Кашчей написа:diplomat написа:Кашчей написа:
Между БВП и БНП разлика някаква правиш ли?
Благодаря!
Извинявам се много! Тука наистина сгреших и то много!
В такъв случай все още ли вярваш на драсканиците на Красен Станчев и публикуваната таблица?
Не оспорвам числата в нея, но оспорвам сравненията.
Извинявам се за закъснението.
Брутен вътрешен продукт
Брутният вътрешен продукт(БВП) или по друг начин казано - Gross Domestic Product (GDP) е пазарната стойност на всички стоки и услуги, предназначени за крайно потребление, произведени вътре в националното стопанство за даден период (обикновено 1 година). Това е обобщаващ измерител за равнището (състоянието) на националното производство. Неговият обем се определя от:
- физическият обем на всички стоки и услуги, създадени в националната икономика за крайно потребление;
- равнището на техните цени;
Видове БВП:
Номинален БВП – обемът на БВП, определен при текущи цени. Отразява текущите изменения в равнището на БВП.
Реален БВП – обемът на БВП, установен при предварително определено базисно равнище на цените. Отразява реалните изменения във физическия размер на БВП.
За да изясним факторите за растеж на БВП, първо трябва да изясним понятието икономически растеж. Най – общо икономическият растеж може да се дефинира като количествено увеличение и качествено изменение на производствените фактори (труд, земя, капитал, предприемачество) и нарастване на БВП на глава на населението.
От гледна точка на функционалната си характеристика икономическият растеж е:
- растеж на производствените възможности на една икономика;
- растеж на получените резултати – продукт, ефекти, ползи и прочие, намиращи синтезиран израз в БВП на човек от населението
Измерването на растежа има теоретически и практически смисъл. За целта се използват два показателя: БВП и БВП на човек от населението. Първостепенно значение при изчисляванието на БВП е изчисляване темпа на растеж по текущи и по постоянни цени, т.е. установяване на номиналния и преди всичко на реалния растеж.
Номинален икономически растеж е растежът, установен по текущи цени, който е настъпил при изменение на физически обем на благата и на цените.
Реален икономически растеж е този, който е установен по постоянни цени, настъпил в резултат на изменението само на физическия обем на благата. Темпът на реалния растеж на БВП се пресмята, като индексът на растежа на номиналния БВП се раздели на индекса на цените през определен период.
Важен показатели? БВП на човек от населението. Той позволява да се сравнява темпът на растеж на реалния БВП между страни с различно население и различна степен на развитие (САЩ, Китай, Швейцария, България).
Растежът на реалния БВП е основен приоритет на икономическата политика на всяка страна. Според икономистите – кейнсианци (Р. Харот, Е. Домар и др.) условия за икономически растеж са размерът на спестяването (натрупване на капитала) и равнището на капиталоемкостта на продукта, изразявана чрез капиталовия коефициент.
Според неокласиците (Р. Солоу, Ед. Денисън) темпът на растеж е резултат на производството на реалния БВП, а за негови фактори се приемат разходите на труд и на капитал и техническите нововъведения.
Подходи за измерване на БВП
Производствен подход (метод на добавената стойност) – използва се за определяне обема на БВП чрез обобщаване на добавената стойност, създадена от всички фирми в националната икономика. На микроравнище добавената стойност се определя като разлика между пазарната стойност на продукта, създаден от фирмата, и стойността на междинните продукти, използвани от нея. На макроравнище добавената стойност може да се определи:
- като сума от добавените стойности, създадени от всички фирми в националната икономика;
- като разлика между общата пазарна стойност на всички произведени стоки и услуги (общия обем на продажбите на всички фирми) и общата пазарна стойност на междинните продукти, използвани за производството им;
- като сума от доходите на доставчиците на ресурси за фирмите на всички фази на производствения процес.
Разходен подход – използва се за определяне на обема на БВП чрез обобщаване на всички разходи за покупка на стоки и услуги. Към разходите се включват:
- потребителски разходи на домакинствата (С) – това са разходите на домакинствата за покупка на блага за лично потребление
- инвестиционни разходи на частния бизнес (IT)– това са разходите за брутни вътрешни частни инвестиции, извършвани вътре в националното стопанство от частния бизнес.
