Тема за политика - Свят

[cska-632]

И мислите, че това е извършено от британците? Смях. Хората са оставили местните да ги наречем олигарси да колят и бесят, а както знаем еничарите са много по-жестоки, а в случая дори никой не им е промивал мозъка от бебета, а са го правили от любов към парите. Прав е бил Чърчил да ги презира. По-многочисленост британците са били превъзхождани и въпреки това са ги поставили в партер. Запитайте се колко пренаселена щеше да е планетата, ако не бяха всичките описани престъпления към човечеството в темата, а има и още. Всички тези контролирани кръвопролития са ни предпазили от много по-грозни сцени днес. Иначе доказателство за огромния интелект на евреите заради, който толкова са мразени, че само те са извадили дивиденти от съдбата си.

[Възрастен]

Значи, респект тука към "русофилите" и секви там фили... просто защото човек има право на пристрастия по всякакви линии. Но. Преди да започнете с темите за геноцида, си задайте въпроса, кой геноцид предпочитате? Британския спрямо индийци, Турския спрямо арменци, фашисткия спрямо евреи и цигани или Руския (съветския)... спрямо руснаци. Колко руснаци изби Сталин? Кое е по- гадно- да трепеш чужди или свои?

Няма по-пострадал народ от т. нар. комунизъм от руския. И не те са го натресли на страната си - те са жертвата, палачите са от една кръвна група с тези, които сега продължават да разстрелват руски жени и деца.
В тогавашното Политбюро евреите са абсолютно мнозинство.
Ръководството на Киевската хунта почти цялото е от евреи, включая президента, премиера и всички (без един) олигарси. В Украйна евреите са 0.2% от населението, а депутатите-евреи в Радата са почти половината. Да имаш още съмнения кой движи нещата сега и кой ги е движил тогава?

Никога не съм се съмнявал, че и тогава и сега "нещата" ги движат евреите. Самия комунизъм е един неуспешен еврейски експеримент... Прощавай че говоря с клишета, но нямам грам желание да пиша по цели страници да се обосновавам.
С комунизма ТЕ допуснаха една сериозна и фатална грешка, което доведе до бързото му низвергване и обявяване за ВРАГ. Грешката бе, че те позволиха на масите ОБРАЗОВАНИЕ- свободно и безплатно. Подцениха масите невярвайки, че един гой може да бъде също толкова умен, колкото един еврей. Сега тези образовани хора ги наричат жертви на комунизма... шизофреници, маниаци даже.
Сега... сърбаме си попарата. ЦРУ прееба КГБ и ние... едни от болка, други от екстаз си крещим. Щото като те ебат и не викаш, значи си умрял...

Абе...и да и не Има доста по какво да се поспори

Евреите нямат цвят, те имат цел и си я следват! В песничката по-долу е показана ролята им в историята на Русия.
https://www.youtube.com/watch?v=Ht0DTxmUO2M&index=11&list=PLC7833B730EE7C81E

[Корнет Оболенский]

Значи, респект тука към "русофилите" и секви там фили... просто защото човек има право на пристрастия по всякакви линии. Но. Преди да започнете с темите за геноцида, си задайте въпроса, кой геноцид предпочитате? Британския спрямо индийци, Турския спрямо арменци, фашисткия спрямо евреи и цигани или Руския (съветския)... спрямо руснаци. Колко руснаци изби Сталин? Кое е по- гадно- да трепеш чужди или свои?

Няма по-пострадал народ от т. нар. комунизъм от руския. И не те са го натресли на страната си - те са жертвата, палачите са от една кръвна група с тези, които сега продължават да разстрелват руски жени и деца.
В тогавашното Политбюро евреите са абсолютно мнозинство.
Ръководството на Киевската хунта почти цялото е от евреи, включая президента, премиера и всички (без един) олигарси. В Украйна евреите са 0.2% от населението, а депутатите-евреи в Радата са почти половината. Да имаш още съмнения кой движи нещата сега и кой ги е движил тогава?

