Много добре написана статия от Джефри Сакс:
Опасно опростеният разказ на Запада за Русия и КитайПрекаленият страх от Китай и Русия се продава на западната общественост чрез манипулиране на фактите.
Светът е на ръба на ядрена катастрофа в голяма степен поради неуспеха на западните политически лидери да бъдат откровени за причините за ескалиращите глобални конфликти. Безмилостният западен разказ, че Западът е благороден, докато Русия и Китай са зли, е опростен и изключително опасен. Това е опит да се манипулира общественото мнение, а не да се занимава със съвсем истинска и належаща дипломация.
Основният наратив на Запада е вграден в стратегията за национална сигурност на САЩ. Основната идея на САЩ е, че Китай и Русия са непримирими врагове, които „се опитват да подкопаят американската сигурност и просперитет“. Тези страни, според САЩ, са „решени да направят икономиките си по-малко свободни и по-малко справедливи, да разширят армията си и да контролират информацията и данните, за да потиснат своите общества и да разширят влиянието си“.
Иронията е в това, че от 1980 г. насам САЩ са участвали в поне 15 отвъдморски войни по свой избор (Афганистан, Ирак, Либия, Панама, Сърбия, Сирия и Йемен, само за да назовем някои от тях), докато Китай не е участвал в нито една, а Русия - само в една (Сирия) извън пределите на бившия Съветски съюз. САЩ имат военни бази в 85 държави, Китай - в 3, а Русия - в 1 (Сирия) извън бившия Съветски съюз. Президентът Джо Байдън популяризира този разказ, заявявайки, че най-голямото предизвикателство на нашето време е конкуренцията с автокрациите, които „се стремят да увеличат собствената си власт, да изнасят и разширяват влиянието си по света и оправдават своите репресивни политики и практики като по-ефективен начин за справяне с днешните предизвикателства." Стратегията за сигурност на САЩ не е дело на нито един президент на САЩ, а на американската сигурност, която е до голяма степен автономна и действа зад стена от секретност.
Прекаленият страх от Китай и Русия се продава на западната общественост чрез манипулиране на фактите. Поколение по-рано Джордж Буш-младши продаваше на обществеността идеята, че най-голямата заплаха за САЩ е ислямският фундаментализъм, без да споменава, че ЦРУ, със Саудитска Арабия и други страни, е създало, финансирало и разположило джихадистите в Афганистан, Сирия и другаде, за да се бият във войните на Америка.
Или да разгледаме нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1980 г., което беше представено в западните медии като акт на непровокирано вероломство. Години по-късно научихме, че съветската инвазия всъщност е била предшествана от операция на ЦРУ, целяща да провокира съветската инвазия. Същата дезинформация се случи и по отношение на Сирия. Западната преса е изпълнена с упреци към военната помощ, която Путин оказва на сирийския президент Башар Асад от 2015 г., без да споменава, че САЩ подкрепят свалянето на Асад от 2011 г., като ЦРУ финансира мащабна операция (Timber Sycamore) за свалянето на Асад години преди пристигането на Русия.
Или съвсем наскоро, когато председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси безразсъдно отлетя за Тайван въпреки предупрежденията на Китай, никой външен министър от Г-7 не разкритикува провокацията на Пелоси, но министрите от Г-7 заедно остро критикуваха „прекомерната реакция“ на Китай към пътуването на Пелоси.
Западният разказ за войната в Украйна е, че тя е непровокирана атака от страна на Путин в стремежа му да възстанови Руската империя. Истинската история обаче започва с обещанието на Запада към съветския президент Михаил Горбачов, че НАТО няма да се разширява на изток, последвано от четири вълни на разширяване на НАТО: през 1999 г. - присъединяване на три централноевропейски държави; през 2004 г. - присъединяване на още 7 държави, включително в Черно море и Балтийските държави; през 2008 г. - поемане на ангажимент за разширяване на НАТО с Украйна и Грузия; и през 2022 г. - покана на НАТО към четирима азиатско-тихоокеански лидери, за да се прицелят в Китай.
Западните медии не споменават и ролята на САЩ в свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович през 2014 г.; неуспехът на правителствата на Франция и Германия (гарантите на споразумението Минск II) да окажат натиск върху Украйна да изпълни ангажиментите си; огромното количество американско въоръжение, изпратено на Украйна по време на администрациите на Тръмп и Байдън преди и в навечерието на войната; нито за отказа на САЩ да преговарят с Путин за разширяването на НАТО с Украйна.
Разбира се, НАТО твърди, че това е чисто отбранително, така че Путин не бива да се страхува от нищо. С други думи, Путин не бива да обръща внимание на операциите на ЦРУ в Афганистан и Сирия; бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г.; свалянето на Моамар Кадафи от власт от НАТО през 2011 г.; окупацията на Афганистан от НАТО в продължение на 15 години; нито на "гафа" на Байдън, който призова за свалянето на Путин (което, разбира се, не беше никакъв гаф); нито на изявлението на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, че целта на войната на САЩ в Украйна е отслабването на Русия.
В основата на всичко това е опитът на САЩ да останат световна хегемония, като увеличават военните си съюзи по света, за да сдържат или победят Китай и Русия. Това е опасна, заблуждаваща и остаряла идея. САЩ имат едва 4,2 % от световното население, а сега - едва 16 % от световния БВП (измерен по международни цени). Всъщност общият БВП на Г-7 сега е по-малък от този на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), а населението на Г-7 е едва 6% от световното в сравнение с 41% в БРИКС.
Има само една държава, чиято самопровъзгласена фантазия е да бъде доминираща сила в света: САЩ. Крайно време е САЩ да признаят истинските източници на сигурност: вътрешното социално сближаване и отговорното сътрудничество с останалия свят, а не илюзията за хегемония. С такава ревизирана външна политика САЩ и техните съюзници ще избегнат войната с Китай и Русия и ще дадат възможност на света да се справи с безбройните си екологични, енергийни, продоволствени и социални кризи.
Преди всичко, в този момент на изключителна опасност, европейските лидери трябва да се стремят към истинския източник на европейската сигурност: не хегемонията на САЩ, а европейски договорености за сигурност, които зачитат легитимните интереси в областта на сигурността на всички европейски държави, със сигурност включително Украйна, но също така и Русия, която продължава да се съпротивлява на разширяването на НАТО в Черно море.
Европа трябва да се замисли върху факта, че неразширяването на НАТО и изпълнението на споразуменията от Минск II биха предотвратили тази ужасна война в Украйна. На този етап дипломацията, а не военната ескалация, е истинският път към европейската и глобалната сигурност.
https://www.commondreams.org/views/2022 ... -and-china