Грузия и Молдова ще я споменем ли?
Може и Чечня да се добави към тези.
Тема за политика - Свят
Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
Re: Тема за политика - Свят
Чечня не е ли защита от сепаратисти? Или Украйна може да бие с танкове и самолети сепаратистите, а на Русия не е позволено?
Контролирайте малко тая шизофрения в аргументите и нападките, дейба
Контролирайте малко тая шизофрения в аргументите и нападките, дейба
-
ReBorn1982
- Мнения: 11734
- Регистриран на: 12 апр 2022 21:00
Re: Тема за политика - Свят
THEG.A.M.E написа:Радев си го хванаха, че е взел нещо от шведите. :)
Тъй ли ??! .... я припомни, че нещо тоя момент съм го изпуснал, а следя доста нещата .....
THEG.A.M.E написа:Искаш на теб да не ти забраняват, ама искаш ти да забраняваш... Малко, не си честен. :)
Да, искам да забраня пропагандата на извратени неща, особено в училищата (Орбан), какъв е проблемът ако народът на една държава не желае да му развращават децата ??! Защо ЕС ще им забранява и ше им налага да ги развращават ?? Това ли е демокрацията ??!
Re: Тема за политика - Свят
THE G.A.M.E написа:
Искаш на теб да не ти забраняват, ама искаш ти да забраняваш... Малко, не си честен. :)
"Сексуални извратености", пред руският стремеж, да изтрият българското ни самосъзнание... Нещо, което направиха в "македония" и Волжка България ( "Татарстан" ) ... "Труден избор", а ?
Русия изтрива българското самосъзнание, а ЕС и САЩ изтриват бялата раса като цяло.
Българското самосъзнание си го изтриваме сами, защото сме чуждопоклонници.
-
Colonelcassad
- Мнения: 981
- Регистриран на: 07 авг 2022 19:41
- Контакти:
Re: Тема за политика - Свят
Четейки тази статия в "The American Conservative" стигам до извода, че САЩ винаги започват нови войни, за да отвлекат вниманието от провалa на последната им война.
Превод:
Малцина политици признават, че военните авантюри на Вашингтон в чужбина често не са се развивали по план.
Лидерите и повечето медии в САЩ изглежда вярват, че външната политика на Вашингтон през последните няколко десетилетия е била успешна и е донесла ползи както на САЩ, така и на света. Това предположение не беше съвсем вярно дори по време на Студената война, въпреки че тази конфронтация в крайна сметка доведе до мирния край на неприятния тоталитарен противник на Америка. По пътя имаше много съпътстващи щети, като най-ярките примери са страданията, причинени от поведението на Вашингтон във Виетнам и Афганистан.
Представянето на американските лидери след Студената война е още по-лошо. Множество разрушителни, кървави трагедии – най-вече тези на Балканите, Афганистан (отново), Ирак, Либия, Сирия и Йемен – бележат глобалната следа от разрушенията на Чичо Сам. Решението на администрацията на Байдън да използва Украйна като пионка в борбата за власт на Вашингтон с Русия бързо се превръща в последния пример.
Малцина от политиците дори признават, че военните авантюри на Вашингтон в чужбина често не са се развивали по план. Новинарските медии, които би трябвало да служат като куче-пазач на обществото, рутинно игнорират или извиняват американските външнополитически катастрофи. Вместо това, когато една интервенция се провали, те просто преминават към лобиране за следващия кръстоносен поход, за който настояват американските лидери.
Обърнете внимание на това колко малко новинарски материали сега се занимават с продължаващото насилие и хаос на места като Либия, Сирия и Йемен, въпреки че Вашингтон има основен принос за всички тези трагедии. Пол Поаст, учен от Чикагския съвет по глобални въпроси, сполучливо описва конфликта в Сирия като "забравената война на Америка". "Това, че войната в Сирия се превърна в "забравена война", отбелязва той, "показва една по-тревожна тенденция във външната политика на САЩ: Съединените щати са толкова ангажирани във войни и интервенции по целия свят, че един конфликт, в който участват американски военни и в който са загинали стотици хиляди цивилни, вече дори не се регистрира от американската общественост".
