Първият мач, който гледахте

[James Beattie]

За нагласен мач, авторът би трябвало да се сети Янтра Габрово към 90-те. Мисля , че беше Лечков. Не съм много сигурен, но ако помня правилно , в мач между Янтра и Сливен ... на едните им е трябвало задължителна победа. Така че , един от играчите в мача като е вкарал случаен гол , се е чудил къде се намира. Дори и публиката не се е радвала , както и той. Тази история съм я чувал много пъти , но в момента не я помня. Утре ще ви каза подробности, като питам един човек, който е бил свидетел.

[Aberfeldy]

Шотландия - Англия 0:0 - 1872 г.

[stefani]

Не си спомням, баща ми ме водеше от 3-4 годишен

[James Beattie]

Шотландия - Англия 0:0 - 1872 г.

И аз като пия Aberfeldy 21 Year Old Whisky , си мисля че съм бил на първият мач на Шефийлд ФК през 1857 г.

[Жоржиньо]

С ясни спомени за първия мач който съм гледал по телевизията е 99 финала Юнайтед-Байерн.А на живо имам спомен,че баща ми ме заведе на контрола на Левски в Сандански,но не помня срещу кой отбор.

[gacobacov]

България - Гърция 4-0 Сащ 94-та
ЦСКА - Ювентус 3-2 същата година

[Aberfeldy]

Не лъжи, ЦСКА - Ювентус завърши 0:3.

Хетрик на еврейчето Васко Цайса Колев.

[Армейче]

За първи мач по-телевизията беше ЦСКА - Левски на Армията някъде в началото на този век не съм сигурен, само помня, че беше на Армията.
А за първи мач на стадиона България - Камерун 3:0 мисля, че 2003 година беше мача. 2 гола на Бербатов и един на Мартин Петров от дузпа.
Тогава ми купиха и един тромбон пред стадиона и помня, че го надувах в такта БЪЛ-ГА-РИ Ю-НА-ЦИ и стадиона почваше да скандира
Ето и видео даже от мача http://vbox7.com/play:73c41ede

[dreben23]

ЦСКА - Ювентус 3:2 (1994г.) http://vbox7.com/play:482c423e
Това е най-сладкият ми спомен, бяхме в една местност в Родопите известна с името Кукувица, близо до с.Широка лъка, където припкат сърнички и глиганчета. Само няколко къщи имаше и една баба Шина, която живееше сама бог да я прости и нея и пафкаше цигари и пийваше ракийка по цял ден. Даваха и филмче за нея по БНТ. Тогава започвахме да строим нещо като вила там и кипеше неуморен труд и се пиеше прясна и без уран студена водица. Бог да го прости бай Паскал, у тях гледахме мача в който непобедимият италиански гранд Ювентус начело с Фабрибицио Раванели и Джанлука Виали преклони глава пред славната армейска чета, а по-късно се оказа, че Петър Михтарски е бил с нередовна картотека и загубихме служебно. Това беше и първият ми по-сериозен рев за любимия отбор! На реванша пък ни натупаха с 5:1 с петичка на "бялото перо" Раванели.

Спомням си, че слушах по радиото на батерии тогава , че там нямаше ток и светиш с фенери, някой от мачовете на националите в САЩ. Мисля, че този с Германия беше, по едно време ми прекъсна сигнала, че счупих без да искам антената на радиото, а през това време брат ми убиваше телевизора вкъщи. Като го отнесохме на ремонт, техникът питаше дали не го е удрял гръм- как да му кажеш, че е нещо по-лошо от гръм-брат щангист.

Тази година и успехите на националите беше и преломния момент да започна да тренирам футбол, тренирах, тренирах, тренирах и като станах 11 клас се скарах с новия ни треньор и се отказах и от футбола. Общо взето си бях доста скромно, злоядо и възпитано хлапе, но със силен характер и темперамент още от 4 годинки. Мисля, че заради моя идол Емил Костадинов, станах цесекарче и не съжалявам.

Преди това, разбира се бях гледал паметните мачове между ЦСКА и Левски, съответно 5:0 и 7:1 за Левски.

ЦСКА-Левски 5:0 е май първото вечно дерби, което съм запомнил през 1989 г. бях на шест. Оттогава та до сега, съм изгледал милиарди футболни мачове, като се почне от детско-юношеските гарнитури, от които бях и аз в Родопа Смолян.
Първите мачове на живо, които съм гледал на ЦСКА, са точно двубоите за Купата на България с армейците, които пращаха доста от резервите си и си тръгваха плачейки. Спомням си, че когато ЦСКА отбеляза гол се изпуснах и извиках гол и нашите фенове и мои съотборници ме изгледаха на кръв. После обаче си одрах гърлото от кеф, когато Родопа обърна мача. Грешка, не беше за купата, а за първенство, когато им отнехме титлата! За купата едната година ни биха с 0:1, а другата бихме ние с 1:0, тогава за пръв път пуснаха Иван Иванов- русия. Тук вече съм бил 10-11 клас. След това паметните и славни армейски мигове са доста! Основно по радио и телевизия..

Почти десетина сезона от А и Б група си водех и пълна статистика на всички мачове и голмайстори, това си ми беше нещо като хоби, както и събирането на ваденки с известни футболисти участници на Световни първенства. Интересувах се и от всички други спортове и си рисувах екипчета, емблемки и знаменца, и си теглех жребии и си правех турнирчета и си цъкахме с брат ми на пастра - тонове хартия съм ошарил с глупости и фалшиви резултатчета.

Точно така, на шест годинки правех опити да отида в спортното, но първата година директорът не ме пусна, на следващата година обаче почина внезапно и в седми клас отидох вече в Спортното, това е веднага след Световното в щатите. Оттам вече следваха много трудни, гладни, но и много приятни моменти както на тренировки и по стадионите, така и в даскалото. Никакви дискотеки, гаджета, алкохоли, цигари и еврофутболи не ме влечаха тогава, само яко учене и футбол, първата ми дискотека беше чак в 11 клас! Дисциплина братче!
Егати паметта имам, всичко помня от петгодишна възраст- на 4,5 годинки здрав рев да ходя на училище, поправихме кръщелното, научихме стихотворенията и се явяваме вече на приемен изпит с руски език. Да, ама бях много дребен и си личеше, че нямам нужните години и ме пратиха да порасна малко, тогава пак да се върна там. Така и стана!
После вече в спортното от скачане за главичка се разтегнах като пружинка. Пу, че брахме студ с тая река пуста недей пита- кал, сгурия, кръв по коленете, отпечатъци от топки и калеври оставени и направени също- във футбола има всичко, а стари травми най-много има за съжаление.
[offtopic]Взимайте пример! Офф, няма да забравя как махнах с воле една топка в топките на най-добрия ми приятел- подуха се като балон и последва операция. Имах и шибани, гадни пришки по краката от скапаните калеври "Стадионки". А за немотията заради смахнатите малоумни седесари няма смисъл да се говори въобще! Ходиш на тренировки с бутилка чай и кенинки от брашно и храниш и съучениците си, много обичаха на мама кенинките![/offtopic]

Стана автобиография, ама всичко е свързано малко или много.

[ЕМИЛ]

1992 г. Левски - Спартак Варна 2 : 1