Археологическите покрития. Заговор за контрол над историята

[THE G.A.M.E]

Буквално са като коне с капаци.
Доказателства за това има дори и в този форум, и конкретни личности, стоящи зад дадени аватари.

Те това три пъти го прочетох, ама не го разбрах

Става дума за многобройните "опоненти" тук, които заклеймяват всичко, което е различно от общоприетата ... ( ортодоксалната ) ... Наука.

Колко пъти сме се сблъсквали с хора, дето му показваш факт, с нужните аргументи, а отсреща - "Ма това е конспирация".

[bubka]

Амнезията направо си е колективна.
Направо е невероятно, как масовият научен свят ( а и не само той, а като цяло общественоста ) ... Неможе ( или не желае ) ... Да си отвори очите.

Тази амнезия вече е пуснала здрави корени в общата енергийно-информационна матрица на Земята и в т.нар колективно неосъзнавано при Юнг, така че по дефиниция, а и на практика, измъкването от нея няма как да има колективен характер, а индивидуален такъв.

[BLUE CHAMPIONS]

Буквално са като коне с капаци.
Доказателства за това има дори и в този форум, и конкретни личности, стоящи зад дадени аватари.

Те това три пъти го прочетох, ама не го разбрах

Става дума за многобройните "опоненти" тук, които заклеймяват всичко, което е различно от общоприетата ... ( ортодоксалната ) ... Наука.

Колко пъти сме се сблъсквали с хора, дето му показваш факт, с нужните аргументи, а отсреща - "Ма това е конспирация".

ААааа, схванах. Така е наистина. Иначе ключовата дума, която ме заблуди е "стоящи зад дадени аватари". Щото "аватар" го символизирам със снимка/картинка, а не с човек/потребител
Аз с този аватар, за някои с различно от моето мнение съм циганин, роб, човек с IQ не по-голямо от 60 за да сложи такъв аватар и какви ли още не "анализи" на които съм се смял със сълзи
Иначе, кво да ги коментираме тях?- за мен хора разсъждаващи по начин: "Не виждам озона, не мога да го пипна, следователно той е мит и не съществува, значи е конспирация", нито ги вземам на сериозно, а и предпочитам да не ги чета

[Alexx]

Артефакти от "Забранената археология"


Гравиран камък от мината за въглища Лихай, . близо до Уебстър, щата Айова

На 2 април 1897 г., в броя на „Дейли Нюс" -вестника на гр. Омаха, щата Небраска - се появила статия, озаглавена „Гравиран камък, погребан в мина". В нея се описвал един предмет, който бил открит в мина до Уебстър Сити, щата Айова..Ето какво се казва в статията: „Днес, при добивни работи във въглищната мина Лихай, на дълбочина 130 фута (40 т), един от работниците се натъкнал на парче скала, което го озадачило и чието присъствие на дъното на шахтата не успял да си обясни. Камъкът е с тъмносив цвят и е с дължина около 2 фута (61 ст), ширина - около 1 (31 ст), и дебелина - четири инча (10 ст). Той е изключително твърд и на повърхността му има начертани под ъгъл линии, които оформят правилни ромбове. В центъра на всеки ромб има добре нарисувано лицева възрастен човек. На челото на всички изображения, които са удивително еднакви, има специфична вдлъбнатина. С изключение на две, всички лица гледат надясно. Миньорите не могат да обяснят, как този камък е достигнал до това място - на дълбочина 130 фута (40 т) - под пластове пясъчник. Те обаче са сигурни, че там, където той е бил открит, земята никога по-рано не е била разкопавана." Запитванията, които отправихме към Историческото наследство на щата Айова и до щатската служба по археология към Университета на Айова, не откриха нищо ново. Въглищата от мината в Лихай вероятно се отнасят към карбонските формации.

