Тема за политика - Свят

[ReBorn1982]

В Косово даже и референдум нямаше, ей така шепа политици, марионетки на Вашингтон, обявиха, че се отцепват и готово ....

[Colonelcassad]

За Крим, Иван Запрянов много обстоятелствено е описал събитията.

Извинявам се за чаршафа, но няма как да се съкрати хронологията:

Статията е още от 2016 год.

Беше ли референдумът легален?

„Нека си припомним Удроу Уилсън, който обявява правото на всеки народ на самоопределение и държавност. Или [да си припомним] президента Клинтън, който не се поколеба да използва военна сила, за да се опита да убеди Слободан Милошевич в правото на косовските албанци да създадат държава.“ Сергей Хрушчов

По време на изборите в окупираните Ирак и Афганистан, боевете между САЩ и бунтовниците не спират. Нещо повече, множество импровизирани взривни устройства (ИВУ) отнемат живота както на служители от силите за сигуност, така и на цивилни. Независимо от това, изборите са признати за законни и са наречени „триумф на демокрацията“ въпреки насилието. Днес всички ние сме свидетели на този „триумф“ в Ирак и Афганистан. Можем да прибавим и Либия. Поне Сирия, благодарение на намесата на Русия, все още има шансове да се измъкне от окончателното си „демократизиране“.

Що се отнася до референдума в Крим, дори преди да се проведе, САЩ, ЕС и НАТО (като папагали) обвиняват Русия, че използва войска в принуждаване на хората да гласуват. Факт е, че по време на референдума не е изстрелян нито един куршум, не е произведен нито един изстрел, а напротив, хората празнуват завръщането си в Родината. Международните медии, включително и западни, излъчват случващото на живо. Независимо от фактите, референдумът се счита за незаконен, поради руската „окупация“ на Крим.

Според Конституцията на Украйна референдумът в Крим е незаконнен, но същото се отнася и за правителството в Киев, което идва на власт след преврат. В допълнение, независимостта на украинската съдебна система бива компрометирана, след като „петима съдии са били уволнени, четирима съдии назначени, а останалите на пейката са заплашени с наказателно обвинение 36 часа преди Кримския референдум“.

Създаденият от Киев прозорец на правна уязвимост (window of legal vulnerability), се превръща в прозорец на възможност (window of opportunity) за Крим. За да бъде проведен референдумът в сигурна среда, Крим и Севастопол искат от Русия да гарантира сигурността и защитата им чрез своите въоръжени сили. Руските войски в Крим са в съответствие със Споразумението между Руската федерация и Украйна за параметрите на разделянето на Черноморския флот от 9 юни 1995, определящо дислокацията на руските военни бази на територията на полуострова, числеността на личния състав, количеството на въоръжението, както и калибърa на оръжейните системи. Допълнителнителният личен състав и техника, които Русия разполага в своята база в Украйна, са в съответствие със Споразумението. Броят на руските военнослужещи и количеството въоръжение са дори по-малко от предвиденото в Споразумението – Русия е обвинявана, че на полуострова се намират 16 000 руски военнослужещи, когато според Споразумението Русия има право да разположи в Крим 25 000 военнослужещи. Следователно не може да става дума нито за инвазия, нито агресия от страна на Русия на територията на Украйна.

През 1954 г., с цел да се улесни изграждането на водонапоителен канал от Украйна до Крим, е взето решение за бюрократично и административно прехвърляне на Крим от Русия към Украйна. Въпреки добрите намерения, решението за предаване на Кримска област и Севастопол към Украйна е без всякаква конституционна обосновка – нещо повече – решението е взето в разрез и в явно нарушение както на Конституцията на Русия, така и тази на Съветския Съюз. Според двете конституции, волята на руските граждани трябва да бъде изразена в референдум.