Даниел Ларисън в публикация в своя сайт Eunomia Substack също отбелязва, че моделът в Сирия се е повторил на много други места, включително в Сомалия. Въпреки огромното човешко страдание, причинено от дългата война на Вашингтон в Афганистан, този епизод вече избледнява, след като американските войски вече не са в страната. Украйна е новият център на внимание, а конфликтът там е представен по същия опростен и мелодраматичен начин, който характеризираше предишните кръстоносни походи на Вашингтон.
Резултатите на елита след Студената война не са никак добри. Дори случаите, които се обявяват за успешни, не издържат на проверката. Интервенционистите подчертават, че използването на военна сила от страна на НАТО е сложило край на гражданската война в Босна и на боевете в Косово. Въпреки че това може да се счита за успех, в най-добрия случай той е частичен. Въпреки че са минали 27 години, днес Босна не е по-близо до жизнеспособна и обединена държава, отколкото в средата на 90-те години на миналия век. Трите антагонистични етнически групи все още отказват да си сътрудничат, а сърбите дори периодично заплашват да се отделят. По всички показатели Босна е напълно нефункционираща, както в икономически, така и в политически план. Всъщност военната намеса на НАТО може би само отложи деня на равносметката.
Резултатът в Косово не беше много по-добър. Напрежението между сръбското и косовското правителство е достатъчно остро, че НАТО възнамерява да увеличи присъствието на своите „мироопазващи“ войски и да предприеме директни действия, ако ситуацията се влоши. Белград все още не желае да признае независимостта на Косово - позиция, която се споделя от приблизително половината от държавите в международната система. Режимът в Прищина и неговите поддръжници от НАТО упорито отказват североизточната част на страната с преобладаващо сръбско население да бъде управлявана от Белград, въпреки че тази отстъпка би могла да разреши продължаващата дипломатическа безизходица. Както и в случая с Босна, Косово остава буре с барут, което може да причини сериозни проблеми на САЩ и НАТО. Въпреки това интервенциите на Балканите се смятат за най-големия успех на Вашингтон.
Положението се влошава още повече след кръстоносните походи на САЩ в други страни. Сраженията между сирийското правителство на "коалицията на религиите" и сунитските джихадисти, които се опитват да свалят Башар Асад, продължават, въпреки отсъствието им в изявленията на американското правителство и в западните новини. Вашингтон също така продължава да подкрепя кюрдските сепаратисти в Североизточна Сирия и има ефективен контрол върху добива на петрол в този район. Страната обаче може да бъде разбита непоправимо от годините на битки, подпомагани от лидерите на САЩ.
Сътресенията в Ирак не са толкова сериозни, но все още нанасят щети на страната. В Ирак редовно се появяват политически спорове и масови демонстрации срещу настоящото правителство. Проиранските милиции продължават да играят важна роля в управлението на страната, а тристранното разделение между арабите сунити, арабите шиити и кюрдите става все по-оспорвано. Политическото насилие между съперничещите си фракции не показва признаци на затихване, както и общественото недоволство срещу присъствието на американските войски. Вашингтон дотолкова не вярва на своя "съюзник", че веднъж официални лица заплашиха да конфискуват банковите резерви на страната, ако иракските лидери продължат да настояват за изтегляне на американските сили.
Равнището на човешката трагедия в Либия и Йемен е ужасяващо. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО носят почти изключителна отговорност за ситуацията в Либия. Въздушните удари на САЩ и НАТО изиграха решаваща роля за свалянето на либийския лидер Муамар Кадафи през 2011 г. След това Либия се превърна в арена на хаос, тъй като множество милиции се бореха за власт, разселвайки повече от един милион жители. Имаше дори достоверни сведения за открити пазари за роби на имигранти от Субсахарска Африка. През последните няколко години сраженията се превърнаха в състезание за политическа доминация между правителството, подкрепяно от Съединените щати, и бунтовническата армия, ръководена от фелдмаршал Халифа Хафтер, който някога е бил агент на ЦРУ. Планираните национални избори са отлагани многократно, а боевете продължават да избухват периодично.
Вашингтон носи по-малко пряка, но все пак значителна отговорност за страданията в Йемен. Администрациите на Обама, Тръмп и Байдън подкрепиха агресивната война, която Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и техните съюзници от Персийския залив водят срещу номинално шиитските хути. Резултатът е ужасяващо страдание на цивилното население, включително широко разпространени болести и глад.
