Виетнам – новия тигър на Азия
Публикувано: 18 фев 2014 09:51
Дали „рецептата“ за „Виетнамското чудо“ на смесена пазарна икономика със социалистическа ориентация (подобно на Китай) не е една добра алтернатива на дивия капитализъм?
[center]
[/center]
Силна икономика, голям глобален износ, нарастващ със всяка изминала година Брутен вътрешен продукт (БВП), модернизация, успешно развитие на туризма и все по-добри условия за живот – това са само малка част от факторите, които превърнаха Виетнам в новия азиатски тигър. И най-интересното е, че хората, които превърнаха Виетнам в толкова успешна и просперираща страна са именно тези, които преди 1989г. получиха своето висше образование в социалистическа България. Авторите на планът „дой мой“ („обновлението“), който беше приет след 1989г. и изпълняван старателно и до днес са хора, които неотдавна в едно известно българско политическо предаване изказаха благодарността си към България и своите топли чувства, за това, че са се образовали у нас и сега използват получените знания и квалификации, за да превърнат Виетнам в една от най-успешните азиатски страни.
Виетнам запази всички положителни аспекти от социализма, като дори надслагва в много отношения като социалната политика. Благодарение на социалистическата ориентация на виетнамската икономика, например, цената на живота и стоките са изключително ниски. Например с 1000$ един пенсионер може да живее добре, без никакви лишения, повече от година.
Държава, която последователно побеждава Франция, Китай и САЩ и която днес гледа смело напред. Виетнамците не се отказаха от социализма, но приеха новите глобални условия след разпада на Варшавския договор и отвориха икономиката си. Запазиха силното сътрудничество с Русия, особено във военно отношение, но и са отворени дори към западни държави като САЩ.
Може би вече знаем какво е нужно за една страна – обединение, трудолюбие и достойнство.
Според проучвания на водещи туроператори от целия свят Социалистическа Република Виетнам с великолепните си плажове и тропическо слънце е в челната десятка на най-привлекателните места за почивка. В подобна анкета за предпочитаните дестинации на британците, в категорията „Любима екзотична страна“ победители са Камбоджа, Виетнам и Япония. Тези, както и редица факти* за общото икономическо състояние на соцстраната и за бързото й придвижване към челните места в редица световни отрасли, неоспоримо я нареждат сред новите «Азиатски тигри». За много чужденци, свикнали да свързват Виетнам само с вицове за кучета с гарнитура, с няколко филмови екшъна и с разтъсващи със своята жестокост документални снимки от войната, всичко това звучи почти неправдоподобно.
ФАКТИ
* С населението си от близо 88 млн. души Виетнам се нарежда на 13-о място в света. По площ заема 65-о място.
* През 1989 година страната преструктурира икономиката си от планова в смесена пазарна икономика със социалистическа ориентация. Оттогава насам Виетнам е сред най-бързо развиващите се държави в света, а тези промени остават известни като дой мой – обновлението.
* Темпът на прираст на брутния вътрешен продукт е един от най-високите в света.
* Виетнам изнася над 70 % от своето производство. По експорт на кафе и ориз заема второ място в света, по мебели, дрехи и обувки – 4-5-о. Първо място по износ на кашу, което се отглежда на 350 00 хектара. 125 хил. хектара в 33 провинции са заети от чаени плантации, в които работят над половин милион души. Виетнам държи и половината световен пазар на чер пипер.
* Основни отрасли са риболовството и рибовъдството. Една от страните с най-евтини морски продукти, износът на които възлиза на около 3.5 млрд. долара годишно.
* Общата дължина на пясъчните плажове на Виетнам е 1500 км.
Данните са от Уикипедия и от vietndmnews.ru
Близо едно денонощие се пътува от България до Виетнам, от което около 13 часа във въздуха и поне 5-6 часа по летищата. При дневен полет и ясно време пасажерите могат да се насладят на изумителни гледки – от безкрайните руски степи, покрити през февруари с плътна снежна пелена, през непристъпните хималайски вериги до хълмове с меки извивки, целите бухнали в тропическа зеленина.