Вместо референдум, Президиумът на Върховния съвет на Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и на Президиумът на Върховния съвет на СССР вземат решение, въпреки че и двата органа нямат юридическото право да променят границите на републиките в СССР. Де факто, решението е взето еднолично от Никита Хрушчов. Решението е незаконно. И все пак, в рамките на единна страна – СССР – такъв незаконен акт не носи огромни последици за гражданите на РСФСР, но след разпадането на Съветския съюз „милиони хора си легнаха в една страна, а се събудиха в различни такива, превръщайки се за една нощ в етнически малцинства в бившите съветски републики“.

В Крим борбата за независимост и обединение с Русия започва веднага след като кримчани разбират, че са станали част от друга държава. Първият референдум, проведен някога в СССР, е този в Крим. Датата е 20 януари 1991 г. Избирателите са попитани дали искат да се възстанови Кримската автономна съветска социалистическа република (КАССР), елиминирана през 1945 г. 81,37% от всички гласоподаватели участват в референдума. 93,26% от избирателите отговарят положително. Като цяло, това е 75,89% от общия електорат. Резултатите от референдума принуждават Украйна да приеме закон „За възстановяване на Кримската автономна съветска социалистическа република“ на 12 февруари 1991г.

На 17 март 1991 г. КАССР участва в първия всесъветски референдума относно бъдещето на СССР. Въпросът е: „Смятате ли, че е необходимо запазването на Съюза на съветските социалистически републики, като обновена федерация от равноправни суверенни републики, в които правата и свободата на индивида от всякаква националност ще бъдат напълно гарантирани?“ Гласуват 79,34% от всички кримски граждани, имащи право на глас. 87,60% гласуват за запазването на СССР, което прави 69,51% от целия електорат. В Украйна за съхраняването на СССР гласуват 84,70% от участвалите в референдума, което прави 66,90% от електората. На 4 септември 1991 г. Висшият съвет на Крим приема Декларация за държавния суверенитет.

На 1 декември 1991 г. в Украйна се провежда референдум относно Акта за обявяване на независимост на Украйна. Въпросът е следният: „Подкрепяте ли Акта за обявяване на независимост на Украйна?“ 90,32% от участвали в референдума гласуват за независимост, което е 76% от общия електорат в Украйна. В Крим участват 67,50% от избирателите. 54,19% от гласувалите подкрепят независимостта – те са едва 36,58% от електората в Крим.

Въпреки че 1/3 от имащите право на глас в Крим подкрепят Акта за независимостта на Украйна, формално референдумът се отнася за Украйна, а не за Крим, тъй като, както вече стана ясно, Украйна възстановява (12 февруари 1991) КАССР, т.е. отделен субект. На 19 юни 1991 промяната е отразена и в Конституцията на Украинска ССР от 1978 г., тъй като Украйна все още е в състава на СССР. Освен това, в точка 1 от Декларацията за държавния суверенитет на Крим (4 септември 1991) се казва, че „от името на народа на Крим има право да се произнася единствено Върховният Съвет на Републиката. Най-важните държавни въпроси, свързани с развитието на републиката и взаимоотношенията й с другите републики се изясняват на всенародно обсъждане или референдум“.

При вземане на решението за излизане на Украйна от СССР е нарушен член 3 от Закона на СССР „Относно реда за решаването на въпроси, свързани с напускането на съюзна република от състава на СССР“ (№ 1409-1 от 3 април 1990), който гласи следното: „В съюзна република, имаща в състава си автономни републики, автономни области и автономни окръзи, референдумът се провежда отделно във всяка автономия. Народите на автономните републики и автономни образувания запазват правото си на самостоятелно решение по въпроса за оставане в СССР или в състава на напускащата република, както по отношение на своя държавно-правен статут“. Това означава, че в КАССР следва да се проведе отделен референдум за оставане в състава на СССР или напускане заедно с Украинска ССР. Тоест референдумът е невалиден, тъй като същият е проведен в нарушение на все още действащото тогава законодателството на СССР, което поставя под въпрос и самия статус на Украйна като суверенна държава.

