Г-н Жеков какво мислите за написаното? EТИКАТА НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР- ІІ частТова е лекцията, която проф. Кен Скуланд изнесе пред пролетната конвенция на Либертарианския интернационал през април 2005 г. в София
ЕДНА БОЛЕСТ, МАСКИРАНА КАТО СОБСТВЕНИЯ СИ ЛЕКИ какво преструващите се на алтруисти правят с парите от данъци? Постигат ли добри резултати, без да причиняват щета? Решават ли проблемите с храната, облеклото, подслона, които хората не могат да решат спонтанно сами чрез пазара? Не, те само създават проблеми.Когато има проблем в едно общество, повечето хора очакват решения от политиците. И политическите решения обикновено увеличават, а не намаляват тяхната политическа мощ. Вместо да питам как държавата може да решава проблеми, аз питам дали правителството не е направило нещо, за да създаде тези проблеми преди това? От моята гледна точка на икономист, който е за свободния пазар, държавата се държи, както Л. Нийл Смит е казал, като болест, която се маскира на собствения си лек.
Ако хората не могат да платят високите цени на храна и дрехи, политиците планират социално разпределение на пари от тези, които произвеждат, към тези, които не произвеждат.Питам студентите си :” Предположете, че има една държавна сграда, и някои хора са заставени да пъхат пари в сградата от едната страна, докато от другата страна има хора, които взимат парите. От коя страна на сградата ще предпочитат да застават хората?”
Моите студенти винаги отговарят, че хората ще предпочитат винаги да са на страната, от която се взима. По този начин след време ще остават все по-малко хора, които дават, и все повече хора, които взимат пари. Така ще се произвежда все по-малко, докато накрая “никой не взема, ако няма какво да се вземе”.Ще отнеме няколко десетилетия да бъдат обезсмислени традиционните стимули на продуктивност и разчитане на собствените сили, но колапсът ще настъпи, рано или късно.
Докато мнозинството икономисти са съсредоточени върху преразпределението, моят поглед е фокусиран върху производството на потребителски стоки като храна, облекло и подслон. Мнозинството икономисти се съсредоточават върху увеличаването на минималната работна заплата, така че доходът на работника да следва повишаването на цените.Аз се фокусирам върху правителството, което ги вдига.
ДЪРЖАВНИТЕ ПАРИГлавната причина за увеличаването на цените е монополът на правителството върху парите, както е описано в глава 9 на Джонатан Гълибъл. Ако вие или аз печатим пари, ще бъдем осъдени като фалшификатори, като крадци, които са ограбили други хора, вземайки стоки и услуги от икономиката, докато същевременно намаляваме покупателната способност на заплатите, спестяванията и пенсиите им. Когато правителството печати пари, ефектът е същият. Но това не се нарича фалшификация, това се нарича монетарна политика и инфлация.
Чрез създаването на пари – пари, които хората са принудени да употребяват чрез закон, правителството всяка година намалява покупателната способност на парите и така тайно конфискува част от общественото богатство. Това не само облагодетелства политиците , но е и инструмент за голямо прехвърляне на богатство от хората с малко пари, които живеят от заплатата и или пенсията си, към хората, които притежават имущества,чиято стойност в такива времена на инфлация се повишава. Най-печелившият от инфлацията е самата държава: тя харчи новите пари;намалява обема на огромния си дълг; увеличава стойността на огромните правителствени владения в земя, злато, чужда валута и редки предмети. И тъй като хората трябва да печелят повече, за да купят същото количество стока, правителството получава по-голям процент данъци чрез преминаването в по-висока скала на данъчно облагане.
Навсякъде има богати и бедни хора, но никъде няма бедна държава.
Ако един крадец присвоява процент от дохода на всеки в страната, обществото ще бъде възмутено. Но подобно поведение, което политиците практикуват всяка година, не прави впечатление на никого.Привържениците на свободния пазар могат да призовават за отмяна на законните платежни средства и замяната им с бартер, за да не се облагат са данъци. Когато хората имат свобода на избора, те търсят качество. Това е вярно спрямо всички стоки и услуги, включително парите. Когато потребителят се отказва от нестабилните валути в полза на стабилните, тези , които се конкурират, имат силен мотив да спрат инфлацията.Това става на международните пазари, където изборът на валута е позволен – и този избор трябва да бъде позволен и на всеки вътрешен пазар.
