Стар мой пост по темата...
Drunken_Master написа:Само да довърша...
Т.нар. "Възродителен процес" е един опит на БКП и по-специално на самият Тодор Живков, да се реши най-после проблема с малцинствата (най-голямото) у нас. Вече няколко пъти споменах, че този проблем зрее много преди идването на комунистическата партия на власт. Още след създаването на националната турска държава в началото на 20-те години, идеите на "кемализма" бързо проникват и сред българските турци. Държа да отбележа, че след преврата през 1934-та нещата започват да ескалират, понеже управляващите слагат акцент към единението на българското население и се опасяват (с основание), че Турция в един даден момент може да използва българските турци като "Пета колона". Причините се засилват и поради факта, че турското население у нас в този период се интегрира изключително трудно. От нещата, които съм чел по този въпрос, смятам, че реалният натиск е преди 1944-та, понеже преди идването на БКП на власт, политиката на всички управляващи (с изключение на Александър Стамболийски) е била тази част от българското население, да бъде натикана в ъгъла, да бъде смачкана. Има много интересен полицейски доклад от 1934-та, по този въпрос. Общо-взето тия хора се отстраняват, набутват се в ъгъла и образно казано единствено кварталният ходжа знае български език. Турция умело се възползва от тази политика на българската държава като се подписват редица документи според които всички, които се чувстват турци и желаят, могат да се изселят в Турция, която ги очаква. Тя очаква турците и от Гърция, и от Югославия, и от Румъния, между другото, но това е съвсем друга тема. Ако не ме лъже паметта, в средата на тридесетте години е извършено и първото голямо изселване, поощрявано от държавата.
Първите години след 1944-та отношението на комунистическата партия към българските турци е противоречиво. От една страна се стремят уж, да бъдат толерантни, но от друга пък, започва подготовката за ново изселване, понеже България и Турция вече са част от съвсем различна политика, двете страни са част и от две противоположни военно-политически блокове. Започнала е и "Студената война", също така... Допитва се и "другарят" Сталин, който смята, че това население е "ненадеждно", при евентуален конфликт и трябва да се отстрани. Нека по-запознатите да кажат, но ако пак не ме лъже паметта до 1950-та са изселени към 150 000 души. В същото време, обаче Турция прави един много интересен ход, тя решава да затвори границата си, една година по-късно, понеже напълно противно на агитацията си към българските турци, не желае всички турци от българските земи. Как си го обяснявате ? Просто не желае, да се изпуска по никакъв начин "Петата колона", която да мъти водата тук. С този ход на Турция към българските турци, БКП също решава да смени тотално политиката си, спрямо това население и то, да бъде приобщено към българската държава. Естествено целта е, да бъде откъснато от Турската държава. Населението започва да подобрява жизнения си стандарт, започва да се образова (в турски училища) и т.н. Турската държава, обаче отвръща също с интересен ход, в един даден момент, започва да обвинява българската държава, че не допуска българските турци, да се приберат при "Майката Родина".
След като бай Тошо идва на власт, той закрива турските училища, започва борбата с религията, която най-много отделя турците от българската нация. В началото на 60-те години, Турция е притисната, понеже започва кризата с Кипър, и тя разчита на сигурността в тила. Това добро стечение на обстоятелствата за нас, дава възможност на Живков да лавира. Той и външният министър Башев предприемат завой във водената до момента политика – съгласяват се с многогодишните призиви на Турция да разрешат изселването на българските труци, но срещу това искат пълно нормализиране на двустранните отношения. От Анкара, обаче отново обръщат палачинката, съгласяват се, да се изселят българските турци, но единствено, ако техните близки са напуснали страната до 1952-ра.
Айде, кажете ми, кой е правият в този спор ?