Alexx написа:Как мислиш, че това е могло да се случи, ако населението преди това не се е обърнало към Христа, чрез проповедите на Апостолите и само не е разрушавало капищата и градило църкви? Може ли сам човек да събаря капищата, без да бъде линчуван от населението, че посяга на идолите им2
Св. апостол Акила Свети Акила проповядвал Христа в Азия, Ахея и Ираклия и помогнал за спасението на много човешки души, като обръщал езичниците и ги кръщавал. Той обикалял и по други земи и навсякъде проповядвал Царството Божие. Просвещавал със светата вяра, разрушавал идолите, издигал църкви, ръкополагал свещеници. Претърпял много страдания и бил убит от неверниците.
Св. апостол Карп Свети апостол Карп претърпял много страдания за Христовото име и най-после бил убит от враждебно настроени срещу християнската вяра евреи.
Св. Варнава, наричан Йосиф След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, главен град на острова, проповедта му извикала злоба у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще приеме мъченическа смърт. Той се простил с вярващите и се отправил в събранието на евреите, за да им проповядва. Те яростно се нахвърлили върху него и го убили с камъни.
т.е. май не всички са били приели християнството? Щото нямаше да ги убият!
А защо мислиш, че са убити в местата където езичниците приемат Християнството? Те са обикаляли и проповядвали постоянно и на различни места, като на някои места хората ги приемат, слушат проповедите им, приемат Вярата и се покръстват, на други ги гонят, бият и преследват и не приемат Християнството, а на някои са били убивани от езичници или евреи. Аз не виждам противоречие в цитираното от теб, а напротив. Първият апостол Акила е убит от неверниците, което означава, че на мястото в което е проповядвал, езичниците не са повярвали и съ го убили, като преди това е обикалял в други градове и там са приели учението му, кръстили са се, съборили са капищата и са издигали църкви.
Вторият апостол Крап също е претърпял много страдания и е убит от евреите, което говори за насилие от страна на евреите, а не от негова страна.
Варнава също е пострадал от евреите, като както пише се е простил с Вярващите.
И тримата са пострадали мъченически и върху тях е оказано насилие, а не от тях върху езичници и евреи.
Същото се случва и с много от останалите апостоли, като апостол Яков, който е син на Йосиф, обручника на Св. Дева Мария и заради това наречен брат Господен.
"Фарисеите и книжниците се опасявали, да не би целият народ да се присъедини към Църквата. И търсели изход. Те имали голямо уважение и доверие към Яков, известен на всички праведник. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи да стори това, да бъде убит.
На празника Пасха много народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите дошли при Яков и му казали:
- Молим те, праведниче, кажи поучение на народа. Той в заблуждението си признава разпнатия Иисус за Христос. Кажи му, че това не е вярно, и го изкарай от заблуждение. Възлагаме ти това. понеже знаем, че ти си праведен и безпристрастен. Застани на покрива на храма, за да могат всички да те видят и чуят!
След това те изкачили Яков, брат Господен, на покрива на храма и пред множеството народ му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като почита Иисуса за Месия.
Яков гръмогласно заявил:
- Иисус Христос е Син Божи, Който доброволно пострада и умря. И биде погребан, и възкръсна на третия ден. Той сега седи отдясно на Бога. И пак ще дойде на небесните облаци, за да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
- Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
Разгневени до ярост, фарисеи и книжници, които също се намирали в момента на високия храмов покрив, се спуснали към апостола и го блъснали долу.
Той събрал последни сили. Застанал на колене. Дигнал ръце към небето и казал:
- Господи, прости им! Не знаят, що правят.
Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Някой извикал:
- Престанете! Какво правите? Праведният се моли за вас, а вие го убивате!
Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разбил главата му. Тъй св. апостол Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало в 63 година от Рождество Христово.
Уважението към св. Яков било сред юдеите толкова голямо, че когато Йерусалим бил обсаден и разрушен от римляните, те считали това бедствие като справедливо наказание за убийството на праведника.
Като описва това страшно бедствие, което връхлетяло върху юдеите, древният историк Йосиф Флавий казва: „Всичко това ги сполетя като наказание за смъртта на Яков праведни, брата на Иисуса, наричан Христос. Юдеите го убиха, макар че той беше свят човек!”
Както сам виждаш насилието от страна на евреи, езичници и власти, в първите три века е било над Християните и те са гонени, мъчени и избивани, а не от тяхна страна.