Желязна чаша от мина за въглища при Оклахома

На 10 януари 1949 г. Робърт Нордлинг изпратил на Франк Л. Марш от Университета „Андрюс" в Бериен Спрингс, щата Мичиган, снимка на една желязна чаша. В придружаващата бележка се казвало следното: „Посетих домашния музей на един приятел от Южно Мисури. Сред събраните от него куриози имаше и една поставена в рамка моментална снимка на желязна чаша."

Във въпросният частен музей, до снимката на чашата била поставена и следната клетвена декларация, която била заверена от Франк Кенуд в Сълфър Спрингс, щата Арканзас, на 27 ноември 1948 г.: „През 1912 г., докато работех в Общинската електроцентрала в гр. Томас, щата Оклахома, попаднах на солидна буца въглища, която беше твърде голяма и неудобна за употреба. За да я разбия, използвах тежък чук. Това желязно гърне изпадна от средата на буцата, като остави в стените и отпечатък. Джим Стол (един от служителите на компанията) присъства на разбиването и видя как съдът изпадна. Проверих източника на въглищата и открих, че те са били докарани от мините при Уилбъртън, Оклахома." Според Робърт О. Феи от Геологическия институт на Оклахома въглищата от тази мина сана около 312 млн. години. През 1966 г. Марш изпратил снимката на съда и свързаната с него кореспонденция на Уилбърт Х. Ръш, професор по биология в Конкордия Колидж в Ан Арбър, щата Ми-чиган. Марш заявил следното: „Прилагам снимката и писмото, които ми бяха изпратени от Робърт Нордлинг преди 17 години. Когато една - две години по-късно се заинтересувах от това „гърне" (човек може да добие някаква представа за размерите му, ако го сравни с облегалката на стола, на който е поставено), открих, че „приятелят" на Нордлинг е починал и че малката му музейна сбирка е била разпръсната. Нордлинг не знаеше нищо за местонахождението на желязната чаша. Откриването й би затруднило и най-внимателния следотърсач... Ако чашата наистина е това, за което е представена, то тя наистина е един изключително важен артефакт." За нещастие, доказателства като тази желязна чаша обикновено се загубват, докато преминават през ръцете на хора, които не са наясно с тяхното значение.

Подметка от Невада

На 8 октомври 1922 г. в „Америкън Уикли" - притурка на „Ню Йорк Сънди Америкън" - се появила голяма статия, озаглавена „Загадката на вкаменената „подметка" от преди 5 000 000 години" и подписана от д-р У. Х. Балоу. Ето какво се казва в нея: „Преди известно време, Джон Т. Рейд - известен минен инженер и геолог - обикалял из Невада в търсене на фосили. Внезапно той се спрял и с абсолютно невярващ поглед се взрял в камъка, който лежал на зе¬мята пред него. Това било така, защото на камъка - всъщност в самия камък - имало нещо, което много приличало на човешки отпечатък (фиг. 6.6)! Внимателното проучване показало, че той не е оставен от бос крак, а че очевидно представлява вкаменила се подметка. Нейната предна част липсвала, но все пак очертаниятай били запазени, поне две трети. От вътрешната им страна имало съвсем ясни следи от обущарския конец, който явно е свързвал подметката с канта. Още по-нататък имало още една следа от шев, а в средата - където би трябвало да е било ходилото, ако наистина става дума за подметка - имало вдлъбнатина. Точно такава би се получила, ако петната кост се трие и износва материала, от който е направена подметката. По този начин била открита една вкаменелост, която би трябвало да е една от най-големите загадки на днешната наука. Това е така, защото запечаталата я скала е най-малко на 5 000 000 години,"


Фиг. 6.6. Част от подметката на обувка, запазена в триаска скала в Невада. Триасът обхваща периода от преди 248 до преди 213 млн. години.

