История на България

[Der Schmarotzer]

Проблемът с тези територии се появява заради нещо, за което нашите идиоти, водещи преговорите, съвсем не са помислили - създаването на независима албанска държава. След нейното появяване сърбите остават с пръст в задника и започват да настъпват към българските зони. След което ние оставаме с пръст в....

[pomiqrat]

Османската империя някога нападала ли ни е след освобождението?

да, през юли 1913

Връщането на Изтомна Тракия не го смятам за нападение, а за връщане на територии с турци. Одрин никога не е бил български.

Ъхъ, а от пцуеш путлер тогава - той си връща територии с руснаци, не напада никого, нали? А Одрин е бил български, макар и за кратки интервали - един от най-превземаните ит българите градове е именно Одрин

По същата логика Полша, Литва, Германия и дори ние можем да имаме претенции към Украйна. Написах, че там няма мнозинство българи, за да имаме претенции. И на три морета сме цили, но просто сме разпънали чаршафа и сме се прибрали. В Украйна мнозинството са украинци (написах българи първо :lol:. Може и да съм прав) и путин няма право на претенции. Утре Радев спешно да свиква генералите и да си връщаме Волжка България.

[Testa_di_Legno]

Поведението ни след Балканската война си е чисто малоумие и сепуко. Имали сме огромни придобивки, но пуста лакомия да гепим всичко .... и накрая лаком гъз кръв сере ....

От всички срещу Турция (Отоманската империя) стигаме до ..... всички срещу България.

Логична ситуация, обяснима с теорията на игрите: ако имаш един силен играч и няколко слаби, неминуемо няколкото слаби се обединяват срещу единия силен. Балканската война не е подготвена добре дипломатически от наша страна, тъй или иначе няма общ пакт между страните от Балканския съюз, а само отделни двустранни договори, така че споразумяването между гърци и сърби зад нашия гръб е априорно заложено още преди започването на самите бойни действия. Дисбалансът в силите в българска полза, който би се създал, даже ако бяхме приели компромисния вариант, заложен в Лондонския мирен договор, води към предположението, че съседите ни най-вероятно щяха да ни атакуват в някакъв момент, дори ако "денят на престъпното безумие" никога не беше настъпвал. Обаче това не отнема от вината на решаващите фактори у нас по онова време (най-вече Н.В. царя) за редицата грешки и откровени глупости (като изсилването с атаката по чаталдженските позиции, за да сме превземели Константинопол), довели до пропиляването на военния, икономическия и чисто духовен потенциал, натрупан в първите десетилетия след Освобождението. Нека не забравяме, че тази първа национална катастрофа води след себе си като логично продължение и следващата, и въобще предрешава историята ни за столетие напред. Навярно е могло и по-иначе да изиграем картите си, но това е положението: като се обърне колата, пътища много.

[Drunken_Master]

Поведението ни след Балканската война си е чисто малоумие и сепуко. Имали сме огромни придобивки, но пуста лакомия да гепим всичко .... и накрая лаком гъз кръв сере ....

От всички срещу Турция (Отоманската империя) стигаме до ..... всички срещу България.

Логична ситуация, обяснима с теорията на игрите: ако имаш един силен играч и няколко слаби, неминуемо няколкото слаби се обединяват срещу единия силен. Балканската война не е подготвена добре дипломатически от наша страна, тъй или иначе няма общ пакт между страните от Балканския съюз, а само отделни двустранни договори, така че споразумяването между гърци и сърби зад нашия гръб е априорно заложено още преди започването на самите бойни действия. Дисбалансът в силите в българска полза, който би се създал, даже ако бяхме приели компромисния вариант, заложен в Лондонския мирен договор, води към предположението, че съседите ни най-вероятно щяха да ни атакуват в някакъв момент, дори ако "денят на престъпното безумие" никога не беше настъпвал. Обаче това не отнема от вината на решаващите фактори у нас по онова време (най-вече Н.В. царя) за редицата грешки и откровени глупости (като изсилването с атаката по чаталдженските позиции, за да сме превземели Константинопол), довели до пропиляването на военния, икономическия и чисто духовен потенциал, натрупан в първите десетилетия след Освобождението. Нека не забравяме, че тази първа национална катастрофа води след себе си като логично продължение и следващата, и въобще предрешава историята ни за столетие напред. Навярно е могло и по-иначе да изиграем картите си, но това е положението: като се обърне колата, пътища много.