Никога не съм се съмнявал, че и тогава и сега "нещата" ги движат евреите. Самия комунизъм е един неуспешен еврейски експеримент... Прощавай че говоря с клишета, но нямам грам желание да пиша по цели страници да се обосновавам.
С комунизма ТЕ допуснаха една сериозна и фатална грешка, което доведе до бързото му низвергване и обявяване за ВРАГ. Грешката бе, че те позволиха на масите ОБРАЗОВАНИЕ- свободно и безплатно. Подцениха масите невярвайки, че един гой може да бъде също толкова умен, колкото един еврей. Сега тези образовани хора ги наричат жертви на комунизма... шизофреници, маниаци даже.
Сега... сърбаме си попарата. ЦРУ прееба КГБ и ние... едни от болка, други от екстаз си крещим. Щото като те ебат и не викаш, значи си умрял...

Абе...и да и не Има доста по какво да се поспори

Евреите нямат цвят, те имат цел и си я следват! В песничката по-долу е показана ролята им в историята на Русия.
https://www.youtube.com/watch?v=Ht0DTxmUO2M&index=11&list=PLC7833B730EE7C81E

Цитати от Талмуда:

Тези, които любопитстват да разберат еврейската религия, да получат смъртно наказание. Sanhedrin 59 a

Евреите се наричат хора, християните не са хора. Kerithuth (6 b, p.48)

Християните са мръсни, защото те не са от Синайската планина. Abhodah Zarah

Невинен си в убийство, ако намерението ти е да убиеш християнин. Makkoth (7 b)

[bobmarli]

Да бе мирно седяло, не би чудо видяло.

[james]

Не е възможно ,държава джудже като Великобритания да се изправи срещу гигант като Индия и да победи. Доказателство за това е ,че най- използваното име за новородени през миналата година в Англия е Мохамед

[Captain Stottlemeyer]

