Професоре, във връзка с това, което Сашо попита за времето, не беше ли малко рано Путин да признае Донецка и Луганска народна република?
Колко рано? Кой казва кое е рано или късно? Защо не попитате хората в Луганск или от Донецк? Ония, т.нар. Ангели на Донбас, има една такава паметна плоча, с дечица, които не са навършили дори и 10-годишна възраст. Техните родители какво мислят по въпроса за късното или раното?! И всички останали, които бяха избити там. Иначе вече от гледна точка на геополитиката, която не познава емоции, нито позитивни, нито негативни, от гледна точка на геополитиката, и Путин снощи го каза правилно в пространната си реч - Русия е виновна с това, че я има. Че е толкова голяма, че контролира 1/6 от земната суша, че контролира огромни ресурси, които трябват на американците. И още по-точно на финансовата олигархия, която командва и тази страна, говоря за Съединените щати. Поради тази причина всъщност Русия единственото, което може да направи, за да угоди на западните партньори е, да си направи, така да се каже, харакири публично и с това тя ще удовлетвори техните желания. В този смисъл казусът с Украйна е важен, но е само елемент от една много по-широка картина. А много по-широката картина се изразява в това, че Русия ще се опита с всички възможни средства, мисля, че тази история с Донецк и Луганск е само първата крачка в това направление, да изнесе своя военно-стратегически лимес директно на румънската граница, а защо не и по-нататък, тъй като в руския ултиматум, както го нарекоха, на Путин, на 15 декември миналата година, ако не се лъжа, там изрично беше казано, че НАТО, разбирайте и американците, трябва да изнесат своите военни ефективи към линията от 1997 година. Тоест преди приемането на източноевропейските държави, включително и ние там „Дето сите турци, там и гол асан“. Та, защо. Защото всъщност това е лимесът, от който и той беше подписан от американците, защото там има документ за разлика от всичко останало. Това е лимесът, от който, зад който всъщност вече на Русия могат да бъдат нанесени непоправими военностратегически поражения. Разбира се, залогът е още по-голям, ако трябва да вдигнем още малко летвата нагоре. Става въпрос за това, че сега се решава дали Русия ще излезе вече от зоната на външното управление, на което тя беше поставена като победена страна в Третата световна война, известна като Съветски съюз. Разбира се, тук западните партньори нямат никакъв принос отвъд многото приказки, тъй като Съветския съюз беше разпаднат от бившата съветска номенклатура. Иначе и досега можеше да си бъде жив и здрав. Но това е друга тема. Имали сме много да я обсъждаме. Поради тази причина в момента Русия се връща и тя се връща на терена. Разбира се това е един много труден процес, тъй като руската икономика не е готова. Една значителна част от руския елит е всъщност зависим от Запада. Той е финансово-икономически и биографично свързан със Запада и може да бъде използван и се използва като пета колона, включително и на най-високи нива. Така че решението, което е взело руското военно ръководство е много тежко.
Професоре, често спорим по тази тема и се чудим къде се корени, къде е крайъгълният камък на проблемът Украйна? Дали е в 2014 протестите?
Дали е в 2004 Оранжевата революция, така наречената? Дали не е преди това? Дали не е подаръкът всъщност, който е бил от Съветския съюз към Украйна за Крим? От къде може да се разплита този камък?
Сега ще ви кажа. Тъй като вие сте млади, за съжаление аз вече не съм в тази възраст, но да ви кажа: Eдно време административните граници в Съветския съюз нямаха никакво значение. Това, че един украинец подарил на родната Украйна една територия от Руската съветска федеративна социалистическа република и я е прехвърлил административно на Украинската съветска социалистическа република нямаше никакво значение от фактическа и от всякаква друга гледна точка. Второ, Украйна е измислена държава, тя е изкуствена страна, тя няма никакви традиции. Няма никакви (аз винаги съм го казвал, това е руската Македония) никакви традиции, никакви държавнотворни елементи, това е малоруски народ, както е правилно да се казва, тоест, сега наречени украинци, започва така да се каже да вървят процеси на етногенеза едва през XIX в. и XX в., началото на XX в. и то, разбира се в западните части на днешна Украйна, които се намират на територията на Австро-Унгарската империя основно поради една много проста причина, те са православни, като са подложени под натиска на католиците съответно било в Полша, било в Австро-Унгария, и поради тази причина там върви т.нар. униатско движение и друг такъв тип неща. Друг път, ако се съберем, ще говорим за т.нар. история на Украйна, тя сама по себе си е много е интересна, но малорусите в крайна сметка винаги са се разглеждали като част от голямото семейство на големия руски народ. Създаването на украински национализъм, което след това премина във всички възможни фази, отварям само една скоба. Не знам дали знаете, но най-голямото избиване на евреи в Източна Европа, това в Бабин Яр, е извършено от украинци. Най-жестоките надзирателите в концлагерите, германските, са украинци. Голямото клане на евреи в Лвов, извършено от украинци, които даже германците са били потресени от жестокостта, зверската жестокост, която е осъществена там. Но тези неща удобно се забравят. Така че, т.нар. Украйна, разбира се, е използвана от американците, които създадоха целия този проект 2014 година. Да, разбира се с първия Майдан, за който вие говорихте и това, което всъщност се е случило от вътрешноукраинска гледна точка, че едно малцинство, агресивното малцинство на граничарите на Западна Украйна всъщност окупира Украйна. То окупира Украйна и със страх, с репресии, с убийства, с живо изгорените хора в Одеса или, да речем, с масово избитите хора в другите краища, и в Харков, и в Днепопетровск, и на други места, всъщност те наложиха страх, съчетан с масова манипулация на младите генерации. В крайна сметка, те се опитаха да създадат оръдието, което трябва да бъде забито в тялото на Русия. Украйна, както и всякакви други лилипути, тук разликата е само в мащаба. Дали това ще е Литва или Украйна, едната е 4 000 000, другата е 40 000 000, основната задача е да играят ролята на оръжие в ръцете на геополитическия противник, на Русия, за да бъде забит той в тялото на Русия. Както беше казал иронично един автор: „Америка ще се бие с Русия до последния украинец“.
Доста добро изказване на Иво Христов. Мисля, че беше малко след началото на СВО-то, за съжаление видеото вече го няма в YouTube.