Писал съм доста по тая тема, мненията ни се доближават страшно много... В днешно време всичко живо се оплаква, че по време на Балканската война сме били "изиграни" от съседите си, но истината е, че "интелигенцията" не е изпипала договорите преди началото на войната.
Стар мой пост по темата...

България по време на Балканската война е с 600 000 армия, която е два пъти по-голяма от другите и тя поема тежестта на решаващите битки в Източна Тракия, където главно са струпали резервите си Османската империя.
Проблемът ни, обаче е, че не са изпипали договорите на време, за да може руският цар, който играе един вид ролята на арбитър, да отсъди правилно. Българите винаги търсим вината у някого другиго, но не и у нас. Не можеш да тръгнеш на война, когато имаш такива съюзници, просто предварително трябва да ти е ясно, че те ще имат големи претенции. И до известна степен с основание... Клаузата със Сърбия е, че ако сърбите окажат по-големи военни услуги от тези в договора, то тогава самият договор трябва да бъде преразгледан...и сърбите предявяват съвсем правилно основателни претенции. Все пак изпращат около стотина тежки обсадни оръдия в Одрин и две пехотни дивизии. Съвсем друг е въпросът, че щяхме да ебем майката на турчалярите и без тяхна помощ. Съотношението на силите е чудовищно в наша полза... 120 000 български воини срещу 65 000 мръсни рязани карабинери.
Преди време бях слушал академик Георги Марков относно Балканската война и той беше казал, че един от войнишките митове от ония години бил, че когато нашите сънародници се надъхвали с думите: "Напред, на нож...!", от другата страна турците се стряскали, понеже чували: "По пет на нож !"... :lol:

[Der Schmarotzer]

Поведението ни след Балканската война си е чисто малоумие и сепуко. Имали сме огромни придобивки, но пуста лакомия да гепим всичко .... и накрая лаком гъз кръв сере ....

От всички срещу Турция (Отоманската империя) стигаме до ..... всички срещу България.

Логична ситуация, обяснима с теорията на игрите: ако имаш един силен играч и няколко слаби, неминуемо няколкото слаби се обединяват срещу единия силен. Балканската война не е подготвена добре дипломатически от наша страна, тъй или иначе няма общ пакт между страните от Балканския съюз, а само отделни двустранни договори, така че споразумяването между гърци и сърби зад нашия гръб е априорно заложено още преди започването на самите бойни действия. Дисбалансът в силите в българска полза, който би се създал, даже ако бяхме приели компромисния вариант, заложен в Лондонския мирен договор, води към предположението, че съседите ни най-вероятно щяха да ни атакуват в някакъв момент, дори ако "денят на престъпното безумие" никога не беше настъпвал. Обаче това не отнема от вината на решаващите фактори у нас по онова време (най-вече Н.В. царя) за редицата грешки и откровени глупости (като изсилването с атаката по чаталдженските позиции, за да сме превземели Константинопол), довели до пропиляването на военния, икономическия и чисто духовен потенциал, натрупан в първите десетилетия след Освобождението. Нека не забравяме, че тази първа национална катастрофа води след себе си като логично продължение и следващата, и въобще предрешава историята ни за столетие напред. Навярно е могло и по-иначе да изиграем картите си, но това е положението: като се обърне колата, пътища много.