Много е изписано и изговорено за немското нахлуване в СССР. Но почти нищо не се говори и пише за болшевишката кървава вакханалия при нахлуването и окупацията на Германия. Следващите редове са посветени на ужасът, стоварил се върху цивилното германско население.
Макс Хейстингс е един от ведущите британски историци. В книгата си „Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″, на базата на дългогодишни изследвания и разговори с очевидци, той описва събитията в последните месеци на Втората Световна Война.
Първото навлизане на съветски войски в източните провинции на Германия става през октомври 1944, когато части на Червената армия завземат няколко погранични села. След пет дни те били отблъснати от там и пред очите на хитлеристките войници се открива ужасяваща картина.
Едва ли и един цивилен е успял да се спаси. Жените били разпъвани на вратите, влачени по земята и изнасилени, мачкани с танкови вериги. Децата били зверски убити. Стотина френски военнопленници, които работели в селата, били разстреляни от предполагаемите освободители. Същата съдба постигнала и обявилите се за германски комунисти. Действията на червеноармейците не са били проява на безсмислена жестокост – това бил методичен садизъм.
„В двора на фермата стоеше каруца, в която разпънати с пирони в китките имаше няколко голи жени – докладва войникът от фолксщурма Карл Потрек (Karl Potrek) – Близо до големия опустял двор се намираше плевня; на всяка от двете и врати с пирони беше закована гола жена. В къщите намерихме общо 72 жени и момичета, а също така и един възрастен мъж – всички те бяха зверски убити; някой от тях имаха дупки от куршуми в главата, а на някой бебета, главата беше просто размазана.“
В крайна сметка всичко, което се случва по време на тези първи атаки, е само предвестник на варварското поведение на Червената армия след навлизането и в границите на Третия Райх. Повече от 100 милиона души в хитлеристка Германия, се оказват в тъмен лабиринт, където ги чакат ужаси, много по-големи от тези, на които са били подложени западните страни по време на войната.
Едни от най-големите жестокости са извършени в Кьонингсберг. Болшевиките сриват града до основи и въпреки това на щурмовите групи се налага да се сражават за всеки метър, използвайки огнехвъргачки за да унищожат защитниците, които отказват да се предават. Един съветски офицер си спомня: „Никога не бяхме срещали такова яростн съпротива както в Кьонингсберг“.
Когато най-накрая градът пада, червеноармейците избиват хиляди цивилни. Жените били изнасилвани направо в родилните домове и болниците. Лекар си спомня отчаяните им викове:”Застреляйте ме! Застреляйте ме!”, но мъчителите избирали за жертвите си бавна смърт.
Михаил Вик (Michael Wieck), един от преживялите тази касапница си спомня: „Всеки срещнат мъж те убиваха, всяка жена – изнасилваха. През нощта от всички страни се чуваха писъци и викове за помощ. Те затваряха хората в мазетата на къщите и палеха домовете. Те изкарваха мирните жители, на полето, където се бяха водили сраженията и ги разстрелваха или изгаряха живи.” На евреина Михаил Виек не се изплъзва парадоксалността на ситуацията, първо му се налагало да бяга от нацистите – сега от болшевиките.
Александър Солженицин, който в годините на войната е бил офицер артилерист, си спомня: „Всички ние знаехме, че немските момичета можем да ги изнасилваме и убиваме. Това се възприемаше едва ли не като бойно отличие”.
Изправено пред яростното, безпощадно болшевишко настъпление, през една от най-студените зими на 20 век, немското население, стотици хиляди мирни жители в по-голямата си част пеша, поемат пътя на Запад. За да им даде възможност да се изтеглят, Вермахтът защитава този коридор до последно, не позволявайки на червеноармейците да затворят обръча на обкръжението. Само едно е било от значение – спасяването на цивилните от съветско настъпление. Пътищата били препълнени с бежанци, а канавките от трупове. Мъртвите бебета и деца лежали направо в снега. Някои бежанци, ужасени от ставащото се връщат обратно мислейки, че може би, червените не са чак толкова страшни за колкото ги представят. След това те дълбоко са съжалявали за това си решение. Изравнявайки се успоредно с колоната връщащи се бежанци, съветските войски ги разстрелвали с картечници.
Ужасите връхлетяли Източна Прусия са не могат да бъдат оправдани от никаква военна необходимост. Но за ненужната победа в Източна Прусия, болшевиките плащат висока цена – 600 000 убити и ранени, почти толкова колкото са всички загуби на англо-американците на Западния фронт. По-късно им се налага да заплатят още веднъж. Виждайки какво се случва в Източна Прусия и Прибалтика, немците разбрали, че да се опитват да доживеят дo съветската победа, просто няма смисъл. На тях не им оставал друг избор, освен да се бият до край. Заради това, че победителите предложили на победените само смърт и страдания, сталинските армии на път за Берлин понесли огромни загуби.
Кървавата зима в Източна Прусия е един от най-страшните епизоди на ВСВ. Немците и до сега изпитват ярост, че Светът знае толкова малко за тези събития. Една жена от Източна Прусия ми каза: „Това беше нашият Холокост, но всички плюят на това”.
В самите руснаци, зверствата на Червената армия в Източна Прусия, предизвикват неловкост. Авторите на написаната от Москва официална военна история на така наречената „Велика Отечествена Война”, обикновено са много въздържани по тези въпроси, но все пак признават: „ Не всички съветски войници правилно са разбирали как трябва да се държат в Германия. В първите дни на боевете в И. Прусия са се наблюдавали отделни нарушения на правилното поведение”.
http://nreporter.info/%D0%B1%D0%BE%D0%B ... %80%D0%B5/

[Captain Stottlemeyer]

Голодоморът през 1932-1933 година в Украйна завинаги ще остане в паметта на украинците като една от най-страшните страници от нашето минало. Тази страница се възприема от обществото преди всичко на емоционално ниво. Но в същото време Голодоморът – това е историческо явление, което се е състояло в конкретно време, на конкретно място и е последица от действията на конкретни лица.

За да се разбере по-ясно какъв е бил Голодоморът, следва да акцентираме на следните факти:

Когато изследователите говорят за Голодомора през 1932-1933 г., то те са единодушни относно хода на събитията: мащабният глад е започнал в края на лятото на 1932 година, достигнал е своя пик до началото на пролетта на 1933 година и е приключил в началото на лятото на 1933 година. Именно за тази по-малко от една календарна година в Украйна са загинали милиони хора.

Сега е очевидно, че Голодоморът през 1932-1933 година в Украйна е резултат от планирани системни меркии е действал едновременно като инструмент за унищожаване на социалната база за народна съпротива на съветската власт в Украйна, всесъюзна индустриализация, като предупреждение на Украинското съветско правителство срещу намеренията да провежда сравнително самостоятелна политика.

