133 години от гибелта на Ботев!

[SkArY_9]

Днес се навършват 133 години от гибелта на великия български революционер Хрисо Ботев. На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последната му битка за свободата на България— привечер след сражение куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.



Днес отдаваме почит на всички загинали за българската свобода.



Припомняме ви, че 12 ч. на обяд в продължение на 3 минути сирените в цялата страна с прекъснат вой ще оповестят отдаването на почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства (с изключение на влаковете и самолетите) следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.

[bor-don]

точно в 12 часа докато аз стоях мирно, по улицата хората и колите си вървяха без изобщо да се замислят за какво е тази сирена

[SkArY_9]

Същата работа и в Русе, как може да има такива хора

[Levski4Ever]

Ем те по БТВ дадоха някъв кадър от НДК как са спрели колите, но то се и видя защо. Имаше 1 полицай и беше спрял някъде посредата ако не се лъжа, и всички коли и те спряли.

[Michael Carrick]

Поклон !

[POPCORN]

Аз си бях в нас, и седях пред компа ама като чух сирената веднага излезнах на терасата и седях мирно

[terro]

Той не умира!!!Поклон!!!

Като изявен български национален революционер Ботйов се явява продължител на делото на Раковски и Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той виждал само в революцията. Ботйов ратува за общобалканска християнска федерация като средство за разрешаване на т.нар. "Източен въпрос" на Полуострова. Името му твърде некоректно е променено (транскрибирано) на "Ботев" в началото на ХХ век, което е в ущърб на родовата памет, тъй като самия той се е подписвал като "Хр.Ботйов".

Христо Ботйов Петков е роден на 6 януари 1848 година в град Калофер в семейството на прочутия даскал Ботьо Петков.

През октомври 1863 година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва кaтo частен ученик във Втора Одеска гимназия. Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. Тук обаче не се задържа дълго поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния. Живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Ботйов се записва в четата на Жельо Войвода и е определен за нейн секретар, но поради различни причини, четата се разпада и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Христо Ботйов прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Левски и остава възхитен от способността на Дякона да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.

През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.

На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 5 май издава вестник „Нова България“.

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на Левски и колебанията на Любен Каравелов, начело на БРЦК застава Ботйов.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботйов започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботйов отива в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Христо Ботйов подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботйов установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестик „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботйов организира и оглавява чета от близо 300 храбри българи. От Гюргево се качва на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставя капитан Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй Ботевата чета се отправя на юг към Балкана, минавайки през десетина селища. Много малко местни жители обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботевото чело. Това се случва в подножието на връх Околчица, Врачанско.

[durex]

Поклон пред Ботев!!! ии между другото имам Рожден ден днес

[Бижутера]

Поклон!
Иначе видях един майстор на една къща до нас точно като почна сирената се нагъзи да чисти фугите от мръсотии...и един от някъде го подкани да стане и оня сигурно на шега вика `чакам да дойде некой турчин...` явно щом е станал елементарен майстор толко му е и акъла в тиквата

[Masaba]

Поклон!Днес с колата отбих в 12 часа и изядох 1млн псувни.Ето заради тези,които днес ме псуваха сме на такова дередже.Никакво уважение,никакъв респект към един човек заради,който днес са свободни!
Все пак,честит празник на всички.