Много хубава тема. От българските ни автори любимци са ми Вапцаров, Яворов и Дебелянов, заради лиричните им стихотворения. От чуждестранните харесвам много Сергей Есенин и Александър Пушкин. И ето няколко стихотворения..
Никола Вапцаров
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
И пак на Вапцаров
Борбата е безмилостни жестока.. ( на някои места го има като "Предсмъртно", защото това е последното му стихотворение, написано на стената на килията няколко часа преди да умре)
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Александър Пушкин
Обичах Ви; навярно любовта ми
не е изтляла още; не съвсем,
но нека вече тя не ви тревожи -
не бих желал да страдате за мен.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
измъчван ту от ревност, ту от страх,
обичах Ви тъй искрено, тъй нежно
Дай Боже друг така да Ви обича Вас!
Сергей Есенин
Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.
Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Коклко устни помниш? И ръце?
Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега – и моите колене.
Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз.
Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.
И по своя път нелек и мрачен
Ще поемеш пак, но запомни –
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.
И когато в уличката тъмна,
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.
Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
”Добър вечер!” – ще ми кажеш само,
“Добър вечер, мис” – ще кажа аз.
И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал – не обича,
Който е угаснал- не гори.
П.п Всичките тези стихотворения , както и други техни, ги знам наизуст.