Рейд донесъл находката в Ню Йорк, където се опитал да събуди интереса на други учени. Ето какво пише той по-късно: „След пристигането си в Ню Йорк показах фосила на д-р Джеймс Ф. Кемп, геолог от Колумбийския университет, и на професорите Х. Ф. Осбърн, У. Д. Матю и Е. О. Хоуви, работещи за Американския музей по естествена история. Всички те стигнаха до едно и също заключение, което гласеше, че „това е най-забележителната естествена имитация на изкуствен предмет, която те някога са виждали". Все пак тези специалисти признаха, че скалата е от триаса. Производителите на обувки от своя страна бяха единодушни, че в началото това е била ръчно зашита подметка. Д-р У. Д. Матю написа кратък доклад по въпроса, в който се казваше, че макар предметът да има всички характерни черти на обувка, включително конците, с които е бил зашит, той представлява една забележителна имитация - „прищявка на природата". "Интересно е да се отбележи, че допитването ни до Американския музей по естествена история получи отговор, че докладът на Матю не е в техните архиви.

Въпреки отрицанието на Матю, Рейд настоял на своето: „Следващите хора, към които се обърнах, бяха един микрофотограф и един яалитичен химик от Института Рокфелер. Те направиха снимките и анализите на предмета извън института, за да не се свързва името му с този проблем. Анализите доказаха [премахнаха] всички подозрения в това, че една подметка е била подложена на фосшшзация през триаса...

Бяха направени микрофотографски увеличения с мащаб двадесет пъти по-голям от този на предмета. Те показаха и най-малките детайли на усукването и извиването на конеца, което доказа, че подметката не е просто естествено подобие, а автентичен човешки продукт. Нишките могат да бъдат видени дори от невъоръжено око, както и напълно симетричните очертания на подметката. От вътрешната им страна има успоредна линия, с разположени на равни разстояния дупки — най-вероятно за шевове. Може да се добави, че поне двама геолози - които някой ден ще станат известни -допуснаха, че това наистина е подметка, която се е фосилизирала при образуването на триаските скали." В момента се смята, че въпросните скали са на много повече от 5 млн. години. Според стандартната хронология триасът обхваща времето от преди 248 до преди 213 млн. години.

[THE G.A.M.E]

На няколко пъти приканих "Атеист-а" и другите заблудени по "Дарвиновата теория" да дойдат в тази тема и да се запознаят с фактите, които са срещу "еволюцията", но гледам, че така и не са се появили.

[Атеист]

Сравнителноанатомични, сравнителнофизиологични и сравнителноембриологични доказателства за еволюцията


Сравнителноанатомични доказателства.

Най-много доказателства за еволюцията са натрупани при изучаването на строежа на тялото на различни групи животни и растения. При сравнителното изучаване на анатомията на гръбначните животни е установено, че независимо от съществуващото многообразие при тях те имат обща план на строеж на тялото. При всички главният мозък е в черепната кухина, в която по сходен начин са разположени едни и същи вътрешни органи. Органите, които са сходни по строеж и произход, но изпълняват различни функции, се наричат хомологни. Освен крайниците при гръбначните животни хомологни са яйцеполагалото при къщната муха и жилото на пчелата, мустачките на граха и бодлите на киселия трън са хомологни и т.н. Хомологните органи доказват общия произход и родствените връзки между съответните организми. Те са резултат от дивергентна еволюция.

При подобни изследвания на организмите може да се установи, че съществуват и такива органи, които изпълняват една и съща и функция, но имат различен произход и различно устройство. Тези органи се наричат аналогни. Такива са например крилата на насекомите и птиците, бодлите на киселия трън, на глога и на розата и т.н. Бодлите на киселия трън са видоизменени листа, на глога - видоизменени клонки, а на розата - епидермални израстъци. Аналогните органи не доказват родствените връзки и общия произход на организмите. Те са резултат от конвергентна еволюция и показват, че при еднакви условия различни организми могат да се приспособят по сходен начин.
Хомологните и аналогните органи са резултат от идиоадаптации.

При изучаването на устройството на различни организми може да се устнанови, че при даден орган е много добре развит и изпълнява характерната му функция, докато при други същият орган не изпълнява никаква функция и е много слабо развит. Такива закърнели органи се наричат рудиментарни (органи в зачатъчно състояние). Рудиментарните органи са резултат от катаморфози. Те доказват родството между организмите и общия им произход.
Рудиментарни органи са например апендиксът при човека, задното поясче при кита, задните крайници при питона и кита, третата мигателна ципа при човека, мускулите, които движат ушната мида и др.

