Какво са направили евреите за България Част II
Публикувано: 30 дек 2013 15:42
[center]Епохата на Освободителната война 1877 -- 87 г.[/center]
Епохата на възстановяване независимостта на България и борбата на руските войски с отоманската империя ни дават ключа за разкриване коварните постъпки на евреите. За да попречат за развитието на християнските народи, евреите смятали за свой дълг да помагат на турците, ако не с въоръжено пратизанство, то поне със строг неутралитет и ревностен шпионаж в полза на турската действуваща армия. Не е било по вкуса на евреите това, че на българска територия стъпили християнски полкове!
От гледна точка на всеки евреин, основана на учението на Талмуда (виж ЮДЕИТЕ, Глава 3, “Талмудът и Юдеите”), християнинът е добитък, който трябва да се подчинява на евреина, да му служи и да му работи. Затова, те с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война, евреите хвърляли отрова във водата, виното и съесните продукти. В това отношение изключително активно участие са проявили евреите, изгнанници от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на турците видинските, карловските и казанлъшките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на евреин -- Йосиф Фридман. Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 година, когато руско-турската война е била в разгара си. След цял ред неуспехи на бойните планове и загубата на няколко десетки хиляди войници, поради еврейския шпионаж, руските военни власти взели най-после по-строги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази препазна мярка руските войски одържали колосалната победа над турците. Когато черкезите започнали да преследват разбитата турска армия по петите, ямболските евреи избягали в Лозенград, за да разпространяват слухове, че българското християнско население с подкрепата на руските военни власти прави погроми.
От Лозенград били изпратени еврейски пратеници до всички краища на света с намерение да се предизвика негодувание в западна Европа и Америка за да дойдат други държави на помощ на турската армия с въоръжене сили, за да бъдат изгонени русите отвъд Дунава.
Държавите на западна Европа и Америка се ограничили с протест, който се изразил с гръмогласни думи по адрес на възраждащата се българска държава и окупационните руски войски. По този провокаторски начин евреите се оградили от справедливия народен гняв. Когато българските евреи се убедили, че западноевропейските държави не са решват да воюват против Русия, и победата на руските войски трябва да закрепи самостоятелността на българската държава, те бърже се ориентирали в новата политическа остановка. След отстъплението си от София турската войска подпалила няколко града. Евреите, за да изкупят вината си и да се покажат като доброжелатели пред новите господари на страната, набърже организирали пожарна команда и пристъпили към гасене на пожарите и запазване на имотите. Тази изобретателност не само им помогнала да се избавят от заслуженото наказание, но и да бъдат удостоени с благодарност от първия български княз чрез посредничеството на италианския вицеконсул граф ди Позитано, който посочил в своето донесение голямата услуга на евреите при гасенето на пожара. Първи българските евреи пристъпили към организиране на подмолни политически кръгове, издържани с щедрите пожертвувания на барон де-Иерш, ”Alians israelite” и американските еврейски общества, и тези кръгове веднага започнали дейност за раздробяването на българското общество на всевъзможни враждебни партии. При сключване на мирния договор в Берлин европейските делегати -- френският представител Вадингтон и английският премиер лорд Биконсфилд настояли да бъде признат 44 ст. от договора за даруване на евреите в България пълни граждански и политически права, които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание, в което участвувал старшия равин и масон 33та степен Гавриел Алмозино Аврамов.
На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно.
В 1884-1885 година било разкрито първото ритуално убийство в София. В същата година е създадена подмолната организация “Макаби” в градовете Видин, Казанлък, Чирпан, Хаково и Дупница. Политическата организация “Макаби” постепенно започва да прониква във всички градове и в 1901 година официално бива обявена за гимнастическо дружество. Под тази маска тя съществува и до днес.
В 1890 година става второ ритуално убийство в Вратца, след което евреите, участвували в това организирано престъпление, се преселват в други градове. Процесът по това дело, поради намесата на бившия секретар на княза д-р К. Стоилов, бил изоставен от съдебните власти. Такива са били винаги резултатите от углавните преследвания по ритуалните убийства!...
[center]Задкулисната политика на евреите
през Балканската война, 1912 -- 1913 г.[/center]
Българското общество, особено македонците и до днес осъждат начина на действие на бившия руски император Николай II. през Балканската война 1912 -- 13 година. Разбира се, не може да не се признае печалната действителност, че след Балканската война едновремешната българска земя е била разкъсана на части.
