9-ти Октомври 1944г. Процентното разпределение
Публикувано: 09 окт 2013 12:11
“Големите проблеми между нас и съветското правителство се развиват в Италия, Румъния, в България, В Югославия и преди всичко в Гърция. Готови ли сме да се примирим с комунизирането на Балканите, а може би и на Италия?”
В началото на септември 1944 г. най- лошите очаквания на Чърчил се сбъдват- руснаците са вече на балканите. Със стъпването на съветската армия на територията на България в София се организира преврат на левите сили в политическите среди на страната. Сходни са събитията и в останалите балкански държави. В Чехословакия комунистическата партия идва на власт след напълно демократични парламентарни избори.
На 27 септември 1944 г. Чърчил изпраща послание до Сталин с желание за среща, която се провежда в Москва в началото на октомври.
Първият разговор е вечерта на 9 октомври. Това е срещата със станалия легендарен епизод, когато Чърчил подава на Сталин прословутото листче, определило (според някои) за десетилетия напред съдбата на балканските народи.
Румъния:
Русия - 90%
останалите 10%
Гърция:
Великобритания (заедно със САЩ) - 90%
Русия - 10%
Югославия - 50-50%
Унгария - 50-50%
България:
Русия - 75%
Останалите - 25%
Настъпи малка пауза. След това той (Сталин) взе синия си молив и поставяйки в ъгъла на листа голям утвърдителен знак, ми го върна. Уреждането на целия въпрос отне по- малко време, отколкото да се напише листчето. След това настъпи дълго мълчание. Изписаният лист лежеше в центъра на масата. Накрая аз казах: “Няма ли да изглежда малко цинично това, че ние решаваме въпроси, имащи жизнено важно значение за милиони хора, просто от раз? Дайте да изгорим това листче.” “Не, оставете го у себе си” - отговори Сталин.”
Според някои изследователи в този случай Чърчил извършва неловка импровизация, при това в отсъствието на третата заинтересована страна- САЩ, която говори за минималните английски амбиции на Балканите. Голямата цел на премиера е да предотврати руското проникване в Гърция.
За България специално надделява омразата, която Чърчил изпитва още от годините на Първата световна война. Според него българският народ е неспособен да предложи на света друго освен “посредствени политици, които през всяко ново поколение го водят към нови и нови провали”, и затова заслужава да бъде хвърлен в лапите на сталинизма.
И все пак какво е искал да постигне Чърчил с тези проценти? Той не е можел да предвиди Студената война и желязната завеса. Защо проценти?
В тях може би се крие някаква патетика. Никога дотогава сфери на влияние не са били определяни в проценти. Не съществуват никакви критерии за съобразяване с тях или средства за налагането им. Гърция попада в британската сфера на влияние въпреки силната комунистическа съпротива в страната, а всички останали споменати държави, с изключение на Югославия, впоследствие стават съветски сателити независимо от процентите, записани в споразумението.
Трябва да подчертаем, че Чърчил действа в момент, когато цяла Източна Европа е изложена на опасността от съветска доминация. Където стъпи руския ботуш, започват комунистически преврати. До Ялтенската конференция през февруари 1945 г. от споразумението Чърчил- Сталин не е останало нищо. Съветската армия вече владее всички спорни територии и активно се намесва във вътрешните работи на окупираните страни.
Върху Ялтенската конференция падат всички упреци за дефектите на следвоенния свят. Сталин е вече твърде силен, за да бъдат пренебрегнати исканията му. Чърчил гори от желание да бъде разисквана следвоенната политическа уредба. Той добре усеща накъде е тръгнал Сталин. Рузвелт от своя страна се стреми към съгласие по процедурите за гласуване в Организацията на обединените нации и към уговаряне на съветското участие във войната срещу Япония. Накрая двамата приемат руските граници от 1941 г. - болезнена стъпка за Чърчил, чиято страна влиза във войната, за да запази териториалната цялост на Полша. Чърчил и Рузвелт приемат сътвореното в Москва люблянско правителство с уговорката, че ще бъде разширено с някои демократични политически фигури от лондонското изгнаническо правителство. Сталиновата отстъпка за съюзниците е Съвместната декларация за свободна Европа, която обещава свободни избори и установяване на демократични правителства в Източна Европа. Подписвайки Сталин сигурно си е представял съветски вариант на свободни избори, защото всички знаем как и доколко ги е имало в България и страните- сателити на Съветския съюз допреди десетилетие и половина.
