Ето едно менние на изв. адвокат което просто показва колко послушни са всички наши политици
и министри. Външният ни министър и още няколко от женките на Бойко с европейски именца просто
Уважаеми Господин Суверенитет,
На 09.06.2018г., знаменателна в нашата история дата, под прозорците на Президентската институция, на Министерския съвет и на Върховния касационен съд се проведе обществена проява, охранявана от хиляди български полицаи, която се обявява против конституционния ред в страната.
Под лозунга “различни хора, равни права“, няколкохилядна общност, подкрепяна активно и финансирана от чужбина, нарушиха законите на България и превърна деня в свой празник от национално значение. Обявените му съпътстващи мероприятия, които ще продължат един месец, включват тематични изложби, представления, филмов фестивал „Софияпрайд филм фест“, спортни събития, дискусионни форуми.
Организаторите се бяха постарали да придадат на събитието развлекателен карнавален привкус. То приличаше на бира-фест в Германия, леко напомняше карнавално шествие в Рио Де Женейро, абитуриентски или абсолвентски купон. Всичко бе украсено с цветовете на дъгата и гарнирано със знамената на ЛГБТИ-общността, на България, сред които весело се ветрееха флаговете на Швеция, Хърватска и други чужди държави. Участниците се забавляваха под звуците на жизнерадостна музика и с бутилки бира в ръка. Не липсваха и провокативни изобретателни костюми.
Банална истина е, че подобни изяви, които по своя генезис и спонтанност наподобяват мини-оранжева революция, са възможни единствено при добре оркестрирана организация и финансиране от чуждестранни източници, за което напомняха разветите чуждестранни знамена и чуждестранната реч на десетки европейски младежи с холандски акцент. Не изключвам някои от събралите се, особено тези до 18 години, да нямаха представа за основната идея на организаторите, но да бяха дали воля на младежкия копнеж по забавления и музика.
Под един невинен лозунг, който няма нищо общо със същността на събитието, се издигат искания за, ни повече, ни по-малко, - промяна на конституционното устройство на държавата в чл.46,ал.1 КРБ и на няколко десетки закона и нормативни акта. Поради липсата на физиономии с академично излъчване, смея да предположа, че идеите за правна реформа им бяха предоставени от техни по-възрастни доброжелатели.
И за децата е ясно, че проявата имаше политически характер. Вече 10 години върви откровена политизация на проявите на тази общност, които държавата мълчаливо толерира, ако не и - покровителства. Към старото известно искане за равни права и липса на дискриминация на ЛГБТИ общността, са се добавили нови искания за разрешаване на еднополовите бракове и осиновяването на деца от такива бракове. Това засяга не само правната регламентация на Семейния кодекс, но и самата конституционна уредба на брака като доброволен съюз между мъж и жена. Това прилича ли Ви на развлекателен парад? На мен не!
Ако е имало дори сянка на съмнение в политическата същност на проявата, то един факт не оставя и най-малката възможност за подобно съмнение. По социалните мрежи бе разпространена информация, която може да скандализира всяко образовано и професионално възприятие за общоприетите принципи и норми на международното право. Ако информацията не е фалшива, то ние сме свидетели на координиран демарш против България на съюзнически и партньорски държави и международни организации, в сериозно противоречие с принципите на дипломатическото право.
В обръщението на дипломатическите представителства в София се казва буквално следното, цитирам:
„… Насърчаваме всички да се възползват от възможността да подкрепят и защитят тези ценности, да се включат в шествието на София Прайд, приемайки ЛГБТИ хората като равни граждани без предразсъдъци и дискриминация, както и да допринесат за ЛГБТИ равенството.
Очакваме с нетърпение Прайд празненствата и пожелаваме на всички мирен и изпълнен с гордост празник…“
Тази акция донякъде напомня дипломатическия спор между Холандия, Белгия, Австрия - от една страна, и Турция – от друга, по повод исканията на турския президент европейските държави да разрешат участие на турски министри в предизборни прояви на управляващата партия на тяхна територия. Тогава европейските държави защитиха правото си да не допускат чужда политическа дейност на своя територия. А в случая със СОФИЯ ПРАЙД-2018г. си позволяват онова, което отказаха на Турция.