Последното приложение на намесващата се политика на Вашингтон е в Украйна. Лидерите на САЩ пренебрегнаха многократните руски предупреждения, че превръщането на Украйна в член на НАТО или дори неофициален военен актив на НАТО би преминало граница, която заплашва сигурността на Русия. Когато Москва най-накрая отговори на провокациите с нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., администрацията на Байдън избра да използва Украйна в прокси война на Запада срещу Русия. Конфликтът вече нанесе огромни щети на инфраструктурата на Украйна и отне хиляди животи. Още по-лошо, Вашингтон и Лондон изглежда саботираха евентуално мирно споразумение между Москва и Киев.
Резултатите от външната политика на САЩ през последните три десетилетия едва ли могат да бъдат по-лоши. Изключително важно е да не позволим на политиците и техните медийни говорители да се измъкнат с удобна колективна амнезия и имитация на Пилат Понтийски. Напротив, те трябва да носят пълна отговорност за грешките и измамите си.
Бъдещите политици на САЩ също трябва да избягват да повтарят грешните действия на своите предшественици. За да постигнат това, те трябва да направят три съществени промени във външната политика на САЩ.
Първо, Вашингтон трябва напълно да се откаже от изграждането на нации. Опитите да се преобразят чуждите общества със сила и да се наложат западните политически, икономически и социални ценности са същността на глупостта. Дори когато Съединените щати все още не са въвлечени в нова война за налагане на рушащи се цели за изграждане на нации, както в Босна и Косово, подобни въоръжени социални експерименти са упражнение в безсмислие и разочарование. Още по-лошо, мисиите за изграждане на нация често влошават условията в целевата страна, а предвидимият провал на американските цели може да доведе дори до откровено унижение на Вашингтон. Провалът в Афганистан е ярко напомняне за тази опасност.
Второ, Съединените щати трябва да избягват изкушението да участват във войни за смяна на режими. Такива офанзиви често са прелюдия към катастрофални начинания за изграждане на държава. Такъв беше случаят в Ирак, Афганистан и Либия. Тези войни не само влошиха положението на населението в трите страни, но и влошиха ситуацията със сигурността на съседните държави и дори на Съединените щати. И в Ирак, и в Либия действията на САЩ свалиха светски диктатори, като проправиха пътя към хаос, който засили позициите на ислямските джихадисти. Разбира се, светските диктатори бяха брутални и понякога създаваха проблеми на Съединените щати, но "решението" на Вашингтон явно влоши, а не подобри положението.
Трето, лидерите на САЩ трябва да се справят много по-добре с разграничаването на жизненоважните национални интереси от второстепенните или периферните. Настоящата политика на Вашингтон за използване на Украйна като марионетка за война срещу Русия е тревожен пример за неуспеха да се направи такова основно разграничение. Администрацията на Байдън рискува ядрена война с Русия, за да подпомогне един корумпиран, авторитарен режим в държавата Украйна, която не е от голямо значение за Съединените щати. До началото на 90-те години на миналия век Украйна дори не беше независима държава, още по-малко пък представляваше жизненоважен интерес за САЩ. Приемането на рисковете, които администрацията на Байдън поема, е безотговорно и нарушава отговорността на американското правителство пред американския народ.
Ако не бъдат направени тези промени във външната американска политика, е въпрос на време нови служители да повторят катастрофалните грешки на своите предшественици. Ако това стане, последиците за Америка и света ще бъдат също толкова пагубни. Всъщност украинската авантюра показва, че последиците могат да бъдат дори по-лоши от разрухата, която вече е причинена от Чичо Сам.
https://www.theamericanconservative.com ... -wreckage/
Превод:
Малцина политици признават, че военните авантюри на Вашингтон в чужбина често не са се развивали по план.
Лидерите и повечето медии в САЩ изглежда вярват, че външната политика на Вашингтон през последните няколко десетилетия е била успешна и е донесла ползи както на САЩ, така и на света. Това предположение не беше съвсем вярно дори по време на Студената война, въпреки че тази конфронтация в крайна сметка доведе до мирния край на неприятния тоталитарен противник на Америка. По пътя имаше много съпътстващи щети, като най-ярките примери са страданията, причинени от поведението на Вашингтон във Виетнам и Афганистан.