Други сравнителноанатомични доказателства за еволюцията са т.нар. атавизми (атавистични белези, атавистични органи). Това са белези които се проявяват при отделни индивиди, но са били характерни за техните прадеди. Разликата между рудиментарни и атавистични органи е, че рудиментарните органи имат масов характер, а атавизмите - индивидуален.
Примери за атавизми са шийните фистули, сърце с отвор между камерите, обилното окосмяване на тялото, наличие на повече млечни жлези, хора с опашка и т.н.

Сравнителнофизиологични доказателства.

Редица физиологични процеси доказват родството между определени групи организми и тяхната обща еволюция. При всички бозайници храненето, дишането и размножаването протичат по сходен начин. Родството между отделните групи животни се доказва ясно с помощта на т.нар. преципитационни реакции. Те се състоят в следното: в заек се инжектира кръв от куче. Нейните антигени предизвикват образуване на антитела в кръвта на заека. Взема се малко кръв от заека, отделя се серумът й и се разпределя в няколко епруветки. Към първата се добавя серум от куче - сместа веднага потъмнява и се образува утайка. Към втората се добавя серум от вълк - утаяването е по-слабо. Със серум от лисица утаяването е слабо в третата епруветка, а в четвъртата, където се добавя серум от котка, има незначително утаяване. Всички тези животни принадлежат към разред Хищници, но са към различни семейства и родове. Между тях степента на родство е различна. Колкото утаяването е по-силно, толкова родството е по-голямо.

Сравнителноембриологични доказателства.

Науката, която изучава зародишното развитие на организмите, се нарича ембриология. Всички многоклетъчни животни, които се размножават по полов начин, се развиват от зигота. Оплождането и ранните етапи от зародишното развитие протичат по един и същ начин. Това показва и общия произход на всички многоклетъчни животни. Младите зародиши на гръбначните животни си приличат много по външен вид и устройство. Те преминават през различни фази на развитието си. В някои от тях много напомнят на по-низши форми. В началото всички приличат на току-що излюпени рибки (имат хрилни цепнатини, сходна форма на главата, опашка и зачатъци на крайници). През по-късните етапи от ембрионалното развитие се формират и характерните разлики. Появяват се най-напред особеностите на класа, след това на разреда, на семейството и т.н. Накрая се оформят характерните за вида особености. Това показва, че всички класове гръбначни животни имат един общ произход в древността. Двама учени Хекел и Мюлер формулират т.нар.биогенетичен закон. Той гласи, че: Онтогенезата е кратко и бързо повторение на филогенезата.
Всеки индивид през индивидуалното си развитие (онтогенезата) накратко повтаря етапи от историческото развитие на вида (филогенезата). Следователно през онтогенезата се повтарят основните етапи от филогенезата, но се зараждат и нови насоки на бъдещата еволюция.

[Атеист]

[Атеист]

ПАЛЕОНТОЛОГИЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА

Предмет на палеонтологията. Най-убедителни и най-подробни доказателства за еволюцията дава науката палеонтология (гр. палаион древен, стар, и логос наука). Тя изучава съществувалите и измрели в предишни геологични времена организми, устройството и начина им на живот и времето, когато са живели. Труповете на измрелите през различните геологични периоди организми били засипвани от неорганични нас-лагвания, които образували т. нар. седиментни (утаечни) скали. В тях се запазвали отпечатъци от тялото или оставали включени отделни твърди части(черупки,кости, зъби и др.). Това са т. нар.вкаменелости.

