Икономическо развитие в началото на XX в. Промишленост. В началото на XX в. в България се наблюдавало ускорено развитие на промишлеността, нараснали темповете на производство, както и на броя на предприятията – четири пъти повече в сравнение с предишния период. Увеличил се също и броят на насърчаваните от държавата промишлени предприятия, в резултат от което местната промишленост осигурила 43% от консумацията на индустриални стоки.
Бързото икономическо развитие в началото на XX в.се дължало на няколко фактора: разширен бил вътрешният пазар, нарастнал и броя на населението, започнало строителство на железопътни линии, както и на пристанища, мостове, администратични сгради и друго държавно строителство. Същевременно със Закона за нова обща митническа тарифа от 12 ноември 1904г. се повишили и вносните мита на чуждите промишлени стоки.
Предимствено развитие получили и леката и хранителната промишленост. Това било обусловено от факта, че този вид промишленост изисква по-малки капитали и осъществявала по-бърз оборот на средствата, а следователно и по-бърза печалба.
Постепеннпо в българската промишленост започва да навлиза и чуждия капитал. В началото на века те били основани редица промишлени предприятия с чужди инвестиции – до 1912г. те били вече 27 на брой.
Създали се предпоставки за развитие и на монополни организации в промиплеността – картелите – в мелничарската, текстилната, бирената, тютюневата промишленост и производството на барут.
Селско стопанство. Наред с промишлеността ускорено развитие в началото на XX в. получило и селското стопанство. Наблюдавало се укрепване на производството, нарастване на обема на продукцията, както и постепенно навлизане на машини. Трябва да се отбележи, че все още нарастването на производството се дължи не на модернизацията, а на разширяването на обработваемата земя. Водещи в производството са дребните и средните собственици. Същевременно през 1890г. започнало да се развива и кооперативното движение. През 1907г. броят на кооперативните сдружения в селата достигал 400, като 300 от тях били кредитирани от Българската земеделска банка. Повечето от земеделските кооперации се насочили към кредитната дейност.
Финансова система. Ускореното развитие на промишлеността и търговията станали предпоставки за развитието и на банковото дело. Действащите емисионни институти – Българска народна банка, Българска търговска банка и Българската кредитна банка “Гирдап” се оказали неспособни да задоволяват нуждите на развиващите се отрасли. Модерното капиталистическо развитие на България създало условия за постепенно обединяване на силите и за образуването на по-големи банкови центрове. По този начин се разрастнала банковата мрежа с български и чужди капитали – до 1911г. техният брой достигал 61. Сред банките с чуждестранен капитал, основани в началото на века са Търговска банка, Кредитна банка, Българска лотарийна банка, Балканска банка, Българска ипотекарна банка и др.
Търговия. До 1911г. вътрешният стокообмен нарастнал 3 пъти. Сред важните фактори за разрастването на бълагрската вътрешна търговия са увеличаването броя на населението, увеличаването на фабричните работници и държавните служители, числеността на армията била повишена. Създали се условия за бързо развитие на транспорта и съобщенията.
Външната търговия на България се ориентирала главно към западноевропейските държави и Турция. Износът на селскостопански произведения, насочен главно към Турция, достигнал около 1/5 от общата й селскостопанска продукция. Главен вносител на промишлени стоки за България била Австро-Унгария.
Транспорт и Съобщения. В България продължил и процесът на изграждане на железопътната мрежа. До 1912г. тя достигнала 2 000 км. Същевременно се изграждала и пътната мрежа – до 1911г. достигнала 9 000 км. Изградени били и Бургаското, Варненското и Русенското пристанище. През 1901г. била пусната първата електрическа трамвайна линия в София. Разрастнала се и дейността на пощенските и телеграфните услуги. Започнал изграждане на градски телефонни мрежи и се разширили междуградските телефонни съобщения.
Създаване и развитие на системата на политическите партии в края на XIX и началото на XX в. В началото на XX в. настъпили промени в политическата структура и отмиране на старото деление на консерватори и либерали. В България се създават малки, относително слаби политически партии, обединение около някоя известна личност. В ход е процесът на замяна на едни лидери, познати от предишните двадесетина години с други, нови политици. Процесът на оформяне на партии започва след падането на Стамболов, като предишното деление на консерватори и либерали изчезва, Започват да се появяват различия в основните политически течения от предишните години. Основните партии не създават някаква сериозна политическа дългосрочна програма. Партиите са разделени предимно по въпросите на външнополитическата ориентация, т.е. коя от големите сили може да подпомогне Бълагрия в осъществяването на националното обединение. Поради малочислеността на партиите и слабат им социална база, техните лидери често зависят от волята на монарха, за да дойдат на власт. Политическата власт е използвана често за лични цели и обогатяване, развива се корупция, администрацията се сменя по партийни пристрастия и др.
В началото на XX в. в България съществували множество политически партии. Една от тях била Народнолибералната (стамболовистка) партия. Тя била създадена по време на управлението на Стефан Стамболов. След неговата смърт лидери стават последователно Димитър Греков, Димитър Петков и Никола Генадиев. Главно има разпространено влияние сред индустриалци, предприемачи, търговци, земеделци, адвокати. Постепенно привлича част от интелектуалния елит. Прокарва политика на стопанска модернизация на страната. Външнополитически е ориентирана към Австро-Унгария и Германия, въпреки че Н. Генадиев в годините на Първата световна война е поддръжник на Съглашението. Партията е привърженик на решаването на националния въпрос по военен път.
