История на България

[Drunken_Master]

Шмаротцер... Доста добър анализ на Сашо Николов и Степанов относно произхода ни. СЛАВЯНСКИЯТ НИ ПРОИЗХОД, пак да подчертая.

...

https://www.youtube.com/watch?v=Y8lp1HjUDb8&t=1251s

----------------------
Агатий Миринейски, VI век

„Склавините имат един и същ начин на живот и едни и същи нрави: те са свободолюбиви и никога не се подчиняват нито на робство, нито на власт, особено в своята страна."

Менандър Протиктор, VI век

„Склавините, народ многоброен и воинствен, често преминаваха реката Истър [Дунав], като опустошаваха и разграбваха намиращите се отвъд земи. Те са страшни в сражение и упорити в борбата, но водят суров и нечист живот."

Теофилакт Симокат (нос на котка), VII век...

„Склавините нападат Тракия и стигат до стените на Солун. Те са дивашки племена, изключително устойчиви на трудности...“

Теофан Изповедник, VII век

„В същото време склавините и други варвари преминаха Дунав, опустошиха Тракия и Македония, като взеха със себе си много пленници.“

Патриарх Никифор, IX век

„Много племена от склавини и други, бидейки във въстание, се заселиха в Илирия и Тракия, изграждайки там свои селища...“

Йоан Ефески, VI век

„В третата година след смъртта на цар Юстина и през царуването на победоносния Тиверия излезе проклетият славянски народ и опустоши цяла Елада, Тесалия и Тракия, завзе много градове и укрепления, опустошаваше, палеше, грабеше страната и я завладя; той се засели в нея без страх, като че да беше негова.“

Прокопий Кесарийски, VI век

"Голямо множество славяни нахлули в Илирик и извършили там неописуеми беди. Император Юстиниан изпратил срещу тях войска, която предвождала синовете на Герман и някои други. Те били много по-малобройни от множеството неприятели и затова никак не могли, да вървят редом с тях, но винаги вървели зад варварите и нанасяли щети на онези от тях, които оставали назад."

Йорданес, VI век

"Склавините живеят от блатата и горите чак до Днепър и до езерото, наричано Мурсийско; на север те се допират до Висла. Антите пък, които са най-смели от тях, се простират от Днепър до Днестър и до брега на Понтийско море.“

Айнхард, IX век

„Славяните, които се наричат абодрити, и техният крал Тразуко вярно пазеха договора за приятелство.“

Папа Йоан VII, IX век

„До славния крал на славяните, Михаил (Борис) – поздрав и апостолическо благословение.“

[pomiqrat]

„Книга на готите“
И тези два народа, а именно Готите, наричани още Склави, и българите, се заобичаха извънредно много, тъй като и двата народа бяха езичници и имаха общ език. Скоро българите се почувстваха сигурни от всички страни, построиха си чифлици и села, и останаха в земята, която обитават и до днес.

Андрей Дандало „Хроника на Венеция“
Всъщност Склавите дотогова бяха езичници,тъй като са потомци на готите.

„Повести минувших лет”
Аварите воюваха и против Склавите и против Словените и насилваха Дулебите – също Словени, и насилваха жените им…

Теофилакт Симоката
СКЛАВИНИТЕ, ТОВА СА НЯКОГАШНИТЕ ГЕТИ (ГОТИ)“

[THE G.A.M.E]

СЛАВЯНСКИЯТ НИ ПРОИЗХОД, пак да подчертая.

Къде в цитираните цитати се казва, че примерно... "Българите, са славяни" ? :? :lol: :lol:
Никой не отрича, че в дадени моменти на Балканите навлизат някакви племена, дето са я "склави", я "славини", я "словени", и т.н.
След като Аспарух разширява създадената от Баща му Държава отсам Дунав, практическите почти изчезват сведенията за "славяните".
Буквално имаме 2-3 за следващите 300 г.
В интерес на истината, след като Крум "черпил" с вино "славянските" князе, след победата си в прохода ( има спорове, дали е "Върбишкият" ) ... Трябва да се признае, че е имало някаква помощ от хора с наименованието "славяни".
Но освен тях се бият за нас и подвластни авари, или пък наемни такива, подробностите не са важни.
Всъщност май това е единственото сведение за някакъв "Българо-славянски" алианс.
Останалите сведения са извън подобен контекст.

И пак да питам - Незнайно на каква база се решава, че "славяните са претопили българите" ?
След като няма никакво подобно сведение.
Даже напротив, с вековете наименованието "славяни" изчезва.
Ест до към историята на Орбини.

[Drunken_Master]

Старата мантра пак се подхвана...

[pomiqrat]

14 октомври 1915 година остава една от най-черните дати в българската история. Руски кораби и самолети вероломно нападат Варна, бомбардират морската столица. Тези драматични събития обаче години наред се крият от комунистическия режим в България, който представя Русия и СССР като нашите единствени спасители и закрилници. Преди 109 години обаче българите изпитват реално силата на руската „любов“. От неочакваните бомбардировки жителите на Варна изпадат в стрес. Ужасени бягат по улиците, спасяват се по мазета и подземия. Грохотът от срутващи се къщи се смесва с викове и стенания на ранените.
Всъщност атаката има предистория – от две седмици

България и Русия са във война

На 1 октомври 1915 г. е обявено влизането на страната ни в Първата световна война на страната на Тройния съюз. „Братушките“ са гневни на Царство България заради опитите да води самостоятелна политика. Анти българската пропаганда е обхванала мощно руските медии, а омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да даде урок на непокорната млада държава, а и за да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да бомбардира Варна, за да се даде урок на българите.
Във фаталния ден крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове, които приближават Варненския залив. Става ясно, че са руски военни кораби. Според изследвания на историци ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти – пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват и два руски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат хаотично няколко бомби.

Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е съставена от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда, и се командва от вицеадмирал Новицки.

Първите снаряди

падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали, тоест целта е била да се избива и поразява мирното население, за да бъде сплашено. Засегнати са и казармите на 8-и приморски полк. Руското нападение е просто демонстрация на сила.
Бреговата артилерия отговаря също с огън, но неприятелските кораби са на повече от 8 морски мили навътре в морето, и остават извън обсега на българската артилерия.

Обстрелването на града продължава един час и седем минути, а след това противникът се оттегля. Причината за неочаквания обрат е на две немски подводници U – 7 и U – 8.

Научавайки по телеграфа за бомбардировката, те се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби, изстрелвайки няколко торпеда. Торпилиран е гордостта на руския флот - броненосецът “Три Светители”. Той се накланя на една страна и по-късно потъва край нос Калиакра. На друг миноносец избухва пожар, но плавателният съд е спасен. Към руската армада се насочват и два крайцера, от турската флота, но остават далеч от зоната на конфликта.

Същата вечер немските подводници пристигат в пристанището на Варна и са посрещнати

като освободители,

с радостни възгласи и бурни ръкопляскания.

Последствията от нападението са тежки. Загиват девет души – петима мъже, едно момче и три жени. Ранените са 24, като сред тях са двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Значителни са материалните загуби за града, те се оценяват на 2 милиона лева. Най-голямото поражение обаче остава в съзнанието на българите, които недвусмислено разбират, че Русия е техен враг.