vaskonti написа:v.r.s. написа:vaskonti написа:Синьо сърце написа:Не, v.r.s. не е казвал нищо подобно.
Да, не в това мнение, което ти казах, а малко по-назад -
v.r.s. написа:След Христа, Християнството се разпространява и вече е познато в цял свят, така, че извинение за невярващите в Христа няма, сам Той казва, че никой не идва при Отца, освен чрез Него и който вярва ще има живот вечен, а който не, той вече е осъден. Така, че тези, които не вярват в Него ще бъдат осъдени. А езичниците преди са вярвали и са се кланяли на бесовете, които са обожествили и на които са принасяли жертви, в много случаи и човешки, така, че след като са се кланяли на тях, то те ще бъдат и предадени на тези, на които са слугували. А тези народи за да стигнат до там, че да се кланят и принасят жертви на бесовете, значи са забравили Бога, извратили са се и вината за това е тяхна. Това ще се случи и с будистите, след като не вярват в Христа, а в прераждания и други подобни, то те няма как и да бъдат негови люде и ще бъдат оставени на бесовете на които са служили и се кланят. То заради това Христос казва, че мнозина ще бъдат звани, но малцина избрани.
Това е директен отговор на въпроса защо вярващ и смирен будист ще отиде в християнския ад.
Няма християнски и будистки ад, има един ад, който е за всички. А колкото до будистите, за които постоянно говориш, то те отхвърлят Бог и при тях няма ад, рай, покаяние, възкресение, а вярват в себе си и постигането на нирвана, чрез медитации. Те се уповават единствено на себе си и вярват в прераждания, което противоречи дори на логиката. Те не са по-различни от другите езически вярвания, но тяхното по скоро бих го приравнил към философските учения. При тях дори има няколко Буди в историята им и дефакто ако все пак ги причислим към религиите те биха спаднали към вярващите в Многобожието, т.е. си е езичество.
Будистите отхвърлят Бог??
Не, просто няма смисъл да казвам каквото и да е...
Еми чети бе човек, преди да говориш за нещо трябва да си подготвен. Като ми даваш будистите за пример първо се запознай с тяхното учение и тогава го прави. Защото наистина показваш абсолютно непознаване на тази материя.
Затова нека да обърнем внимание и върху множеството принципни различия, които съществуват между будизма и християнството. Тези различия също така ясно свидетелстват, че Спасителят не е изпитал никакво влияние от страна на будистката религиозна и философска мисъл.
1. Първоначално будизмът не проповядва учение за никакъв Бог. Едва по-късно будистите обожествяват личността на Буда. Обожествяването се извършва под влияние на естествения човешки копнеж по свръхестественото. Християнството е преди всичко проповед за Живия, за Личния Бог и е учение за Него.
2. Будизмът приема, че съществуват много буди. Самото име буда (санскритски и пали buddha, сродно с бълг. буден) означава просветлен, пробуден. Вероятно в началото така е наричан Шакямуни, създателят на будизма, но още в ранните текстове на "Типитака" (сборник от канонични будистки текстове, които започват да се записват за пръв път през I в. пр.Хр. на о. Цейлон) се споменава за шестима буди, живели преди създателя на будизма. Според представите на будизма буда е оня човек, който е достигнал най-високия възможен предел на духовното развитие. Разбира се, това учение няма нищо общо с християнството, което признава само един Христос.
3. Будизмът отрича съществуването на човешка душа като субстанция. Християнството не само утвърждава съществуването на душата, но дори и подчертава, че тя е по-ценна от богатствата на целия свят. Спасителят изтъква този факт например чрез следния риторичен въпрос: "защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Мат.16:26).
4. Будизмът е преди всичко аристократичен. Той се ориентира главно към господстващите класи, които са преситени и отегчени от живота. Християнството е религия, предназначена за целия свят - за бедни и за богати, за учени и за необразовани, за царе и за роби, за хора от всички социални прослойки и класи. Затова и св. апостол Павел казва, че в Църквата Христова "няма ни елин, ни иудеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободник, а всичко и във всичко е Христос" (Кол.3:11).
5. Според Буда човешкият живот, копнеж и стремеж към живот са източници на злото и на страданието в света. Според богооткровената религия злото иде от дявола, "защото открай време дяволът съгрешава" (I Иоан 3:8).
6. Като лек срещу злото в живота будизмът препоръчва равнодушието към всичко и към всички. Християнството се бори против злото, като се стреми да прероди човешката същност чрез Божията благодат и чрез възпитание (срв. Иоан 3:1-11). Така се изкоренява егоизмът и у човека се пробужда любов към Бога и към хората.
7. Будисткото изкупление от злото предполага аскетизъм, т.е. човек трябва да напусне своето семейство, своите близки, своята работа и да живее като просяк, като при това умъртвява всички свои желания. Християнското изкупление от злото е достъпно за всекиго, защото към всички хора са адресирани думите на Господа Иисуса Христа: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат.11:28). За да постигне това изкупление, човек трябва точно да следва учението на св. Източноправославна Църква и да извършва добри дела, които свидетелстват за вярата, защото "вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва" (Иак.2:17).
8. Будизмът забранява омразата към човека, а християнството заповядва любов към ближния и дори към враговете (срв. Мат.5:44-47).
9. Будисткият светоглед и морал са пасивни, а християнството е религия на действието, динамично и културно развитие на хората.
10. Едно от основните учения в будизма е учението за прераждането. Преражданията се извършват многократно през по-дълги или по-кратки интервали от време. Богооткровената религия, представена в Св. Писание и в Св. Предание, не приема учението за прераждането, защото "на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд." (Евр.9:27).
11. В будистките религиозни представи съществува учението за сансара (санскр. samsara - блуждаене, преход през различни състояния, кръговрат). Сансара означава битието, което е неизбежно свързано със страданията и с преражданията на живите същества. В сансара по начало съществуват шест различни вида същества - богове, асури (висши същества, воюващи с боговете), хора, животни, прети (духове, които не могат да удовлетворят своите желания) и обитатели на нарака (т.е. на ада). След смъртта си съществата се прераждат или в своята предишна сфера, или в по-благоприятна сфера, или пък в по-неблагоприятна. Видът на прераждането се определя от кармата, т.е. от делата, които живото същество е извършило в преходната си форма на живот. Веригата на преражданията може да има край, който се нарича нирвана (санскр. nirvana - угасване). Единствено хората са способни да достигат до нирвана и затова раждането в човешки облик е особено благоприятно. Според будизма целта на човешкия живот е тъкмо достигането до нирвана. Съвсем различна е целта на християнския живот, срв. "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат.5:8).
12. В будизма няма понятие за първородния грях. Затова е естествено, че в тази религия липсва и учение за Спасител. В християнството учението за Спасителя е изключително важно, вж. "И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина" (Иоан 1:14) и "Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника" (I Иоан 2:1).
