Държава по повод
Публикувано: 20 юни 2014 09:25
От години го говоря, но като всичко останало у нас и това минава в сивия поток на незаинтересоваността.
Да, ние не сме държава по принцип, а по повод. У нас нещата започват да се случват и вършат след всяко мрачно и ужасно събитие - убиват дете на пешеходна пътека или на место, забранено за коли и всички започват да крещят на висок глас, че трябва да се направи това, друго трето. Гражданското възмущение трае три дни и всичко се връща в старото русло.
Сега наводнение взе жертви... Не, че хората не са предупреждавали, че шахтите не поемат, че коритата на реките са задръстени (пак от същите хора, които са изхвърляли непотребните им неща там, защото е по-лесно), че има опасност, но не - никой не си е мръднал пръста, защото избраните да решават хорските проблеми решават проблемите (разбирай присвояват средства), на онези, които са финансирали издигането им. И сега същите тези, които е трябвало да свършат онова, което са задължени да правят в полза на хората, седят и се плюят и си правят политическа реклама!
Всичко у нас е на самотек. На никой не му пука за нищо и хората с идиотско щастие непрекъснато режат клона, на който седят.
Няма смисъл да ревем и да търсим кого да посочим с пръст за трагедиите - вината е най-вече наша!
Ние недоглеждаме и ходим до урните, ние се правим, че не виждаме нередностите, ние си траем като мишки, защото в конкретния случай не сме директно засегнати.
Човешкото у нас е много закърняло и чувствителността и състраданието, съпричастността към болката на другите са погребани някъде дълбоко, под пластовете натрупана леност и безразличие, които бяха вменявани на хората десетилетия наред!
Няма кой да изчисти авгиевите ни обори вместо нас и инфантилното ни очакване за месии ни докара до сегашната ни безизходица!
Ако искаме да направим нещо, трябва да обърнем нещата в държавата ни от държава по повод да станем държава по принцип, където първо се мисли, а след това се действа.
Рецепта няма. Това ще е дълга и мъчителна борба, най-вече със самите нас! Ще ни се наложи да осъзнаем, че работата в екип носи много повече от индивидуалното скатаване!
Съболезнования за жертвите, а тези, които сме все още тук, нека се замислим!
Да, ние не сме държава по принцип, а по повод. У нас нещата започват да се случват и вършат след всяко мрачно и ужасно събитие - убиват дете на пешеходна пътека или на место, забранено за коли и всички започват да крещят на висок глас, че трябва да се направи това, друго трето. Гражданското възмущение трае три дни и всичко се връща в старото русло.
Сега наводнение взе жертви... Не, че хората не са предупреждавали, че шахтите не поемат, че коритата на реките са задръстени (пак от същите хора, които са изхвърляли непотребните им неща там, защото е по-лесно), че има опасност, но не - никой не си е мръднал пръста, защото избраните да решават хорските проблеми решават проблемите (разбирай присвояват средства), на онези, които са финансирали издигането им. И сега същите тези, които е трябвало да свършат онова, което са задължени да правят в полза на хората, седят и се плюят и си правят политическа реклама!
Всичко у нас е на самотек. На никой не му пука за нищо и хората с идиотско щастие непрекъснато режат клона, на който седят.
Няма смисъл да ревем и да търсим кого да посочим с пръст за трагедиите - вината е най-вече наша!
Ние недоглеждаме и ходим до урните, ние се правим, че не виждаме нередностите, ние си траем като мишки, защото в конкретния случай не сме директно засегнати.
Човешкото у нас е много закърняло и чувствителността и състраданието, съпричастността към болката на другите са погребани някъде дълбоко, под пластовете натрупана леност и безразличие, които бяха вменявани на хората десетилетия наред!
Няма кой да изчисти авгиевите ни обори вместо нас и инфантилното ни очакване за месии ни докара до сегашната ни безизходица!
Ако искаме да направим нещо, трябва да обърнем нещата в държавата ни от държава по повод да станем държава по принцип, където първо се мисли, а след това се действа.
Рецепта няма. Това ще е дълга и мъчителна борба, най-вече със самите нас! Ще ни се наложи да осъзнаем, че работата в екип носи много повече от индивидуалното скатаване!
Съболезнования за жертвите, а тези, които сме все още тук, нека се замислим!