На 16 март 2014 г. в Крим се провежда референдумът. Гласуват 83% процента от имащите право на глас. От тях, 96,7% гласуват за отделяне от Украйна и обединение с Русия. 135 представители от 23 страни наблюдават референдума и единодушно потвърждават, че не са били регистрирани съществени нарушения и че всеки е имал възможността да гласува свободно, без какъвто и да било натиск.

Решението за референдум в Крим се позовава на Устава на Обединените нации относно правото на народите за самоопределение.

Както е добре известно, самоопределението на Косово е прието за законнно: на 22 юли 2010 г. Международният съд, който представлява основната съдебна власт на ООН, заключава, че „в практиката на Съвета за сигурност няма обща забрана по отношение на декларациите за независимост… Общото международното право не съдържа приложима забрана на декларации за независимост… Декларацията за независимост от 17 февруари 2008 г. не нарушава общото международно право“.

След референдума в Крим, в обръщението си към Русия, президентът Владимир Путин привежда цитат от заявлението на САЩ пред Международния съд на ООН, направено на 17 април 2009 г.: „Декларациите за независимост често може и да нарушават вътрешното законодателство, но това не означава, че нарушават на международното право“. Ако това изявление на САЩ е легитимно за Косово (а исторически Косово е сърцето на Сърбия), където не се провежда никакъв референдум, защо то да не не е валидно и за Крим, имайки предвид факта, че полуостровът е част от Русия от 1783 г., т.е. само 7 години след приемането на Декларацията за независимост (1776) от Континенталния конгрес, когато тринадесетте американски колонии биват обявени за нова нация, наричащи себе си Съединените американски щати. Ако САЩ имат правото да се отделят от Британската империя, това означава, че Крим има абсолютно същото право да се отдели от Украйна.

Коренно население ли са украинците в Крим, както министерството на външните работи на Украйна твърди?

Киевска Рус – първата източна славянска държава, основана от княз Олег през 882 г., когато Киев е обявен за столица. Стара Велика България е основана от хан Кубрат в 632 г., т.е. 250 години по-рано. Държавата ни тогава включва по-голямата част от Югоизточна Украйна, както и значителна част от руския Кавказ днес. Крим, освен Симферопол и Севастопол, е част от българската държава. В периода от 7 до 10 век съществуват над 300 прабългарски селища на Кримския полуостров. Днес три кримски региона използват предимно българския език. Въз основа на историческите факти, твърдението на украинското министерство на външните работи, че украинците са един от четирите исторически автохтонни народи на полустрова, не съответства на истината. Нещо повече, това е опит за историческа фалшификация, с която ние, българите, нямаме право да се примиряваме, въпреки политическия курс на държавата ни.

Крим – въпрос на национална сигурност за Русия.

На 17 май 1990 г. в Брюксел седмият генералния секретар на НАТО Манфред Херман Вьорнер, заявява в речта си: „Самият факт, че ние сме готови да не разполагаме войски на НАТО извън територията на Федерална Република Германия, дава гаранции за сигурност на Съветския съюз… Ние очакваме Съветският съюз да не ни възприема като военен пакт, насочен срещу него или дори да го заплашва“. Въпреки обещанията, НАТО се разширява, достигайки границите на Русия.

Това, което САЩ, умишлено или не пропуснаха, е проявата на емпатия – както американският военен стратег Джереми Коткин казва – да се разгадаят руската психика и възприятия, за да се отправи поглед към историята и геополитиката, но през очите на Русия. Ето защо експанзията на НАТО на изток следва да се погледне през призмата на Русия. В такъв случай възникват три реторични въпроса: Защо НАТО се разширява? Ако Алиансът не е срещу Русия, защо тя не е поканена да се присъедини към НАТО? Ако противоракетната отбрана на САЩ в Европа не е срещу Русия, тогава защо САЩ и ЕС отказват да работят заедно с Русия за създаване на обща система за противоракетна отбрана? Тези три основни въпроса са днешната ябълка на раздора. Западът или не може, или просто отказва да види очевидното.

