Мнениеот Странджата » 13 окт 2015 17:53
"Ето, че част от емигрантите се обидиха, честно казано и аз не разбрах от какво, но поне сатва нормален разговор. Хайде пак да повтроим нешата, та да се разбираме и да се спрем на обшите точки":
Ако не си разбрал от какво – ще го повторя – и предишния ти текст, и сегашният казват едно и също - емигрантите са недостойни хора, те са дезертьори. Интересно ти от къде си, дали работиш там, където си се родил и дали, ако си от село, а си отишъл в столицата, би се съгласил с тезата – ти ни напусна, остави ни тука да газим в калта, за да живееш в града. И дали би се почувствал неудобно, ако селският учител, който те е научил на четмо и писмо, ти каже – защо бе момче, ни остави тука – толкова разчитахме на тебе селото ни да стане за чудо и приказ.
"Всеки един емигрант е дезертьор - причините могат да са най-различни, аз не отричам факта, че огромната част са си тръгнали заради мизерията, но това не отрича факта - няма ви в Родина, сиреч сте изгубени за нея. Дали децата ви ще знаят български е ирелевантно, те също ще отидат в чужбина и съшо са загубени за България. Можем да наричаме нешата с каквото си пожелаем захаросани фрази, но истината е една - вас ви няма тук".
"Истината е, че не само нас ни няма, а и че вие сте тука. И един непредубеден поглед към написаното във форума ще покаже, че тези, които казват, че в чужбина е по-хубаво, изтъкват предимства, а тези, които мислят, че у нас е по-хубаво, по-често за аргументи имат тезата – вие не сте родолюбци".
"Във всеки емигрант е инвестирано от държавата. И то е инветсирано много. Възвращаемостта (в общия случай) от подобен човек е нулева - той не плаща данъци тук, не внася осигуровки тук, не подпомага родната социална система или иначе казано от държавна гледна точка (повтарям от гледна точка на държавата), той е изоставил и родителите, и Родината си, т.е. тези, които са го създали такъв какъвто е. Мисля, че по това 2 мнения няма?"
Всичко в тезата ти изглежда непоклатимо, ако не беше едно основно възражение – аз не съм държавна инвестиция, която после трябва да се осребри, аз съм човек. И ако една държава, създавайки условия за човешки живот смята, че това е инвестиция, която трябва да й се изплати, аз в такава мракобесна държава, в която има само давам, за да взема, не бих живял. Навярно и ти.
"Огромната част от родните емигранти идват у нас, за да се лекуват, основно да си оправят зъбите. Да, масата си плаща, така е, но има и много, които точно като циганите, срещу които толкова много пищят, просто ползват системата. Мисля, че и по това няма 2 мнения по въпроса"
Това го прескачам, защото е все в опуса - вие сте недостойни хора, вие грабите нашата държава.
"Моралният дълг на тези хора - и към родителите им, и към Родината е останал висящ и неплатен, Те късат връзката, и я късат доброволно. ЛСед тях няма нищо, никой. А системата, всяка една система, е направена така, че да разчита на бъдещите поколения. Вас ви няма, вие сте навън".
Аз имам морален дълг към родителите си и към тяхната памет и към децата си. Ако си изконен българин, не би споделял твърдението, че родителите са по-важни от децата. Ти самият едва ли би казал на децата си да пренебрегнат своите желания заради това, че ти си им родител и на тебе те ( желанията им) не ти харесват.
"Странно е как една немалка част от вас се възхишават на местата, в които са, а забравят една велика фраза - не питай какво държавата е направила за теб, а какво ти си направил за държавата. Да, не е от бълагрин тази фраза, но да ви попитам - вие какво направихте за държавата? За онези, дето ви създаде, и същата, която не малка част от вас нарича кочина? Ами може и да е кочина, но вие какво направихте да се промени? Избрахте най-лесното - да избягате, нали?"
Никой тук не говори за българската държава – и ти също не би казал колко си й благодарен. Може да говорим за това, какво си направил за народа си, за хората, с които живееш, но какво си направил за държавата – това е въпрос, на който трябва да отговарят политиците, а не обикновените хора. Не подменяй понятията, защото това води до страшни манипулации. Кой се чувства длъжен пред нашата държава днес – кой - ти ли, твои близки ли? Може – повтарям, да ти е болно за народ, за земя, за близки, но за тази държава, която за 120 години не увеличи, а даже намали българското население – моля те. Не ми вменявай дълг да служа на тази "държава", която е достойна само за кавичките си.
"Оше един морален аспект, зашото освен финансови, има и морални такива - вашите и моите деди са се били з атая земя, за правото на самоопределяне, за това да се наричаме с български имена. Да, знам, звучи не особено "европейски", "тъпо", "не на място" и т.н., но е истина. Вие затваряте вратата с;ед себе си".
Това е все същата бира .
"И да, така е, ваше право да правите каквото си искате. Държавата не е футболен клуб, че поне да ви сложи трансферна цена, за всичко, което е направила за вас, пък и колко яко звучи - "аз съм гражданин на света", нали? Или "аз съм професионалист". Така е, тук сте прави, бъдешето е ваше, но докато мислите на парче, замисляте ли се какво би бил мечатният Запад/Изток, ако и хората там мислеха като вас? Или там сте хрисими и честни, а в "кочината" - не - като мутра след табелата на Кулата, дето е карал с 80 в малякия, но у напе село веднага забива 180 по пътя".
Примерът ти е показателен за мисленето ти – това с мутрата е възможно в тази държава, за която ти искаш да бъда венчан завинаги. И те питам – аз като съм навън, ти какво направи за тази държава, че тя да не е като описаната в примера с мутрата ти. Ако ти имаш право да ме питаш защо заедно не останахме да оправяме държавата, аз не мога ли да те попитам – аз тази държава я напуснах, а ти защо не си я оправиш, не можеш ли без мен?