Внимателният смислов анализ на Обръщението показва, че то съдържа незавоалирана критика срещу нашата страна за нарушаване на международното право в областта на закрила правата на човека. И това се прави от представители на държави, международното досие на някои от които е доста уязвимо в тази област и редовно са обект на критика по международни форуми. Трудно е подобна критика да се приеме като обективна. Неизвестно защо, някои наши партньори са счели за необходимо да ни преподават уроци по равнопоставеност на гражданите, по толерантност и демократичност, без да познават българския етнически въпрос. Считам, че и България има какво да каже по прилагането на тези ценности в други държави.
Не може да не направи впечатление, че текстът на Обръщението не е съобразен с азбучни норми на международното дипломатическо право, което заедно с уважаемите ръководители на дипломатически представителства познаваме еднакво добре:
Първо, официалната дейност на дипломатическите представители трябва да се осъществява при уважение на законите и обичаите на приемащата държава. Чл.46, ал.1 КРБ не допуска еднополовите бракове и подкрепата на дипломатически представителства за СОФИЯ ПРАЙД-2018, издигащ искания за легализиране на еднополовите бракове, има открито противоконституционен фокус.
Това не само не е уважение към законите на РБ, а експлицитно неуважение.
Освен това, СОФИЯ ПРАЙД-2018г. никога не е определян като български празник и неговите прояви нямат статута на празненство. Да се събереш да пийнеш, потанцуваш и повеселиш на обществено място все още не е празненство. Това е частно парти. Да твърдиш обратното в дипломатически документ е недопустима сугестия към обществото, която нарушава не само правилата на дипломатическата вежливост, но и на законността.
На второ място, при еднозначната публично заявена позиция на Президента на РБ против легализирането правата на ЛГБТИ-общността, подкрепата на противоположната позиция създава впечатлението на бламиране на българския държавен глава. Трябва ли да напомням, че съгласно чл.14 на Виенската конвенция за дипломатическите отношения (ВКДО), ръководителите на дипломатическите представителства са акредитирани при държавния глава на приемащата държава. По смисъла на международната норма, това означава, че ръководителят на дипломатическо представителство е представител на своя държавен глава пред държавния глава на приемащата държава. Подкрепата на представител на държавен глава за действия, обявени от Президента за неприемливи за българското общество, е експлицитна манифестация на политическа позиция. Такива позиции се изразяват по приет в дипломацията ред, а не чрез публични декларации на дипломатическите представители.
Трето – позицията на 24 ръководители на дипломатически представителства в подкрепа на същността и исканията на СОФИЯ ПРАЙД-2018 излиза откровено извън правно-регламентираните функции на дипломатическо представителство. Чл.3 на ВКДО изчерпващо изброява 5-те функции и нито в една от тях не се вмества изразяване на политически позиции по вътрешнополитически въпроси, които пряко или косвено поставят под съмнение конституционния ред в приемащата държава. Наред с това, цитираната норма не толерира прякото участие на служители на дипломатическото представителство в обществени прояви с политически елемент, каквото участие безспорно бе забелязано на СОФИЯ ПРАЙД-2018г.
Дипломатическият имунитет на служителите на дипломатическите представителства не дерогира института на международноправната отговорност за нарушение на ВКДО. Имунитетът не санира нарушението, а само освобождава конкретния нарушител от наказателна и административна отговорност. Добре би било българските органи да знаят, че този имунитет не се разпростира върху целия персонал на дипломатическото представителство, а единствено върху дипломатическия състав. Останалият състав не ползва такъв имунитет в неработно време и в частно качество.
Подобен е правният статут на персонала на международните организации –служителите на УНИЦЕФ и Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Така, ако се съберат доказателства за участие на административно-технически персонал в СОФИЯ ПРАЙД-2018г., то с право възниква въпроса за неговата отговорност по международното право.
Очевидно, подкрепата на дипломатическите представителства за СОФИЯ ПРАЙД-2018г. е координирана политическа акция. Всяка подобна дипломатическа изява се съгласува със столиците, а те са 24. Подписването на общ документ, съгласуван с 24 столици и централи на международни организации, изисква продължително съгласуване и координация.
Въпреки липсата на проверена информация, по-склонен съм да приема, че демаршът наистина е бил осъществен. Защото той не е нито първи, нито ще бъде последен. Известни са ръководители на дипломатически представителства, които взимаха лично участие и в предишните издания на СОФИЯ ПРАЙД. В полза на координираността свидетелства и съвпадането по време и място на тази проява с други форми на международен натиск върху България за приемане на исканията на ЛГБТИ общността и ратифициране на Истанбулската конвенция. Натискът се изразява в десетки призиви на Жан-Клод Юнкер, Франс Тимерманс, Вера Юрова, Мария Габриел, Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа, представители на европейски държави, министри на външните работи, министри на правосъдието, министри по европейските въпроси. Той се развива от 2015 година насам, и днес се развива по всички възможни канали на Българското евро-председателство на Съвета на Европа, по линия на европейските партийни образования - ПЕС, ЕНП, и др. Нямам особени основания да изключа подобни внушения и на ниво –държавни глави. В самото Обръщение съществува политическа алюзия за нашите задължения в тази област по време на българското председателство на Съвета на ЕС.