По време на Студената война страните от Варшавския договор представляват буфер между Западна Европа/НАТО и Съветския съюз. За четвърт век непрекъснатото разширяване на НАТО унищожи тази буферна зона. Това според Русия е заплаха за националната й сигурност, както и за нейните жизнени интереси. И, както е по време на Оранжевата революция в Украйна през 2004 г., след преврата през 2014 г. Русия се почувства застрашена от по-нататъшно разширяване на НАТО чрез евентуалното приемане на Украйна – да не забравяме, че по време на преврата бойни кораби на американските ВМС навлизат в Черно море. Тези действия се възприемат от Русия като непосредствена заплаха.

Започвайки с президента Джордж У. Буш, Вашингтон изразява волята си да покани Украйна и Грузия в НАТО. Русия възприема украинската криза като заплаха, при това не без основания – от 1991 г. Украйна и Русия имат трудности по разделянето на Черноморския флот. Въпреки договора, подписан през 1995 г., Украйна нарушава неговите условия няколко пъти, многократно заявявайки, че ще го прекрати. След Оранжевата революция в Украйна през 2005 г. президентът на Украйна Виктор Юшченко заявява, че статутът на Черноморския флот на Русия следва да бъде ревизиран. Освен това, директорът на украинските тайни служби по това време е Олександър Турчинов (както вече споменахме, след преврата през 2014 г. той е назначен от Парламента за временен президент на Украйна), който отива още по-далеч, заявяваййки, че присъствието на Черноморския флот на Русия в Крим е против националните интереси на Украйна. През 2008 г. украинското правителство дори не позволява на руския флот да отпразнува своя празник.

По време на управлението на Юшченко Украйна заявява, че наемът за обектите, които Русия ползва, ще бъде увеличен 25 пъти, достигайки $ 2.5 милиарда. Руското общество възприема всичко това като русофобска политика – те трябва да се чувстват гости там, където са единственият стопанин от 1783 г. Русия се почуства унизена и предадена от Украйна. Години наред именно несигурният статут на Черноморския флот на Русия е основната пречка за модернизирането на флота и инфраструктурата в руските бази на полуострова.

В крайна сметка, след като САЩ подкрепят преврата в Украйна, Русия не може да си позволи да рискува Украйна и Крим да се присъединят към НАТО. Рискът за Русия е твърде висок – да се се откаже от своя историческа част, населена предимно с етнически руснаци, която да попадне в ръцете на САЩ, би било не само само пряка и непосредствена заплаха за Русия и за руското общество – едно такова действие, или по-скоро бездействие, не просто ще бъде възприето като проява на слабост, а ще бъде възприето като престъпление – предателство от страна на държавното ръководство, изоставящо на произвола на съдбата милиони етнически руснаци. Това би довело до протести, включително и до военен преврат – последиците биха били непридвидими и катастрофални, при това не само за Русия.

За руснаците огромната част от днешна Украйна е руска земя, а Крим е руски извън всякакво съмнение и дискутиране, нещо повече – за тях Крим е свещена земя. Там през 988 г. княз Владимир Велики приема християнството. Не случайно в интервюто за документалния филм на Владимир Соловьов „Президент“ (2015), Владимир Путин, заявява, че главен мотив за решението на въпроса за Крим е съдбата на хората там: „Казвах им тогава на моите партньори (има се предвид САЩ и ЕС – бел.авт.), че за нас хората са жизнено важен въпрос… Най-важното нещо за нас беше да се разбере какво искат хората, които живеят в Крим. Какво искат те? Искат да останат в Украйна? Или искат да са с Русия? Ако хората искат да се върнат в Русия и не искат да бъдат управлявани от неонацисти и крайни националисти и бандеровци, то ние нямаме право да ги изоставим“.