- разходи на правителството (G) – за покупка на стоки и услуги – това са разходите за правителствени покупки, свързани с изпълнението основните функции на правителството. Тези разходи се свързват с гарантирането на националната сигурност и вътрешния ред, с работата на държавната администрация, образованието и , здравеопазването и др. Правителството извършва разходи за социално осигуряване и социални помощи (трансферни плащания), които не се включват в разходите за правителствени покупки на стоки и услуги.
Разходи за чужденци формирани от чистия износ (NEхр). А чистия износ сам по себе си се формира като разлика между общия износ (Exp) и общия внос (Imp)
В системата на националните сметки сумата от всички видове парични разходи за крайни стоки и услуги от вътрешното производство определя обема на БВП:
GDP = C + IT + G + NExp
Доходен подход – използва се за определяне обема на БВП чрез обобщаване на всички парични доходи на собствениците на ресурси. При сумирането на доходите се включват амортизацията и косвените данъци. Амортизациите са източник на ресурси за възстановяване на капиталовите блага, а косвените данъци са доходи на държавата и осигуряват изпълнението на нейните функции. В системата на доходите се включват:
- доходи от труд (W) – заплати, премии, компенсации
- доходи от собственост – включват ренти (R), лихви (IR), предприемачество - печалба (PRf) и други (наеми, дивиденти)
Сумата от всички факторни доходи формира вътрешния доход (YD) в националното стопанство.
YD = W + R + IR + PRf + други доходи от собственост
Обемът на БВП се получава, когато към вътрешния доход се прибавят размерът на амортизацията (D) и размерът на косвените данъци (TX), определяни върху продажбите. Към косвените данъци се отнасят ДДС, акцизи, мита и др.
GDP = YD + D + TX
Всички фактори , на съвкупното предлагане са същевременно определители на равнището на производството (на БВП) и на заетостта и безработицата. Те се делят на фактори с краткосрочно и фактори с дългосрочно значение.
От своя страна факторите с краткосрочно значение са:
Пазарни – равнището на цените на предлаганите стоки и услуги, поглъщаемостта на националния и международен пазар и пазарната информация;
Очаквания на бизнеса – свързват се с фазата на икономическия цикъл (рецесия, застой, експанзия или икономически бум)
Икономическата политика на правителството – макростимулиращите фактори: равнище на данъчно облагане, данъчни обекти, социаните трансфери, минималната работна заплата и вносно – износният режим.
Факторите с дългосрочно фундаментално значение са:
Качеството и количеството на разполагаемите производствени ресурси – числеността на икономическо активното население и неговата квалификация; обема на разполагаемите суровини, материали, горива и др продукти; обема и структурата на брутните инвестиции и нововъвежданите технологии
Ефективността на използване на разполагаемите ресурси – в зависимост от степента на използване – величината на фонда на работното място; интензивността на производителността на труда; специализация и коопериране на производството (икономиите на капиталови ресурси, организацията на труда, производството и управлението)
Равнището на цените на ресурсите – то има две разновидности. От гледна точка на кратък срок – механизмът “очаквано – действително равнище на цените” и от гледна точка на дълъг срок – значение има друг механизъм: приспособяване цените на ресурсите към изменението на цените на крайните блага.
Именно всички тези фактори, събрани на едно място изменят предлагането в една или друга насока: ако влиянието е благоприятно предлагането расте, а ако е неблагоприятно – то се свива. Възможно е, обаче, едни фактори да действат в положителна насока, а други в отрицателна. В резултат на това кривата на съвкупното предлагане е неравномерна.
Като цяло, на теория може и да има някакъв прогрес наистина, но истината е, че потенциала на държавата е бил огромен след 89-та, обаче управлението през всичките тези години е под всякаква критика, реално сме изминали не повече от 4-5 години, а вече 25 години сме извън тоталитарния строй...
Пък като се види с колегите и приятелите си бизнесмени се надпреварват да се хвалят, кой по-скъпа кола си е купил и да си мерят пишките 