Столицата на Република Виетнам Ханой е разположена в северната част на „голямото S“, на което оприличават очертанията на държавата. Поради огромната площ, на която страната се простира от север на юг, заради влиянията на мусоните и на различни морски течения климатът е доста разнообразен, даже коренно различен в Севера и Юга. Като цяло и за двете части от ноември до април е сухият период, който е предпочитан от туристите.
Въпреки очакванията за тропически климат, в средата на февруари в Ханой температурата се оказва 16 градуса. Сравнени с нашите минус 16, това си е жива пролет, но виетнамците не мислят така. Навлечени с по две якета, зъзнат и коментират студения ден. Сутрин, когато след новините синоптичната прогноза дава температури под 16 градуса, денят автоматично се обявява за неучебен, тъй като във виетнамските училища (както и в повечето жилища) не е предвидено отопление.
За Виетнам, по-специално за северната част, 2011-а е една от най-студените зими през последните години. Една от трите им оризови реколти почти изцяло се е провалила въпреки всенародната спасителна акция, в която армии доброволци са прекарали няколко безсънни нощи в оризовите полета, палейки купчини слама с надеждата да затоплят крехките оризови стръкчета.
Но макар възхладен и мрачен, Северен Виетнам започва да разкрива своето екзотично, пълно с неразбираеми за чужденеца тайни, лице. Трийсетте километра от летището до столицата са времето, в което туристите получават най-обща информация за страната. Разбира се, почти веднага става дума за дой мой – Обновлението, новия път, по който е поела социалистическата република от 1989 г. и който се изразява в реформиране на икономиката със запазване на курса за строителство на социализма. Следва се опитът на Китай, който в други отношения виетнамците не обичат да сочат за пример. Тук обаче китайската връзка е неоспорима, както и постигнатите резултати. От успешното сливане на пазарни и планови елементи в икономиката на Виетнам през последните две десетилетия положителните промени са налице – чувствително повишаване на качеството на живот на населението, укрепване на армията, осъществяване на няколко мащабни икономически програми, пълна електрификация, масово индивидуално жилищно строителство, реконструкция на пътищата, създаване на съвременни условия за туризъм. По никакъв начин виетнамците не желаят дой мой да бъде оприличаван с перестройката. Тук обичат Русия, но не одобряват пътя, по който е поела след промените. Подобно е отношението към промените и в другите бивши соцстрани. Виетнамците, или поне правоверните социалисти, са напълно убедени, че именно дой мой е правилната и единствена посока на развитие, въпреки неизбежните трудности, които просто трябва да се преодолеят. В първата лекция за Виетнам веднага и многократно се подчертава водещата роля на Партията и голямата й грижа за благоденствието на народа. Гидът обаче се опитва да бъде максимално обективен. Чистосърдечно предупреждава за разликата, която туристите неизбежно ще констатират, между Северен и Южен Виетнам, между столицата Ханой и най-големия град на юга Хошимин, бивш Сайгон. На юг ще има много повече блясък, светлини, стоки, нощен живот – всичко, с което западните туристи са свикнали и възприемат като белег на добрия живот. „Това е заради войната“ – още много пъти тази фраза ще звучи по различни поводи и ще обяснява различни аспекти от живота в далечната азиатска страна. „Но тук, на север, хората са по-добри и живеят по-правилно, макар и по-бедно. (Гидът Ань е убеден, че моралните достойнства напълно компенсират материалните и с това се постига необходимото равновесие.) Но никой не се оплаква, защото оценяваме, въпреки трудностите, че сега нашият живот е по-добър. Сега ние можем да ядем месо…“
Тези думи гидът Ань произнася без патос, без поза, просто като нещо обикновено. На настъпилото смаяно мълчание виетнамецът обяснява, че в гладните години по време на войната месечната дажба на човек е била 5 кг ориз и… 500 грама месо. За децата – 200 грама месо. На месец. Така че народ, който две десетилетия е оцелял в такива условия, сега приема живота като дар и гледа на житейските трудности със съвсем друга философия…
http://alterinformation.wordpress.com/2 ... #more-4901
Вече е все по-очевидно, че централизираната система на управление бие по всички показатели корпоративният, лобистки капитализъм на САЩ и ЕС
[center]
[/center]Силна икономика, голям глобален износ, нарастващ със всяка изминала година Брутен вътрешен продукт (БВП), модернизация, успешно развитие на туризма и все по-добри условия за живот – това са само малка част от факторите, които превърнаха Виетнам в новия азиатски тигър. И най-интересното е, че хората, които превърнаха Виетнам в толкова успешна и просперираща страна са именно тези, които преди 1989г. получиха своето висше образование в социалистическа България. Авторите на планът „дой мой“ („обновлението“), който беше приет след 1989г. и изпълняван старателно и до днес са хора, които неотдавна в едно известно българско политическо предаване изказаха благодарността си към България и своите топли чувства, за това, че са се образовали у нас и сега използват получените знания и квалификации, за да превърнат Виетнам в една от най-успешните азиатски страни.