МАНИПУЛИРАНОТО ЗНАНИЕЕдна по-очевидна форма на кражба, но еднакво толерирана, съществува под формата на земеделски програми, които увеличават цените на храната и облеклото. Милиарди се харчат всяка година, за да спрат фермерите да произвеждат, да се намали земеделската земя, да се складират огромни излишъци, да се унищожава храна и да се забранява вноса на храна. Повече от половин век това се прави редовно в Америка, още по- лошо е положението в Европа, най-лошо е в Япония. Социалните помощи за бедните бледнеят пред социалните помощи, които се дават на корпорациите от много богатия и силен земеделски блок, който съществува във всички индустриални нации. Да се плаща на фермерите да не произвеждат храна не е практично, не е хуманно, и със сигурност не е етично. Но такива субсидии са широко разпространени навсякъде с изключение на Нова Зеландия.
Имаше момент, в който фермерите в Нова Зеландия бяха много повече субсидирани, отколкото фермерите в която и да е страна в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Когато чуждестранният кредит свърши през 1984 г., правителството за една нощ спря всички субсидии. Фермерите мислеха,че не могат да съществуват без субсидии, но днес има повече фермери в Нова Зеландия откогато и да било, които произвеждат повече храна, откогато и да било. Сега те обработват земята умно, вместо да разчитат на субсидии.
Навсякъде по света фермерското лоби разчита да получи фантастични печалби от политически контрибуции и търговия с влияние. Печалбата под формата на субсидии е толкова ценна,че си заслужава да се работи за благосклонността на различните политически партии, за да се гарантира ,че ще си на страната на победителя, без значение кой е спечелил изборите. Наистина няма по-добра инвестиция от добре поставения политик.
Карам студентите ми да анкетират които и да са сто души, които минават през центъра на града, и да ги питат чували ли са за програми за подпомагане на бедни, и за програми за подпомагане на фермери. Един студент от Швеция, Гео Орсон, прие моето предизвикателство и действително направи такова изследване. Той откри, че 100 минувачи бяха чували за програмите за социално подпомагане, и само двама знаеха нещо за земеделските програми, които правят живота на бедните скъп. Оказа се,че и двамата са били мои студенти.
Без съмнение резултатите щяха да бъдат много различни, ако изследването беше проведено в някое село в Канзас, където почти всеки очаква да получи нещо от тези раздавания на фермерите.
Селективността на това знание не е случайна. Социалното подпомагане винаги, винаги, винаги е част от учебните програми по социология в държавните училища. Обаче държавни програми, които целят да правят храната и облеклото по-скъпи и по-редки, рядко са част от същия учебен курс.
ЕТИЧНИТЕ КОРЕНИДжордж Вашингтон някога е заявил:
“Правителството не е разум, то не е красноречие. Правителството е сила. И като огъня е опасен слуга и страховит господар.”Политическите действия включват насилствено плащане, насилствена консумация и насилствен монопол. Употребата на сила не е етично средство за постигане на нашите лични цели в по-голяма степен, отколкото за постигане на нашите социални цели. Употребата на сила, с изключение на случаите на самоотбрана, приема,че целта оправдава средствата.
Поддръжниците на свободния пазар могат да започнат от противоположното допускане - че етичното решаване на проблемите е също така най-практичното и най-хуманното. Аз виждам едно свободно и доброволно общество, което произвежда повече храна, облекло, подслон, здраве, безопасност и една красива околна среда – всички неща, които ценим – по-ефективно от едно общество, което се основава на принудата, което определя моралността чрез броене на гласове. Естествено е за човешките същества да правят усилия, да си сътрудничат и да подобряват собствения си живот, животът на семействата си и на съседите си. Личните възнаграждения и наказания за успех и провал на пазара, предизвиквани от иновации и конкуренция, са ясен път към по-голямо знание, мъдрост и благоденствие. Без товара на едно принудително правителство, аз виждам хората мотивирани да произведат голямо богатство, и да разпределят богатството според техните собствени ценности – включително ценностите на голяма лична щедрост и състрадание.
Свобода, конкуренция, нововъведения и отговорност – всички са част от невероятно сложна пазарна формула за постигане на всичко, което хората в едно общество ценят. Повече усилия се изискват, за да се намерят доброволните решения на обществени проблеми, отколкото да се създадат закони, но резултатите са много по-задоволяващи.
Искам да успокоя тези, които изпадат в паника от самото споменаване на алтернативи, несвързани с правителството в тези области. Внушителен боен ред от университети, ,икономисти и учебници, на които се плаща най-вече с планини от данъчни долари, защитават статуквото. Така че ако някакви промени се осъществят, това ще стане само след дълго обсъждане и опити в различни райони на света.
Не съм обезпокоен. В битката на идеи, в борбата между насилие и свобода, аз съм убеден, че идеите, които се поддържат чрез сила, ще отстъпят пред идеите, базирани на свободата
Превод: Атанас Лолов
©Българско общество за индивидуална свобода,2005
http://kalin-manolov.blog.co.uk/2010/04 ... 0-8334087/
[/offtopic]