Нали знаеш каква е разликата между селския тарикат (т.н. от теб Н.В.) и умния човек? Селският тарикат се опитва да се изхлузи от сложната ситуация, в която е попаднал, заради тарикатлъците си и не винаги успява, а умният въобще не попада в сложна ситуация. И двете ни царчета са обикновени селски тарикати с титли не по заслуги, а по наследство.

[ElCapitana_Puyol]

Днес е велик ден ! 101 години от 9 юний 1923г., паметна дата в българската история, когато беше свален от власт българомразеца сърбофил александър стамболийски, а няколко дена по-късно ВМРО му резнаха гръцмуля и тоя предател умря в страшни мъки ! Вечна слава на Александър Цанков !

[JimBeam]

Това важи и сега в Русия и как там нямало било престъпност и прочие. Москва пък бил доста спокоен град според родните русофили, ама я попитай някой руснак да видиш какво ще ти каже по въпроса. :)

"Не си заключвахме вратите". Защо е мит, че в комунизма не е имало престъпност

Историкът д-р Стефан Иванов представя изследването си „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“ ,.

"Едно време беше по-сигурно". Това изречение е мит, показва ново изследване в архивите. Всъщност по времето на комунизма в България има повече убийства, изнасилвания, грабежи и тероризъм.

На 6 октомври 1979 г. в 16.00 ч. в Централната дежурна част на софийската милиция постъпва сигнал за извършено жестоко убийство. В мазето на изоставена къща в София милиционерите намират окървавен и обезобразен труп на млада жена. Убита е с 35 удара с нож в областта на шията, гърдите и гърба. Дори следователите са потресени.

Тялото е на 19-годишно момиче с „леко“ поведение - такъв е изразът, използван в документите.

Това е само началото на серия убийства на жени. Петият труп буквално изплува на 16 април 1980 г. в малкото езеро на Западния парк в София.

Серийният убиец се оказва софиянец, на 23 години с инициали с Х. Б. Г. Първата му жертва е убита, защото го е заразила със сифилис. Той е извършил още много убийства, изнасилвания, побои, нападения, взломни кражби, грабежи. А няколко месеца е работил в системата на МВР.

Медиите, контролирани от управляващата тогава Българска комунистическа партия (БКП), не съобщават за този сериен убиец. Нито за серийния убиец от Розово през 8о-те години на миналия век, нито за задържания през август 1954 г. В. Х. В. на 26 години, който е признал за 512 изнасилвания.

Хората не научават много и за терористичните атаки във Варна и Пловдив на 30 август 1984 г., както и за атентатите в Буново, Сливен и Варна на 9 март 1985 г..

Изследването
В наши дни още се случва да чуваме фрази като тази: "Едно време живеехме по-сигурно, даже не си заключвахме вратите".

Всъщност истинската картина за престъпността по времето на комунизма (1944-1989 г.) се разминава драматично с разказите на съвременници от онова време.

За всичко това - в документи и статистически данни, разказва книгата на историка Стефан Иванов “От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989)”, издадена от "Сиела". Тя е историческо изследване, резултат от почти 5-годишен труд и работа предимно с архивите.

Оказва се, че убийствата тогава са били два пъти повече от сега, а престъпността е била по-висока, отколкото в Европа.

Документи срещу спомени и пропаганда
Изследването на Стефан Иванов, на което стъпва книгата му, продължава години в ровене из документи.

“[Книгата] се базира само на официална информация, регистрирана в рамките на Министерството на вътрешните работи, а над 90% от намерените данни се публикуват за първи път”, каза Иванов пред Свободна Европа.

"Обществената памет и личните очаквания на хората много сериозно се разминава с действителната картина, която е описана в тези документи", каза Иванов.

В книгата има данни за това как се развиват престъпленията по години. От тях може да се види, че нещата, които се случват веднага след 89-та година и падането на комунистическия режим - в така наречение “мутренски години” и до днес, имат своята основа. "Нищо не започва само по себе си. Всичко това е един процес”, каза Иванов.