На практика, суверенната воля на РБ да приеме или отхвърли натрапвания модел на семейни отношения, не се приема сериозно в ЕС. Разчита се на типичното поведение на българските политици да приемат всякакви съюзнически наставления.
Нямам особени затруднения да си представя официалната позиция на българското дипломатическо ведомство във връзка с демарша на 24-те дипломатически представителства. Нашето досегашно разбиране за съюзни отношения и солидарност не предполага защита на принципа на суверенното равенство. Премиерът е в Западните Балкани. Той е зает с Председателството на Съвета на ЕС.
Уважаеми БЪЛГАРСКИЯ СУВЕРЕНИТЕТ, тогава кой ще защити твоето име?
Мълчанието в тази ситуация ще състави васален прецедент и ще открие пътя за следващи намеси в нашия вътрешнополитически живот. А прецедентът в международните отношения е начало на създаване на международен обичай. Това би бил един от най-вредоностните български „международни обичаи“ – да се отказваме да защитим националния си интерес, когато под формата на съюзни задължения ни натрапват решения против волята на Държавния глава, дори ако той е политик с характер, против волята на 80% от населението на страната, против волята на 4 вероизповедания, на съдии, прокурори, адвокати, академици, хора на изкуството, преподаватели,учители, психиатри, психолози, и т.н. Където и когато се утвърди подобен „международен обичай“, там и тогава де-юре изчезва един субект на международното право.
Списъкът на горепосочените дипломатически представителства е впечатляващ . Демаршът е внушителен и заслужава най-високопрофесионална реакция от българска страна. Да не забравяме, че понастоящем Конституционният съд (КС) на РБ работи по конституционно дело №3/1018г. и всички институции имат конституционно задължение да осигурят на КС възможност да вземе своето решение свободно и без външен натиск, на основата единствено на вътрешното си убеждение и закона.
Както винаги в дипломацията, около главното има и още много малки, второстепенни на пръв поглед детайли. На първо място, бих посочил това, че този демарщ се превърна в признание на връзката между целите на ЛГБТИ-общността и Истанбулската конвенция, която доскоро се асоциираше основно с борбата против насилието над жени и домашно насилие. Второ – политическите форми на натиск: провеждането на СОФИЯ ПРАЙД-2018 с едномесечни съпътстващи събития, дипломатическия демарш, посещение на делегация на ПЕС с основна цел в програмата – натиск върху БСП за ратифициране на Истанбулската конвенция, бяха предприети в навечерието на произнасянето на КС по к.д.№3/2018г. Няма нужда да си особен анализатор, за да прозреш очевидното. Трето –Обръщението на дипломатите не е прецизно изработен дипломатически документ. Всеки кариерен дипломат щеше да избягва неверни твърдения и заключения, които може да приеме само неосведомена и необразована публика, но не и професионалната дипломация. Нивото на международно-правната работа в Обръщението не съответства на ранга на документа. Четвърто – някои ръководители на дипломатически представителства са изразили позиция, противоположна на тази, изразена от техния настоящ държавен глава (Н. Пр. г-н Ерик Сет Рубин, Посланик на Съединените американски щати). Пето–някои ръководители на международни организации и техни органи са си позволили в края на техния мандат, малко преди окончателното си отпътуване от България, да изразят позиция, противоположна на собствените им публични изказвания от началото на мандата (г-жа Мария Хесус Конде, Представителство на Детски фонд на ООН (УНИЦЕФ) за България.
Преди повече от година българският Президент произнесе една държавническа фраза, която вдъхна някаква слаба надежда че БЪЛГАРСКИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ не е политически сирак. „Не приемам посланици да се месят в работата на българските институции. Ако са свикнали да го правят, ще трябва да се отучат“, заяви на 4-ти октомври 2017г. Президентът Румен Радев. Какво ли ще направи сега? Имаш ли си ти баща, уважаеми БЪЛГАРСКИ СУВЕРЕНИТЕТ?
Владимир Шейтанов
Значи оня кривоглед, едното му око в облаците, ама не го познали заради брадата