Виетнам запази всички положителни аспекти от социализма, като дори надслагва в много отношения като социалната политика. Благодарение на социалистическата ориентация на виетнамската икономика, например, цената на живота и стоките са изключително ниски. Например с 1000$ един пенсионер може да живее добре, без никакви лишения, повече от година.
Държава, която последователно побеждава Франция, Китай и САЩ и която днес гледа смело напред. Виетнамците не се отказаха от социализма, но приеха новите глобални условия след разпада на Варшавския договор и отвориха икономиката си. Запазиха силното сътрудничество с Русия, особено във военно отношение, но и са отворени дори към западни държави като САЩ.
Може би вече знаем какво е нужно за една страна – обединение, трудолюбие и достойнство.
Според проучвания на водещи туроператори от целия свят Социалистическа Република Виетнам с великолепните си плажове и тропическо слънце е в челната десятка на най-привлекателните места за почивка. В подобна анкета за предпочитаните дестинации на британците, в категорията „Любима екзотична страна“ победители са Камбоджа, Виетнам и Япония. Тези, както и редица факти* за общото икономическо състояние на соцстраната и за бързото й придвижване към челните места в редица световни отрасли, неоспоримо я нареждат сред новите «Азиатски тигри». За много чужденци, свикнали да свързват Виетнам само с вицове за кучета с гарнитура, с няколко филмови екшъна и с разтъсващи със своята жестокост документални снимки от войната, всичко това звучи почти неправдоподобно.
ФАКТИ
* С населението си от близо 88 млн. души Виетнам се нарежда на 13-о място в света. По площ заема 65-о място.
* През 1989 година страната преструктурира икономиката си от планова в смесена пазарна икономика със социалистическа ориентация. Оттогава насам Виетнам е сред най-бързо развиващите се държави в света, а тези промени остават известни като дой мой – обновлението.
* Темпът на прираст на брутния вътрешен продукт е един от най-високите в света.
* Виетнам изнася над 70 % от своето производство. По експорт на кафе и ориз заема второ място в света, по мебели, дрехи и обувки – 4-5-о. Първо място по износ на кашу, което се отглежда на 350 00 хектара. 125 хил. хектара в 33 провинции са заети от чаени плантации, в които работят над половин милион души. Виетнам държи и половината световен пазар на чер пипер.
* Основни отрасли са риболовството и рибовъдството. Една от страните с най-евтини морски продукти, износът на които възлиза на около 3.5 млрд. долара годишно.
* Общата дължина на пясъчните плажове на Виетнам е 1500 км.
Данните са от Уикипедия и от vietndmnews.ru
Близо едно денонощие се пътува от България до Виетнам, от което около 13 часа във въздуха и поне 5-6 часа по летищата. При дневен полет и ясно време пасажерите могат да се насладят на изумителни гледки – от безкрайните руски степи, покрити през февруари с плътна снежна пелена, през непристъпните хималайски вериги до хълмове с меки извивки, целите бухнали в тропическа зеленина.
Столицата на Република Виетнам Ханой е разположена в северната част на „голямото S“, на което оприличават очертанията на държавата. Поради огромната площ, на която страната се простира от север на юг, заради влиянията на мусоните и на различни морски течения климатът е доста разнообразен, даже коренно различен в Севера и Юга. Като цяло и за двете части от ноември до април е сухият период, който е предпочитан от туристите.