"Чисто статистически ако подходим, всъщност престъпността тогава е в по-големи нива отколкото днес", добави Иванов в отговор на въпрос дали "едно време е било по-сигурно".

Думите му се потвърждават от сравнение на данните и статистиката на МВР на периодите преди и след 1989 г.

Два пъти повече убийства
Стефан Иванов казва, че е проучвал престъпността и като абсолютен брой, и като коефициент на криминалната престъпност, който показва броя на убийствата на 100 000 души население. И по двата показателя случаите на отнет насилствено живот тогава са се оказвали два пъти повече, отколкото са в момента.

Ето пример с абсолютните числа. През 1945 г. убийствата в България са 509 (в това число не влизат политическите убийства). Те намаляват до 111 през 1961 г., което е най-ниското число за периода.

През последното десетилетие от комунизма - 1980-1989 г. - убийствата са между 159 и 210 годишно или средно 195. За сравнение в последните 10 години (2012-2021), за които има данни в НСИ, убийствата са между 66 и 141, или средно 89 годишно. Разликата е около два пъти.

В изследването се отбелязва, че за убийство съдът в социалистическа България е налагал и смъртно наказание, но това не е имало превантивен ефект.

Ако се направи сравнение с останалия свят, и се използва т.нар. „коефициент на престъпност“, ще се окаже, че престъпността в България е била много по-висока от тази в Европа, според данните в книгата.

В различните периоди на социалистическа България годишният коефициент на умишлените убийства варира между 2,3 и 6,6 на 100 000 жители. В т.нар „развити страни“, коефициентът средно е 1,9 – 2,8, а в т.нар. „развиващи се държави“ той е между 3,5 и 5,8 на 100 000 население.

"В резултат на цитираните данни можем да заключим, че в разглеждания период умишлените убийства са по-голям проблем, отколкото за повечето европейски държави", пише авторът.

Храна и дрехи. Кражби, колективизация и "възродителен процес"
Книгата показва, че в социалистическа България има няколко периода, в които има увеличаване на престъпността.

Кражбите например се повишават паралелно с периода на отнемане на земеделската земя от собствениците ѝ, наричан "колективизация" (1944 – 1959). Това е индикатор за две неща.

"Тогава наистина е царял глад, защото са се крадяли неща от първа необходимост - храни, дрехи, такива елементарни неща. Вторично, по данните на МВР, те не са били продавани. Тоест, хората са крадяли, за да ядат и да носят дрехи", казва Иванов.

Според него това показва още, че продоволствената криза в България тогава продължава много по-дълго, отколкото в други държави след края на Втората световна война.

Иванов вижда връзка и с насилственото отнемане на земята от българските селяни от комунисти, и с последвалия процес на масова миграция от селата към големите градове и особено към София. "Това също се явява криминогенен фактор и увеличава броя на престъпленията", казва историкът.

Ръст на кражбите и убийствата има и към края на режима, през 80-те години, въпреки че статистически тогава заплатите са били най-високи. Втората половина на десетилетието е белязана от най-голямата криза на социалистическа България - политическа, стопанска, финансова. "Разбира се, има и криза на полето на криминалната престъпност, имаме голям брой криминални престъпления, а тяхната разкриваемост спада", каза Иванов.

Той добави, че през 1984-85 е пикът на така наречения Възродителен процес - име, което е дадено на насилствената асимилация на българските турци, последвана от депортирането на над 320 хил. от тях в Турция.

"[Тогава] се чуват и първите опозиционни гласове, и МВР е принудено да ангажира собствен ресурс, който да се занимава с тези неща, вместо да се занимава с криминална престъпност".

Репресиите водят и до терористичните актове, за които тогава не излиза информация. "Цензурата и криенето на тази информация от “обикновенните” хора всъщност се явява още един криминогенен фактор, защото са приспивали бдителността им. Хората са живеели в измамното спокойствие, че всичко е окей и това е улеснявало престъпниците", казва Иванов.