Но кой е главният виновник за това?
Ако бяхме се по-често вглеждали в източниците на историческите събития, ние не бихме осъждали невинните и оправдавали виновните. Както е отдавана известно, колелото на политическите събития винаги се обръща на оная страна, от която “богоизбраните” ще могат да извлекат желаната полза.
Балканският полуостров, център на вниманието на Англия, Франция и “другите”, привлича към себе си погледите и на Русия. Историческата мисия на Русия се заключава в стремление да освободи подтиснатите народи и да поддържа тяхното независимо съществуване. Но в същото това време, докато Русия скланя балканските държави към мир и приятелство, Англия, Франция и Америка създават вражда и омраза. Причината за тези разногласия е много ясна. Монархическа Русия действува на световната политическа арена по свое собствено съображение, а Англия, Франция и Америка се прислушват към гласа на “международните” [“интернационалистите”] и действуват по тяхната строго определена програма.
Това именно е солта на балканските политически спорове. Доколко е вярна това, свидетелствува долуприведения исторически документ. На 31 май 1913 година в No 3900 на вестник “Мир” е напечатана с много дребен шрифт телеграмата на руския император от 29 май 1913 година до българския цар и сръбския крал:
“Отговорът на проектираната среща в Солун между Mинистър председателите на четирите съюзни държави, които после биха могли да се срещнат в Петербург, ни причини най-голямо задоволство, тъй като от тяхното намерение личи желанието на балканските държави да се споразумеят и заякчат съюза, който даде досега най-бляскави резултати. С мъчително чувство узнавам, че това решение още не е изпълнено и че балканските държави се готвят за братоубийствена война, която е от естество да затъмни славата, която задружно си придобиха. В такъв съдбоносен момент апелирам направо към Ваше Величество, както ме задължават моето право и моя дълг.
На Русия именно двата народа -- българския и сръбския -- са предоставили чрез своя съюзен акт, разрешението на всички спорове, отнасящи се до прилагането постановленията на договора и на отнасящите се към него конвенции.
Искам, прочее от Ваше Величество да осанете верни на сключените от Вас задължения и да се отнесете до Русия за разрешението на сегашния спор между България и Сърбия. Като не смятам длъжността на арбитът за мъчително задължение, от което не бих могъл да се отърва, смятам за свой дълг да предупредя Ваше Величество, че не бих могъл да остана равнодушен пред една война между съюзниците. Дължа да заявя, че онази държава, която би започнала тази война, ще понесе отговорността за нея пред славянското дело, както и че си запазвам пълна свобода, що се отнася до поведението, което ще възприеме Русия спрямо евентуалните разултати от една тъй престъпна борба”. Каква топлота дишат тези думи и от каква радост е озарена душата на руския император, който следи за изхода на Балканската война, когато победата вземат съюзните славянски държави! Престъпно е дори да се допусне, че Николай II по своя собствена инициатива е могъл да разкъса на части старата българска земя. Обаче България бива разделена.
Какво става?
Гледната точка на руския император и съюза на цялото славянство не са по угодата на някой и главно на евреите. Още в самото начало на Балканската война софийската централна еврейска община под председателството на шефа си Блументал солидарно с редставителите на белградската еврейска община решава да разтури съюза на балканските държави. Евреите се ръководят от съображението, че Русия, която тъй щедро подпомага балканските държави с пари, aмуниции, снаражения, продоволствие и други военни запаси, ще пожелае, разбира се, да засили влиянието си. Евреите се плашат от страшен призрак! На тях им се струва, че ако не откъснат от Русия най-силната държава на Балканския полостров, каквато е в това време България, руското влияние ще вземе широки размери и току виж, че те им позволили да живеят само на определени места. От същата тенденциозна реформа се опасява и Англия. България, която по своето географско положение е най-близо до проливите съединяващи Черно с Мраморно и Средиземно море, би могла да окаже голяма подкрепа на Русия. Страхувайки се да не загуби авторитетното си влияние в международната политика, Англия решава да действува в същия дух като евреите, т.е. да скара балканските държави помежду им, да откъсне България от Русия и с това да я отслаби. В това направление голяма влияние оказват масоните. Председателят на софийската еврейска община масонът Блументал е в тясна връзка по масонска ложа с английския представител в Петербург Бюкенен.