Ако Украйна се присъедини към НАТО, Черноморският флот на Русия в Крим ще бъде принуден да напусне, а неговото място ще заеме флотът на САЩ. Въпреки че Русия притежава брегова линия по Черно море, районът е много уязвим по отношение на морска блокада в случай на конфликт, докато Крим предоставя на Русия абсолютен контрол над Черно море. Ако Русия загуби този контрол, тя ще загуби възможностите си за бързото разполагане на кораби в Средиземно море, което изключително много ще затрудни присъствието на руски кораби в източното Средиземноморие (през 2014, военноморската база в Сирия е чисто логистична, което я прави уязвима, особено на фона на гражданската война в Сирия). Присъствието на руския флот (подводен и надводен) в региона е сериозен геостратегически и геополитически аргумент, което Русия доказа на практика два пъти: през 2013, при разубеждаването на САЩ да предприеме въздушна операция срещу режима на Асад, както и при провеждането на военната операция в Сирия.

Освен това Русия би била далеч по-уязвима по отношение на стратегията на САЩ за глобален и мълниеносен удар с конвенционални крилати ракети – ако крилата ракета е изстреляна от района на Средиземно море, особено от акваторията на Черно море, времето за реакция на ПВО/ПРО системи на Русия ще бъде значително по-малко, а вероятността за успех от страна на САЩ – значително по-висока. Ето защо, непосредствено след преврата, Русия разполага на полуострова брегови ракетен комплекс К-300П “Бастион”с противокорабни ракети, покривайки огромната част от Черно море, като по този начин защитава не само Крим, но и Черноморския флот на РФ. Русия разполага комплекса така, че същият да бъде видян от космоса – на военнополитически език това е ясен сигнал, имащ възпиращ ефект и адресиран към САЩ – свидетелстващ за решимостта на Кремъл да защити националната безопасност и интереси на Русия.

По същото време американският ескадрен миноносец с управляемо ракетно въоръжение USS Donald Cook е вече в Черно море. Според командващия на Черноморския флот на РФ адмирал Александър Витко, USS Donald Cook плава в посока на полуострова. Тогава радиолокационната станция “Монолит-Б”, която е част от комплекса „Бастион“, прихваща американския кораб, принуждавайки го да смени курса си и да се насочи към Босфора.

И накрая, ако Украйна стане членка на НАТО, на нейна територия ще бъдат разгърнати елементи от американския противоракетен щит, което ще подкопае ефективността на руското ядрено възпиране, значително намалявайки успеха на руските ядрени сили при евентуален ответен удар. Ето защо Русия разглежда противоракетната отбрана (ПРО) на САЩ не като елемент на отбраната, а като елемент от цялостна офанзивна система, предназначена да бъде използвана срещу нея.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Именно „агресивният и триумфаторски подход към Москва“, както и нарушаването на „стратегическото обещание, дадени на Москва“, чрез по-нататъшно разширяване на НАТО към границите на Русия, както и чрез едностранното оттеглянето от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972, които Москва разглежда като „крайъгълен камък в нейната ядрена сигурност“ довеждат дотам, че Русия да възприема украинската криза като пряка заплаха за националната си сигурност. Кремъл разглежда преврата в Киев като репетиция за планиран преврат в Москва. Всъщност, въпросът за ПРО е далеч по-важен за Русия, отколкото разширението на НАТО. Както президентът Путин признава, „решението за Крим е частично продиктувано от това“.

