futbolqga написа:grasiani написа:dunavfc написа:Дясното няма алтернатива,светът и човечеството са го доказали

С кое са го доказали, хайде стига с тия празни приказки без съдържание -23 години само десни мерки имаше в икономиката ни и сега се вижда на какъв хал сме,без икономика и във валутен борд,то ако ставаше само с приватизация и затягане на колана това ли са мерките на дясното в България.
А, приятелю, не съм съгласен! Останал съм с добри впечатления от теб, считам те за интелигентен мъж. Припомни си - десни мерки ли докараха страната до положение, при което ако не беше валутния борд щяхме да прокопаем дъното?
Ами точно при Жан Виденов стартира масовата приватизация
Масова приватизация (1995–1996 г.)
Наложена от БСП като „социално справедлива форма“, масовата приватизация във варианта на българската й реализация по същество се оказва подаряване на огромен обществен ресурс на преките ръководители на трийсетина приватизационни ваучерни фонда, понеже в техни ръце попада не просто управлението, но и разпореждането със собствеността. Любопитното е, че тези фондове не са само „червени“, че има нещо като опит за отстъпване, макар и частично, на ресурси на противниковия лагер, но в съотношение 1:10, разбира се. В масовия случай фондовете незабавно или с известна отсрочка пристъпват към разпродаването на активите в пряка форма: разпродажба на земя, сгради, машини... Голяма част от средствата от тия разпродажби отиват директно в частни джобове и най-често биват използвани за луксозно потребление – Мерцедеси, шопинг във Виена, ски в Алпите и т.н. В по-редки случаи част от парите се използват за инвестиции и развитие на остатъчни производствени дейности. Милионите приватизационни ваучери се превръщат в празни хартийки. Хиперинфлацията (1996 г. - 1997 г.) довършва всичко.
Ето какво става по нататък с така наречените десни 1997-2001
Работническо-мениджърска приватизация (1997–2001 г.)
Докато в предишният модел облагодетелствани се оказват предимно представители на свързан с БСП елит, при работническо-мениджърската приватизация собствеността е раздадена предимно на сини активисти и близки до тях кръгове. Макар че и тук има известни изключения. Скрито се допуска, че „някакъв процент трябва да се даде и на опозицията“ (вече червена към момента). Механизмът е следният: чисто политически за близо година са сменени ръководствата на около 3000 държавни предприятия, т. е. назначават се хиляди и хиляди „наши“ хора. И с това между другото в ковчега на индустрията биват забити още десетина месеца.
Следва ударно раздаване на собствеността на колективите в лицето на техните ръководители, които в общия случай действат като при масовата приватизация. Същността на работническо-мениджърската приватизация отново е „назначаването“ на капиталисти, които съвсем закономерно се отнасят консуматорски към капитала.
Ето кратък портрет на лунния пейзаж, който представлява българската икономика към края на 90-те години в сравнение с края на 80-те:
- безработица: нараства от 0% на официално близо 20%, реално – 25%;
- спад на промишленото производство 40–50%;
- спад на реалната работна заплата 70–75%;
- спад на БВП с около 40% [58] .