Той започва действията си чрез посредничеството на последния, който за щастие на евреите има подобни указания от своето правителство. Бюкенен се ползува с голяма симпатия пред министъра на външните работи Сазонов, също масон, и това са трите здрави звена от една и съща политическа верига.Планът е обмислен в началото на януари 1913 г. в Берлин от двамата братя Бюхенен и Блументал. В същото време се разпространяват слухове, че България, увлечена от своите бойни успехи, решила да превземе Цариград и да го поднесе на Русия като дар за освобождението от турското иго. Тези слухове постепенно започват да се засилват и проникват в кулоарите на Народното събрание. Някой представители започват да споменават за същото и преждевременно се разделят на два противни лагера v едните за, другите против. А сред народните маси, тези съвсем неоснователни слухове вземат мното широки размери.
Правителството не се погрижи да опровергае официално тази басня, която в последствие Блументал използува твърде умело. Той съобщава на Бюкенен, че решението за превземането на Цариград и проливите и предването му в пълно владение на Русия е единодушно взето от съюзните държави на Балканския полуостров. Това тревожно донесение предизвиква в отговор ултимативна нота -- да бъде разкъсан по тайни пътища съюзът на балканските държави. Преди да присъпят към осъществяване на приготвения план, евреите пущат в ход интриги, на които в последствие придали реална форма. Понеже българската армия изнася централната тежест на войната върху своите рамене, на Блументал не е мъчно да убеди председателя на министерския съвет да наруши сключения със съюзниците договор, в който е казано, че цялата завоювана територия ще се дели между трите воюващи съюзни държави по равно. А в случай на някакви недоразумения между съюзниците, бива избран за арбитър руския император Николай II. От самото начало на военните действия всички симпатиите на Русия са на страната на България и няма никакво съмнение, че оценката на общото положение би се разрешила в полза на последната, но България, без да чака арбитражния съд, напада, без да обяви война на Сърбия, без да оцени своите бойни сили, изтощени от непрекъсните боеве и холерата. Сега ние ще запознаем читателя с задкулисната политическа обстановка, и той ще види, как братята масони -- сръбски и български -- са действували заедно под диктовката на масоните Бюкенен и Сазонов. От една страна евреите масони упражняват натиск върху сръбския главокомандуващ генерал Путник, като му внушават да окупира всички завоювани места и да не ги отстъпва на България, а от друга Блументал подстрекава генерал Савов да убеди цар Фердинанд в необходимостта да нападне сръбските войски, без да обявява война, без да чака арбитражния съд. Така най-напред възникват спорове между Сърбия и България. Сърбия, под натиска на Англия, се бави да изпрати своите мемоари на арбитражния съд на руския император и за това получава известие чрез своите представители Новакович и Николич, че по набелязания проект на мирния договор Македония и Западните покрайнини ще бъдат нейни. Този резултат се дължи на политическата работа на Блументал. В същото време Бюкенен в Петербург сполучил да изтръгне обещанието от Сазонов, че Македония ще принадлежи на Сърбия. Докато стават дипломатическите спорове между Сърбия и България, Гърция се присъединява към Сърбия, защото чрез специален пратеник, масона Алкалай, и обещава Тракия. Тази подялба е много съблазнителна, както за Сърбия, така и за Гърция. Решаваща роля в това дело изиграва Пашич. За да отложи изпращането на мемоарите на арбитража, той симулира на няколко пъти подаване на оставката на кабинета. Тази игра на жмичка продължава шестдесет и четири дни, и генерал Севов, получил съгласието на цар Фердинанд, дава заповед на действуващата армия да нападне сръбските войски, без да обявява война, и през нощта на 16 срещу 17 юни 1913 година съюзниците, вплели нови лаври в своите победоносни венци, ги окървавят с братска кръв.
Такава е била волята на българските евреи.
Едва след започването на войната на 18 юни Нехлюдов връчва на император Николай II мемоарите на българското правителство за арбитража. Сръбският крал Петър изпраща на Николай II телеграма с молба да бъде присъединена към кралство Сърбия Македония, защото в противен случай сръбската династия е застрашена.
