Последния си опит да покажа на дъщеря си Деня на Победата предприех преди четири години и още тогава това беше ад.
Вход на Червения площад само през металотърсачи и проверка на чантите. Затворено метро. Затворени подлези. Затворени улици. Затворено всичко. Навсякъде метални заграждения. Плътни редици на милицията и вътрешни войски. Александровската градина затворена и някакво църковно богослужение. Перфектен кич в оформлението на града. И тълпи, тълпи, тълпи от пейзани, щастливи от всичко това.
Усещането, че това вече не е твоят празник, че всичко това не е направено за теб, че тук си само нежелан елемент, от който се ограждат с ченгета, беше пълно.
Затова вече няколко години всеки път на Деня на Победата се старая да замина от Москва. Да гледам това вече ми стана съвсем невъзможно. За няколко дни страната, която и в останалото време не е с особено добро психическо и нравствено здраве, се превръща в пълна лудница. Започва поредният пик на изостряне на състоянието, което не може да бъде преборено с никакви медикаменти. Очите стават стъклени, речите – бълнуване, мирогледът – шизофреничен. Пяна на устата, дедите ни са воювали, и ние можем да го повторим, фашисти, бандеровци, ядрено изпепеляване, Крим е наш. Фалшиви униформи, фалшиви ордени, облечени с фалшиви куртки деца, фалшиви нашивки, фалшиви гвардейски лентички. Защо обличате децата си във военни униформи? Защо им окачвате ордени? Защо снимате клип за мъртво момче в телогрейка? Защо момиченце рисува за войната с праха на кремирания си дядо? Един дявол знае... Така е прието да се прави.
Точното определение е "победобесове".
При това вече практически никой не е в състояние да отговори на въпроса – какво именно можем да повторим. Кажи ми, какво искаш да повториш, недорасъл младежо с куртка, бричове и голямогабаритен макет на ППШ (на руски – съкращение от Пистолет-пулемёт Шпагина, е автомат, създаден през 1941 година) през рамото? Отстъплението до Волга? Тактиката на изпепелената земя – собствената земя – при отстъплението? Опожаряването на селата в Подмосковието, за да не останат в ръцете на немците? Животът в землянки при минус 40 градуса? 125-грамовата дажба хляб? Децата, прекарващи по 12 часа на струговете в цехове без покрив? Невъзможността на жените, качващи на самолетите 100-килограмови бомби, след това да раждат? Наказателните батальони? Заградителните отряди? Един милион загинали при щурма на Берлин? Изпращането на ранените ветерани на остров Валаам далеч на север? Изпращането на пленените ветерани от германските концлагери направо в лагерите на ГУЛАГ? Репресиите от 1947 г.? Загиналите 27 милиона? Десетките хиляди непогребани и до днес на Синявските височини край Ленинград? Какво си се наканил да повтаряш, глупак? Наистина ли смяташ, че дедите ни са воювали за това?
Мълчи.
А информацията за това, че първият щурм срещу Брестката крепост е проведен съвместно с Вермахта и че отбранявалият крепостта полски гарнизон след това е бил доубиван от съветските войски, че първият парад в Брест е бил съветско-фашистки, че благодарение на американската помощ получавахме всичко – дори свинска мас, че край Липецк е имало школа на Луфтвафе, че даже и след обявяването на войната по инерция съветските влакове с храни са продължавали да пътуват към Германия, че войната изобщо е започнала през 1939, а не през 1941 година – тази информация просто не съществува в шизофреничния мироглед.
Смисълът на Деня на Победата придоби диаметрално противоположно на изначалното си значение и аз вече не разбирам какво представлява този ден. Изначалното послание бе разбираемо за мен. Никога повече да не се повтаря всичко това. Да помним. Да не забравяме. Да коленичим. Да, тогава също имаше лъжи. Но в крайна сметка на думи водещи бяха антивоенните принципи. И техниката, която минаваше по Червения площад, се представяше като техника за защита на границите ни от проклетите буржоа, а не за нападение.
Цялата статия тук:
http://www.mediapool.bg/mozhem-da-povto ... 49001.htmlЖивеем в странно общество. Ако един мъж се смята за Наполеон, за Юлий Цезар или за извънземен, го лекуват. Ако се смята за жена, му защищават правата
Сега не смеят да се прозеят, за да не се наакат 
