Levskar_90 написа:Преди 1989-а такива неща не се случваха, сега и по зле ще става като слугуваме на американците
500 тона кал погубиха 130 души във Враца
• 40 години от най-трагичното наводнение в България
• Пандизчия отпускар спасил шестима от смърт
От година на година наводненията през пролетта са неизменна част от настъпващото лято. Най-страшното наводнение обаче в новата българска история е това във Враца. На 1 май 1966 г. в центъра на Враца се провежда манифестация. Точно когато дефилиращите стигат до площада”Христо Ботев”, се чува ужасяващо бучене. Врачанското дефиле се разцепва от тътен. Бентът на хвостохранилището към Оловно-цинковата флотационна фабрика “Мир” и близкия рудник “Седмочисленици” се пръсва.
Стотици тонове отровна тиня блъвват нагоре и политат към Враца по кориотто на река Лева. В миньорската махала Згориград, само на километър от центъра на града, започва да се вихри “всемирният потоп”. Къщи, дървета, огради, мостове, телеграфни стълбове, огромни скални късове, животни и хора, даже зоопаркът, за секунди са грабнати и бастисани от стихията. Диви крясъци и вопли за помощ огласят района. “Второто пришествие” трае само 20 минути, но на изпадналите в паника врачанлии те се сторили цяла вечност. Мътилката бълва по тротоарите трупове на хора и животни. Тинята довлича чак на главната улица трупче на дете. От храстите край реката стърчат ръце и крака на мъртъвци...
Жертвите ги мият с маркуч на стадиона. Екипите на Гражданска защита и сапьорите от местните поделения започват да щурмуват живачната утайка. По-късно няколко от войниците полудяват от гледката. В Згориград тя била над покривите на къщурките. Камарите мъртъвци се откарват на стадиона. Спасителите пускат маркучите, защото тинята е обезобразила труповете. Гледката е смразяваща! “Полудели от скръб семейства се караха чий е мърт-вецът, разказва очевидецът на апокалипсиса Веско Николов, даскал в местния техникум. Той е единственият нашенец, фотографирал потоп. Като насън грабнах фотоапарата и хукнах навън. Близо до Табашкия мост мътната лавина изби стените на къщурка, помете цялата покъщнина и я изхвърли навън. Видях как пощръклялата от ужас старица хвръкна през прозорчето и по чудо оцеля...”
Пандизчия отпускар спасил шестима от гибел
Затворникът Димитър Георгиев бил пуснат в отпуск по случай празника. Той крачел по моста над затвора в махалата Веслец, когато видял връхлитащата стихия. Отсреща спокойно се движели мъж, жена и дете, които не забелязвали талазите. “Бяягйте!”, изкрещял им пандизчията. Те хукнали и се отървали за части от секундата.
“Раираната пижама” успял да стопира и камион, който тъкмо се готвел да пресече моста. Шофьорът и двамата му спътници скочили и се изкатерили с бързината на планински кози по стръмния склон. Това било последното нещо, което се запечатало в съзнанието на Димитър Георгиев. Когато помислил за себе си, било късно. Лавата го повлякла с бясна скорост. Докопал се до телеграфен стълб и буре, но талазите ги избили от ръцете му. Чак на железния мост по шосето Враца-Монтана стихията отпуснала хватката си и метнала изпотрошения спасител на едно високо дърво. Тато наредил: “Да се мълчи!”, докато градът тънел в траур. Над Враца и околностите хвърчал хеликоптерът на тогавашния ДС шеф Ангел Солаков. Приземил се в пълна секретност и първият партиен и държавен ръководител. Съвсем в стила на времето нашенците научили за апокалипсиса от... чуждите радиостанции. Равносметката била 118 убити и над 2000 ранени.
