acmilan написа:Аз съм 89-ти набор,но съм преживял мнозинството от всички посочени култови неща в тази тема.Няма как човек да забрави времето,когато Канал 1 свършваше малко след полунощ,когато пускаха химна,в неделя даваха Дисни,а в петък часът на Уорнър,Трето полувреме беше адски гледано предаване,а любимият Милан го гледах по Всяка Неделя,в петък пък Петела водеше рубриката гол след гол

Понеже от малък се интересувам от политика,никога няма да забравя как един петък не даваха часът на Уорнър заради скандали в Парламента,а на мен не ми беше по-малко интересно,напротив

От малък спорех с един възрастен комшия на село по темата СДС-БСП

Няма да забравя зимата на 97-ма,когато бях първи клас,но по главната улица на Зарата на митинг

Майната й на политиката,просто исках да ви покажа как,макар и дете,съм се вълнувал и съм вярвал в много неща,някакси през 90-те всички се интересуваха какво става с тази държава,всеки имаше мнение,изразяваше го,спореше се,имаше някакви идеали,пък били те грешни,абстрактни,имагинерни и т.н.Никога няма да забравя и малките квартални гаражи,които бачкаха до 22,както и култовото студио за видеокасети,от което над 20 пъти съм си вземал любимия филм-К-9 с инспектор Дули и кучето Джери Лий

Няма как да не спомена,че бях цар на Фифа 2002 и ранните ПЕС 2000,2001,на които Андрий Шевченко поразяваше противниковите врати,управляван,разбира се от моя милост

Разбира се,култовите тричасови дисекции на мачовете от родната А група от страна на Сашо Диков,Иво Славейков и Петър Бакърджиев в тогавашната София Кабел бяха невероятно гледани

Асене,върни беше една от най-коментираните реплики от ТЕЛЕВИЗОРА

Мутренските години също бяха култови.Тогава нямаше полиция,имаше борци

.И в заключение,никога няма да забравя и Четвъртите в света.Колкото и глупости да направиха вече като треньори и ръководители,те направиха цяла България горда и щастлива,бях малък,но помня много мачове.А и както бих перифразирал едно мнение в темата-тогава ни беше някакси странно да не се класираме на голямо първенство.