Друга политическа формация е Либералната (радославистка) партия, която се оформя през 1886 – 1887г. Лидер на партията е д-р Васил Радославов. Изразява интересите главно на спекулативната част от търговската буржоазия. Външнополитически е ориентирана към Австро-Унгария и Германия. Д-р Васил Радославов се намира под силното влияние на Фердинанд.
През 1904г. от Либералната партия се отделя и се оформя нова политическа формация, под името Младолиберална партия. Неин лидер е Димитър Тончев. Програмно е близка до Народнолибералната (стамболовистка) партия, а различията й с Либералната (радославистката) партия са главно на личностна основа. Във вътрешната политика е за модернизиране на страната чрез държавна намеса. Външнополитически е ориентирана към Австро-Унгария и Германия. Има малобройна членска маса.
През 1894г. е създадена Народната партия. Първият й лидер е Константин Стоилов, а след неговата смърт през 1901г. водачи стават последователно Иван Евстратиев Гешов и Теодор Теодоров. Представя интересите на едри банкери и земевладелци. Води външна политика, ориентирана към Русия и Англия.
В края на XIX в. се оформила и Прогресивнолибералната (цанковистка) партия. Нейният първи лидер е Драган Цанков, който през 1897г. отстъпва лидерството на д-р Стоян Данев. Представя главно интересите на средната буржоазия. Ориентирана е към тесни отношения с Русия и споразумение с балканските държави. Приема името Прогресивнолиберална партия през 1899г.
Наследничката на каравелистите в Либералната партия е Демократическата партия, която приема своето ново име през 1896г. Неин първи лидер е Петко Каравелов, а след неговата смърт през 1903г. водач става Александър Малинов. Представя интересите на промишлената и търговската буржоазия. Във външната политика е ориентирана към Русия, но съобразява поведението си с останалите велики сили, най-вече с тези от Съглашението (Англия и Франция).
През 1902 – 1903г. от Демократическата партия се отделя Радикалдемократическата партия, която фактически се формира през 1905 – 1906г. Нейни лидери са Найчо Цанов, Тодор Влайков. Партия намира социална опора сред дребни и средни собственици, държавни служители, както и сред учителството. Искат известни социални реформи. Част от партията е настроена републикански. Радикалдемократите са противници на личния режим, който установява Фердинанд. Привърженици са на идеята за Балканска конфедерация.
На базата на организираните през 90-те години земеделски дружинки, през 1899г. в Плевен се създава Български земеделски народен съюз. Първоначално е замислен като синдикална организация, но прераства в политическа партия на III конгрес през 1902г. Сред лидерите личат имената на Янко Забунов, Димитър Драгиев и Александър Стамболийски. Изразява интересите на широки слоеве от селската маса – дребни и средни собственици. Противник е на личния режим. Във външната политика е за внимателен подход, противник на войната, привърженик на Балканска федерация или конфедерация на южните славяни.
През 1891г. се създава и Българска социалдемократическа партия. Сред първите лидери на партията са Димитър Благоев. Никола Габровски, Янко Сакъзов. След спорове по въпроса за развитието на начина на действие през 1903г. се разцепва. Създават се две партии: Първата е БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Балгоев, Георги Кирков, по-късно Георги Димитров, които са за пропаганда на социалистическите идеи само сред наемните работници и подготовка за бъдеща социална революция. Тесните социалисти попадат под влиянието на руските болшевики. Втората – БРСДП (широки социалисти), начело с Янко Сакъзов търси политически влияние не само сред наемните работници, но и сред дребната буржоазия, учителството, част от държавните чиновници – телеграфо-пощенските служители, железничарите. И двете партии създават свои синдикални организации. И двете социалдемократически партии са за широки социални реформи, настроени против войната, като средство във външната политика и решаването на националния въпрос, против личния режим на монарха, привърженици за Балканска федерация.
Има само две малки партии с идеологически програми – БРСДП и БЗНС. БРСДП бързо започва да разжда различни течения и се разцепва. Въпреки че двете партии на социалистите са представени в Народното събрание, те нямат солидна социална база и се разпадат. Тесните социалисти робуват на определени политически модели, които не могат да се осъществят в близкото бъдеще. БЗНС много бързо набира сила, благодарение на подкрепата на селяните (дребни и средни, но и на едрите земевладелци). Постепенно към навечерието на войните тя се превръща в сериозна опозиционна сила, за да застане начело на властта след края на Първата световна война.
Правителствени смени. Честата смяна на правителства в началото на века е резултат от слаби партии, финансова криза, липса на ясна външнополитическа програма. При изборите от началото на века няма вече сопаджийство, настъпва епохата на демагогията – кандидатите обещават много, а изпълняват малко.
Питай ги в Родопите как се развива селското стопанство с хората, които до скоро гледаха тютюн
И ще те помоля да ми посочиш къде и кога съм писал подобни неща, за които твърдиш 
Ако имаш предвид твърденията ми, че Родопите скоро ще се отделят от България и са загубена кауза за нас...ДА, заставам зад мнението си и продължавам да го виждам с всеки изминал ден как това се случва и как се подготвят нещата 