Въпреки очакванията за тропически климат, в средата на февруари в Ханой температурата се оказва 16 градуса. Сравнени с нашите минус 16, това си е жива пролет, но виетнамците не мислят така. Навлечени с по две якета, зъзнат и коментират студения ден. Сутрин, когато след новините синоптичната прогноза дава температури под 16 градуса, денят автоматично се обявява за неучебен, тъй като във виетнамските училища (както и в повечето жилища) не е предвидено отопление.
За Виетнам, по-специално за северната част, 2011-а е една от най-студените зими през последните години. Една от трите им оризови реколти почти изцяло се е провалила въпреки всенародната спасителна акция, в която армии доброволци са прекарали няколко безсънни нощи в оризовите полета, палейки купчини слама с надеждата да затоплят крехките оризови стръкчета.
Но макар възхладен и мрачен, Северен Виетнам започва да разкрива своето екзотично, пълно с неразбираеми за чужденеца тайни, лице. Трийсетте километра от летището до столицата са времето, в което туристите получават най-обща информация за страната. Разбира се, почти веднага става дума за дой мой – Обновлението, новия път, по който е поела социалистическата република от 1989 г. и който се изразява в реформиране на икономиката със запазване на курса за строителство на социализма. Следва се опитът на Китай, който в други отношения виетнамците не обичат да сочат за пример. Тук обаче китайската връзка е неоспорима, както и постигнатите резултати. От успешното сливане на пазарни и планови елементи в икономиката на Виетнам през последните две десетилетия положителните промени са налице – чувствително повишаване на качеството на живот на населението, укрепване на армията, осъществяване на няколко мащабни икономически програми, пълна електрификация, масово индивидуално жилищно строителство, реконструкция на пътищата, създаване на съвременни условия за туризъм. По никакъв начин виетнамците не желаят дой мой да бъде оприличаван с перестройката. Тук обичат Русия, но не одобряват пътя, по който е поела след промените. Подобно е отношението към промените и в другите бивши соцстрани. Виетнамците, или поне правоверните социалисти, са напълно убедени, че именно дой мой е правилната и единствена посока на развитие, въпреки неизбежните трудности, които просто трябва да се преодолеят. В първата лекция за Виетнам веднага и многократно се подчертава водещата роля на Партията и голямата й грижа за благоденствието на народа. Гидът обаче се опитва да бъде максимално обективен. Чистосърдечно предупреждава за разликата, която туристите неизбежно ще констатират, между Северен и Южен Виетнам, между столицата Ханой и най-големия град на юга Хошимин, бивш Сайгон. На юг ще има много повече блясък, светлини, стоки, нощен живот – всичко, с което западните туристи са свикнали и възприемат като белег на добрия живот. „Това е заради войната“ – още много пъти тази фраза ще звучи по различни поводи и ще обяснява различни аспекти от живота в далечната азиатска страна. „Но тук, на север, хората са по-добри и живеят по-правилно, макар и по-бедно. (Гидът Ань е убеден, че моралните достойнства напълно компенсират материалните и с това се постига необходимото равновесие.) Но никой не се оплаква, защото оценяваме, въпреки трудностите, че сега нашият живот е по-добър. Сега ние можем да ядем месо…“
Тези думи гидът Ань произнася без патос, без поза, просто като нещо обикновено. На настъпилото смаяно мълчание виетнамецът обяснява, че в гладните години по време на войната месечната дажба на човек е била 5 кг ориз и… 500 грама месо. За децата – 200 грама месо. На месец. Така че народ, който две десетилетия е оцелял в такива условия, сега приема живота като дар и гледа на житейските трудности със съвсем друга философия…
http://alterinformation.wordpress.com/2 ... #more-4901
Вече е все по-очевидно, че централизираната система на управление бие по всички показатели корпоративният, лобистки капитализъм на САЩ и ЕС
Фактите са си факти 
А към днешна дата къде са те, къде сме ние 
Някои държави от Южна Америка като Чили, Уругвай и Аржентина също бележат значителен икономически растеж. Предполагам че и Бразилия покрай световното първенство по футбол ще дръпне.Интересното в случая е, че две от латиноамериканските държави(Чили и Уругвай) също се управляват от социалисти. Разбира се, системата им на управление няма нищо общо със социализма в Китай и Виетнам 
Само времето ще покаже