Изкривена обществена памет
Спокойният живот по времето на комунизма според Стефан Иванов е "един мит, който се гради на изкривена обществена памет, защото хората си казват: "Ама ние си живеехме много добре, прибирахме се по нощите без да ни бъде страх, не си заключвахме вратите".

"Те вярват в това, защото не са имали информация и не са знаели реалната картина", казва историкът.

Има огромна разлика между това да казваш, че в онези години е нямало престъпност, защото наистина си вярвал в това, и да твърдиш същото сега, когато излиза изследването на архивите. Вече всеки може да се запознае с данните от официалните документи на комунистическата власт. И да се каже днес, че тогава не е имало престъпност "означава всъщност да си затваряш очите през действителността", добавя Стефан Иванов.

[tmanolov]

Поведението ни след Балканската война си е чисто малоумие и сепуко. Имали сме огромни придобивки, но пуста лакомия да гепим всичко .... и накрая лаком гъз кръв сере ....

От всички срещу Турция (Отоманската империя) стигаме до ..... всички срещу България.

Логична ситуация, обяснима с теорията на игрите: ако имаш един силен играч и няколко слаби, неминуемо няколкото слаби се обединяват срещу единия силен. Балканската война не е подготвена добре дипломатически от наша страна, тъй или иначе няма общ пакт между страните от Балканския съюз, а само отделни двустранни договори, така че споразумяването между гърци и сърби зад нашия гръб е априорно заложено още преди започването на самите бойни действия. Дисбалансът в силите в българска полза, който би се създал, даже ако бяхме приели компромисния вариант, заложен в Лондонския мирен договор, води към предположението, че съседите ни най-вероятно щяха да ни атакуват в някакъв момент, дори ако "денят на престъпното безумие" никога не беше настъпвал. Обаче това не отнема от вината на решаващите фактори у нас по онова време (най-вече Н.В. царя) за редицата грешки и откровени глупости (като изсилването с атаката по чаталдженските позиции, за да сме превземели Константинопол), довели до пропиляването на военния, икономическия и чисто духовен потенциал, натрупан в първите десетилетия след Освобождението. Нека не забравяме, че тази първа национална катастрофа води след себе си като логично продължение и следващата, и въобще предрешава историята ни за столетие напред. Навярно е могло и по-иначе да изиграем картите си, но това е положението: като се обърне колата, пътища много.

Писал съм доста по тая тема, мненията ни се доближават страшно много... В днешно време всичко живо се оплаква, че по време на Балканската война сме били "изиграни" от съседите си, но истината е, че "интелигенцията" не е изпипала договорите преди началото на войната.
Стар мой пост по темата...

България по време на Балканската война е с 600 000 армия, която е два пъти по-голяма от другите и тя поема тежестта на решаващите битки в Източна Тракия, където главно са струпали резервите си Османската империя.
Проблемът ни, обаче е, че не са изпипали договорите на време, за да може руският цар, който играе един вид ролята на арбитър, да отсъди правилно. Българите винаги търсим вината у някого другиго, но не и у нас. Не можеш да тръгнеш на война, когато имаш такива съюзници, просто предварително трябва да ти е ясно, че те ще имат големи претенции. И до известна степен с основание... Клаузата със Сърбия е, че ако сърбите окажат по-големи военни услуги от тези в договора, то тогава самият договор трябва да бъде преразгледан...и сърбите предявяват съвсем правилно основателни претенции. Все пак изпращат около стотина тежки обсадни оръдия в Одрин и две пехотни дивизии. Съвсем друг е въпросът, че щяхме да ебем майката на турчалярите и без тяхна помощ. Съотношението на силите е чудовищно в наша полза... 120 000 български воини срещу 65 000 мръсни рязани карабинери.
Преди време бях слушал академик Георги Марков относно Балканската война и той беше казал, че един от войнишките митове от ония години бил, че когато нашите сънародници се надъхвали с думите: "Напред, на нож...!", от другата страна турците се стряскали, понеже чували: "По пет на нож !"... :lol:

