70 години от фашистките зверства в Ястребино
Публикувано: 20 дек 2013 08:29
Днес се навършват 70 години от най-животинският и човеконенавистен фашистки акт в историята на България!
Hа 20 декември 1943 г. в село Ястребино са разстреляни 18 души, от които шест невръстни деца.
В блокадата на Тузлушкия край, наречена операция "Омуртаг", участват 19-и пехотен полк от Шумен, 7-и пехотен полк, 5-и армейски артилерийски полк, 4-а дивизионна ловна дружина и 3-о товарно артилерийско отделение. Освен войска участва още полиция и жандармерия. От София пристига генерал Ковачев, събира командирите в Омуртаг и заповядва да се изтребят помагачите и близките на нелегалните, за да се прекъснат връзките им с базите за подкрепа в разгара на зимата.
Дървото, под което е убит дядо Стойне Станков
Конкретно в Ястребино действа втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен с командир подпоручик Константин Йорданов. Към него е приобщен и полицейският агент Стоян Узунов. Подпоручикът имал заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира близките само на нелегалните, но явно се е престаравал и разстрелял жените и децата наред с мъжете.
Командирът на полка не очаквал това и изгубил ума и дума, като чул за извършеното. Малко след разстрела идва заповед той да бъде отменен, донесена от офицер с мотор. Редовна българска армия, а не полицейски сили извършват убийствата.
Разстреляните деца бяха наречени шестте ястребинчета и се превръщат в икони на съпротивителното движение. Преди 1989 г. всички знаеха за тях, учениците учеха за трагичната им съдба в час по история, пионерски отряди изследваха живота им.
Известни творци се вдъхновяваха от драмата им: писателят Богдан Глогински написа повестта "В Ястребино свирят куршуми", режисьорът Милен Гетов създаде през 1979 г. игралния филм "Юмруци в пръстта" по сценарий на Никола Статков и Иван Славков, Светлин Русев нарисува "Ястребинци"...
Паметникът на мястото, където са разстреляни 18-те човека от с. Ястребино, е издигнат през август 1946 г.
И макар рядко някой да можеше да каже наведнъж имената и на шестте деца, всички знаеха, че те са убити от фашистите. Подобно на петимата от РМС, шестте ястребинчета винаги вървяха вкупом.
Сега, 23 години след началото на промените в България и 70 години след разстрела им, пак вкупом ги осъдиха на забвение. Днешните деца не знаят- няма откъде, според някои - няма и защо, да научат за тях. А тези техни връстници, които все пак посетят село Ястребино и се докоснат до драмата им, не я разбират. Най-малкото, защото не знаят смисъла на думи като партизанин, фашисти, комунисти, съпротива.
Народната власт ги обяви за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. Рангел Калайджийски - партизанинът, заради когото бяха убити родителите, сестричката и двамата му братя, приживе казваше друго: на възрастта, на която загинаха, те нямаха време, не можеха да бъдат герои. Определяше ги като великомъченици на свободата. Ако свободата на някои сега звучи пресилено, може да се каже, че разстреляните в Ястребино през декември 1943 г. деца са мъченици на една идея.
Убитите на 20 декември 1943 г. са от 6 различни семейства. Общото между тях е, че от всяко едно семейство е излязъл по един човек при партизаните.
Жертвите са: Дядо Стойне Станков, на 75 г., и съпругата му Наста, на 70 г., чийто син Иван е в нелегалност.
Рангел Дончев, на 57 г., и съпругата му Мара, на 58 г. - дъщеря им Райка е партизанка.
Петър Калайджийски, на 50 г., и съпругата му Стоянка, на 48 г., чийто син Рангел е при партизаните, след като избягал от военна служба. С тях са разстреляни и 3 от децата им: Надежда - на 12 г., Иван - на 9 г., и Стойне - на 7 г.
Иван Димитров Янков, на 55 г., и съпругата му Марийка, на 45 г. - синът им Димитър е партизанин. С тях са разстреляни и дъщерите им близначки Ценка и Цветанка - по на 13 г.
Петко Стоичков, на 56 г., и съпругата му Лазарка, на 51 г., чийто син Стойне е партизанин. Разстреляна е и дъщеря им Димитринка, на 11 г.
Димитър Богословов, на 48 г., и съпругата му Станка, на 42 г., чиято дъщеря Катя е партизанка.
Празните чинове в класната стая и снимки на изкланите дечица. Снимка на малкият Стойне няма, защото още не му е била направена.
След касапницата жертвите са погребани в плитък гроб. На следващият ден телата на жертвите са изровени, събрани са на клада и са изгорени. Селяните от Ястребино разказват, че миризмата на горящата човешка плът се е носила в целият район.
Смислен отговор защо е заповядано това зверство няма. Марийка, живата дъщеря на разстреляните Димитър и Стоянка Богословови посещава в затвора арестуваният подпоручик Константин Йорданов. Тя разказва "След Девети успях да вляза в килията на вече арестувания подпоручик Йорданов. Той знаеше чия дъщеря съм. Плачеше: бил учител, това било негов дълг, бил заблуден..."
След Народната победа на 9 септември 1944 година, всички виновници за това животинско зверство са осъдени от Народния съд. Подпоручик Константин Йорданов е осъден на смърт. Днес неговото име е изписано на паметника до НДК носещ името "Паметник на "жертвите" на комунизма".
