Ньойският договор
Публикувано: 27 ное 2013 11:28
Един от най - тежките мигове от Българската история! Но за съжаление от време на време трябва да си припомняме подобни моменти за да не ги повтаряме! Пускам тази тема с натежало сърце НО с високо вдигната глава , защото въпреки тази гавра с България нея я има на пук на всичко и всички!
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война (виж Версайска система от договори). Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано[1].
Тя включва:
Пълномощни делегати
Теодор Теодоров, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, ръководител на делегацията
Венелин Ганев, министър на правосъдието
Янко Сакъзов, министър на търговията, промишлеността и труда
Михаил Сарафов, дипломат
Александър Стамболийски, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
Съветници
Иван Евстатиев Гешов, депутат от Народната партия
Иван Луков, началник-щаб на армията
Богдан Морфов, директор на железниците
Стефан Панаретов, посланик в Съединените щати
Никола Сакаров, депутат от Българската комунистическа партия
Димитър Цоков, дипломат
Експерти
Йордан Иванов, историк и археолог
Йосиф Калев, председател на Дружеството на българските ционисти
Димитър Михалчев, председател на Тракийското дружество
Димитър Мишайков, юрист
Янаки Моллов, агроном и икономист
Стефан Нойков, полковник от щаба на армията
Стамо Пулев, агроном
Никола Стоянов, директор на държавните дългове
Димитър Фурнаджиев, председател на Евангелистките църкви
Шефик Бей Шефкет Беев, лекар
Други
Надежда Станчова, преводач
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.
Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
...
Спрях до тук , защото не можех да чета повече, всичко друго може да бъде намерено в дебелите книги и/или интернет!
А ето нещо любопитно което случайно ми попадна:
Източник Интернет :Ньойския договор е подписан именно в градчето Ньой като отмъщение заради граф дьо Ньой, загинал в битката при Одрин през 1205 г.
:Българската делегация е била поставена да седи точно под портрета на маркиза -нашественик. По време на преговорите е било казано достатъчно ясно, че този договор ще бъде отмъщение заради разгрома на европейското рицарство през 1205 година от Цар Калоян. Когато се подписва договора, при който България бива орязана на парчета един френски граф, доволно казва, че отмъщението е сторено и костите на граф Ньой вече спокойно можели да почиват в мир.
Тези факти се премълчават в учебниците, а вместо това се разказват пикантни истории, как министър-председателя Ал. Стамболийски бил хвърлил или счупил писалката си от „възмущение”, след като подписал позорния договор.
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война (виж Версайска система от договори). Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано[1].
Тя включва:
Пълномощни делегати
Теодор Теодоров, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, ръководител на делегацията
Венелин Ганев, министър на правосъдието
Янко Сакъзов, министър на търговията, промишлеността и труда
Михаил Сарафов, дипломат
Александър Стамболийски, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
Съветници
Иван Евстатиев Гешов, депутат от Народната партия
Иван Луков, началник-щаб на армията
Богдан Морфов, директор на железниците
Стефан Панаретов, посланик в Съединените щати
Никола Сакаров, депутат от Българската комунистическа партия
Димитър Цоков, дипломат
Експерти
Йордан Иванов, историк и археолог
Йосиф Калев, председател на Дружеството на българските ционисти
Димитър Михалчев, председател на Тракийското дружество
Димитър Мишайков, юрист
Янаки Моллов, агроном и икономист
Стефан Нойков, полковник от щаба на армията
Стамо Пулев, агроном
Никола Стоянов, директор на държавните дългове
Димитър Фурнаджиев, председател на Евангелистките църкви
Шефик Бей Шефкет Беев, лекар
Други
Надежда Станчова, преводач
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.
Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
...
Спрях до тук , защото не можех да чета повече, всичко друго може да бъде намерено в дебелите книги и/или интернет!
А ето нещо любопитно което случайно ми попадна:
Източник Интернет :Ньойския договор е подписан именно в градчето Ньой като отмъщение заради граф дьо Ньой, загинал в битката при Одрин през 1205 г.
:Българската делегация е била поставена да седи точно под портрета на маркиза -нашественик. По време на преговорите е било казано достатъчно ясно, че този договор ще бъде отмъщение заради разгрома на европейското рицарство през 1205 година от Цар Калоян. Когато се подписва договора, при който България бива орязана на парчета един френски граф, доволно казва, че отмъщението е сторено и костите на граф Ньой вече спокойно можели да почиват в мир.
Тези факти се премълчават в учебниците, а вместо това се разказват пикантни истории, как министър-председателя Ал. Стамболийски бил хвърлил или счупил писалката си от „възмущение”, след като подписал позорния договор.