По-добре ли се живее в чужбина?

[sirakov77]

Изчетох темата с огромно удоволствие и реших да се включа и аз. Никога не съм мислил, че ще живея и работя в чужбина, но не знаеш какво ще ти поднесе живота. След 5 години успешно изплащане на ипотека в България със съпругата ми бяхме изправени пред дилемата да загубим жилището си и да дължим пари до живот на банките, или да емигрираме и да продължим да се борим. Избрахме вторият вариант и се насочихме към Германия и след почти 2 години борба с подготвянето на документите и намирането на работа успяхме. Живеем вече 3 години тук и смея да твърдя, че не съжаляваме за изборът си. За този период от време успяхме да си изплатим ипотеката от която ми оставаха още 12 години, плюс още един заем който натрупахме докато се подготвяхме да заминем. Тук имаме сигурност и спокойствие, които в родината ни нямаше как да получим. Със сигурност бихме се върнали да живеем в България, но първо ще си подредим живота за да не изпадаме в ситуация като тази която ни принуди да заминем. За мен в чужбина се живее по-добре, по-спокойно, но всеки сам си решава.
П.П. Колата ми е с немски номера и плащам застраховка и минавам преглед в Германия!

[AnalBreaker]

От май месец живея в чужбина. Първо бях в Шотландия за 4 месеца - работа, а в момента съм в Белгия като студент. По-добре се живее, по-спокойно е, хората са нормални, учтиви и винаги готови да помогнат. Определено не ми се връща в България в момента, но и това ще стане края на Януари, защото имам да защитавам дипломна работа.

НЕ СИ СТРУВА да учиш минимум 4 години университет и като завършиш да ти предлагат работа и възнаграждение от порядъка на 300-400 Евро на месец. Ние не сме роби, за да ни експлоатират по такъв нагъл начин !

[olimpi]

Живея в чужбина. Оказах се твърде неочаквано. Първите 4 години всяка есен тръгвах с мисълта, че ми е последна. В България нямах жилище и си мислех как ще се върна, ще си купя жилище и ще си продължа академичната кариера. Това между другото не е съвсем вярно, защото фактът, че не бях в България, ми провали хабилитацията у нас. Това беше първият по-определен сигнал, че няма какво да правя у нас, след като най-близките ми сътрудници направиха всичко възможно да провалят научната ми кариера, за да се отвори път за тях. Вторият сигнал беше начинът, по който с опитаха да ме отзоват от родния университет, защото останах още една година след договора и ми предлагаха работа в чуждия. Междувременно в чуждия бяха не по-малко коварни, отколкото в родния. Намерих си работа в трети – благодаря на Бога, че се оказах там – по-спокойно и творческо място не съм и сънувал.
В чужбина останах, защото разбрах, че за синът ми това дава повече перспективи. На пет години живя една година в България и когато го попитах къде искаш да живееш, той ми каза – в България не искам, защото децата се бият – между другото и у нас, и тук , винаги е бил най-високият и добре сложен в класа си, но в детската градина за два месеца го пукнаха от бой заради играчките, които носеше и с които искаше да си играе, а жена ми не издържа и не го остави да се научи и той да ги бие.
Оставайки в чужбина, сложих кръст на дотогавашната си научна кариера, започнах в нова област, но времето ми стигна само за хабилитация.
Сега живея спокойно, макар че съм с кредит, който за българските условия изглежда почти невероятно голям. Синът ми се надявам за започне да следва след матура тази година (завършва училището с най-висок рейтинг в републиката) и въпреки че не тъна в охолство (вече не работя), с парите тук се оправям и живея много по-спокойно, отколкото летните месеци у нас.
България ми липсва като мъртвите ми родители – тъгувам по тях, но разбирам, че нищо не е вечно и че животът си продължава независимо от нашите домогвания и желания.
Накрая – човек си струва да живее в чужбина, ако работата му го държи непрекъснато свързан с корените му или пък ако реши, че просто ще забрави за това, откъде е тръгнал, и ще мисли за това, за къде се е запътил – той и потомството му.
П.С. Отговорих с "Друго".

