Една популярна сентенция за българските интернет форуми гласи, че когато попиташ нещо в тях, всички участници ще ти отговорят колко си глупав, че не знаеш. Това явление обаче се среща и в много чуждестранни форуми и си има своето неофициално име: интернет тролщина. Специално проучване показва, че интернет троловете всъщност са доста специфичен тип хора, които носят някои недотам позитивни черти.
Но преди това нека да направим и едно бързо уточнение. Интернет тролът няма нищо общо с платения коментатор. През последните дни у нас се създаде впечатление, че всеки, който публикува хапливи негативни коментари в интернет, е платен. Разликата е, че платеният коментатор може да публикува и положителни неща и задължително следва определена цел. В класическото си определение обаче интернет тролът цели единствено подстрекаване на спор за личното си удоволствие. По поведение тролът и платеният коментатор често си приличат, но за първия няма работно време, нито рамки и граници, които не трябва да се пресичат.
[center]Ти пък какво знаеш[/center]
Проучване на университета в Манитоба за пръв път свързва интернет троловете с конкретни характерни особености на човешкото поведение. Нито една от тях обаче не включва стремеж към забогатяване/парични облаги. Истинският интернет трол всъщност се оказва не особено приятен човек в ежедневието или пък използва мрежата да излива натрупаните си негативни емоции чрез дневна доза клавиатурна агресия. Според учените троловете показват няколко характерни особености. Сред тях са т.нар. макиавелизъм, или желание за манипулация над другите. Истинският трол показва още качества на нарцисист, доза психопатия (липса на съжаление или съчувствие) и дори садизъм от гледна точка на изпитването на удоволствие от страданието на другите и желание за неговото предизвикване.
Често обаче самите тролове не осъзнават, че са такива. Едва 5.6% от анкетираните например са отговорили в прав текст, че изпитват удоволствие от "троленето" в интернет сайтовете. 41.3% от участниците пък предпочитат изобщо да не коментират и да не взимат каквото и да е участие в дискусиите, макар че ги прочитат. Така, както винаги се е знаело, троловете са малка, но много гласовита група.
В опит да установят защо троленето привлича толкова специфични хора учените са провели проучването неколкократно, както и са използвали данни от други разработки. Оказва се, че връзката между садизма и хапливите коментари в интернет е най-пряка и силна. "Троловете и садистите изпитват удоволствие от дискомфорта на другите. Садистите искат да се забавляват... интернет е тяхната игрална площадка", коментират учените.
[center]Затворен кръг[/center]
Борбата с интернет троловете може да се определи като епична. Модераторите на форумите правят най-различни опити да намалят безкрайните иронични, подигравателни или директно обидни коментари, които видимо целят провокация. YouTube наскоро смени напълно системата си за коментиране под видеата, като накара потребителите да ползват истинските си имена с надеждата, че това ще намали троленето. Резултатът от това е доста спорен. Научното издание Popular Science пък напълно се отказа от своите онлайн коментари с аргумента, че троловете вредят на публикациите и пречат на потребителите.
Други сайтове пък разчитат на традиционните забрани за коментиране за определен период от време или налагане на други ограничения. Всеки модератор и администратор обаче ще сподели, че тези наказания имат минимален ефект. Те дори действат мотивиращо на по-запалените тролове, които търсят всякакви начини да заобиколят забраните и се връщат още по-агресивни. "Малко вероятно е садистите да намалят троленето си с наказания. Те ги мотивират, а идеята за троленето е твърде привлекателна за тях, за да спрат", коментира пред онлайн изданието Slate Ерин Бъкълс, основен автор на проучването.
Учените не се наемат със съвети какво може да накара един човек да спре да провокира останалите в мрежата. Явлението е естествено отражение на реалността, като има по-силно изразен вид, защото в интернет просто е по-лесно за хората да са по-директни. Според Бъкълс мрежата дава възможност на садистите да изразяват своите интереси, които иначе са ограничени, когато са в обществото. И докато за платения коментатор всичко приключва с края на работното време или изпълняването на поръчката, за истинския интернет трол това е хоби и почти призвание, което той не би искал да промени. Назад в историята обаче има решение. Статия по темата на Тимъти Кемпбъл от 2001 г. дава най-точния съвет: "Единственият начин да се справиш с троловете е да ограничиш реакцията си към тях единствено като напомняш на останалите да не им отговарят", съветва той. Кемпбъл припомня, че ако влезеш в какъвто и да е контакт с трол, той печели, защото това е неговата цел. "Единственото, което троловете не могат да понесат, е игнорирането", казва той.
[center]Историята на троловете[/center]
Произходът на определението "интернет трол" е спорен. Смята се, че за първи път думата "трол" е използвана с връзка към интернет в края на 80-те години. В началото на 90-те години популярността на определението нараства, но постига масовост едва с по-широкото навлизане на интернет сред хората и увеличаването на броя потребители, а с това и тяхното разнообразие.
Изборът на думата е удачен поради комбинацията й от няколко значение. От една страна, троловете са известни от фолклора като същества с различно поведение, най-често не особено положително. Освен това в английския език "тролинг" означава и бавното влачене на кукичка със стръв от движеща се лодка. И двете много добре описват общото поведение на троловете.
http://www.capital.bg/biznes/tehnologii ... storystart
Нека троленето започне сега
Феновете на Миньор също са орки 
