Истински българофил е!
Личи си от километри...
На 22-ри февруари 1943-та между Александър Белев и германския пълномощник Теодор Данекер, капитан от защитните отряди се сключи споразумение. Това споразумение е най-безсрамният, най-чудовищният, най-престъпният акт от човешката история. Акт, какъвто историята и през най-черните епохи на човечеството не познава. Историята ще запише този акт с истинското му име - договор за продажба на мъже, жени и деца за изгаряне в източните германски области.
Още на пръв поглед прави впечатление, че в споразумението има задраскани пасажи. Споразумението без задрасканото гласи "Споразумение по изселването на най-първо 20 000 евреи от новите български земи Тракия и Македония в германските източни области. Със задрасканият пасаж се получава следното "Споразумение по изселване на най-първо 20 000 евреи в германските източни области."
Кой е направил това задраскване, кой е извършил фалшификация, това страшно престъпление ?! Защо са задраскани тези пасажи и какво е тяхното значение?
Отговорът на тези въпроси ще разкрие истинският демоничен и садистичен лик на престъпника или престъпниците, които на всяка цена искаха, да разрешат еврейският въпрос в България чрез пращането на евреи в Полша.
Задраскването е станало след подписването на споразумението. Задраскването е станало без знанието на германският пълномощник Данекер. Задрасканото е извършено от Александър Белев, което личи от мастилото. Белев е подписал договора с черно мастило: със същото мастило е направено и задраскването. Данекер е подписал със синьо мастило.
Подсъдимата по-късно Лиляна Паница, секретарка на Белев, в чантата, на която при арестуването й е намерен оригиналният договор, при разпита й тук заяви, че Белев е задраскал казаните вече пасажи в споразумението.
Защо Белев е задраскал допълнението ? От неговия доклад до Габровски с дата 4 февруари 1943-та се вижда ясно, че Данекер иска само изселването на беломорските и македонските евреи. Данекер не определя числото. Ще бъдат изселени толкова, колкото са. Данекер подписва споразумението, но никъде не се говори за евреите от старите територии. Данекер е уговорил с Габровски изселването само на тези евреи, от новите земи. Че това безспорно е така се вижда от казания по-горе доклад на Белев, в който той изрично пише: "Ако не се реши изселването на евреите от старите предели, все пак може да се използва случая за отстранение на нежеланите евреи и от тези предели. Затова броят на евреите, чието изселване ще трябва да се договори, трябва да се посочи по-висок, например 20 000."
На 4-ти март 1943-та в 2 часа през нощта, в цялата Беломорска област, а няколко дни по-късно и в Македония и Пирот, стана вдигането на евреите от домовете им и откарването им във временни лагери. Озверели полицаи са влизали в къщите им, събуждали ги и са им давали срок 10-15 минути за да приберат, каквото могат и бързо да тръгват. Разпитаните тук свидетели, не можеха да сдържат възмущението си от зверския начин, по който е била проведена тази акция. Вдигали са мъже, жени и деца, кърмачета, родилки, болни на легло, парализирани, тежко болни, ненормални от лудницата и с побоища и удряне с приклади са ги откарвали в лагерите.
В Кавала, по нареждане на Славчо хаджи Йончев са били вдигнати от болницата три малки дечица, болни от шарка, при все, че инструкциите изрично забранява болни от заразителни болести, да се пращат в лагерите. Уплахата при вдигането им през нощта е била голяма, майки са забравяли кърмачетата си вкъщи и не им е било позволено, да се върнат и да ги приберат. По-късно, при отпечатването на къщите от комисиите за разпродажба на вещите, последните намират дечицата, но вече мъртви, умрели от глад и студ.
Откарват ги в тютюневите складове, предварително отделени за концлагери. Тук започва един разбойнически обир. Ограбват им всичко: пари, като не им оставят и един лев; вземали са и дребните монети на децата; скъпоценности; дрехи, обувки, храна, всичко, което имат. Там не им дават никаква храна, а специално в Кавала ден и половина не са им давали никаква вода.
В лагера на всеки ъгъл са поставяли картечници, вътре войници и полицаи с шмайзери са охранявали лагера, а вън е имало и конни стражари. Били са предупредени, че ако гледат през прозореца срещу тях ще бъде стреляно. Но това не е било само заплаха.
Аз сериозно се чудя, що са му махнали паметника на цар Борис в Израел? Трябваше даже 200 да му издигнат! Каква грешка от страна на израелското правителство... Не са прави!