Представянето на американските лидери след Студената война е още по-лошо. Множество разрушителни, кървави трагедии – най-вече тези на Балканите, Афганистан (отново), Ирак, Либия, Сирия и Йемен – бележат глобалната следа от разрушенията на Чичо Сам. Решението на администрацията на Байдън да използва Украйна като пионка в борбата за власт на Вашингтон с Русия бързо се превръща в последния пример.
Малцина от политиците дори признават, че военните авантюри на Вашингтон в чужбина често не са се развивали по план. Новинарските медии, които би трябвало да служат като куче-пазач на обществото, рутинно игнорират или извиняват американските външнополитически катастрофи. Вместо това, когато една интервенция се провали, те просто преминават към лобиране за следващия кръстоносен поход, за който настояват американските лидери.
Обърнете внимание на това колко малко новинарски материали сега се занимават с продължаващото насилие и хаос на места като Либия, Сирия и Йемен, въпреки че Вашингтон има основен принос за всички тези трагедии. Пол Поаст, учен от Чикагския съвет по глобални въпроси, сполучливо описва конфликта в Сирия като "забравената война на Америка". "Това, че войната в Сирия се превърна в "забравена война", отбелязва той, "показва една по-тревожна тенденция във външната политика на САЩ: Съединените щати са толкова ангажирани във войни и интервенции по целия свят, че един конфликт, в който участват американски военни и в който са загинали стотици хиляди цивилни, вече дори не се регистрира от американската общественост".
Даниел Ларисън в публикация в своя сайт Eunomia Substack също отбелязва, че моделът в Сирия се е повторил на много други места, включително в Сомалия. Въпреки огромното човешко страдание, причинено от дългата война на Вашингтон в Афганистан, този епизод вече избледнява, след като американските войски вече не са в страната. Украйна е новият център на внимание, а конфликтът там е представен по същия опростен и мелодраматичен начин, който характеризираше предишните кръстоносни походи на Вашингтон.
Резултатите на елита след Студената война не са никак добри. Дори случаите, които се обявяват за успешни, не издържат на проверката. Интервенционистите подчертават, че използването на военна сила от страна на НАТО е сложило край на гражданската война в Босна и на боевете в Косово. Въпреки че това може да се счита за успех, в най-добрия случай той е частичен. Въпреки че са минали 27 години, днес Босна не е по-близо до жизнеспособна и обединена държава, отколкото в средата на 90-те години на миналия век. Трите антагонистични етнически групи все още отказват да си сътрудничат, а сърбите дори периодично заплашват да се отделят. По всички показатели Босна е напълно нефункционираща, както в икономически, така и в политически план. Всъщност военната намеса на НАТО може би само отложи деня на равносметката.
Резултатът в Косово не беше много по-добър. Напрежението между сръбското и косовското правителство е достатъчно остро, че НАТО възнамерява да увеличи присъствието на своите „мироопазващи“ войски и да предприеме директни действия, ако ситуацията се влоши. Белград все още не желае да признае независимостта на Косово - позиция, която се споделя от приблизително половината от държавите в международната система. Режимът в Прищина и неговите поддръжници от НАТО упорито отказват североизточната част на страната с преобладаващо сръбско население да бъде управлявана от Белград, въпреки че тази отстъпка би могла да разреши продължаващата дипломатическа безизходица. Както и в случая с Босна, Косово остава буре с барут, което може да причини сериозни проблеми на САЩ и НАТО. Въпреки това интервенциите на Балканите се смятат за най-големия успех на Вашингтон.
Положението се влошава още повече след кръстоносните походи на САЩ в други страни. Сраженията между сирийското правителство на "коалицията на религиите" и сунитските джихадисти, които се опитват да свалят Башар Асад, продължават, въпреки отсъствието им в изявленията на американското правителство и в западните новини. Вашингтон също така продължава да подкрепя кюрдските сепаратисти в Североизточна Сирия и има ефективен контрол върху добива на петрол в този район. Страната обаче може да бъде разбита непоправимо от годините на битки, подпомагани от лидерите на САЩ.