Броят на преките и непреките жертви на Голодомора е много трудно днес да бъдат установени точно. И до днес историците спорят по сложния въпрос - колко точно са умрелите: 5, 7, 9 или 10 милиона през 1932-1933година? Но така или иначестава дума за милиони невинни жертви. За сравнение: съвременното население на Дания е 5,2 млн. души, на Австрия – 8 млн.; на България – 8 млн.; на Белгия – 10 млн.; на Унгария – 10,3 млн. По време на Голодомора е изчезнала една цяла европейска страна.

По данни на учените, най-много са пострадали от глада тогавашните Харковска и Киевска области (сегашнитеПолтавска, Сумска, Харковска, Черкаска, Киевска, Житомирска). На тях се падат 52,8% от умрелите. Смъртността на населението тук е превишавала средното ниво 8-9 и повече пъти. В днешните Винницка, Одеска, Днипропетровска области нивото на смъртността е било 5-6 пъти по-високо, в Донбас – 3-4 пъти. Фактически гладът е обхванал цялата Централна, Южна, Северна и Източна част на съвременна Украйна.

По време на анализа на тези събития рано или късно възниква въпросът за причините и виновниците за трагедията. Безусловно, главна причина за Голодомора е станала политиката на тоталитарния сталински режим – безотговорните експерименти с цел построяването на щастието "в една отделно взета страна", които предвиждали, в частност, сливане на всички нации и народности на СССР в единен "съветски народ" с унифицирано съзнание и извършване на бърз "индустриален скок" чрез "мобилизация" на вътрешните ресурси.

На практика това означавало физическо изтребване на всички класови и национални "врагове" на сталинския режим, тоест на хора, които са имали свое мнение относно развитието на "светлото бъдеще". Главен аргумент за осъществяването на тази политика нерядко е ставал терорът, в частност, терорът чрез глад. А Украйна е главен полигон за "решаването на националния въпрос" и провеждането на индустриализацията.

За укрепването на своята власт тоталитарният режим е унищожавал всички, които са могли по някакъв начин да нарушат монопола на тоталитарната държава върху правото да решава как трябва да живее държавата. Украинската нация, която е втора по численост в СССР, е имала огромно културно-историческо наследство, собствени прочути традиции за създаване на държавата, опит от националноосвободителната борба, и затова е била сериозна заплаха за това имперско образувание, за неговите геополитически намерения. С оглед на това сталинският режим прибягнал към открита война срещу украинците.

Някои и досега се опитват да представят Голодомора през 1932-1933 г. като "стечение на обективни и субективни обстоятелства": сушата и "прегъванията на места". Но фактите свидетелстват за съвсем друго. Преди всичко, сушите много рядко довеждат до глад в такива мащаби. В допълнение на това, сушата не може да доведе до пълно унищожение на реколтата, заради сушата от селските стопанства не може изцяло да изчезне добитъкът и птиците, всичко, с което може да се изхранваш. Всичко това е изчезнало благодарение на "усилията" на активистите, които са отнемали на хората всичко, което са имали.

За това, че реколта в Украйна е имало, убеждава фактът, че съветското правителство масово е продавало зърно и други селскостопански продукти зад граница. Например, има свидетелства, че през 1932-1933 г. в Полша с украинско цвекло са хранели свинете, защото е имало много цвекло и е било много евтино.
Фактите убеждават, че "случайно", заради "прегъванията на места" няма да изнесеш зад граница стотици хиляди тона продоволствени стоки. Онези, които твърдят нещо подобно очевидно грешат срещу истината, защото за извозването на продоволствие в такива обеми е нужно политическо решение.

Освен това, според свидетелствата на очевидци, в отделни региони на Украйна тогава, когато от глад всеки ден са умирали хиляди души, почти на пълна мощност са работили спиртни заводи, които са преработвали скъпоценното зърно за водка. Така сталинският режим е добивал допълнителни ресурси за провеждане на индустриализацията.