Година по-късно четирима “виновни” получават присъди
На 20 май 1967 г. главният инженер Коста Гърков от ММЗ “Георги Димитров” в Елисейна, който стопанисва мините и хвостохранилището, получава 12 години затвор. На толкова е осъден и инженер Иван Чолаков, шеф на управление в тогавашното държавно обединение “Цветна металургия и рудодобив”. Шефът на хвостохранилището Кирил Ананиев отива за 10 години зад решетките, а шефът на рудник “Седмочисленици” инж. Крайо Солаков - 5 годишна ефективна присъда.
Божидар ТОДОРОВ
ДОСИЕ
• На 12 декември 1990 г. няколко войнишки майки сложиха черни забрадки. Тогава край Момчилград талазите на придошлата река Върбица поглъщат екипажите на два танка и няколко бойно-транспортни машини.
Внезапно в средата на реката нивото на водата се повдига рязко и стихията залива мотострелковата техника. Танковете угасват. Момчетата са имали шанс да оцелеят, но... заповедта гласяла: да стоят в средата на реката и да чакат спасителните хеликоптери.
Черната равносметка на безхаберието е: 10 удавени и седем полуживи, настанени в момчилградската болница. Обезумала от скръб майка искала смърт за фуражките, виновни за гибелта на сина й.
• Най-страшното наводнение в Южна България е, когато Марица потапя Тракия през 1957 г. Най-засегнат се оказва Димитровград. Страховитите талази заприиждали откъм Пловдив и Пазарджик, но реката постепенно качвала нивото си и затова повечето димитровградчани успели да избягат. Стихията обаче влачела трупове на хора и животни по пътя си и местните жители ги събирали. Потопът гътнал до основи 100 къщи в града.
НАВОДНЕНИЕ ЗАТРИ ДЕСЕТКИ ХОРА И ОТНЕСЕ ЦЕНТЪРА НА БЛАГОЕВГРАД
Трагедията се разиграва на 2 юли 1954 г. Невижданата стихия отнема живота на десетки благоевградчани и разрушава почти целия център.
Ситният дъжд се сипел дни наред, а река Джумайска Бистрица ставала все по-пълноводна. Около 17 ч. водна лавина се спуснала от планината и заляла града. Всичко потънало във вода и тиня. Вълната отнесла хора, животни, дюкяни, ресторантчета и два 10-тонни валяка. 31 къщи са напълно разрушени, а стихията съборила шест моста по пътя си. 11 души са удавени, а десетки ранени.
“Успях само да затворя очи, когато видях огромната вълна да идва към мен. Стихията ме завъртя в кръг и ме понесе. Нищо друго не помня. Когато отворих очи, видях, че се държа за една откъртена врата в края на града. Огледах се, а до мен изплува огромно мъртво прасе”, разказва Виолета Тръпкова от Благоевград, една от малкото останали живи свидетели на трагедията.
Същата вечер градският съвет мобилизира всички граждани от 18 до 60 години да започнат разчистването на града. За неизпълнение управниците заплашвали с глоба до 400 лева. За два дни всичко било разчистено и почти напълно възстановено. Държавата се отнесла щедро към нещастието на благоевградчни – отпуснала 5000 кг ориз, 10 тона захар и около 5 тона пирони с дължина над 6 см. А наводнението било причина да бъдат построени първите жилищни блокове в Благоевград.
Въобще не са ставали подобни неща по времето на соц. системата, а да не говоря за аварията в Чернобил, която се кри от населението 9 дни и то беше изкарано да манифестира на първи май под радиационният дъжд. Лъжата, че няма нищо опасно за населението, което се хранеше с радиационни зеленчуци и не му беше съобщено за радиацията, за да може да я нутрализира до някаква степен с пиене на йод.
Не очаквам отговор и сега
Ти преди да предлагаш на хората кво да четат,правиш ли разлика между социализъм и комунизъм ? Според теб ние 45 год. социалисти ли бяхме ? Социализъм има в Швеция,Дания,Норвегия,Франция..това което беше при нас и което е в КНДР и Куба е КОМУНИЗЪМ !
на ЕНП".
