edinstven написа:Липсва Фред Кох как помогна на Сталин да построи 15 нефтени рафинерии между 29-та и 32-ра.
Портсмутският мирен договор е класика. Тогава Рузвелт посредничи и увещава японската страна да склони към по-меки условия. След като японските граждани научават подробностите в договора, се разбунтуват. :) Да припомним, че японската империя разгромява Русия.
Фред Кох помага и да се построи един от най-големите НПЗ в Германия по същото време. :)
Класика е целия ти пост, който прилича на урок по история от гимназиален учебник, където 4-5 години се събират в около 40 изречения. Същото важи и за статията, която модератора е пуснал по-горе, където "запада е помогнал на Русия в ПСВ", 50 години след Кримската война, през които цяла Европа и половин Азия се тресат от интриги и заговори, които в крайна сметка водят до образуването на "Антантата" са сведени до - "запада помогна на Русия в ПСВ", само можеш да завиждаш на такива хора, света е толкова прост и елементарен.
Портсмутският договор не е класика, няма нищо общо с класика.
По време на преговорите руската страна държи на тезата, че няма нито победители, нито победени. Настроенията сред голяма част от генералитета в Петербург далеч не е бил пораженчески, дори напротив, имайки предвид, че Куропаткин се е готвел за дълга война, с постоянно отстъпление по примера на Кутузов от 1812. След Мукден, руснаците успяват да изградят нови отбранителни ешалони, картечниците се умножават десетократно, гаубиците също, числеността на армията нараства, а Транссибирската магистрала работи на пълни обороти.
Японците са в съвсем друго положение, страната им е затънала в катастрофални дългове и практически не може да си позволи да продължи да води войната. Поради тази причина Петербург категорично отхвърля исканията на японците за контрибуции, съгласяват се единствено да им платят издръжката на военнопленниците, нищо друго. Адмирал Русин, който е част от руската делегация пише в мемоарите си, че два пъти са получавали телеграми от Петербург, с нареждането да се връщат обратно, а той да заминава директно в Манджурия, два пъти са си събирали куфарите и са се сбогували с американците. Което и изиграва решаваща роля, тъй като в началото американците всячески се опитват да накарат Русия да се съгласи с условието за контрибуциите, накрая японците се отказват от почти всички свои условия, искайки от Русия да им плати 1,2 милиарда йени(по спомен), за да се изтеглят от северен Сахалин, дотогава, искат целия остров + вездесъщите контрибуции. Руснаците категорично отказват, като заявяват, че японците могат да задържат целия остров, но няма да получат и копейка, след като опитите на Рузвелт да накара Витте да се съгласи с японските условия удря на камък, започват да натискат японците да прекратят войната, защото накрая просто няма да има от кого да си вземат парите, които са им дали под формата на заеми.
В крайна сметка по дневника на Великия княз Константин Константинович, шокиращо за Император Николай, който е бил сигурен, че японците няма да се съгласят на руските условия, Комура се съгласява на мирен договор без контрибуции като въпреки това Сахалин се разделя през 50 паралел, като на японците се забранява да укрепват южната му част, а манджурските железници остават общи.
Якоб Шиф е американския банкер, който дава колосалните заеми на японците, от които те са изцяло зависими, защото домашното им производство на снаряди и изобщо патрони не стига доникъде, всъщност е немски евреин, който дълбоко ненавижда Русия заради антисемитизма, който върлува там по това време. В библиотеката на СУ имаше книга за част от неговата дейност, дясната ръка на американския експанзионизъм или нещо подобно, където е описано катастрофалното положение на японската икономика по време на войната и как са давани заеми противно на икономическата логика, може да им нещо и в интерент, ако се разровиш.