Сложността на тази обстановка се затъмнява още повече от пресата, която изиграва също така престъпна роля. Българската преса надава глас към цивилизованото обществено мнение за това, че се възнамерява да бъдат откъснат части от българската земя, които са населени изключително с българи: румънските вестници с въодушевление се мъчат да подействуват на правителствените кръгове, че е необходима намесата на военна сила за да се усмири България, която претендирала самостоятелно да владее целия Балкански полуостров; а в руските вестници се появили статии, доказващи, че в България всеки ден расте русофобството. Всички тези сплетни се подхващат от гръцката преса и в края на краищата се получава такава неразбория, че никакви арбитри не биха били в състояние да изгладят конфликта, който взема все по-остър и по-остър характер. Осветление по въпроса за конфликта руският император получава от министър Сазонов, който се ръководи от съображенията на английския представител Бюхенен. А последният не отстъпва от инструкциите, дадени му от по-възрастния “брат” по масонска ложа, евреина Блументал. Руският посланик Нехлюдов, също изпраща едностранчиви доклади в угода на сръбския пълномощен министър в България г. Спалайкович. При такива условия става невъзможно да се знае същинската политическа обстановка на Балканите. Задкулисната кaмпания се води от опитни “стратези”! В същност България се разпродава изцяло и по отделно на търг и този търг е ръководил Блументал, получил неограничени пълномощия от всички балкански еврейски тайни общества. Император Николай II има намерение с ултиматум да прекрати братоубийствената война и се надява да изглади конфликта, но в Петербург се разпространяват слухове, че България изцяло се придържа към немската ориентация, че прави всичко във вреда на русофилското течение, за да даде на Русия да разбере, че неговата политика не е по духа на българския народ. Министър Сазонов обвинява България, че тя първа е вдигнала меч против своите съюзници и затова трябва да бъде наказана.
Заедно с това английският дипломатически представител Бюкенен изказва дълбокото си убеждение, че българите са неблагодарен народ и не заслужават затова никакво снизхождение. Думите на Достоевски: “Русия трябва да освободи България от турското иго, но последната никога няма да бъде признателна за това и при първата възможност ще и отплати със зло”, също са изиграли ролята си. Великият руски мислител говори изобщо за всички потиснати племена, които са били в робство и са загубили чувството на благодарност. След всичко това император Николай II дава съгласието си с Румъния да се заеме с умиротворяването на България.
Ето до къде водят умелите масонски маневри!
Епохата на възстановяване независимостта на България и борбата на руските войски с отоманската империя ни дават ключа за разкриване коварните постъпки на евреите. За да попречат за развитието на християнските народи, евреите смятали за свой дълг да помагат на турците, ако не с въоръжено пратизанство, то поне със строг неутралитет и ревностен шпионаж в полза на турската действуваща армия. Не е било по вкуса на евреите това, че на българска територия стъпили християнски полкове!
От гледна точка на всеки евреин, основана на учението на Талмуда (виж ЮДЕИТЕ, Глава 3, “Талмудът и Юдеите”), християнинът е добитък, който трябва да се подчинява на евреина, да му служи и да му работи. Затова, те с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война, евреите хвърляли отрова във водата, виното и съесните продукти. В това отношение изключително активно участие са проявили евреите, изгнанници от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на турците видинските, карловските и казанлъшките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на евреин -- Йосиф Фридман. Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 година, когато руско-турската война е била в разгара си. След цял ред неуспехи на бойните планове и загубата на няколко десетки хиляди войници, поради еврейския шпионаж, руските военни власти взели най-после по-строги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази препазна мярка руските войски одържали колосалната победа над турците. Когато черкезите започнали да преследват разбитата турска армия по петите, ямболските евреи избягали в Лозенград, за да разпространяват слухове, че българското християнско население с подкрепата на руските военни власти прави погроми.
От Лозенград били изпратени еврейски пратеници до всички краища на света с намерение да се предизвика негодувание в западна Европа и Америка за да дойдат други държави на помощ на турската армия с въоръжене сили, за да бъдат изгонени русите отвъд Дунава.
