозната битка, изходът на която реши съдбата не само на страната ни, но и на света. Съветските войски, проявили мъжество и героизъм, успяха да провалят хитлеровия план на настъплението на Изток. Защото в Берлин разчитаха към есента на 1941 година да започнат завоюването на Иран, Ирак, Египет, Суецкия канал, а след това и Индия. Но на тези планове не им бе съдено да се сбъднат.
[center]22 Юни 1941-ва година - Операция "Барбароса"
[/center]
Операция „Барбароса“ е кодово име, избрано от немското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 г.
През ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Хитлер в директива №21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена „Операция Барбароса“. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията минаваща от Архангелск до Волга.
Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт, най-голямото нахлуване във военната история. Немските войски образуват три основни групировки - Група армии Север трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Група армии Център трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; Група армии Юг трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие. Амбициозната операция за завладяване на източните територии ознаменува началото на ключовата фаза за решаване на победата във войната. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.
Операция „Барбароса“ е наименувана в чест на Фридрих I Барбароса, средновековният германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда. Планирането за операцията започва на 18 декември 1940; самата операция продължава от юни до декември 1941. Червената армия отблъсква най-силния удар на Вермахта и Адолф Хитлер не постига очакваната победа, но ситуацията на Съветския също остава бедствена. Тактически германците постигат големи победи и окупират някои от най-важните региони на Съветския съюз, главно в Украйна. Въпреки тези успехи, германците са отблъснати при Москва през декември и не съумяват отново да организират едновременна офанзива по целия стратегически Германо-съветски фронт.
Операция „Барбароса“ е най-голямата военна операция в човешката история в численост на войските и в жертви. Тя открива Източния фронт, на който са разположени повече войски от който и да е военен театър в световната история. Региони, покрити от операцията стават място на някои от най-големите битки, с най-голям брой жертви и най-ужасни условия, както за руснаците, така и за германците.
Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.
Провалът на Операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на обсадата на Ленинград, битката при Сталинград и Операция Цитадела, сред други битки на окупирана съветска територия.
П.П. Накратко съм нахвърлил основните неща по операция "Барбароса", че иначе е много дълги и има много подробности, които в никакъв случай не считам за маловажни
Историците се питат, бил ли е СССР готов за войната с Германия? Без съмнение, Съветският Съюз се готвеше за нея и доста сериозно. Но Сталин се страхуваше, че ако СССР концентрира големи сили на границата, това ще провокира Германия, казва руският историк Наталия Лебедева:
- Тези опасения бяха абсолютно неоправдани. Сталин се надяваше, че неговите действия ще предотвратят нападението на Германия, а в резултат СССР не успя да концентрира войските по границата и врагът се оказа край Москва.
В трактовката на събитията, свързани с началото на войната и предвоенния период, има много спорни неща. Един от основните въпроси са спекулите по повод, че СССР уж бил съюзник на нацистка Германия. Както е известно, през август 1939 между Москва и Берлин беше подписан Договор за ненападение, казва историкът Владимир Симиндей:
- Няма никакви документи, свидетелстващи, че СССР и Третият райх са били съюзници. Документите регулират съвсем други сфери, те засягат въпросите за ненападение, границите, търговията. От гледна точка на подписаните документи, СССР и Германия не са били съюзници.
Сега има много фалшификации, същността на които е, че главният виновник на Втората световна война е едва ли не Сталин. Той бил планирал нападение срещу Германия, но Хитлер го бил изпреварил. Ето мнението на Владимир Симиндей:
- Върху Сталин лежи отговорността за това, че страната не беше готова бързо да отрази германската агресия. Според мен, и той си е давал сметка за това. А спекулите по повод, че той бил разпалил войната, са една очебийна лъжа. Сталин по всякакъв начин се стараеше да отлага всички действия, които биха могли да провокират войната.
Именно в началния период на войната, първите дни и седмици, станаха най-тежки и трагични. Но германското командване се излъга в своите планове. Нахлули в територията на СССР, те се сблъскаха с ожесточената съпротива на съветските войски. Съветско-германският фронт веднага стана решаващ фронт на Втората световна война. Именно тук започна грандиозната битка, изходът на която реши съдбата не само на страната ни, но и на света. Съветските войски, проявили мъжество и героизъм, успяха да провалят хитлеровия план на настъплението на Изток. Защото в Берлин разчитаха към есента на 1941 година да започнат завоюването на Иран, Ирак, Египет, Суецкия канал, а след това и Индия. Но на тези планове не им бе съдено да се сбъднат.
[center]22 Юни 1941-ва година - Операция "Барбароса"
[/center]Операция „Барбароса“ е кодово име, избрано от немското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 г.
През ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Хитлер в директива №21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена „Операция Барбароса“. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията минаваща от Архангелск до Волга.
Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт, най-голямото нахлуване във военната история. Немските войски образуват три основни групировки - Група армии Север трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Група армии Център трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; Група армии Юг трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие. Амбициозната операция за завладяване на източните територии ознаменува началото на ключовата фаза за решаване на победата във войната. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.
Операция „Барбароса“ е наименувана в чест на Фридрих I Барбароса, средновековният германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда. Планирането за операцията започва на 18 декември 1940; самата операция продължава от юни до декември 1941. Червената армия отблъсква най-силния удар на Вермахта и Адолф Хитлер не постига очакваната победа, но ситуацията на Съветския също остава бедствена. Тактически германците постигат големи победи и окупират някои от най-важните региони на Съветския съюз, главно в Украйна. Въпреки тези успехи, германците са отблъснати при Москва през декември и не съумяват отново да организират едновременна офанзива по целия стратегически Германо-съветски фронт.
Операция „Барбароса“ е най-голямата военна операция в човешката история в численост на войските и в жертви. Тя открива Източния фронт, на който са разположени повече войски от който и да е военен театър в световната история. Региони, покрити от операцията стават място на някои от най-големите битки, с най-голям брой жертви и най-ужасни условия, както за руснаците, така и за германците.
Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.
Провалът на Операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на обсадата на Ленинград, битката при Сталинград и Операция Цитадела, сред други битки на окупирана съветска територия.
П.П. Накратко съм нахвърлил основните неща по операция "Барбароса", че иначе е много дълги и има много подробности, които в никакъв случай не считам за маловажни
Най-малкото е, че еврейчетата сега нямаше да си развяват коня 