Hа 20 декември 1943 г. в село Ястребино са разстреляни 18 души, от които шест невръстни деца.
В блокадата на Тузлушкия край, наречена операция "Омуртаг", участват 19-и пехотен полк от Шумен, 7-и пехотен полк, 5-и армейски артилерийски полк, 4-а дивизионна ловна дружина и 3-о товарно артилерийско отделение. Освен войска участва още полиция и жандармерия. От София пристига генерал Ковачев, събира командирите в Омуртаг и заповядва да се изтребят помагачите и близките на нелегалните, за да се прекъснат връзките им с базите за подкрепа в разгара на зимата.
Дървото, под което е убит дядо Стойне Станков
Конкретно в Ястребино действа втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен с командир подпоручик Константин Йорданов. Към него е приобщен и полицейският агент Стоян Узунов. Подпоручикът имал заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира близките само на нелегалните, но явно се е престаравал и разстрелял жените и децата наред с мъжете.
Командирът на полка не очаквал това и изгубил ума и дума, като чул за извършеното. Малко след разстрела идва заповед той да бъде отменен, донесена от офицер с мотор. Редовна българска армия, а не полицейски сили извършват убийствата.
Разстреляните деца бяха наречени шестте ястребинчета и се превръщат в икони на съпротивителното движение. Преди 1989 г. всички знаеха за тях, учениците учеха за трагичната им съдба в час по история, пионерски отряди изследваха живота им.
Известни творци се вдъхновяваха от драмата им: писателят Богдан Глогински написа повестта "В Ястребино свирят куршуми", режисьорът Милен Гетов създаде през 1979 г. игралния филм "Юмруци в пръстта" по сценарий на Никола Статков и Иван Славков, Светлин Русев нарисува "Ястребинци"...
Паметникът на мястото, където са разстреляни 18-те човека от с. Ястребино, е издигнат през август 1946 г.
И макар рядко някой да можеше да каже наведнъж имената и на шестте деца, всички знаеха, че те са убити от фашистите. Подобно на петимата от РМС, шестте ястребинчета винаги вървяха вкупом.
Сега, 23 години след началото на промените в България и 70 години след разстрела им, пак вкупом ги осъдиха на забвение. Днешните деца не знаят- няма откъде, според някои - няма и защо, да научат за тях. А тези техни връстници, които все пак посетят село Ястребино и се докоснат до драмата им, не я разбират. Най-малкото, защото не знаят смисъла на думи като партизанин, фашисти, комунисти, съпротива.
Народната власт ги обяви за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. Рангел Калайджийски - партизанинът, заради когото бяха убити родителите, сестричката и двамата му братя, приживе казваше друго: на възрастта, на която загинаха, те нямаха време, не можеха да бъдат герои. Определяше ги като великомъченици на свободата. Ако свободата на някои сега звучи пресилено, може да се каже, че разстреляните в Ястребино през декември 1943 г. деца са мъченици на една идея.
Убитите на 20 декември 1943 г. са от 6 различни семейства. Общото между тях е, че от всяко едно семейство е излязъл по един човек при партизаните.
Жертвите са: Дядо Стойне Станков, на 75 г., и съпругата му Наста, на 70 г., чийто син Иван е в нелегалност.
Рангел Дончев, на 57 г., и съпругата му Мара, на 58 г. - дъщеря им Райка е партизанка.
Петър Калайджийски, на 50 г., и съпругата му Стоянка, на 48 г., чийто син Рангел е при партизаните, след като избягал от военна служба. С тях са разстреляни и 3 от децата им: Надежда - на 12 г., Иван - на 9 г., и Стойне - на 7 г.
Иван Димитров Янков, на 55 г., и съпругата му Марийка, на 45 г. - синът им Димитър е партизанин. С тях са разстреляни и дъщерите им близначки Ценка и Цветанка - по на 13 г.
Петко Стоичков, на 56 г., и съпругата му Лазарка, на 51 г., чийто син Стойне е партизанин. Разстреляна е и дъщеря им Димитринка, на 11 г.
Димитър Богословов, на 48 г., и съпругата му Станка, на 42 г., чиято дъщеря Катя е партизанка.
Празните чинове в класната стая и снимки на изкланите дечица. Снимка на малкият Стойне няма, защото още не му е била направена.
След касапницата жертвите са погребани в плитък гроб. На следващият ден телата на жертвите са изровени, събрани са на клада и са изгорени. Селяните от Ястребино разказват, че миризмата на горящата човешка плът се е носила в целият район.
Смислен отговор защо е заповядано това зверство няма. Марийка, живата дъщеря на разстреляните Димитър и Стоянка Богословови посещава в затвора арестуваният подпоручик Константин Йорданов. Тя разказва "След Девети успях да вляза в килията на вече арестувания подпоручик Йорданов. Той знаеше чия дъщеря съм. Плачеше: бил учител, това било негов дълг, бил заблуден..."
След Народната победа на 9 септември 1944 година, всички виновници за това животинско зверство са осъдени от Народния съд. Подпоручик Константин Йорданов е осъден на смърт. Днес неговото име е изписано на паметника до НДК носещ името "Паметник на "жертвите" на комунизма".
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