Държавите на западна Европа и Америка се ограничили с протест, който се изразил с гръмогласни думи по адрес на възраждащата се българска държава и окупационните руски войски. По този провокаторски начин евреите се оградили от справедливия народен гняв. Когато българските евреи се убедили, че западноевропейските държави не са решват да воюват против Русия, и победата на руските войски трябва да закрепи самостоятелността на българската държава, те бърже се ориентирали в новата политическа остановка. След отстъплението си от София турската войска подпалила няколко града. Евреите, за да изкупят вината си и да се покажат като доброжелатели пред новите господари на страната, набърже организирали пожарна команда и пристъпили към гасене на пожарите и запазване на имотите. Тази изобретателност не само им помогнала да се избавят от заслуженото наказание, но и да бъдат удостоени с благодарност от първия български княз чрез посредничеството на италианския вицеконсул граф ди Позитано, който посочил в своето донесение голямата услуга на евреите при гасенето на пожара. Първи българските евреи пристъпили към организиране на подмолни политически кръгове, издържани с щедрите пожертвувания на барон де-Иерш, ”Alians israelite” и американските еврейски общества, и тези кръгове веднага започнали дейност за раздробяването на българското общество на всевъзможни враждебни партии. При сключване на мирния договор в Берлин европейските делегати -- френският представител Вадингтон и английският премиер лорд Биконсфилд настояли да бъде признат 44 ст. от договора за даруване на евреите в България пълни граждански и политически права, които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание, в което участвувал старшия равин и масон 33та степен Гавриел Алмозино Аврамов.
На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно.
В 1884-1885 година било разкрито първото ритуално убийство в София. В същата година е създадена подмолната организация “Макаби” в градовете Видин, Казанлък, Чирпан, Хаково и Дупница. Политическата организация “Макаби” постепенно започва да прониква във всички градове и в 1901 година официално бива обявена за гимнастическо дружество. Под тази маска тя съществува и до днес.
В 1890 година става второ ритуално убийство в Вратца, след което евреите, участвували в това организирано престъпление, се преселват в други градове. Процесът по това дело, поради намесата на бившия секретар на княза д-р К. Стоилов, бил изоставен от съдебните власти. Такива са били винаги резултатите от углавните преследвания по ритуалните убийства!...
[center]Задкулисната политика на евреите
през Балканската война, 1912 -- 1913 г.[/center]
Българското общество, особено македонците и до днес осъждат начина на действие на бившия руски император Николай II. през Балканската война 1912 -- 13 година. Разбира се, не може да не се признае печалната действителност, че след Балканската война едновремешната българска земя е била разкъсана на части.
Но кой е главният виновник за това?
Ако бяхме се по-често вглеждали в източниците на историческите събития, ние не бихме осъждали невинните и оправдавали виновните. Както е отдавана известно, колелото на политическите събития винаги се обръща на оная страна, от която “богоизбраните” ще могат да извлекат желаната полза.
Балканският полуостров, център на вниманието на Англия, Франция и “другите”, привлича към себе си погледите и на Русия. Историческата мисия на Русия се заключава в стремление да освободи подтиснатите народи и да поддържа тяхното независимо съществуване. Но в същото това време, докато Русия скланя балканските държави към мир и приятелство, Англия, Франция и Америка създават вражда и омраза. Причината за тези разногласия е много ясна. Монархическа Русия действува на световната политическа арена по свое собствено съображение, а Англия, Франция и Америка се прислушват към гласа на “международните” [“интернационалистите”] и действуват по тяхната строго определена програма.
Това именно е солта на балканските политически спорове. Доколко е вярна това, свидетелствува долуприведения исторически документ. На 31 май 1913 година в No 3900 на вестник “Мир” е напечатана с много дребен шрифт телеграмата на руския император от 29 май 1913 година до българския цар и сръбския крал:
“Отговорът на проектираната среща в Солун между Mинистър председателите на четирите съюзни държави, които после биха могли да се срещнат в Петербург, ни причини най-голямо задоволство, тъй като от тяхното намерение личи желанието на балканските държави да се споразумеят и заякчат съюза, който даде досега най-бляскави резултати. С мъчително чувство узнавам, че това решение още не е изпълнено и че балканските държави се готвят за братоубийствена война, която е от естество да затъмни славата, която задружно си придобиха. В такъв съдбоносен момент апелирам направо към Ваше Величество, както ме задължават моето право и моя дълг.
На Русия именно двата народа -- българския и сръбския -- са предоставили чрез своя съюзен акт, разрешението на всички спорове, отнасящи се до прилагането постановленията на договора и на отнасящите се към него конвенции.