Поредните глупости на дрънкардчето в желанието му да се сложи на србе на врбе, като онази снимка с големия сняг в Одрин, дето били затънали шумадийските копелета през 1913. Ми той договорът си е достъпен, лесно може да се прочете - https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%91%D ... 1%80_(1912)#%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8 и в него ясно се вижда, че това е един договор, вписан изцяло в полза на Русия, от който ние си фантазираме за 'спорни" и "безспорни" зони в Македония, а такива там няма, подчертавам - няма. Има някаква драсканица, която подлежи на финално решение от руския цар и толкова. Това е положението.

И да, ние сме идиоти до безумие, позовавайки се както на договора със србе на врбе през 1912 (превратно тълкувайки го), така и на безумната военно конвенция с Русия от 1902, която орките категорично заявяват, че няма да спазват и няма да се намесят в наша полза, ако Румъния ни нападне (както пише във въпросната конвенция). За капак Фердо го играе тотален идиот тип Путлер с "тридневната" война с Украйна -ама аз само да ги сплаша, за да са по-сговорчиви и става това, което става, а именно ни се ебава майката за минимум 100 години напред (а може и повече)

П.С. От србе на врбе в Одрин полза не е имало, но от тежките им оръдия - да, имало е. И причната е поредната корупционна афера у нас, поради която парите за тези оръдия за изчезнали в правилните джобове - една и съща история се повтаря вече 100+ години

[Drunken_Master]

Виждам, че като си постнал въпросния договор, че си го и прочел. Казвам ти сериозно, вземи се скрий някъде... Бахти болния тип, майна... Оня ден пак ми подскачаше на оная работа за някакви пълни глупости.

[Drunken_Master]

Поведението ни след Балканската война си е чисто малоумие и сепуко. Имали сме огромни придобивки, но пуста лакомия да гепим всичко .... и накрая лаком гъз кръв сере ....

От всички срещу Турция (Отоманската империя) стигаме до ..... всички срещу България.

Логична ситуация, обяснима с теорията на игрите: ако имаш един силен играч и няколко слаби, неминуемо няколкото слаби се обединяват срещу единия силен. Балканската война не е подготвена добре дипломатически от наша страна, тъй или иначе няма общ пакт между страните от Балканския съюз, а само отделни двустранни договори, така че споразумяването между гърци и сърби зад нашия гръб е априорно заложено още преди започването на самите бойни действия. Дисбалансът в силите в българска полза, който би се създал, даже ако бяхме приели компромисния вариант, заложен в Лондонския мирен договор, води към предположението, че съседите ни най-вероятно щяха да ни атакуват в някакъв момент, дори ако "денят на престъпното безумие" никога не беше настъпвал. Обаче това не отнема от вината на решаващите фактори у нас по онова време (най-вече Н.В. царя) за редицата грешки и откровени глупости (като изсилването с атаката по чаталдженските позиции, за да сме превземели Константинопол), довели до пропиляването на военния, икономическия и чисто духовен потенциал, натрупан в първите десетилетия след Освобождението. Нека не забравяме, че тази първа национална катастрофа води след себе си като логично продължение и следващата, и въобще предрешава историята ни за столетие напред. Навярно е могло и по-иначе да изиграем картите си, но това е положението: като се обърне колата, пътища много.

Нали знаеш каква е разликата между селския тарикат (т.н. от теб Н.В.) и умния човек? Селският тарикат се опитва да се изхлузи от сложната ситуация, в която е попаднал, заради тарикатлъците си и не винаги успява, а умният въобще не попада в сложна ситуация. И двете ни царчета са обикновени селски тарикати с титли не по заслуги, а по наследство.

Недей така, моля те... Цар Борис е много уважавана фигура в тоя форум, а от скоро разбрах, че и Ферди също.