Кировец написа:Аз бях чел версия, че Мадарския конник е създаден с цел да бъде открит и един вид се маркира територията, която трябва да бъде обявена за България.
Това е една от многобройните мистерии в българската история. Около Конника има надписи на няколко български кана, обаче между изследователите няма единно мнение кога и от кой е създаден конника. Още повече, че съществуват данни, за съжаление без снимка, за наличието на още един конник, подобен на мадарския, някъде по скалите по поречието на Русенски Лом, който е бил разрушен от идиоти в началото на 20 век. Интересен е опитът за разшифроване на името на Мадара: има толкова предположения за тълкуването му колкото и историци: Според Веселин Бешевлиев името е гръцко и значи „гола скала”, като същото име днес носят много подобни скалисти местности в Гърция. Други извеждат името от арабския мастар м-т-р ( مطر), която значи вали. Трети смятат, че Мадара е с индоирански корен и значи свещенно място, храм, а в Чувашия имало и селище с името Мадар. Напоследък се правят опити за извличането му от името на персийското божество от ирански произход Митра - бог на слънцето, светлината и космическия ред.
А сега и малко бонуси за името на Плиска:
Името Плиска се споменава за пръв път в Чаталарския надпис от времето на Омуртаг (от 822 г.) в
гръцка транскрипция под формата Πλσκоς. В различни извори от български и византийски произход се среща и под формата Плюска и Πλίσκοβα/Pliskoba.
И както при Мадара и тук мнения за произхода и значението на името дал Господ:
Според някои автори топонима „Плиска” е от славянски произход и произхожда от думата „плесо” – езеро или блато, или идва от славянското плосък.
Друго тълкуване на Плискова е „станът, лагера в Плиска”, като не се изяснява какво точно означава топонимът Плиска.
Трета хипотеза извежда името "Плъскова" от членувана форма на "плъско", а това от своя страна се свързва с кимерийското "плъско" - център, среда
Следващо тълкуване на името Плиска е изведено от тохарски език, с паралели от чувашки – Палск – светъл, бял и ова/оба – от иранските езици, което значи град, т.е. значението му е блестяш, слънчев, светъл, бял град.
Всъщност тази теза е най-добре, поне за сега, обоснована. Или поне на мен ми се ще да е така. Макар, че с тази разходка
из различните по своя проиход езици…Тезата има и реални паралели в местата, където има българи:
В Чувашия, в легендите има персонаж на жена-войн, която носи името Плиска. Също в Чувашия има три топонима носещи името Плиска, Плиска-вар – речна долина,
по поречието на р.Хъйрла, Плиска – местност в Северна Чувашия, Плиска-тюрем,
равнинна местност до р. Юнга. Интересно е, че в чувашките предания се среща
легендарният слънчев град Плиска. Топонимът Плиска се среща и в Украйна, край Виница има селище Плисков, също в Хърватия, до гр.Книн, Б.Катанчич и П.Шкорпил, посочват селище vicus (село) Pliska, а М.Фасмер посочва в континетална Гърция (Елада) селище Μπλισκα.
Интерес представлява и названието Абоба, името с което е позната Плиска от 17. век.
То може да се свърже също с форми от иранските езици със значение на слънце, а в някои
варианти на слънчева светлина, блясък, т.е. Абоба, може да се представи като ирански синоним на Плиска.
?
