За русофобията и нейните проявления и носители
Публикувано: 30 яну 2014 21:26
В последните години сме свидетели на една все по-усилено налагана сред българското общество яростна пещерна русофобия. Трябва да се отбележи, че русофобията никога не е имала дълбоки корени сред българина. Дори напротив, по отношение на език, култура, религия и етнически произход русите са един от най-близките ни народи. Факт, който предопределя силните емоционални симпатии на средностатистическия българин към Русия. Симпатии, които бликат от "История Славянобългарская" на Паисий, които са пресъздадени от Вазов в "Под игото", които са изразени от не един български националреволюционер като например Бенковски...
По своя генезис русофобията е западно явление, в което се манифестира страхът на Запада от могъществото на Русия от една страна и западната ненавист към православните ценности, чийто основен флагман е Русия от друга. Насаждането на русофобията у нас се дирижира именно от Запада, като неговата цел е България да бъде откъсната от своя най-близък в исторически план съюзник, за да не може той да възпрепятсва опитите за унищожение на Родината ни от страна на "демократичния" Запад.
По правило стожерите-пропагандисти на българската русофобия представляват най-продажната част от обществото ни. Соросоидни политолози и социолози като Огнян Минчев и Евгений Дайнов, чиито анализи се свеждат единствено до това да маркират руската заплаха за "европейския път" на България. Прозападни журналисти като Иво Инджев, раздухавщи заплахата от "руското енергийно робство". Безродни историци като Пламен Цветков, обявяващи Руско-турската война от 1877-78 за завоевателна и същевременно отричащи зверствата на Турското робство. Продали на безценица националните ни интереси слугинажни политици като Наджеда Михайлова и Меглена Кунева, за които най-върховното постижение е това да бъдат потупани по рамото от някой еврокомисар или от американския посланик...
Поддаващите се на пещерно русофобската пропаганда пък са сред най-лумпеноидните сегменти на българското общество. Хора, за които руснак е равно на комунист, които свързват Русия само и единствено с Троцки и лагерите на ГУЛАГ, но не и с нейната култура. Има естествено и такива, които са русофоби, просто защото така е модерно...
Като цяло храчещите по съвременна Русия биха могли да се обособят в няколко основни групи:
- Соросоиди - хора, които чрез хулите по адрес на Русия се опитват да оправдаят поредния финансов транш, получен от техните задгранични господари;
- Гей-активисти, недоволни от забраната за пропаганда на хомосексуализма в Русия;
- Либерасти и демократуни, нападащи Кремъл за "нарушаването на правата" на етническите и религиозните малцинства и настояващи и Русия да възприеме западния мултикултурен модел;
- Американофили, туркофили и заблудени привърженици на Европейския съюз;
- Седерастки лумпени - хора, които търсят обяснението за всичките обществени (а дори и за личните си) несполуки в действията на Русия и за които понятията "руснак" и "комунист" са равнозначни;
- Обикновени позьори, които са русофоби, просто защото така е модерно.
По своя генезис русофобията е западно явление, в което се манифестира страхът на Запада от могъществото на Русия от една страна и западната ненавист към православните ценности, чийто основен флагман е Русия от друга. Насаждането на русофобията у нас се дирижира именно от Запада, като неговата цел е България да бъде откъсната от своя най-близък в исторически план съюзник, за да не може той да възпрепятсва опитите за унищожение на Родината ни от страна на "демократичния" Запад.
По правило стожерите-пропагандисти на българската русофобия представляват най-продажната част от обществото ни. Соросоидни политолози и социолози като Огнян Минчев и Евгений Дайнов, чиито анализи се свеждат единствено до това да маркират руската заплаха за "европейския път" на България. Прозападни журналисти като Иво Инджев, раздухавщи заплахата от "руското енергийно робство". Безродни историци като Пламен Цветков, обявяващи Руско-турската война от 1877-78 за завоевателна и същевременно отричащи зверствата на Турското робство. Продали на безценица националните ни интереси слугинажни политици като Наджеда Михайлова и Меглена Кунева, за които най-върховното постижение е това да бъдат потупани по рамото от някой еврокомисар или от американския посланик...
Поддаващите се на пещерно русофобската пропаганда пък са сред най-лумпеноидните сегменти на българското общество. Хора, за които руснак е равно на комунист, които свързват Русия само и единствено с Троцки и лагерите на ГУЛАГ, но не и с нейната култура. Има естествено и такива, които са русофоби, просто защото така е модерно...
Като цяло храчещите по съвременна Русия биха могли да се обособят в няколко основни групи:
- Соросоиди - хора, които чрез хулите по адрес на Русия се опитват да оправдаят поредния финансов транш, получен от техните задгранични господари;
- Гей-активисти, недоволни от забраната за пропаганда на хомосексуализма в Русия;
- Либерасти и демократуни, нападащи Кремъл за "нарушаването на правата" на етническите и религиозните малцинства и настояващи и Русия да възприеме западния мултикултурен модел;
- Американофили, туркофили и заблудени привърженици на Европейския съюз;
- Седерастки лумпени - хора, които търсят обяснението за всичките обществени (а дори и за личните си) несполуки в действията на Русия и за които понятията "руснак" и "комунист" са равнозначни;
- Обикновени позьори, които са русофоби, просто защото така е модерно.