Сътресенията в Ирак не са толкова сериозни, но все още нанасят щети на страната. В Ирак редовно се появяват политически спорове и масови демонстрации срещу настоящото правителство. Проиранските милиции продължават да играят важна роля в управлението на страната, а тристранното разделение между арабите сунити, арабите шиити и кюрдите става все по-оспорвано. Политическото насилие между съперничещите си фракции не показва признаци на затихване, както и общественото недоволство срещу присъствието на американските войски. Вашингтон дотолкова не вярва на своя "съюзник", че веднъж официални лица заплашиха да конфискуват банковите резерви на страната, ако иракските лидери продължат да настояват за изтегляне на американските сили.
Равнището на човешката трагедия в Либия и Йемен е ужасяващо. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО носят почти изключителна отговорност за ситуацията в Либия. Въздушните удари на САЩ и НАТО изиграха решаваща роля за свалянето на либийския лидер Муамар Кадафи през 2011 г. След това Либия се превърна в арена на хаос, тъй като множество милиции се бореха за власт, разселвайки повече от един милион жители. Имаше дори достоверни сведения за открити пазари за роби на имигранти от Субсахарска Африка. През последните няколко години сраженията се превърнаха в състезание за политическа доминация между правителството, подкрепяно от Съединените щати, и бунтовническата армия, ръководена от фелдмаршал Халифа Хафтер, който някога е бил агент на ЦРУ. Планираните национални избори са отлагани многократно, а боевете продължават да избухват периодично.
Вашингтон носи по-малко пряка, но все пак значителна отговорност за страданията в Йемен. Администрациите на Обама, Тръмп и Байдън подкрепиха агресивната война, която Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и техните съюзници от Персийския залив водят срещу номинално шиитските хути. Резултатът е ужасяващо страдание на цивилното население, включително широко разпространени болести и глад.
Последното приложение на намесващата се политика на Вашингтон е в Украйна. Лидерите на САЩ пренебрегнаха многократните руски предупреждения, че превръщането на Украйна в член на НАТО или дори неофициален военен актив на НАТО би преминало граница, която заплашва сигурността на Русия. Когато Москва най-накрая отговори на провокациите с нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., администрацията на Байдън избра да използва Украйна в прокси война на Запада срещу Русия. Конфликтът вече нанесе огромни щети на инфраструктурата на Украйна и отне хиляди животи. Още по-лошо, Вашингтон и Лондон изглежда саботираха евентуално мирно споразумение между Москва и Киев.
Резултатите от външната политика на САЩ през последните три десетилетия едва ли могат да бъдат по-лоши. Изключително важно е да не позволим на политиците и техните медийни говорители да се измъкнат с удобна колективна амнезия и имитация на Пилат Понтийски. Напротив, те трябва да носят пълна отговорност за грешките и измамите си.
Бъдещите политици на САЩ също трябва да избягват да повтарят грешните действия на своите предшественици. За да постигнат това, те трябва да направят три съществени промени във външната политика на САЩ.
Първо, Вашингтон трябва напълно да се откаже от изграждането на нации. Опитите да се преобразят чуждите общества със сила и да се наложат западните политически, икономически и социални ценности са същността на глупостта. Дори когато Съединените щати все още не са въвлечени в нова война за налагане на рушащи се цели за изграждане на нации, както в Босна и Косово, подобни въоръжени социални експерименти са упражнение в безсмислие и разочарование. Още по-лошо, мисиите за изграждане на нация често влошават условията в целевата страна, а предвидимият провал на американските цели може да доведе дори до откровено унижение на Вашингтон. Провалът в Афганистан е ярко напомняне за тази опасност.
Второ, Съединените щати трябва да избягват изкушението да участват във войни за смяна на режими. Такива офанзиви често са прелюдия към катастрофални начинания за изграждане на държава. Такъв беше случаят в Ирак, Афганистан и Либия. Тези войни не само влошиха положението на населението в трите страни, но и влошиха ситуацията със сигурността на съседните държави и дори на Съединените щати. И в Ирак, и в Либия действията на САЩ свалиха светски диктатори, като проправиха пътя към хаос, който засили позициите на ислямските джихадисти. Разбира се, светските диктатори бяха брутални и понякога създаваха проблеми на Съединените щати, но "решението" на Вашингтон явно влоши, а не подобри положението.