Макар и рядко, се запазвали и цели организми. В началото на нашия век в Сибир например е намерен цял мамут в замръзнали земни пластове. Намерени са цели насекоми и други дребни животни, включително в янтарни късове.
В палеонтологичните изследвания се използват две основни групи методи абсолютни и относителни. Абсолютните методи се основават на анализа на радиоактивното разпадане. Продължителността на ерите и периодите се определя от количеството на продуктите от разпадане на радиоактивните елементи в пробата, съдържаща останките. Това разпадане при различни външни условия се извършва с еднаква скорост. За всеки 100 млн. г. от 1 kg уран остават 985 g и се образуват 13 g олово и 2 g, хелий. Като се изчисли количеството на оловото и хелия в пробата, може да се установи за колко време са се образували, т. е. каква е геологичната възраст на земния пласт, откъдето тя е взета.

Колкото земните пластове са по-стари, от толкова по-просто устроени организми се намират следи и отпечатъци в тях.В по-младите земни пластове преобладават останки от по-висши и по-сложно устроени организми.Някои вкаменелости са широко разпространени, но се срещат в съвсем тънки земни пластове Това показва, че организмите, от които са се получили тези вкаменелости, били широко разпространени и измрели масово за сравнително кратък геологичен период.

За земните пластове от различните геологични периоди тези останки и отпечатъци са различни. Такива са например трило-битите за камбрий, амонитите за мезозойската ера, бозайниците за терциер и т.н..
Други вкаменелости се срещат по-рядко, но в различни по възраст земни пластове При тях може да се наблюдава постепенно усложняване в устройството на организмите през различните геологични времена. Това показва, че през историческото развитие на Земята организмите произлизали едни от други и претърпели дълга и сложна еволюция от по-древни и по-низши към по-съвременни и по-висши форми.

Сборни форми. В някои вкаменелости може да се открият белези, които са характерни за днес живеещи организми, принадлежащи към различни систематични групи Организмите, от които са тези вкаменелости, наричаме сборни форми (междинни звена) Те притежават белези на преходната и на новопоявилата се група Досега не са намерени много останки от такива форми, но малкото открити вкаменелости дават ясна представа за произхода на едни организми от други. Типична сборна форма е първоптицата археоптерикс. Тя доказва, че птиците са произлезли от влечугите Повечето от белезите и са характерни за влечугите на челюстите има зъби, броят на прешлените в опашната част е като при влечугите, прешлените са подвижно свързани, на крилата си има по три дълги подвижни пръста за залавяне по дърветата. На птиците прилича по това, че предните и крайници са видоизменени в крила, устата е изтеглена и завършва с рогов клюн, а тялото е покрито с пера. Изучени са и други сборни форми. Такива са например лабиринтодонтите (форма между земноводни и влечуги), зверозъбите гущери (форма между влечуги и бозайници), семенните папрати (форма между папратовидни и голосеменни растения) и др.

Филогенетични редове. Особен вид палеонтологични находки са т. нар. филогенетични редове. Това са останки от различни видове, живели последователно и произлизащи един от друг. Намерени са пълни останки от филогенетичните редове на коня и на слона. Те показват как прадедните форми постепенно се променяли и усложнявали, за да дадат началото на днешните видове.

В началото на терциер например живял най-старият прадеди на днешния кон еохипусът. Той бил дребно горско животно, хранещо се с мека растителност. Имал 4 пръста на предните и 3 на задните крайници. От него произлязъл по-късен вид мезохипусьт. Той имал силно закърнял четвърти пръст на предните крайници. От него произлязъл мерихипусът, при който средният пръст на крайниците бил значително по-добре развит от останалите два. Тялото му било едро, а дъвкателната повърхност на зъбите по-голяма. Това показва, че той обитавал открити пространства (степи и савани) и използвал по-груба храна. От него произлязъл прекият прадед на съвременния кон хипарионьт. Той бил едър колкото магаре, на крайниците си имал вече само по един силно развит пръст (копито). От хипариона произлязъл съвременният кон.

Като се сравняват последователните видове във филогенетичния ред на коня, се виждат основните тенденции в еволюцията на съвременния кон редуциране на броя на пръстите и силно разрастване само на един от тях до превръщането му в копито; увеличаване на дъвкателната повърхност на зъбите; увеличаване на размерите на тялото.

