Свобода за Мирослав Ризински!
Публикувано: 16 апр 2009 21:27
Историята разказана по-долу, няма нищо общо с футбола. Поне с този използван от спортни сайтове, вестници и съмнителни обществени деятели за всяване на омраза и нетърпимост между феновете.
Със сигурност няма нищо общо с речника на разделението, делящ българите на "прасета", "говеда", "селяни", "буфери"или "канарчета". Футбола използван като грешно разбрана (авто)реклама от доморасли журналисти опорочаващи дори срещите на националния отбор, категоризиращи ни като "българи" и "антибългари"-същото онова медийно чудовище взимащо човешки жертви след дербита. Това е историята на Мирослав Ризински.
Мирослав Ризински е роден във Вардарска Македония. В житието на Миро има нещо Възрожденско. Нещо от онзи свещен плам на дедите ни довел до величието на кървавия април през лето 1876-то.
Може би, има историческа справедливост във факта, че личност като Мирослав се появи в този злочест български край, просмукан от кръвта на хиляди наши герои.
Мирослав Ризински има смелостта да обяви ясно своето национално(българско) самосъзнание и да поведе политическа борба за него - чрез политическата организация ДЕАМ. Опита се да извоюва за осъзнатите българи в Македония същите политически права, каквито имат и останалите общности в тази република - власи, албанци, турци и цигани. Права на политическо сдружаване и представителство, право на достъп до печатни и електронни медии, право на свободно и достойно изразяване на българското национално самосъзнание.
За тази смелост просръбската, по същността си окупационна власт, в Република Македония организира срещу Мирослав Ризински класическа полицейска операция в духа на най-ярките сталинистки практики. В офисът му са подхвърлени от цивилни полицай няколко хиляди евро, той е арестуван и обвинен за подкуп. Въпреки безспорните доказателства за скалъпени обвинения, безумните разминавания в т. нар "свидетелски" показания, безбройните и фрапантни процесуални нарушения от страна на обвинението, всички съдебни инстанции постановяват присъда "виновен".
Престъпното деяние на БЮРМ-ското "правосъдие"е лесно обяснимо с доведената до параноя комплексарщина на посттитовистите. Комплекси от липсата на историческа идентичност, под чиито прицел е един достоен наш сънародник.
Това едва ли би било възможно обаче, ако шизофриничната клика в Скопие, не разчиташе на мълчаливото съучастие на т. н. "българска дипломация".
Същата която позволи гаврата с медиците ни в Либия в продължение на осем години, преди натиска на Обединена Европа да ги спаси.
Както казах по-горе:
Историята на този български страдалец, няма нищо общо с футбола. Или най-вече с цялата омраза край него. Би могла, да има нещо общо с това което ни събира по стадионите. Със Съпричастността и Подкрепата, с това което обуславя реалността ни.
А в нея, на една футболна трибуна се събират повече хора отколкото професионалните популисти(които чудно защо наричаме "политици" и "държавници")могат да съберат за цяла кампания.
Нека забравим, поне за малко цветовото си деление и още в този кръг във всяка агитка да издигнем транспарант "СВОБОДА ЗА МИРОСЛАВ РИЗИНСКИ". Великден е. Време когато се ражда Надеждата. Тази за обществото ни, за България и за бъдещето на големия българин и достоен човек-Мирослав Ризински.
Веселин Веселинов
Със сигурност няма нищо общо с речника на разделението, делящ българите на "прасета", "говеда", "селяни", "буфери"или "канарчета". Футбола използван като грешно разбрана (авто)реклама от доморасли журналисти опорочаващи дори срещите на националния отбор, категоризиращи ни като "българи" и "антибългари"-същото онова медийно чудовище взимащо човешки жертви след дербита. Това е историята на Мирослав Ризински.
Мирослав Ризински е роден във Вардарска Македония. В житието на Миро има нещо Възрожденско. Нещо от онзи свещен плам на дедите ни довел до величието на кървавия април през лето 1876-то.
Може би, има историческа справедливост във факта, че личност като Мирослав се появи в този злочест български край, просмукан от кръвта на хиляди наши герои.
Мирослав Ризински има смелостта да обяви ясно своето национално(българско) самосъзнание и да поведе политическа борба за него - чрез политическата организация ДЕАМ. Опита се да извоюва за осъзнатите българи в Македония същите политически права, каквито имат и останалите общности в тази република - власи, албанци, турци и цигани. Права на политическо сдружаване и представителство, право на достъп до печатни и електронни медии, право на свободно и достойно изразяване на българското национално самосъзнание.
За тази смелост просръбската, по същността си окупационна власт, в Република Македония организира срещу Мирослав Ризински класическа полицейска операция в духа на най-ярките сталинистки практики. В офисът му са подхвърлени от цивилни полицай няколко хиляди евро, той е арестуван и обвинен за подкуп. Въпреки безспорните доказателства за скалъпени обвинения, безумните разминавания в т. нар "свидетелски" показания, безбройните и фрапантни процесуални нарушения от страна на обвинението, всички съдебни инстанции постановяват присъда "виновен".
Престъпното деяние на БЮРМ-ското "правосъдие"е лесно обяснимо с доведената до параноя комплексарщина на посттитовистите. Комплекси от липсата на историческа идентичност, под чиито прицел е един достоен наш сънародник.
Това едва ли би било възможно обаче, ако шизофриничната клика в Скопие, не разчиташе на мълчаливото съучастие на т. н. "българска дипломация".
Същата която позволи гаврата с медиците ни в Либия в продължение на осем години, преди натиска на Обединена Европа да ги спаси.
Както казах по-горе:
Историята на този български страдалец, няма нищо общо с футбола. Или най-вече с цялата омраза край него. Би могла, да има нещо общо с това което ни събира по стадионите. Със Съпричастността и Подкрепата, с това което обуславя реалността ни.
А в нея, на една футболна трибуна се събират повече хора отколкото професионалните популисти(които чудно защо наричаме "политици" и "държавници")могат да съберат за цяла кампания.
Нека забравим, поне за малко цветовото си деление и още в този кръг във всяка агитка да издигнем транспарант "СВОБОДА ЗА МИРОСЛАВ РИЗИНСКИ". Великден е. Време когато се ражда Надеждата. Тази за обществото ни, за България и за бъдещето на големия българин и достоен човек-Мирослав Ризински.
Веселин Веселинов