1878г.Протест на българите от Пирот срещу сръбския терор
Публикувано: 22 юли 2012 12:56
След окупацията на Пирот от сръбските войски през декември 1877г. в града и района е установен суров окупационен режим. Неговата цел е пречупване на всяка проява на българщината и подготовка за анексия
на Моравско - стара българска земя.
Окупацията е осъществена в края на Руско - турската война от 1877-1878г., която за българите от Пирот въобще не е освободителна, защото заменя турското робство с ново, още по- страшно и по -жестоко робство- на православните сърби.
Русия е съучастник в поробването на моравските българи.
На 3 март 1878г. със Санстефанския договор тя подарява на своя съюзник Сърбия части от българското Поморавие с градовете Ниш и Лесковац, с което разрушава дори диоцеза на Екзархията, защото в Ниш има български митрополит. Пирот по Сантефанския договор влиза в България , но само на книга. Реалните господари там са сърбите и тях никой не може да изгони, дори войските на Временното руско управление в София.
На 18 април 1878г. питорските българи изпращат молба за помощ до руския император Александър II. Документът е много силен, защото разкрива истинския варварски лик на сръбския окупатор, скрит зад маската на освободител и неговия терор в Пиротския край. Пиротчани търсят съдействие от руския император да ги избави от новото сръбско робство и да ги съедини с България. Скоро надеждите им ще бъдат попарени.
На Берлинския конгрес през лятото на 1878г. Русия нанася нов удар на моравските българи. Тя се съгласява предварително с разпокъсването на българските земи чрез тайна сделка с Англия (споразумението Шувалов - Солсбъри от 30 май 1878г.) После приема на конгреса сръбска делегация, която иска от великите сили нови придобивки за сметка на българските земи. И никой от руските делегати не парира сръбските лъжи и опити за гребеж от България чрез документи, подобни на този, дошъл от Пирот с дата 18 април 1878г. Българска делегация в Берлин по вина на Русия не е допусната, но сръбският шовинизъм в Берлин получава трибуна. Така апелът за помощ на моравските българи остава глас в пустиня и потъва в прахта на дипломатическите канцеларии.
Берлинският договор от 13 юли 1878г. узаконява сръбската окупация на Моравско. Към Ниш и Лесковац Сърбия присъединява Пирот и Враня. Процесът на сърбизация на Моравско навлиза в решителната си фаза.
''Поморавия по сръбски свидетелства.'' Издателство „Българско дѣло".Скопие,1942г. [youtube]http://www.youtube.com/watch?v=mQE9h8LmU6s&feature=g-all-u[/youtube] http://www.bulgari-istoria-2010.com/boo ... _SR-sv.pdf
на Моравско - стара българска земя.
Окупацията е осъществена в края на Руско - турската война от 1877-1878г., която за българите от Пирот въобще не е освободителна, защото заменя турското робство с ново, още по- страшно и по -жестоко робство- на православните сърби.
Русия е съучастник в поробването на моравските българи.
На 3 март 1878г. със Санстефанския договор тя подарява на своя съюзник Сърбия части от българското Поморавие с градовете Ниш и Лесковац, с което разрушава дори диоцеза на Екзархията, защото в Ниш има български митрополит. Пирот по Сантефанския договор влиза в България , но само на книга. Реалните господари там са сърбите и тях никой не може да изгони, дори войските на Временното руско управление в София.
На 18 април 1878г. питорските българи изпращат молба за помощ до руския император Александър II. Документът е много силен, защото разкрива истинския варварски лик на сръбския окупатор, скрит зад маската на освободител и неговия терор в Пиротския край. Пиротчани търсят съдействие от руския император да ги избави от новото сръбско робство и да ги съедини с България. Скоро надеждите им ще бъдат попарени.
На Берлинския конгрес през лятото на 1878г. Русия нанася нов удар на моравските българи. Тя се съгласява предварително с разпокъсването на българските земи чрез тайна сделка с Англия (споразумението Шувалов - Солсбъри от 30 май 1878г.) После приема на конгреса сръбска делегация, която иска от великите сили нови придобивки за сметка на българските земи. И никой от руските делегати не парира сръбските лъжи и опити за гребеж от България чрез документи, подобни на този, дошъл от Пирот с дата 18 април 1878г. Българска делегация в Берлин по вина на Русия не е допусната, но сръбският шовинизъм в Берлин получава трибуна. Така апелът за помощ на моравските българи остава глас в пустиня и потъва в прахта на дипломатическите канцеларии.
Берлинският договор от 13 юли 1878г. узаконява сръбската окупация на Моравско. Към Ниш и Лесковац Сърбия присъединява Пирот и Враня. Процесът на сърбизация на Моравско навлиза в решителната си фаза.
''Поморавия по сръбски свидетелства.'' Издателство „Българско дѣло".Скопие,1942г. [youtube]http://www.youtube.com/watch?v=mQE9h8LmU6s&feature=g-all-u[/youtube] http://www.bulgari-istoria-2010.com/boo ... _SR-sv.pdf