За това, че действията на болшевиците са били съзнателни, свидетелства още един характерен факт. През есента на 1932 – зимата на 1933 година, когато вече всички са разбрали, че в Украйна има истински глад, тоталитарната власт не само не прекратила принудителното отнемане на храната или приела поне помощта на други страни, а обратно, хвърлила всичките си сили за това да изолира гладуващите райони. Армията, отрядите на НКВД обкръжили украинските градове (защото селяните се опитвали да се спасят там от гладна смърт) и железопътните гари. На жителите от селата им забранявали да пътуват до други региони на СССР. Затова е допринесло въвеждането на паспортната система, която фактически за втори път закрепостила украинските селяни. Чрез специални наредби е била забранена продажбата на железопътни билети за тях. Подобни действия е трудно да бъдат обяснени с някакво си стечение на обстоятелствата.

Следователно, анализът на фактите доказва, че тоталитарниятсталински режим е действал съзнателно и според ясен план. Зърното се е изземало, продавали са го на други страни за валута, която е била предназначена за закупуване на машини и друго оборудване за промишлените предприятия. Всички недоволни били унищожавани: разкулачвали ги, изселвали ги, просто ги убивали по присъдата на "тройките" без съд и следствие. На мястото на унищожените чрез глад или репресии украински селяни докарвали нови, от Русия, Беларус.

Всичко това довежда до страшни последици в национален мащаб. Милиони украинци умирали. Онези, които оставали живи, са губили физическото и психическото си здраве. В душите им завинаги проникнал страхът от глад. Преселниците са променяли етническата структура на населението в Украйна. Всичко това съществено дава отражение върху жизнения потенциал на нацията.

Украинците са длъжни да намерят у себе си мъжество да признаят и да убедят другите, че нацията им е станала жертва на страшно престъпление, което никога не трябва да се повтаря.

Голодоморът през 1932-1933 година е имал деморализиращо значение за целия украински народ.
Социално-демографските и морално-психологическите последици от глада през 1932-1933 година са актуални и до днес. Тогава за дълги десетилетия е подкопана материалната база на украинското село, разрушена е неговата производствена и стопанска инфраструктура, физически са били унищожени предприемачески и инициативни елементи, заплашени са били цели поколения украинци, при това, не само селяни, сломена е волята на целия украински народ за съпротива на тоталитарната система, за национално възраждане.

Голодоморът през 1932–1933 година като явление на геноцид на един народ попада под определението за геноцид, дадено вКонвенцията на ООН от 9 декември 1948 година "За предотвратяване на престъплението геноцид и наказание за него". Така, член 2 от тази конвенция определя геноцида "като каквото и да е деяние, което се извършва с намерение да бъде унищожена напълно или частично някаква национална, етническа, расова или религиозна група, а именно: убийство на членове на групата;

причиняване на сериозни телесни повреди или умствено разтройство на членовете на групата;

умишлено създаване за някаква група на такива житейски условия, които допускат нейното пълно или частично физическо унищожение;

мерки, целящи недопускане раждането на деца вътре в групата;

насилствено предаване на деца от една група в друга".

Голодоморът през 1932-1933 година отговаря на признаците за геноцид съгласно този член, преди всичко с нейната трета точка.
Голодоморът е бил причинен от умишлените действия на тоталитарния съветски режим. Същността на престъпните действия на властта се е състояла в:

1. Жестоко потискане на стремежите на украинския народ да има независима държава.

2. Унищожаване на съществуващата структура на селското стопанство чрез:
• масово "разкулачване" на селяните;
• насилствено въвеждане на колективизацията на селските стопанства;
• налагане в районите на Украйна, в отделни селски дворове на прекомерно високи планове за зърнопредаване.

3. Изолация на големите територии в селската местност в редица области на Украйна чрез:
лишаване на селяните от правото им да имат паспорт за гражданин на СССР;

забрана за селяните да излизат от местата им на живеене (забрана за продажба на железопътни билети);
заповеди за арести на селяните, които са излезли самоволно от селата;

обкръжение от въоръжените отряди на наказателните органи на СССР на цели територии;

забрана на кореспонденцията и разпространението на информация за фактическото положение.

4. Въвеждане на особен режим на живеене, в частност на режима на "черните дъски", който се е състоял в:
изнасяне от цели територии на всички стоки и средства за живеене, които са били в складовете и магазините;

насилствена реквизиция от селяните на всички продоволствени запаси и дори на дрехи;

забрана за всякаква търговия и изнасяне на всякакви средства за съществуване;

забрана за всякакво кредитиране и насилствено връщане на всички кредити.