Трето, лидерите на САЩ трябва да се справят много по-добре с разграничаването на жизненоважните национални интереси от второстепенните или периферните. Настоящата политика на Вашингтон за използване на Украйна като марионетка за война срещу Русия е тревожен пример за неуспеха да се направи такова основно разграничение. Администрацията на Байдън рискува ядрена война с Русия, за да подпомогне един корумпиран, авторитарен режим в държавата Украйна, която не е от голямо значение за Съединените щати. До началото на 90-те години на миналия век Украйна дори не беше независима държава, още по-малко пък представляваше жизненоважен интерес за САЩ. Приемането на рисковете, които администрацията на Байдън поема, е безотговорно и нарушава отговорността на американското правителство пред американския народ.
Ако не бъдат направени тези промени във външната американска политика, е въпрос на време нови служители да повторят катастрофалните грешки на своите предшественици. Ако това стане, последиците за Америка и света ще бъдат също толкова пагубни. Всъщност украинската авантюра показва, че последиците могат да бъдат дори по-лоши от разрухата, която вече е причинена от Чичо Сам.
https://www.theamericanconservative.com ... -wreckage/
Re: Тема за политика - Свят
THE G.A.M.E написа:Бягаш по тъча. :)Drunken_Master написа:Виж ся... в циганската маала има мангасари, които имат в джобовете си телефони Jiayu G3 и тем-подобни китайски боклуци, ама аз не знам с Китай да сме някакви партньори. И изобщо... безумен аргумент.
Не виждам отговор на въпросът - Ако Щатите съсипват ЕС, къде/кой ще намерят друг толкова удобен икономически и политически партньор ?
Това ми звучи като... Продаваш стоки и услуги на качествен магазин, с изключителна изгода. Освен това въпросният непрестанно се вслушва в съветите ти, и прави всичко, каквото му кажеш.
Ама нещо му завиждаш за това и всячески се опитваш да го съсипеш. :)
Ами ок, посочи ползите за Европа от външнополитическите им действия.
Спрете да си хвърляте поне фасовете на земята.
Дедите ви не са ляли кръв тук за това.
Дедите ви не са ляли кръв тук за това.
-
ReBorn1982
- Мнения: 11734
- Регистриран на: 12 апр 2022 21:00
Re: Тема за политика - Свят
"Ползите" са съсипани държави (след американските интервенции и агресия) като Либия, Ирак, Афганистан и т.н., и пълчища от диваци към Европа. САЩ е далеч и не изпитва резултата от злините, които натвори по света, но Европа понася всички негативи ..... сега с Украйна е същото, Европа понася най-тежкия удар от игричките на своя "съюзник" .....
- Drunken_Master
- Мнения: 22785
- Регистриран на: 30 май 2012 15:50
- Местоположение: TD Garden
- Контакти:
Re: Тема за политика - Свят
ReBorn1982 написа:"Ползите" са съсипани държави (след американските интервенции и агресия) като Либия, Ирак, Афганистан и т.н., и пълчища от диваци към Европа. САЩ е далеч и не изпитва резултата от злините, които натвори по света, но Европа понася всички негативи ..... сега с Украйна е същото, Европа понася най-тежкия удар от игричките на своя "съюзник" .....
Специално Либия преди Муамар Кадафи е била една гола пустиня и население, което живее буквално в пещери. Оня... диктатор, сатрап, убиец, боклук... хваща една подобна държава, строи нефтени рафинерии, прекарва електричество, течаща вода и т.н. На всяко ново семейство, веднага се осигурява държавна помощ. На всяко новородено - също. Всеки студент в чужбина също е получавал помощ от посолството. САЩ буквално им еб*ха мамата...
Кадафи е убит през 2011-та... Вижда се икономиката преди и след него.

THE G.A.M.E написа:Наименованията "булгар", "болгар", "балгар", "бугхар, "блкхар" и подобни, датират още от "преди Христа".
Re: Тема за политика - Свят
Много мурзилки.
- paceto
- Мнения: 24173
- Регистриран на: 19 фев 2009 20:36
- Местоположение: Los Angeles, California, USA
- Контакти:
Re: Тема за политика - Свят
Голяма радост ги е налегнала в залата по време на анексирането докато шефчето говори насреща. :)
Но пък гледам и нашите от кого са се учели с организираните транспорти за митинга.
https://twitter.com/alburov/status/1576096890546188289

Но пък гледам и нашите от кого са се учели с организираните транспорти за митинга.
https://twitter.com/alburov/status/1576096890546188289
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 4 госта