Неспазването на тази декларация е друга от причините за следвоенния разрив между съюзниците. След смъртта на Рузвелт Америка трудно се отказва от идеализма на улсънианството и идеята за Четиримата полицаи. Поведението на Сталин предизвиква недоумение в средите на администрацията. Нима Съветският съюз ще се откаже от сътрудничество с икономически най- силната държава в света ? В САЩ има силни просъветски течения, но те не са толкова силни, колкото любовта на американците към демокрацията и свободния избор.
Отново Чърчил вече в опозиция, поема инициативата, този път успешна, за отпор на тоталитаризма на Сталин. Присъдата е ясна- след Хитлер в света няма място за тоталитарни режими. Сталин спечели войната, но загуби външнополитическата подкрепа и търпимост към идеологията на марксизма. Това в последствие ще доведе до бавния упадък на съветските ценности и комунистическите идеали.
Погледнато в ретроспективен план процентното разпределение на Чърчил не е нищо друго освен опит да се сложи границата. Той няма никакви други исторически последствия, освен може би да покаже безнадеждността на едно положение, довело до разделянето на двата блока- Източния и Западния. Дълготрайните му резултати се крият единствено в тоновете хартия изписани по въпроса и ще продължава да занимава умовете на историците с дързостта и неопределеността на съдържанието си.
http://www.svitaci.com/index.php?option ... &Itemid=64
Нека с носталгия и умиление да си припомним далновидната политика на другаря Сталин и надменното и арогантно, граничещо с цинизъм поведение на Чърчил, спрямо България и другите балкански народи!
В началото на септември 1944 г. най- лошите очаквания на Чърчил се сбъдват- руснаците са вече на балканите. Със стъпването на съветската армия на територията на България в София се организира преврат на левите сили в политическите среди на страната. Сходни са събитията и в останалите балкански държави. В Чехословакия комунистическата партия идва на власт след напълно демократични парламентарни избори.
На 27 септември 1944 г. Чърчил изпраща послание до Сталин с желание за среща, която се провежда в Москва в началото на октомври.
Първият разговор е вечерта на 9 октомври. Това е срещата със станалия легендарен епизод, когато Чърчил подава на Сталин прословутото листче, определило (според някои) за десетилетия напред съдбата на балканските народи.
Румъния:
Русия - 90%
останалите 10%
Гърция:
Великобритания (заедно със САЩ) - 90%
Русия - 10%
Югославия - 50-50%
Унгария - 50-50%
България:
Русия - 75%
Останалите - 25%
Настъпи малка пауза. След това той (Сталин) взе синия си молив и поставяйки в ъгъла на листа голям утвърдителен знак, ми го върна. Уреждането на целия въпрос отне по- малко време, отколкото да се напише листчето. След това настъпи дълго мълчание. Изписаният лист лежеше в центъра на масата. Накрая аз казах: “Няма ли да изглежда малко цинично това, че ние решаваме въпроси, имащи жизнено важно значение за милиони хора, просто от раз? Дайте да изгорим това листче.” “Не, оставете го у себе си” - отговори Сталин.”
Според някои изследователи в този случай Чърчил извършва неловка импровизация, при това в отсъствието на третата заинтересована страна- САЩ, която говори за минималните английски амбиции на Балканите. Голямата цел на премиера е да предотврати руското проникване в Гърция.
