ЗАЩО ДЕЙСТВИЯТА НА ДЕНЕРИС ТАРГАРИЕН БЯХА ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН, ПО КОЙТО ИСТОРИЯТА Й МОЖЕШЕ ДА СВЪРШИ?Нека започнем с това, че каквото и да разказа тазседмичният епизод на "Игра на тронове", то определено не бе историята на добър персонаж, който се превръща в лош.
Имайки предвид това, ако този сериал ни е научил на нещо, то е, че няма герои, а само протагонисти - хора с недостатъци, които се опитват да правят правилните неща или да служат на собствените си интереси, но в повечето време не могат да направят разликата между тях.
Начинът, по който историята на сериала е задържала Джон Сноу и Денерис Таргариен сякаш на заден план, чак до последния епизод, може накара всички да повярват, че всъщност те са героите, които Уестерос чака.
Всички забравяме обаче, че "Песен за огън и лед" на Джордж Р.Р. Мартин винаги е била вдъхновена от опровергаването на наративните конвенции и определено няма да спре сега.
Това, че Джон Сноу е чистосърдечен и е истинският наследник на трона не го прави подходящ за тази позиция, защото често той взима лоши решения, никога не е спечелил битка самостоятелно и постоянно е трябвало да бъде спасяван, най-вече от своите сестри.
Другите персонажи в сериала обаче, също както и голяма част от публиката, вярват в него, защото отчаяно искат да видят герой, който ще направи света по-добър.
Междувременно обаче, Денерис е жена, която през последните осем години все повече и повече вярваше в своята съдба. Тя многократно е оцелявала и просперирала въпреки предизвикателствата по пътя й, което я е накарало да вярва на собствената си пропаганда, че е родена да завладее Уестерос и да седне на Железния трон.
Точно когато бе път да направи това, тя великодушно се отколни от пътя си, за да се справи с някаква си армия от мъртъвци. Разбира се, че тя ще си мисли, че едва ли не е божество.
Уестерос обаче не е съгласен, а Денерис никога не е била истинският герой, защото в тази история няма такъв. "Нейните" хора не я приемат с отворени обятия, най-близките й съветници умират, а най-скорошните я провалят или предават. На всичкото отгоре два от драконите й са мъртви.
Освен това, тя открива, че целта, на която е посветила живота си е лъжа, защото дори не е законният престолонаследник. Железният трон принадлежи на нейния любовник, който също ѝ е племенник и който, макар и да я уверява, че не иска трона, я отблъсква, оставяйки я да се чувства по-изолирана от всякога.
Още откакто видяхме спокойно да наблюдава как съпругът ѝ убива нейния брат в средата на първия сезон, ние трябваше да осъзнаем, че Денерис е способна на невероятна жестокост и насилие, когато се чувства застрашена.
Да, може би някои ще кажат, че тези импулси често са били насочени към лошите, но това не променя факта, че те се крият в нея. Тук на фокус идва и атаката ѝ срещу Кралски чертог - Денерис е изолирана, уплашена и травматизирана от всичко, което ѝ се случи през последните няколко епизода.
Точно затова, причината да не приеме предаването на града, не е защото е лоша, зла или каквото и да било друго прилагателно бихме използвали. Тя просто не сдържа нервите си.
Лошото в случая е, че тя контролира еквивалент на ядрено оръжие и когато не успее да сдържи нервите си, както видяхме, хиляди хора умират.
Аргументът не е, че Денерис е била злодеят през цялото време, защото в историята на Мартин всъщност няма злодеи. Фокусът е върху това, че не трябва да се поставя толкова много власт в ръцете на един уязвим човек, защото в даден момент тази власт може да се ръководи от гняв, страх или самота.
Не е случайност, че епизодът ни показа Церсей Ланистър в нейния най-уязвим момент, в който дори част от нас ѝ симпатизираха. Този момент също ни показа и най-бруталната страна на Дани и трябваше да осъзнаем, че и двете са се превърнали в това, което са, заради играта на тронове, която играеха.
Не е и съвпадение, че още няколко други персонажа също бяха мотивирани от жаждата за отмъщение. Въпреки че "Хрътката" е тотално погълнат от нея, той предупреждава Аря за лошия път, по който е поела и след годините на изготвяне на списъка с хора, които иска да убие, тя осъзна колко унищожителен импулс е това, и започна да спасява хората, вместо да ги убива.
Всичко, което "Песен за огън и лед" иска да ни покаже е, че жаждата за отмъщение е токсична. Още преди края на епизода беше ясно, че много хора ще намразят този епизод заради неговата бруталност или пък защотот смятат, че е предал образите и цялата история.
Трябва обаче да осъзнаем, че това бе едно от най-силните, най-истински представления на човешката натура, които сме виждали на големия екран, а критиците грешат относно предателството.
Това винаги е била историята, която среиалът е разказвал и единственият начин, по който действията можеха да се развият и свършат.
https://www.newstatesman.com/culture/tv ... g-about-it
Той нали научи най- важното и взе та го издрънка на когото трябва, за какво му е да знае друго. 