5. Опит да бъдат прикрити причините и мащабните трагедии в частност, лица, отговорни за разкриването в хода на преброяването от 1939 година на факти за дискриминация на украинското население и високата му смъртност, са разстреляни.

В заключение няколко изречения и за българските жертви на Голодомора. Знае се, че на територията на Украйна има две големи български диаспори – Бесарабия (днес Одеска област) и Таврия (днес Запорожка област). Българите в Бесарабия се заселват в края на XVIII век и първите три десетилетия на XIX век, бягайки от жестокото турско робство. А българите в Таврия се преселват през 1860-62 г. от бесарабските български села. По време на двата Голодомора от 1921-23 г. и 1932-33 г. българите в Таврия дават общо около 30 000 жертви. До началото на Втората световна война българите в Бесарабия са в границите на Румъния. През зимата на 1946-47 г. сталинската власт организира Голодомор и в Бесарабия (Молдова и Одеска област на Украйна), при който умират над 70 000 етнически българи. Общо в трита сталински Голодомора умират около 100 000 бесарабски и таврийски българи, което е една трета от техния брой. Трагедията на украинския народ е и българска трагедия.

Към днешния ден, парламентите на Австралия, Аржентина, Грузия, Естония, Еквадор, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексика, Парагвай, Перу, Полша, Словакия, САЩ, Унгария и Чехия са признали Голодомора през 1932-1933 година за акт на геноцид на украинския народ. Осъждащи документите за признаването на Голодомора са приели и международни организации като ЮНЕСКО, ОССЕ, Европейския парламент.

Взимайки предвид големи загуби на българско етническо малцинство в Украйна по време на Голодомора 1932-33 гг., 38 български обществени организации са подписали Обръщение към висше ръководството на България с молба да бъде приета Декларация за признаване на Голодомора в Украйна като акт на геноцида.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/11/18/ ... golodomor/

[гражданин от село]

Какъв е този тъп въпрос? Ако бомбардировката е премълчана, то значи е от всички, иначе ако определени хора/страни не говорят за нея, а други го правят, значи не е премълчана. А това е проста логика, само че тук не се изисква това, а се изисква да се изсереш върху англичани и мириканци, щото така е модерно.

Диплодок,ти писател във форума ли работиш?

Освен да пишеш общи приказки, нещо по темата имаш ли да кажеш? Ако не, заври се отново в дупката си и си трай.

Във форума сте 3-4ма нещастници "компетентни" по всички въпроси и денонощно висящи тук.

[THE G.A.M.E]

Може би трябва да ги харесвам безусловно ако съм българин?

Е, за русофилите, българският националист/патриот, трябва да обича Русия.

Достатъчно е да ги попиташ, дали са съгласни Русия да рухне, ако това ще означава просперитет за България.
Аз съм питал ( не само тук ) ... Отговорите, очаквано бяха, или уклончиви ( тип - "Ама защо трябва да рухва Русия" ) ... Или абсурдни, от рода на: "България трябва да просперира само с Русия".

[forever bluet]

Най-големият геноцид е геноцида на комуниста Сталин над собствения му народ!!! Лагери,затвори и смърт без съд и присъда. Комунистическия геноцид няма равен ,геноцид над собствения ти народ! И у нас ,Белене, Ловеч и какво ли не,като повод е можело да бъде дори и един виц,дори и една песен или не на място изпусната фраза,или коментар! Това не е зле да проучат олигофрените пускащи теми и опитващи да манипулират младите хора ,които не са били свидетели на онова пъклено време! Ако някой тогава си позволяваше това ,което знайни и незнайни драскачи си позволяват сега,какво щеше да му се случи??? Забелязвам, че добре познатата им практика на лозунги и драсканици по стените в София пак се е възобновило! Това ме успокоява. Щом "другарите' шумкари пак са възобновили старата си практика да драскат лозунги и да пишат по сайтове ,пък били те и спортни ,значи са слаби,значи са безсилни! Забелязвам и друго: Един-двама пенсионирани милиционери и тъпанари без пенсиониране бродят по местата в София ,на които се събират футболни фенове,за да си говорят за футбол и разнасят разни изрезки от комунистически издания и вестници и опитват да ги четат на глас..... Егати смеха,съвсем са сдухали горките Айде със здраве и се молете да не Ви стига комунистически геноцид!!!