За България специално надделява омразата, която Чърчил изпитва още от годините на Първата световна война. Според него българският народ е неспособен да предложи на света друго освен “посредствени политици, които през всяко ново поколение го водят към нови и нови провали”, и затова заслужава да бъде хвърлен в лапите на сталинизма.
И все пак какво е искал да постигне Чърчил с тези проценти? Той не е можел да предвиди Студената война и желязната завеса. Защо проценти?
В тях може би се крие някаква патетика. Никога дотогава сфери на влияние не са били определяни в проценти. Не съществуват никакви критерии за съобразяване с тях или средства за налагането им. Гърция попада в британската сфера на влияние въпреки силната комунистическа съпротива в страната, а всички останали споменати държави, с изключение на Югославия, впоследствие стават съветски сателити независимо от процентите, записани в споразумението.
Трябва да подчертаем, че Чърчил действа в момент, когато цяла Източна Европа е изложена на опасността от съветска доминация. Където стъпи руския ботуш, започват комунистически преврати. До Ялтенската конференция през февруари 1945 г. от споразумението Чърчил- Сталин не е останало нищо. Съветската армия вече владее всички спорни територии и активно се намесва във вътрешните работи на окупираните страни.
Върху Ялтенската конференция падат всички упреци за дефектите на следвоенния свят. Сталин е вече твърде силен, за да бъдат пренебрегнати исканията му. Чърчил гори от желание да бъде разисквана следвоенната политическа уредба. Той добре усеща накъде е тръгнал Сталин. Рузвелт от своя страна се стреми към съгласие по процедурите за гласуване в Организацията на обединените нации и към уговаряне на съветското участие във войната срещу Япония. Накрая двамата приемат руските граници от 1941 г. - болезнена стъпка за Чърчил, чиято страна влиза във войната, за да запази териториалната цялост на Полша. Чърчил и Рузвелт приемат сътвореното в Москва люблянско правителство с уговорката, че ще бъде разширено с някои демократични политически фигури от лондонското изгнаническо правителство. Сталиновата отстъпка за съюзниците е Съвместната декларация за свободна Европа, която обещава свободни избори и установяване на демократични правителства в Източна Европа. Подписвайки Сталин сигурно си е представял съветски вариант на свободни избори, защото всички знаем как и доколко ги е имало в България и страните- сателити на Съветския съюз допреди десетилетие и половина.
Неспазването на тази декларация е друга от причините за следвоенния разрив между съюзниците. След смъртта на Рузвелт Америка трудно се отказва от идеализма на улсънианството и идеята за Четиримата полицаи. Поведението на Сталин предизвиква недоумение в средите на администрацията. Нима Съветският съюз ще се откаже от сътрудничество с икономически най- силната държава в света ? В САЩ има силни просъветски течения, но те не са толкова силни, колкото любовта на американците към демокрацията и свободния избор.
Отново Чърчил вече в опозиция, поема инициативата, този път успешна, за отпор на тоталитаризма на Сталин. Присъдата е ясна- след Хитлер в света няма място за тоталитарни режими. Сталин спечели войната, но загуби външнополитическата подкрепа и търпимост към идеологията на марксизма. Това в последствие ще доведе до бавния упадък на съветските ценности и комунистическите идеали.
Погледнато в ретроспективен план процентното разпределение на Чърчил не е нищо друго освен опит да се сложи границата. Той няма никакви други исторически последствия, освен може би да покаже безнадеждността на едно положение, довело до разделянето на двата блока- Източния и Западния. Дълготрайните му резултати се крият единствено в тоновете хартия изписани по въпроса и ще продължава да занимава умовете на историците с дързостта и неопределеността на съдържанието си.
http://www.svitaci.com/index.php?option ... &Itemid=64
Нека с носталгия и умиление да си припомним далновидната политика на другаря Сталин и надменното и арогантно, граничещо с цинизъм поведение на Чърчил, спрямо България и другите балкански народи!