Тези изменения са свързани с преминаване от живот в горите към живот в открити савани и степи. Те се оказали полезни при изменените условия за живот и се закрепили чрез естествения отбор.

Слонът води началото си от сравнително дребно животно меритерий, който бил голям колкото тапира. Той имал само зачатък на хобот и липсвали бивни зъби. Следват няколко преходни форми, докато се стигне до съвременния слон. Основното направление на еволюцията на слона е увеличаване размерите на тялото, удължаване на хобота и развитие на бивни зъби, което го прави по-приспособен към условията на средата.
Палеонтологията разполага с голямо количество данни, които ясно доказват еволюцията на живата природа и основната особеност на този процес необратимостта му. Изчезналите пръсти в крайниците на коня никога няма да се появят отново. Веднъж отпаднали като дихателен орган, хрилете не се появяват нито при водните влечуги, нито при водните бозайници (китове и делфини).

[Атеист]

[Атеист]

Доказателствата за еволюцията са могат да бъдат разделени на няколко вида : доказателства от изучаване на геологичната летопис на останки от организми, живели през минали геологични времена, и доказателства от изучаване на днес живеещите организми.
Подробното изучаване на външното и вътрешното устройство на организмите от сравнителната анатомия дава богата информация за еволюцията днес. Еволюцията може да бъде доказана дори само с фактите от съвременната сравнителна биология. В основата на интерпретацията на данните от различните клонове на тази наука са откритията в генетиката. Генетичният код е единен за цялата природа. Той е универсален. Почти всички организми имат ДНК, която се състои от едни и същи нуклеотиди, изградени от 4 азотни бази: аденин, гуанин, цитозин и тимин. Тя носи не само генетичната програма, но представлява запис на еволюционната история на организма. Приликите в устройството и функциите на организмите се обясняват с прилики в генетичната програма.

При изучаване на външното и вътрешното устройство на организмите се установяват редица прилики.

Общ план в устройството на организмите. Той се открива на всяко едно от равнищата на организация на мезосистемата.
Клетъчното устройство е доказателство за единния произход на организмите. Всички организми са изградени от клетки и животът съществува само в жива клетка. Прокариотната и еукариотната клетка имат общи основни органели : цитоплазма, клетъчна мембрана и генетичен апарат. Разликата между двата типа клетки е предимно в организацията на генетичния материал - респективно нуклеоид / кръгова хромозома / и обособено ядро. Два милиарда години са изминали между появата на прокариотната и появата на еукариотната клетка. Това е времето за обособяване на генетичния материал в ядро.Еволюцията е не само поява, но и измиранена видове. Днешните биологични видове и разновидности са части от отдавна измрели организми.

На равнище системи от органи също се открояват общият план на строеж . Това личи много добре в устройството на опорно-двигателната система при гръбначните животни. Костите се групират в кости на осевия и кости на добавъчния скелет. Скелетът при всички гръбначни животни е вътрешен. Плоските кости на черепа заграждат кухина, в която е защитен мозъкът. При безгръбначните животни също има общ план в устройството. Това е външният скелет, нервната и храносмилателната система и др.

ХОМОЛОГНИ ОРГАНИ. В скелета на горния крайник на гръбначните животни се откриват прилики, характерни за петопръстния крайник. Измененията в еволюцията са свързани с придобиването на нова функция. При рибите петопръстния крайник е видоизменен в перки, при жабите - в плавателна ципа за плуване, при къртицата - в лопатовиден крайник за загребване, при кита - за плуване, при прилепа - за летене, при човека - за работа. ОРГАНИ, КОИТО ИМАТ ОБЩ ПЛАН НА УСТРОЙСТВО, РАЗВИВАТ СЕ ОТ ЕДНАКВИ ЗАРОДИШНИ ПЛАСТОВЕ, ЗАЕМАТ СХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ СРЕД ДРУГИТЕ ЧАСТИ НА ОРГАНИЗМА И МОГАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ РАЗЛИЧНИ ФУНКЦИИ, СЕ НАРИЧАТ ХОМОЛОГНИ. Хомологни органи има и при растенията: околоплодникът / след оплождането семепъпката се видоизменя по различен начин във връзка с разпространяването на семената-хвърчилки,парашутки , шушулки ит.н./, мустачките на граха, бодлите на киселия трън и на кактуса са хомологни, защото са видоизменени листа. Коренището на папратите и клубените на картофите са видоизменени стъбла. Установяването на хомологни органи е доказателство за родство при изследваните организми и за техния единен произход. Хомологните органи отразяват степента на адаптация на организмите, растителни и животински, към условията на средата и към разнообразния начин на живот. Те се различават от друг вид органи, наречени АНАЛОГНИ.

