Русия!!!
Нека не забравяме, че след войната Русия предава българските интереси!
Ще посоча разликите между санстефанския и берлинския договор:
При сан стефанския договор, Сърбия получава независимост, Гърция получава независимост, Черна Гора получава независимост, Румъния получава независимост, Българското Княжество остава васално на султана!
При берлинския договор, Сърбия получава независимост, Гърция получава независимост, Черна Гора получава независимост, Румъния получава независимост, Българското Княжество остава васално на султана!
Каква е разликата? Разликата е в териториалното разпокъсване на земите населявани от българи, разликата е в създаването на изкуствената "държава" Източна Румелия!
Затова би трябвало 3-ти март да е много повече национален празник на Сърбия, Гърция, Черна Гора и Румъния отколкото на България!!!
ЗА ВСИЧКО ТОВА Е ВИНОВНА РУСКАТА ИМПЕРСКА ПОЛИТИКА!
Трябва да направим разлика между населението обитаващо Русия и руската имперска политика, погледни тази карта:

Това е стара Руска карта от 1878 г. на „Българското княжество, Сърбия и Черна гора и „руска Добруджа”!
От нея личи че "освободителите" считат за свой суверен патримониум „руска Добруджа”(Северна Добруджа), територия тогава населена предимно с БЪЛГАРСКО население!
Какво следва, "освободителите" отстъпват Северна Добруджа на Румъния срещу отказ на последната от претенции към Молдова, стотици хиляди българи от Северна Добруджа биват депортирани и асимилирани от новите румънски господари!
С цел просвещението на заблудените "русофили" за пореден път ще дам пример с класика Иван Вазов, русофил, брат му е убит като русофил, той емигрира в Одеса като русофил, негови са стиховете:
"Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е наща висота!"
разочарования Иван Вазов през 1916 г. написва:
На руските воини
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!
ИВАН ВАЗОВ
1916г.
Приятели, гледайте днес какво става в Украйна и мислете за България!