Искам, прочее от Ваше Величество да осанете верни на сключените от Вас задължения и да се отнесете до Русия за разрешението на сегашния спор между България и Сърбия. Като не смятам длъжността на арбитът за мъчително задължение, от което не бих могъл да се отърва, смятам за свой дълг да предупредя Ваше Величество, че не бих могъл да остана равнодушен пред една война между съюзниците. Дължа да заявя, че онази държава, която би започнала тази война, ще понесе отговорността за нея пред славянското дело, както и че си запазвам пълна свобода, що се отнася до поведението, което ще възприеме Русия спрямо евентуалните разултати от една тъй престъпна борба”. Каква топлота дишат тези думи и от каква радост е озарена душата на руския император, който следи за изхода на Балканската война, когато победата вземат съюзните славянски държави! Престъпно е дори да се допусне, че Николай II по своя собствена инициатива е могъл да разкъса на части старата българска земя. Обаче България бива разделена.
Какво става?
Гледната точка на руския император и съюза на цялото славянство не са по угодата на някой и главно на евреите. Още в самото начало на Балканската война софийската централна еврейска община под председателството на шефа си Блументал солидарно с редставителите на белградската еврейска община решава да разтури съюза на балканските държави. Евреите се ръководят от съображението, че Русия, която тъй щедро подпомага балканските държави с пари, aмуниции, снаражения, продоволствие и други военни запаси, ще пожелае, разбира се, да засили влиянието си. Евреите се плашат от страшен призрак! На тях им се струва, че ако не откъснат от Русия най-силната държава на Балканския полостров, каквато е в това време България, руското влияние ще вземе широки размери и току виж, че те им позволили да живеят само на определени места. От същата тенденциозна реформа се опасява и Англия. България, която по своето географско положение е най-близо до проливите съединяващи Черно с Мраморно и Средиземно море, би могла да окаже голяма подкрепа на Русия. Страхувайки се да не загуби авторитетното си влияние в международната политика, Англия решава да действува в същия дух като евреите, т.е. да скара балканските държави помежду им, да откъсне България от Русия и с това да я отслаби. В това направление голяма влияние оказват масоните. Председателят на софийската еврейска община масонът Блументал е в тясна връзка по масонска ложа с английския представител в Петербург Бюкенен.
Той започва действията си чрез посредничеството на последния, който за щастие на евреите има подобни указания от своето правителство. Бюкенен се ползува с голяма симпатия пред министъра на външните работи Сазонов, също масон, и това са трите здрави звена от една и съща политическа верига.Планът е обмислен в началото на януари 1913 г. в Берлин от двамата братя Бюхенен и Блументал. В същото време се разпространяват слухове, че България, увлечена от своите бойни успехи, решила да превземе Цариград и да го поднесе на Русия като дар за освобождението от турското иго. Тези слухове постепенно започват да се засилват и проникват в кулоарите на Народното събрание. Някой представители започват да споменават за същото и преждевременно се разделят на два противни лагера v едните за, другите против. А сред народните маси, тези съвсем неоснователни слухове вземат мното широки размери.
Правителството не се погрижи да опровергае официално тази басня, която в последствие Блументал използува твърде умело. Той съобщава на Бюкенен, че решението за превземането на Цариград и проливите и предването му в пълно владение на Русия е единодушно взето от съюзните държави на Балканския полуостров. Това тревожно донесение предизвиква в отговор ултимативна нота -- да бъде разкъсан по тайни пътища съюзът на балканските държави. Преди да присъпят към осъществяване на приготвения план, евреите пущат в ход интриги, на които в последствие придали реална форма. Понеже българската армия изнася централната тежест на войната върху своите рамене, на Блументал не е мъчно да убеди председателя на министерския съвет да наруши сключения със съюзниците договор, в който е казано, че цялата завоювана територия ще се дели между трите воюващи съюзни държави по равно. А в случай на някакви недоразумения между съюзниците, бива избран за арбитър руския император Николай II. От самото начало на военните действия всички симпатиите на Русия са на страната на България и няма никакво съмнение, че оценката на общото положение би се разрешила в полза на последната, но България, без да чака арбитражния съд, напада, без да обяви война на Сърбия, без да оцени своите бойни сили, изтощени от непрекъсните боеве и холерата. Сега ние ще запознаем читателя с задкулисната политическа обстановка, и той ще види, как братята масони -- сръбски и