Все едно аз съм го писал. Нещото, което ме прогони извън Бг е средата. Признанието, което получих в чужбина и възможността да развитие за мен и семейството ми е другото нещо.
Изчетох с кеф всичко написано. Неспазването на правилата, чалгизирането на обществото ни, ширещата се агресията и простотия отблъскват всеки нормален човек. Въпреки всичко България си остава моята родина, почти всички близки хора са там, сърцето ми е там.

А забравих завистта в голяма част от колегите. Изказвания от типа той е навън печели като луд (и бачка като луд) и топЕнето пред шефа на и-тута с цел да ми спрат кариерата преляха чашата. А това че съм си оставил сърцето, душата и част от здравето за да върви лабораторията ни и съм вкарал като проекти и ноу-хау близо 1 млн. евро е голЕма работа, дай да си пием и въртим интриги.

Бъдете здрави.
Затова колкото и да не не ми е съвсем по сърце, емигрантският живот не е лесен, ще направя всичко възможно да се връщам в България само за почивка.

[hue]

Ами имам такъв познат. Шест месеца работи в Англия, после се прибира и шест месеца почива тук. Той реално къде се води, че живее ?
Пояснявам по темата - става дума не за сезонна работа за няколко месеца, а за трайно установяване в чужбина

Искаш да кажеш, че работи шест месеца, после получава шест месеца помощи

Какви са му другите плюсове на твоя познат?

[Rage]

Живея в чужбина (Кьолн).
+ Определено ми харесва повече фактът че получавам в пъти по-голяма заплата от България, на 3ч. с кола съм от красиви градове като Брюксел, Амстердам, Франкфурт и т.н.
- семейството ми е в Бъгария, голяма част от приятелите ми са там. Станах вуйчо преди няколко дни, а не мога да си видя племенника. Това за мен са големите проблеми.

Резултат: финансово несравнимо по-добре, емоционално ако не беше приятелката ми щеше да ми е много трудно да живея тук. 50/50

[fcb_bg]

http://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_463485501_Parvoto_zavrashtane_na_ekspata

[anihilator]

Моят отговор е в България съм много неща не ми харесват но ще работя за да ги променя и оставам тук

[iliev72]

Интересна тема.Преди много години вече не си спомням да ли е разказ на познат или съм го чел някъде.Един наш сънародник разказваше за живота си в Германия.Човека е семеен.Женен за германка.Имали си уговорка - всеки си имал по един ден в седмица за себе си. Деня на германката бил в четвъртък.Той си имал негов , но не съм запомнил кой.Това което най-много го дразнело , че винаги трябвало да се съобразява с този четвъртък.Другото което много го дразнело , че не можело ей тъй приятелите да му идват на гости.Трябва уговорка с 1 седмица напред.И най-дразнещото , че като седнал да пие в бар , ако изпие повече от 2 чаша алкохол го гледали като алкохолик.Иначе живеел в хубава къща в уреден квартал.Само преценете дали си заслужава.Поне аз не бих могъл да живея по този начин.

[Nuke]

В България съм и не ми харесва, но не искам и в чужбина. Искам да се промени България. Лошото е, че селянията вече е основна съставка от манталитета на българите. Преобладават селяндурите, а нормалните хора се топят.

[hue]

От шест години работя и живея в Германия. Бачкам като пицар в голяма верига пицарии. Ако не знаеш езика, на държавата, в която отиваш, е доста трудно. Иначе е индивидуално - дали отиваш сам или с някой друг, дали отиваш при някой, който те чака и е осигурил необходимото или ще се блъскате заедно от нулата, дали имаш квалификации да си атрактивен на трудовия пазар, дали имаш осигурена работа или тепърва ще търсиш, и т.н. Лесно в живота няма. 9,5 бруто на час, 2 почивни дни в седмицата, работа между 8 и 10 часа на ден, със задължителна пауза следобед. Заплата между 1200-1400 зависи от часовете . Квартира 550, интернет 30, телефон 40 ,ток 30 месечно . Остатъка за спестяване и лични нужди.Определено мога да кажа, че живея спокоен живот с голяма доза сигурност. От друга страна започна да ми писва и България ми липсва......

Колко човека сте в квартирата/ колко стаи е?

След разходите ти остава по-малко от 50% от заплатата.

В Перник пицар взима 400 евро. Квартира 100, интернет - 5, телефон 7, ток - 30.

След разходите ти остава повече от 50% от заплатата.

Сега ясно ли е защо никой друг не споделя конкретни цифри