RealMCF написа:DANS написа:Не е предател, "предателството" му е мит, създаден от враговете на България!
Много "врагове" имала тая България... От зората на Човечеството, та до днес светът единствено за това страшилище мисли! Тегли сега една "***** майна" и на Вазов, че и той е бил "враг на България" или поне производно на "враговете", понеже не е мислел като ограничен днешен подрастък...
Вазов е писател, а не историк и изследовател. Нормално е да пише това, което определени хора са насадили в обществото, както го правите и вие, за които фактите не са от значение, а това което сте чули. С нищо дядо Вазов не се различава от вас, само, че историята не се определя от поетите и техните произведения, а от историци и изследователи, разполагащи с документи и факти, каквито за предателство на поп Кръстьо няма. Всичко за това "предателство" са твърдения на негови недоброжелатели и врагове и нямат никаква стойност, тъй като след Освобождението тези негови недоброжелатели стават властимащи и правят всичко за да го очернят и прикрият злоупотребите от тяхна страна с комитетските пари.
"Черна плоча от гранит в памет на поп Кръстю Никифоров поставиха преди 7 години български интелектуалци в родния град на свещеника Ловеч. Тя е поставена на входа на църквата "Успение на Света Богородица" в стария ловешки квартал "Вароша". В храма оклеветеният духовник е служил до смъртта си. Със златни букви на камъка е написано, че той е "борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години." Черната орис на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров е резултат от чудовищна манипулация.
Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина
Истината продължава да се крие от обществото - било съзнателно, било по инерция. Дошло е време нещата да си дойдат на мястото. И клеймото на позора да се изтрие от паметта на този свят човек.
Последователи на каузата са авторитетни люде като Божидар Димитров, Георги Мишев, Марко Ганчев, Бина Харалампиева и Васил Станилов.
Приживе писателят Николай Хайтов и проф. Николай Генчев също са вдигали глас в защита на прокълнатия свещеник. Веднага след Освобождението поп Кръстьо е изпаднал в немилост. Хора,
които били гузни пред него, са се наместили във властта
Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак, твърди Марин Колев. Попът е арестуван през 1872 г., но пуснат по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие. А причината за всичко е завистта на стария духовник в храма, поп Лукан Лилов, баща на председателя на централния революционен комитет, Марин Поплуканов, към младия отец Кръстю. Кръстю бил образован и обаятелен, възпитаник на духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги С. Раковски и Васил Левски, ползвал се с доверието им. От сина на поп Лукан - Марин поп Луканов, след залавянето на Дякона тръгнала мълвата, че младият поп Кръстю откраднал общи пари. След Освобождението поп Кръстю сам е искал да се изправи на съд заради гнусотиите, които му приписвали. Ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян и низвергнат, настоявал той. "И когато умрял на 21 септември 1883 г., вече нямало кой да го спаси", заявява Колев.
Опашката на крушката
Вина за резила на отеца имат и литераторите
След Освобождението на поп Кръстю е отказано да се защити публично в пресата, защото е щял да изобличи клеветниците си, твърдят изследователи. Изпратена от него дописка до редакция на вестник е иззета от пощата по заповед на Марин поп Луканов. Той се превръща в силен на деня като народен представител, полицейски началник, кмет и окръжен управител. Подема кампания за демонизиране на отчето. Въвежда неписано правило - всеки кандидат за поборническа пенсия да заплюе ритуално ловешкия Юда като предател. Така името на поп Кръстю ще стане символ за родова вина. Включително и за тази на класиците, и най-вече Вазов, смятат в Ловеч. Историците вече са категорични, че залавянето на Левски край Къкрина се дължи на нелепа случайност. Поп Кръстю въобще не е знаел за движението му, категорични са историци.
И като капак
Парите са били у Марин Поплуканов
Истината за прословутите комитетски пари излязла наяве през 70-те години. Дотогава се тълкувала превратно една записка от тефтерчето на Левски: "У председателя (Марин поп Луканов) има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, но той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава?! На комитетската пара минутата не се знае кога ще се поиска". Но по време на изкопни работи през 1974 г. на мястото, където била къщата на Марин поп Луканов, били намерени 1364 златни турски монети. Така става ясно, че Левски визира за злоупотреба именно Марин Поплуканов, а не поп Кръстю."