български -- са действували заедно под диктовката на масоните Бюкенен и Сазонов. От една страна евреите масони упражняват натиск върху сръбския главокомандуващ генерал Путник, като му внушават да окупира всички завоювани места и да не ги отстъпва на България, а от друга Блументал подстрекава генерал Савов да убеди цар Фердинанд в необходимостта да нападне сръбските войски, без да обявява война, без да чака арбитражния съд. Така най-напред възникват спорове между Сърбия и България. Сърбия, под натиска на Англия, се бави да изпрати своите мемоари на арбитражния съд на руския император и за това получава известие чрез своите представители Новакович и Николич, че по набелязания проект на мирния договор Македония и Западните покрайнини ще бъдат нейни. Този резултат се дължи на политическата работа на Блументал. В същото време Бюкенен в Петербург сполучил да изтръгне обещанието от Сазонов, че Македония ще принадлежи на Сърбия. Докато стават дипломатическите спорове между Сърбия и България, Гърция се присъединява към Сърбия, защото чрез специален пратеник, масона Алкалай, и обещава Тракия. Тази подялба е много съблазнителна, както за Сърбия, така и за Гърция. Решаваща роля в това дело изиграва Пашич. За да отложи изпращането на мемоарите на арбитража, той симулира на няколко пъти подаване на оставката на кабинета. Тази игра на жмичка продължава шестдесет и четири дни, и генерал Севов, получил съгласието на цар Фердинанд, дава заповед на действуващата армия да нападне сръбските войски, без да обявява война, и през нощта на 16 срещу 17 юни 1913 година съюзниците, вплели нови лаври в своите победоносни венци, ги окървавят с братска кръв.
Такава е била волята на българските евреи.
Едва след започването на войната на 18 юни Нехлюдов връчва на император Николай II мемоарите на българското правителство за арбитража. Сръбският крал Петър изпраща на Николай II телеграма с молба да бъде присъединена към кралство Сърбия Македония, защото в противен случай сръбската династия е застрашена.
Сложността на тази обстановка се затъмнява още повече от пресата, която изиграва също така престъпна роля. Българската преса надава глас към цивилизованото обществено мнение за това, че се възнамерява да бъдат откъснат части от българската земя, които са населени изключително с българи: румънските вестници с въодушевление се мъчат да подействуват на правителствените кръгове, че е необходима намесата на военна сила за да се усмири България, която претендирала самостоятелно да владее целия Балкански полуостров; а в руските вестници се появили статии, доказващи, че в България всеки ден расте русофобството. Всички тези сплетни се подхващат от гръцката преса и в края на краищата се получава такава неразбория, че никакви арбитри не биха били в състояние да изгладят конфликта, който взема все по-остър и по-остър характер. Осветление по въпроса за конфликта руският император получава от министър Сазонов, който се ръководи от съображенията на английския представител Бюхенен. А последният не отстъпва от инструкциите, дадени му от по-възрастния “брат” по масонска ложа, евреина Блументал. Руският посланик Нехлюдов, също изпраща едностранчиви доклади в угода на сръбския пълномощен министър в България г. Спалайкович. При такива условия става невъзможно да се знае същинската политическа обстановка на Балканите. Задкулисната кaмпания се води от опитни “стратези”! В същност България се разпродава изцяло и по отделно на търг и този търг е ръководил Блументал, получил неограничени пълномощия от всички балкански еврейски тайни общества. Император Николай II има намерение с ултиматум да прекрати братоубийствената война и се надява да изглади конфликта, но в Петербург се разпространяват слухове, че България изцяло се придържа към немската ориентация, че прави всичко във вреда на русофилското течение, за да даде на Русия да разбере, че неговата политика не е по духа на българския народ. Министър Сазонов обвинява България, че тя първа е вдигнала меч против своите съюзници и затова трябва да бъде наказана.
Заедно с това английският дипломатически представител Бюкенен изказва дълбокото си убеждение, че българите са неблагодарен народ и не заслужават затова никакво снизхождение. Думите на Достоевски: “Русия трябва да освободи България от турското иго, но последната никога няма да бъде признателна за това и при първата възможност ще и отплати със зло”, също са изиграли ролята си. Великият руски мислител говори изобщо за всички потиснати племена, които са били в робство и са загубили чувството на благодарност. След всичко това император Николай II дава съгласието си с Румъния да се заеме с умиротворяването на България.
Ето до къде водят умелите масонски маневри!
Идете и вижте , а не драскайте глупости !
Едва ли си прочел и един ред от темата, ама даваш мнение 