Руският президент продължава: „Ние бяхме готови за най-неблагоприятното развитие на събитията“, като това включва и привеждане на ядрените сили в бойна готовност в случай на военна намеса на трета страна. И още: „Не знам, как вие (има се предвид САЩ и ЕС – бел.авт.) ще защитавате своите интереси, но ние, защитайваки ги, сме готови на всичко… Не защото искаме нещо да „отхапем“ или откъснем, даже не защото Крим има стратегическо значение в региона на Черно море, а защото това е елемент на историческа справедливост. Смятам, че постъпих правилно и не съжалявам за нищо“.

http://www.memoriabg.com/2016/04/26/kliuchut-krim/

[ReBorn1982]

След референдума в Крим, в обръщението си към Русия, президентът Владимир Путин привежда цитат от заявлението на САЩ пред Международния съд на ООН, направено на 17 април 2009 г.: „Декларациите за независимост често може и да нарушават вътрешното законодателство, но това не означава, че нарушават на международното право“

Типичното американско лицемерие .... когато ни изнася, не е проблем да се нарушава вътрешното законодателство (в случая на Сърбия), когато не ни изнася - не е законно да се нарушава вътрешното законодателство (Украйна) .....

[ivan56]

Значи ти наистина вярваш, че Украйна ще нападне мощна Русия ако не са били първи руснаците?

Това го твърди и Colonelcassad, между другото... Дали е истина, нямам никаква представа. Може да напише по-подробно, какво знае по тази тема, понеже има роднини в Одеса, ако не се лъжа.

Ти нали за него беше писал преди време, че е безпристрастен?
Спокойно с това мнение можеш да влезеш в темата "Форуми изцепки" :D

[HoUs4oOL]

Ми не съм точно съгласен. Много от държавите са по-добре разделени. Хора, които се мразят и искат да се избият е безсмислено да са в една държава.
Колониите и наличието на Губернатор-генерал е път за цивилизоването и отхвърлянето на архаични дивотии.

Не мисля, че в Европа имаш толкова много групи, които се мразят и искат да се избият, може би отношението на поляците към немците и руснаците е подобно, както и това между гърците и турците, но до там. При другите имаш по-скоро комплекса на Каин.

Добре е да са разделени, когато в една държава имаш два различни и сравнително равни по сила етноса или езикови групи, което неминуемо води до политически кризи и постоянно отричане между едните и другите, живия пример е Белгия. Най-малката ми сестра учи история на изкуството и театрознание в Гент, в групата имат няколко франкофони, които говорят нидерландски, в момента, в който излязат от университета забравят напълно езика и говорят изключително на френски, понеже обаче местните фламандци много рядко разбират френски, започват да си говорят на развален английски, колкото да си поръчат храна и това са млади, либерални хора, не са някои 60 годишни сърдитковци, като тези, които изкараха Великобритания от ЕС. Такова е положението из цялата страна, между фламандци и франкофони няма никаква емпатия или чувство, че са жители на една страна, имат коренно различни училищни програми, различни данъци, различни партии, практически няма единна общобелгийска партия, най-голямата партия във Фландрия е откровено сепаратистка. Е, защо изобщо съществува подобен затвор, имайки предвид че граничи с Франция и Нидерландия? Защото франкофонския Брюксел е на територията на нидерландоезичната Фландрия и просто няма как да го разделят, предвид значението на самия град за днешната икономическа и политическа реалност.

Горните проблеми няма как да ги имаш, когато съществува федерация, доминирана от в пъти по-многобройна титулна нация, осигуряваща културна автономия на по-малкия федерален субект. Още повече, че при всички положения "метрополията" ще дотира по-малкия субект, което автоматично премахва старото схващане за колониализма, където центъра смуче ресурси и евтина работна ръка от периферията. Имайки предвид, че вече не сме в началото на 19 век, националното самосъзнание отдавна е формирано и дори вече се размива, няма как да има предпоставки за национални вълнения, особено като имаш заложени и защитени език и религия. Сега, ясно е, че няма как да набуташ 5-6 етноса в една държава и да им дадеш културна автономия, защото рано или късно това образувание ще се взриви, както става с ОИ, СССР и Австро-Унгария. А и сърби, гърци, поляци, българи и чехи векове наред живеят без собствена държава и не са изчезнали или асимилирани от доминиращия ги етнос, още повече, че това е било през много по-тъмни времена от днешните реалности. Даже напротив, раждат се и се развиват нови нации. Така или иначе повечето държави от предния ми пост са напълно фалирали в демографски план и ще бъдат пришити към нови центрове в бъдеще време, въпроса е дали ще бъдат под една шапка или под няколко.

