Кога и защо станахте фен на любимия ви отбор ?

[emo_75]

бях на 6г,когато през 1981г баща ми ме заведе за 1-ви път на мач.отидахме на ТРАКИЯ-БАРСЕЛОНА 1:0.от тогава съм ботевист.заради този отбор съм плакал и от щастие и от мъка.вярвам и съм сигурен,че нашата агония приключи и отново ще бъдем там където ни е мястото.горд съм,че съм фен на БОТЕВ ПЛОВДИВ.
ПЪРВИ СЕ РОДИХМЕ,ПОСЛЕДНИ ЩЕ УМРЕМ!

[tarikat]

Хмм, не помня точно кога. Винаги съм бил фен на Левски и винаги ще бъда. Роден съм си със синя кръв

[AnalBreaker]

Хмм, не помня точно кога. Винаги съм бил фен на Левски и винаги ще бъда. Роден съм си със синя кръв

Ай спрете с тези клишета моля. Всеки пише, че се ражда фен на един или друг отбор. Чесно казано почвам да се дразня...

[Parmalat]

Фен съм защото симпатизирам на няколко отбора от сърце Черноморец,Добруджа(моят роден отбор) и Парма Kръстоносците(дуковете) са първият отбор на който съм гледал мач и биха тогава Интер с много красива игра !!!Още си спомням моменти от мача макар и смътни

[AnalBreaker]

Аз съм привърженик на Манчестър Юнитед. Станах техен фен покрай брат ми. Първият сезон от Висшата лига, който гледах беше 2002/2003. Тогава Манчестър изоставаха с 8 точки от Арсенал, а оставаха доста малко мачове, но Момчетата на Фъргюсан направиха немислимото и изпревариха "артилеристите" и станаха шампиони. Този сезон допринесе до голяма степен за моят респект към този клуб. Glory Glory Man United !!!

[vladovichev]

На 25год. съм и 3 тима са ми на сърцето няма да има смяна никога си мисля:
В България: ЦСКА
Тим, за който съм слушал много като малък от баща си в Шумен и за който вече аз мога да разказвам много, въпреки че успехите са пъти по-малко от предишните години. На първо място футболен клуб в света.
В света: Ювентус и Арсенал
Италианското първенство бе единственото, което можехме да гледаме като малки по Ефир 2 Юве ме "кефят" от 1994-5 някъде, а малко по-късно вече бях "отявлен" бианконер с 3-те поредни финала за Шамп. лига. Щом Калчополи не ме отказа от Юве, значи няма отказване Любим футболист - Алесандро Дел Пиеро
За Арсенал съм от 1996-та, но адски много се надъхах покрай Венгер и Анри 2-3 години по-късно. Крал Анри завинаги ще си остане "артилерист" за мен. 3-те титли в Англия, 2-те купи и финала срещу Барса за момента са най-запомнящите се успехи /и 1 финал с Галатасарай за УЕФа за съжаление загубен/. Чакам още от "артилерията"

[Gretna]

От Gretna съм от 2002г. когато влезнаха в трета дивизия. Гледах едно филмче за тях и за феновете които боядисваха сами стадиона преди първият мач. Слушах как се радваха и се гордееха с отбора си въпреки че щаха да го гледат в 4-то ниво на футболната йерархия. Започнах да се интересувам и лека по-лека ми станаха любим отбор.

От Левски съм от 1984г. Тогава ходих за първи път на мач с дядо, на Герена. Много далече ми се стори тоя стадион. Спомням си , че не познавах играчите и дядо ми ми ги казваше като коментатор.

Сега имам дъщеря която е на 3 и казва свободно Само Левски, слуша Maiden и Metallica и показва различнио неща с пръстите на ръцете си. Раздвам се, че мога да и влиая в положителна посока.

[pinkopinkito]

В България: привърженик(умерен) на ЦСКА. Страстта ми към нашият футбол охладня, когато на 1 мач във Варна с/у Черно море щях да ям бой от полицията, без нищо да съм направил(една камара лумпени взеха да чупят оградите и полицията навлезе в сектора, раздавайки правосъдие без да пита ). Допълнително взех да се отвращавам от бг футбола през последните години, заради постоянните машинации, антифутбола и безкрайната корупция.
Англия: бях 7-8 год. и по Канал 1 в понеделник по обяд даваха обзор от първенството. Тогава се влюбих в Шефилд Юн. Слабички си бяха, но се бореха мъжки. Постоянно влизаха и изпадаха от Висшата лига, но аз си ги харесвах. И все още си ги харесвам. През годините започнах да гледам повече английски футбол и така си "харесах" втори отбор - Арсенал. Не за друго, ами заради красивата си и резултатна игра, просто е "кеф" за окото да ги гледаш.
Това е в общи линии

[Agentriot]

Аз съм фен на Ювентус по-скоро по стечение на обстоятелствата отколкото от това,че баща ми примерно е бил техен фен или нещо такова.Просто бях на една екскурзия из Европа преди около 10 години(а тогава бях станал фен на ПСЖ макар и отскоро) и докато бяхме в Париж една от главните ми цели беше да си купя фланелка на отбора,но се оказа,че точно тези няколко дни магазинът,в който бях видял тези тениски беше затворен и така и не успях да си я купя,а екскурзията ни премина в следващата държава-Италия и там понеже бях много разочарован от факта,че си тръгнах от Франция без тениска на ПСЖ и майка ми реши да ми купи друга фланелка от Италия,за да ме разведри и отидохме в един спортен магазин,в който веднага ми грабна окото фланелката в бяло и черно на Ювентус и ми я купиха и оттогава,та чак до ден днешен(10 години по-късно) симпатизирам на Юве,макар в момента да не са това страшилище,което бяха тогава,но след всеки облак се показва слънце!

[dikanio]

Левски - дядо ми, баща ми, при мен вече е генетично заложено, тоест не съм избирал и не е имало специален повод да съм левскар
Лацио - заради това, че без скъпи звезди, само с отборен дух и раздаване, успява да побеждава богатите мафиотски отбори в Италия, че даже и минаваше за гранд едно време.
Манчестър Юнайтед - заради победата срещу един от най-противните отбори, на финала на Шампионската лига през 1999 (няма да забравя как Байерн гледаха като наакани след мача ), а сега и заради най-талантливия български футболист, който има късмета да играе там.
Много се кефех и на Тенерифе едно време, когато биеха силните в Испания и в Еврофутбол излизаха коефициенти над 20