АНАЛОГНИ ОРГАНИ. Те имат различен произход и устройство, но при различните организми изпълняват еднаква функция. Аналогните органи нямат значение за установяванена родството между организмите, но имат значение заза доказване ролята на естествения отбор. В едни и същи условия приспособяването е сходно. Хрилете на рибите и речния рак са аналогни, ровещите крайници на къртицата и на поповото прасе / насекомо/ , крилата на насекомите и на птиците. Бодлите при розата са израстъци на епидермиса, при киселия трън - видоизменени листа, а при глога - видоизменени клонки, бодлите на бялата акац;ия - видоизменени прилистници, бодлите на къпината - образувание на кората. Аналогните органи не са доказателство за родство между организмите. Те показват насочеността на еволюционния процес към утвърждаване на по-приспособените към новите условия форми. Аналогните органи докамват сближаване на признаците / конвергентния характер на еволюцията /.

Важно сравнителноанатомично доказателство за общия произход на организмите са РУДИМЕНТАРНИТЕ органи. Rudimentum - зачатък. Те са в зачатъчно състояние /недоразвити/ и се срещат при всички индивиди от дадена група. В предците на тези организми закърнелите органи са функционирали и са били добре развити. След като са загубили своето биологично значение, те са закърнели. Такива органи се наблюдават при всички организми:
- при растенията - рудиментни листа са люспите по коренищата на момината сълза, папратите, пирея.
- при животните - задните крайници при кита и делфина
- при човека - наброяват се повече от 90 рудиментарни органи.Полулунните гънки във вътрешния очен ъгъл са остатък от мигателната ципа на някои бозайници, апендиксът, мускулите, които движат ушната мида / обикновено са недоразвити, но има хора, които движат ушите си/, мускулите около космените луковици /гъша кожа/ и т.н.

Историческото развитие се потвърждава и от АТАВИЗМИТЕ /atavus- лат.-прадеди/
Атавистичните признаци показват връщане на отделни индивиди към признаците на техните предци. Те са резултат от деблокиране на гени и също показват родствени връзки. С термина атавизъм се означава появата в отделни организми на признаци, характерни за техните далечни предци, но по-късно отпаднали в процеса на еволюцията. Например развитието на опашка, космена покривка или допълнителна двойка млечнижлези при някои човешки индивиди. При растение, което има цвят с 5 тичинки се развива цвят с 10 тичинки-брой, характерен за прадедите на това растение.

Трите пръста при коня също е атавизъм, така е било при някои прадеди /плеохипус/.Атавизмите потвърждават родствените връзки на човека с гръбначните животни /сърце с отвор между камерите, шийни фистули/, с бозайниците / опашка космена покривка/. Разликата между рудименти и атавизми е в това, че първите се ср
ещат почти при всички индивиди, а вторите - само при някои.

Доказателства за еволюцията от сравнителната анатомия
1. Генетични доказателства.
а/ генетичният код е универсален
б/ приликите в устройството и функциите се обясняват с прилики в генетичната програма
2.Доказателства от сравнителната анатомия
а/ общ план в устройството на организмите- на вмсички нива на организация
- клетъчно устройство
- на равнище системи от органи-
б/ хомологни органи
в/ аналогни
г/рудиментарни
д/ атавизми