България също е живия пример за неработеща държава, абсолютно мъртъв политически живот, няма нито дясно, нито ляво, всичко е застинало някъде в 30тте години на миналия век и няколко групи се боричкат накъде да се кара колата, към Берлин или към Москва, смешна работа. Никакъв подход или опит да се достигне до младото поколение, което логично води до 30% избирателна активност. Недодялани политически лидери или напълно инфантилни такива, в САЩ имаш хора като Окасио-Кортес, които достигат до младото поколение и усещат накъде и как се развива, тук имаш Корнелия Нинова, която свежда цялата си партия до раздаване на помощи, Кирил Петков, който има начина на изразяване и изобщо излъчването на съучениците ми от преди 10 години в 9 клас, Бойко, който е no comment и разбира се Христо Иванов, който постоянно се чуди с коя уж лява партия да коалира уж десния си проект, the future is bright. xD

[Colonelcassad]

РУСИЯ ЗАПОЧНА ДА ИЗГАРЯ ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА ПРИРОДЕН ГАЗ
Русия изгаря недоставения газ за Европа, 10 млн. долара ѝ струва на ден

Според специалисти това синьо гориво е било предопределено за експорт към Германия, а самата централа се намира покрай границата с Финландия.

Стойността на газа е в размер на 10 млн. $ дневно.

С горенето Русия пак е повече на печалба отколкото през 2021 год. Ройтерс го казва. 38% или 100 млрд. долара повече приходи от петрол и газ през тази година, отколкото миналата. Русия продава по-малки количества, но на стратосферни цени. А целият ЕС е в паника от предстоящата зима, спрени производства и загуба на конкурентоспособност. Европа хем купува газ на баснословни цени, хем този газ е недостатъчен и се налага пестене. Ако този газ Путин го пусне по тръбите за Европа, цените веднага ще паднат, но сме в икономическа война и Путин засега печели. Цената на газа в Европа днес прехвърли 3300 долара за 1000 куб. м, сочат данни от лондонската борса ICE. А зимата все още не е дошла и цената тепърва още ще скача.

[Drunken_Master]

Значи ти наистина вярваш, че Украйна ще нападне мощна Русия ако не са били първи руснаците?

Това го твърди и Colonelcassad, между другото... Дали е истина, нямам никаква представа. Може да напише по-подробно, какво знае по тази тема, понеже има роднини в Одеса, ако не се лъжа.

Ти нали за него беше писал преди време, че е безпристрастен?
Спокойно с това мнение можеш да влезеш в темата "Форуми изцепки" :D

Ами на фона на Пуйол, ДжинБим и Бобо Николов си е направо такъв... А и самият ти си казвал, че мразиш Русия заради някаква твоя учителка, тъй, че... точно ти, да виниш някой по тая причина !?

[Soulen]

По някаква извратена логика и четене на евангелието като дявола, звучи нападението на Украйна над Русия. Украйна се готвеше да си вземе сепаратистките зони в законоусъановемите и признати области. Дори на практика се отказа от Крим. Та Русия спокойно могат да си пропагандират, че Донецк е руски и да се обосновават така.

Мастъре, този новия е по- пристрастен от Пуйола.

Само Граучо при вас вижда общата картинка. Много добре знае, че руските свине са пълни отрепки и всеки, който си мисли, че България е зле, ще се ужаси какво е в Русия в момента. Просто ги смята за по-малкото зло спрямо американците. Аз пък съм на обратното мнение заради интересите им на Балканите.

[Drunken_Master]

Не съм видял, да се кефи на цивилни трупове, като оня болния...

[Soulen]

Не съм видял, да се кефи на цивилни трупове, като оня болния...

Не е като да е оплакал и една цивилна жертва. Колко са цивилните жертви в Украйна и в Русия от началото на войната?